Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’amour se reveille, (Пълни авторски права)
Превод от френски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 6 гласа)

Глава III

Госпожа Таени беше все още на терасата. Свещеникът си беше отишъл. Старата жена плетеше машинално. До нея на масата с жълта покривка все още стояха приборите за чай.

Когато чу стъпките на Ришар по пясъка, тя вдигна глава и го посрещна със смях:

— Воврей, драги момко, не се сърдете, но свещеникът и аз не можахме да ви дочакаме и изпихме без вас чая си. Впрочем добре сме направили, защото сега щеше да е студен като вашия!

— Много се извинявам, госпожо, че закъснях толкова, но стана съвсем неволно… Надявам се, че няма да ми се сърдите.

— Успокойте се, не ви се сърдя ни най-малко, жалко само за чая. Вижте все пак дали може да се пие, ако ли не, ще поръчам да ви донесат друг. А сега, разкажете ми как прекарахте! Нима свещеникът ви накара да избягате толкова далече?

Ришар привлече едно сламено кресло към масата и взе чаша чай.

— Аз пропилях времето си в безцелно скитане из околността, госпожо… и имах една чудесна среща.

— Нима? Я гледай. И кого срещнахте?

— Едно младо момиче, което помагаше по много мил начин на една старица и едно момченце…

— И как изглеждаше момичето?

— Тъмнокосо, много изящно…

— Тогава трябва да е госпожица Тревенек…

— Ах, не се съмнявах, че вие ще ме осведомите веднага!

— Драги ми Ришар, откакто съм вдовица, вече седем години, аз прекарвам всяко лято тук и смятам, че би било непростимо, ако не познавам съседите си. Знаете ли, никак не ме учудва, че Жилиан ви е направила впечатление.

— Жилиан! Какво странно име! Познавате ли я добре?

Закачлива усмивка заигра по устните на госпожа Таени.

— Наистина, Ришар, впечатлението е било много силно!

Воврей също се усмихваше, но не изглеждаше весел.

— Госпожо, моля ви, не правете никакво погрешно заключение от моите въпроси. Вие знаете много добре, че аз съм един преситен мъж! Самата вие сте ме упреквали неведнъж за това! Но в замяна на това аз съм скулптор, който съвсем не е преситен и обича хубавите форми… А пък въпросното младо момиче се отличава с рядка хармония на линиите и движенията. Аз я видях да се движи, да навежда глава, да стои неподвижна и веднага у мен се породи желание да взема глината и да създам едно младо тяло, подобно на нейното. Това е всичко!

Госпожа Таени не отговори нищо. В този миг тя беше заета с улавянето на няколко изпуснати бримки. Щом като успя да ги наниже на куката, тя вдигна глава към Воврей.

— Ришар, ако имате желание, аз мога да ви представя на вашата хубава непозната.

— Близка ли сте на семейството?

— Не особено, защото Тревенек са доста затворени хора. Впрочем семейството се състои само от дядото, стар чудак, който живее като калугер и събира стари ръкописи. Той влага големи суми в хубавата си сбирка. Освен това събира красиви украшения, мебели и картини от средните векове, любимата му епоха… Той е вдовец и живее заедно със сестра си, госпожица Мари-Антоанет, която понася с кротост и снизхождение неговите мании… Тя е известна на бедните от цялата околност.

Ришар слушаше с удоволствие. Той запита:

— Значи моята непозната живее между тези двама старци?

— Да, откакто се е върнала от пансиона. Оттогава има три години, ако не се лъжа… Тя е сираче.

— И не напуска никога Тревенек?

— Не, почти никога! Когато съм тук гледам да я привлека при нас… Но тя изглежда напълно доволна от съдбата си; тя обожава Бретан, старата им къща, подобна на музей, изпълнена с чудни богатства. Казват, че била незаменима секретарка за своя дядо и че се интересувала не по-малко от него от старите поеми и келтските легенди… Наистина, сякаш тези хора принадлежат на друго време… Местните жители обичат много малката и я почитат като млада и щедра владетелка… Те се гордеят с нея… И знаете ли, нито на дядо й и леля й, нито на нея самата минава през ума, че един ден, и то не много далече, тя ще трябва да се омъжи, да стане съпруга и майка…

Воврей слушаше думите на госпожа Таени и имаше чувството, че чете някакъв роман за провинциалния живот.

— О, ако госпожица Тревенек е богата, все ще се намери някой млад бретонец, който ще й напомни, че семейният живот не е весел.

— Да, но много се съмнявам дали ще остане богата с колекционерските наклонности на дядо си. Във всеки случай той ще й завещае цялата си сбирка, а това не е малко. Но знаете ли, Воврей, ако имате желание да видите всички чудеса, които той е събрал, аз ще ви заведа в Тревенек. Старият страшно обича да показва своите съкровища на истински познавачи, а не може да се отрече, че вие сте такъв!

— Госпожо, много сте мила. Разбира се, стига да е възможно, аз бих посетил с най-голямо удоволствие музея на Тревенек.

При това Ришар се надяваше, че така може да му се отдаде случай да наблюдава по-продължително време бретонката с хубавото тяло.