Синтия Виктор
Вълшебната кутия (1)

Пролог

Рос се бе пъхнала в огромния си стенен гардероб, погълната от сортирането на летните дрехи, и не чу, че някой влезе в спалнята й. Отвори вратата на гардероба и се появи оттам, отдала цялото си внимание на морскосинята блуза от памучен трикотаж с къс ръкав, която държеше пред себе си. Дрехата закри за момент полезрението й, но когато свали ръце, се изненада от откритието, че не е сама.

— Стресна ме — възкликна тя и се изсмя нервно.

Смехът секна в гърлото й почти веднага. Лицето на човека пред нея изразяваше толкова силен гняв, че тя инстинктивно отстъпи крачка назад.

Никой не казваше нищо. Объркана, Моли се изкашля.

— Какво правиш тук?

— Какво според теб правя? — бе ядосаният отговор.

Моли заобиколи бавно леглото и вдигна длани с умиротворителен жест. Опита се да запази гласа си спокоен.

— Слушай, защо не седнем да поговорим?

Последва кратък, горчив смях.

— Не виждам смисъл. Ти виждаш ли?

— Разбира се — отвърна тя с надеждата, че тонът й звучи успокояващо. — Няма причина да…

Думите все още излизаха от устата й, когато очите й се разшириха от изумление при вида на пистолета, който се появи насреща й, насочен право в нея.

Последва оглушителен изстрел; той прониза Моли в гърдите. Тя разпери инстинктивно ръце, а силата на ударната вълна я запрати върху леглото. Блузата падна от ръцете й, плъзна се бавно по края на леглото и падна на пода.

От раната й бликна кръв и напои дрехите и бежовата дамаска под нея. Невиждащият поглед на широко отворените й очи бе вперен в тавана. Въздухът се изпълни с възкисела миризма, която се смеси с лекия дим.

Настъпи тежко мълчание. А след това се чу отварянето и затварянето на вратата на спалнята, последвани от стъпки по коридора.