Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Life Of Timon Of Athens, –1609 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 4

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Втора сцена

Площад в Атина.

Влизат Луций и трима Чужденци.

 

ЛУЦИЙ

Кой? Тимон? Той е мой близък приятел и най-уважаван благородник!

 

ПЪРВИ ЧУЖДЕНЕЦ

И ние сме чували, че е такъв, макар да не го познаваме лично; но мога да ви кажа, уважаеми, това, което говори мълвата: че щастливите дни на Тимон са отлетели и че богатството му се е отдръпнало от него.

 

ЛУЦИЙ

Пфу! Не вярвайте на подобни слухове! На Тимон пари няма да му липсват никога!

 

ВТОРИ ЧУЖДЕНЕЦ

Уверявам ви, почтени, че неотдавна един негов слуга е бил при Лукул да иска еди-колко си таланта назаем; настоявал, изтъквал колко те били необходими на господаря му и — въпреки това — получил отказ.

 

ЛУЦИЙ

Отказ?

 

ВТОРИ ЧУЖДЕНЕЦ

Именно. Отказ.

 

ЛУЦИЙ

Невероятно! Боговете виждат, просто ме е срам да слушам! Да откаже заем на такъв уважаван човек! Не му прави чест на Лукул! Аз също — трябва да си призная — съм получавал от Тимона малки подаръци — някоя сумичка, някой съд, едно-две скъпоценни камъчета, — но туй бяха дреболийки, несравними с онова, което е дал на Лукул; и все пак, ако той беше сбъркал да поиска заем не от него, а от мене, никога не бих му отказал талантите, от които се нуждае.

 

Влиза Сервилий.

 

СЕРВИЛИЙ (настрани)

О, най-сетне този, когото търся! Изпотих се, докато намеря негова милост!… Уважаеми господарю!

 

ЛУЦИЙ

Сервилий? Радвам се, че те видях. Сбогом сега и поздрави от мен своя уважаем и добродетелен господар, моя истински неоценим приятел!

 

СЕРВИЛИЙ

Прощавайте, ваша милост. Аз ви нося от моя господар…

 

ЛУЦИЙ

А? Какво ми носиш от него? Аз и без това съм му толкоз задължен. Всеки ден — подарък! Как, мислиш, ще му се отплатя за всичко това? Какво ми носиш сега?

 

СЕРВИЛИЙ

Само една малка молба да му услужите с няколко таланта, които са му спешно нужни.

 

ЛУЦИЙ

Навярно господарят ти си прави

шеги със мен. Тимон да има нужда

от няколко таланта?

 

СЕРВИЛИЙ

                Господарю,

в момента и по-малко са му нужни.

Ако не беше за достойни цели,

не бих ви молил толкова усърдно.

 

ЛУЦИЙ

Но ти сериозно ли говориш, Сервилий?

 

СЕРВИЛИЙ

Кълна се, господарю, съвсем сериозно!

 

ЛУЦИЙ

Какво невероятно магаре съм: да допусна да остана без пари тъкмо когато ми се удава възможността да си спечеля почит с тях! Как можа да ми се случи точно преди ден да си вложа парите в едно дребно предприятие, та да си вържа ръцете за едно високо дело! Боговете са ми свидетели, Сервилий, че в момента никак не мога да го… Какво магаре наистина! Дори сам се готвех да поискам заем от Тимон — господата ще го потвърдят, — но сега срещу всички богатства на Атина не бих пожелал да съм го сторил. Поздрави от мене господаря си най-щедро и дано той запази добрите си чувства към мен, защото съм наистина в невъзможност да му услужа. И предай му, че смятам за едно от най-големите нещастия в живота си — така му кажи — това, че не съм в състояние да зарадвам един така уважаван свой съгражданин! Мили ми Сервилий, нали ще бъдеш тъй добър да му предадеш отговора ми със същите тези думи?

 

СЕРВИЛИЙ

Ще го направя, господарю.

 

ЛУЦИЙ

И аз ще те зарадвам някой ден.

Сервилий излиза.

Да, прави сте. Тимон е притеснен,

а свършено е с деловия мъж,

комуто са отказали веднъж!

 

Излиза.

 

ПЪРВИ ЧУЖДЕНЕЦ

Видя ли го, Хостилий, а?

 

ВТОРИ ЧУЖДЕНЕЦ

                        Свръхясно!

 

ПЪРВИ ЧУЖДЕНЕЦ

Това е то духът на обществото!

И знай, шеги от този род си прави

с нас всеки лицемер. Кой би нарекъл

приятел свой тогова, който сърба

от неговата гозба[13]? За Тимон

аз знам добре, че бил баща същински

на този Луций, че от своя джоб

поддържал кредита му и дома му

с прислугата. Не можел този Луций

да пийне, без със устни да докосне

Тимоново сребро… О, виж в какви

чудовища неблагодарността

превръща хората! Като си спомня

богатството му, той отказва просто

стотинката, която всеки дава

на просяка!

 

ТРЕТИ ЧУЖДЕНЕЦ

                Да, вярата крещи

пред таз постъпка!

 

ПЪРВИ ЧУЖДЕНЕЦ

                Колкото до мен,

в дома му не съм бивал, щедростта му

не съм изпробвал никога, така че

приятел да му бъда, но ви казвам,

че зарад неговата добродетел,

великодушие и благородство,

ако ми би поискал в нужда помощ,

бих смятал дар от него всичко свое

и бих му върнал по-добрата част —

така ценя сърцето му! Но виждам,

че трябва мярка в щедростта, защото

лукавството надвива над доброто!

 

Излиза.

Бележки

[13] „Кой ми нарекъл… гозба?“ — намек за думите на Исус: „Който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.“ (Евангелие от Матея XXVI, 23.)