Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Robinson Crusoe, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 119 гласа)

Информация

Източник: Неизвестен

 

Издание:

РОБИНЗОН КРУЗО. 1983. Изд. Отечество, София.

Издателство „Отечество“ София, 1983

Библиотека „Световна класика за деца и юноши“.

Роман. VІ издание

Преразказал Корней ЧУКОВСКИ.

Превод от руски Георги ЖЕЧЕВ [Жизнь и удивительные приключения морехода Робинзона Крузо, Даниель ДЕФО; прерасказ Корнея Чуковского (1951); The Life and Adventures of Robinson Crusoe, Daniel DEFOE].

Предговор: За „Робинзон Крузо“, Корней ЧУКОВСКИ — с. 7–8. Послеслов: За човечността на име Робинзон, Юлиан ЙОРДАНОВ — с. 211–218.

С илюстрации.

Печат: ДП „Георги Димитров“, клон Лозенец, София.

Формат: 1/16/60/90.

Печатни коли: 14.

С твърди корици. Страници: 226. Цена: 1.66 лв.

История

  1. — Добавяне
  2. — Оправяне на бележки под линия
  3. — Добавяне на анотация

Статия

По-долу е показана статията за Робинзон Крузо (книга) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Тази статия е за книгата. За други значения вижте Робинзон Крузо.

Робинзон Крузо
Robinson Crusoe
АвторДаниел Дефо
Първо издание1719 г.
Великобритания
ИздателствоW. Taylor
Оригинален езиканглийски
Жанрприключенски роман
Видроман
Следваща„По-нататъшните приключения на Робинзон Крузо“

ПреводачПетко Рачов Славейков, Стоян Дринов, Иван Богоров
Робинзон Крузо в Общомедия

„Робинзон Крузо“ (на английски: Robinson Crusoe, произнася се Робинсън Крýзо) е приключенски роман на английския писател Даниел Дефо. За първи път е публикуван на 25 април 1719 г.

Краткото име на книгата е „Робинзон Крузо“, докато пълното оригинално заглавие е „Животът и необикновените приключения на моряка Робинзон Крузо, родом от Йорк, прекарал 28 години на безлюден остров край бреговете на Америка, близо до устието на великата река Ориноко, след като претърпява корабокрушение, в което загива целият екипаж и единствено той остава жив, заедно с разказ за по-нататъшното му необикновено избавление от пирати, описани от него самия“.[1]

Сюжет

Робинзон среща Петкан, илюстрация от неизвестен автор, 18 век

Книгата е измислена автобиография на главния герой – корабокрушенец, който прекарва 28 години на отдалечен тропически остров, сблъсква се с туземци, роби и бунтовници, преди да бъде спасен. Негов пръв помощник става туземецът Петкан, открит и възпитан от самия Робинзон. Историята започва с редица преключения на избягалият от къщи Крузо, който в крайна сметка попада в Бразилия и става собственик на плантация. Тръгва с кораб на роботърговци, но след корабокрушение, при което загиват всички с изключение на него попада на необитаем остров. Той спасява каквото може от кораба, включително инструменти, семена и много други предмети от цивилизацията и си устройва живота на острова. Построява си укрепление, където е в безопасност, започва да отглежда ечемик, обзавежда се със собствено стадо кози, успява да си ушие сам дрехи, води собствен календар и оцелява благодарение на това че не не изпада в отчаяние и винаги намира решения на проблемите си. За да бъде тази книга толкова популярна и до днес основната причина е в способността на гроя да оцелява и при най-тежките условия. Счита се, че прототип на Робинзон е шотландският моряк Александър Селкирк на английски: Alexander Selkirk, Selcraig, прекарал няколко години на необитаемия остров Мас а Тиера (на испански: Más a Tierra, преименуван на Робинзон Крузо през 1966 г.), който влиза в състава на островите Хуан Фернандес в Тихия океан, на 640 км от крайбрежието на Чили.

Описанието на острова на Крузо вероятно е основано на карибския остров Тобаго, който лежи северно от брега на Венецуела близо до устието на р. Ориноко.

Прием

Книгата е много добре приета още при нейното първо издание. Претърпява много издания, не само в Англия, но и в целия свят.

