Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Life Of Timon Of Athens, –1609 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 4

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Четвърто действие

Първа сцена

Отвъд стените на Атина.

Влиза Тимон.

 

ТИМОН

За сетен път поглеждам те, Атино!

Стена-закрилнице на вълци, хлътвай

във дън земята, не пази тоз град!

Съпруги, забравете свян и вярност!

Деца, бащите си недейте слуша!

Глупци и роби, сядайте в креслата

на сбръчканите старци от Сената

и управлявайте! Девици скромни,

превръщайте се мигом в стари стърви;

вършете го пред своите бащи!

Длъжници, своя дълг недейте връща,

а, ножчето измъкнали — в гръкляна

глупеца, който дал ви е назаем!

Слуги, грабете своите хазаи —

изтънчени разбойници са те,

законно грабещи! Слугиньо, хайде,

в леглото с господаря, щом жена му

търгува с тялото си! Млади момко,

главата на баща си раздроби

със неговата патерица! Обич,

богобоязън, милост, справедливост,

уют, добросъседство, обичаи,

благоприличие, законност, ред,

превръщайте се в своето обратно

и хаос да цари! Зарази страшни,

каквито има, плъпвайте из туй

порочище, узряло за смъртта!

Подагро хладна, направи да куцат

сенаторите и с краката, както

им куцат нравите! Разврат и блудство,

до мозъка на костите изпийте

атинската младеж, така че тя,

срещу доброто плувайки, да свърши,

удавена в пиянство! Пришки, плюски,

засейте всичко живо в този град,

та жътва от проказа да пожъне;

и нека дъх дъха да заразява,

така че всяка общност, всяка среща

да бъде гибелна! От тебе аз

едничка голотата си отнасям,

омразен град!… На, дръж и туй, със всички

проклятия на моята душа!…

От днес лесът за мен ще е приют:

по-благ е от човека звярът лют!

А който „атинянин“ се зове

в тоз град и вън от него, богове,

затрийте го! И с възрастта ми нека

расте ненавистта ми към човека!

Да бъде тъй!

 

Излиза.