Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Life Of Timon Of Athens, –1609 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 4

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Пета сцена

Зала в Сената.

Сенаторите заседават.

Влиза Алкивиад със своята Свита.

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

Съгласен съм. Пролял е кръв и трябва

да я плати със свойта. Нищо друго

не поощрява повече греха

от милосърдието!

 

ВТОРИ СЕНАТОР

                Много вярно.

Законът трябва да му сложи край!

 

АЛКИВИАД

Желая на Сената здраве, чест…

и снизходителност!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

                Войниче, казвай!

 

АЛКИВИАД

Като смирен просител се обръщам

към вашите сърца, защото знай се,

че милостта е първа добродетел

за съдиите и че жал не чувстват

единствени тираните. Съдбата

и случаят сразиха един мой

добър приятел, грешно под напора

на буйната си кръв направил крачка

извън закона в пропастта, която

без дъно е, за всеки, безразсъдно

политнал в нея. Той — като изключим

тоз негов грях — е доблестен човек,

а и грехът му бе не плод на подлост

(и туй оневинява го напълно),

а на безстрашие и благородство,

които, щом почувстват свойта чест

засегната до смърт, измъкват меча;

при туй накрая неговата трезвост

така успя да укроти гнева му,

че казал би човек: участва той

в словесен спор, а не във кървав бой!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

В противоречие изпада твоят

стремеж да защитиш един престъпник.

Езикът ти бе тъй усърден, сякаш

кажи-речи, би искал да представиш

убийството като законно дело

и да въздигнеш буйството във доблест,

когато то е доблест уродлива,

явила се, когато на света

са се родили разприте. Носител

на доблест истинска е този, който

понася и най-тежката обида

като мъдрец, превръщайки я в нещо

странично, външно, като връхна дреха,

наместо да я пуска надълбоко

в сърцето си и с туй да го подхвърля

на рискове. Обидата е зло,

което ни подтиква към убийство:

а щом е тъй, кажи, нима си струва

човек живот за злото да рискува?

 

АЛКИВИАД

Но аз…

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

        Недей упорства! Доблестта е

не във мъстта, а в туй да се изтрае.

 

АЛКИВИАД

Почтени старци, щом е тъй, тогава

ще позволите да ви отговоря

като войник. Защо, глупаци, ние

излагаме живота си във бой,

а не търпим заплахите? Защо

не зажумим пред тях във примирено

очакване врагът да ни изколи

без съпротива? Щом да се понася

е доблест, защо тръгваме на поход?

Жените са по-доблестни от нас,

щом туй да си отдолу и да траеш

е главното. Магарето стои

по-горе от лъва, търпежът щом е

така ценен; престъпникът в окови

по-мъдър е от съдника, щом тежест

да носим мъдро е. Почтени люде,

добри бъдете, както сте могъщи!

Повярвайте, аз бих осъдил пръв

тоз, който хладнокръвно лее кръв!

Убийството е грозно дело? Да, но

в самоотбрана то е оправдано!

Да се гневиш, е грях, но кой от нас

не е изпадал във законен бяс?

Ако претеглите така греха му…

 

ВТОРИ СЕНАТОР

Напразно си хабиш дъха!

 

АЛКИВИАД

                        Напразно?

Когато само бойната му служба

във Спарта и Византия[14] му стига

да си откупи милост…

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

                Изясни се!

 

АЛКИВИАД

Сенатори почтени, той оказа

на своята страна безброй услуги.

О, колко неприятели изби

в последната война и колко рани

на списъка си има!

 

ВТОРИ СЕНАТОР

                Да, премного

натрупал е от тях! Тоз твой приятел

е стар побойник и тъй много пие,

че тоз порок пленил е храбростта му

и ако друго нямаше, туй само

го би погубило. В пиянски бяс

безчинства върши той и пали свади,

с което — както стигна до Сената —

позор е и опасност за страната!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

И ще умре!

 

АЛКИВИАД

        Да бе умрял във бой!

О, зла съдба! Сенатори почтени,

щом качествата му не ви затрогват —

макар че със десницата си той

би трябвало смъртта си да отложи

без дълг към никого, — към тях сложете

и моите заслуги! И понеже

почтената ви възраст има склонност

към сигурното, давам ви в залог

победите си славни, всички вкупом,

за туй, че той ще ви плати с печалба

за прошката. А ако е заслужил

с простъпката си смърт, то нека бъде

във славен бой: законът действа строго,

но и войната не прощава много!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

Ний следваме закона. Ще умре.

Не си навличай нашата немилост,

упорствайки! И брат да си му ти,

щом кръв пролял е, с кръв ще заплати!

 

АЛКИВИАД

Възможно ли е? Не, не е възможно!

Забравихте ли кой съм аз?

 

ВТОРИ СЕНАТОР

                        Какво?

 

АЛКИВИАД

Извикайте ме в спомена си!

 

ТРЕТИ СЕНАТОР

                        Как?

 

АЛКИВИАД

От старост е! Не може да съм паднал

тъй низко, че от общата ви воля

тъй малко да не мога да измоля!

Смъдят ме раните от вас!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

                        Така ли?

Гнева ни предизвикваш? Той е бърз,

но страшен по последствия? От днес

завинаги изгнан си!

 

АЛКИВИАД

                Аз? Пратете

лихварството и глупостта, тях двете

в изгнание, защото те грозят

Сената ви!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

        Ако след срок от два дни

си още във Атина, ще те стигне

от нас по-тежка казън! А над оня,

за да не дразни повече гнева ни,

присъдата ще се изпълни днес!

 

Сенаторите излизат.

 

АЛКИВИАД

Дано дотраете до късна старост,

та само кокали, с вида си страшен

да плашите света! Ще полудея!

Аз бранех ги, когато те брояха

парите си и сбираха от тях

големи лихви, както аз събирах

големи белези! И всичко туй

за таз награда! Със добър балсам

цери войнишките ни рани този

Сенат от сребролюбци! Значи тъй —

изгнание? Добре дошло! Със радост

посрещам го! Да мога по Атина

да блъсна, както трябва — тъкмо цел

за моя лют характер! Ще разпаля

войските недоволстващи и — в бой!

Обиди да понасят — знай се — могат

еднакво трудно воинът и богът!

 

Излиза.

Бележки

[14] „… във Спарта и Византия…“ — един от характерните Шекспирови анахронизми: византийската държава се образува, разбира се, много векове по-късно.