Превеждана е на редица езици. Има и много преработени, съкратени и адаптирани за деца версии.

Сред българските преводачи на книгата са Петко Рачов Славейков, Стоян Дринов, Иван Богоров и др. Известен е преводът на Георги Жечев, издание от 1983 г. [2]

Продължения

Вторият роман на Дефо „По-нататъшните приключения на Робинзон Крузо“ (The Farther Adventures of Robinson Crusoe) е по-малко известен. В него престарелият Робинзон, посетил своя остров и загубил Петкан, доплува по търговски дела до бреговете на Югоизточна Азия и се връща в Европа през цяла Русия – в течение на 8 месеца преживява зимата в Тоболск, след което се добира до Архангелск и отплава за Англия.

Има и трета книга на Дефо за Робинзон, озаглавена „Сериозни размишления на Робинзон Крузо“ (Serious Reflections of Robinson Crusoe), която представлява сборник от есета на нравствени теми. Името на Робинзон е употребено от автора, за да предизвика интереса на публиката към това произведение.

Адаптации

Жак Офенбах пише едноименната оперета „Робинзон Крузо“, която е поставена за първи път през 1867 г.

По книгата са правени и филмови екранизации:

През 1967 година френският писател Мишел Турние изцяло преинтерпретира книгата в романа си „Петкан или чистилището на Пасифика“.

Бележки

  1. Заглавието е дадено според превода в българското издание на издателство „Отечество“ от 1989 г.
  2. Татяна Стойчева, „Добре дошъл, Робинзон Крузо“ – послеслов към българското издание на книгата от издателство Отечество, 1989 г.

Литература

  • Аретов, Н. „Рецепцията на „Робинзон Крузо“ в България през Възраждането“. – Сравнително литературознание, 1985, № 6, 12 – 28.

Външни препратки

СЕДМА ГЛАВА
Робинзон в ново жилище. Коза и козленце.

Трудно ми беше да домъкна в крепостта всичките си богатства: продуктите, оръжието и другите неща, Едва се справих с тая работа. А сега ми се наложи да се заловя за нова работа — да си направя голяма здрава палатка.

Както е известно, в тропическите страни дъждовете са извънредно изобилни и през определено време на годината се леят непрекъснато дни наред. За да се запазя от влагата, направих си двойна палатка, по-право отначало направих една по-малка палатка, а над нея издигнах друга, по-голяма. Външната палатка покрих с брезент, който бях взел от кораба заедно с корабните платна.

Сега не спях вече на постелка, хвърлена направо на земята, а в много удобен хамак, който принадлежеше на помощника на нашия капитан.

Пренесох в палатката всички хранителни продукти и другите неща, които можеха да се похабят от дъждовете. Когато всичко това бе внесено вътре в оградата, запуших напълно отвора, който ми служеше временно за врата, и започнах да влизам и излизам със стълбата, за която вече споменах. По такъв начин живеех като в укрепен замък, защитен от всякакви опасности, и можех да спя съвсем спокойно.

След като запуших оградата, залових се да копая пещера, като дълбаех естествената вдлъбнатина в хълма. Пещерата беше тъкмо зад палатката и ми служеше за мазе. Изкопаните камъни изнасях през палатката в дворчето и ги струпвах от вътрешната страна на оградата. Там насипвах и пръстта, така че почвата в дворчето се издигна на един и половина фута.

Тая работа ми отне доста време. През това време много други неща занимаваха мислите ми и се случиха няколко такива произшествия, за които искам да разправя.

Веднъж, още като се готвех да направя палатката и да изкопая пещера, неочаквано надвисна черен облак и плисна проливен дъжд. След това блесна мълния и се разнесе страшен гръм.

Разбира се, в това нямаше нищо необикновено и ме изплаши не толкова самата мълния, колкото мисълта, която се мярна по-бързо от мълния в ума ми:

„Барута ми!“

Сърцето ми замря. С ужас мислех: „Мълнията с един удар може да унищожи всичкия ми барут! А без него ще бъда лишен от възможност да се отбранявам от хищните зверове и да си търся храна“. Чудно нещо: в това време дори не помислих, че при взрива мога да загина преди всичко аз.

Тоя случай ми направи такова силно впечатление, че щом бурята премина, аз отложих временно цялата работа около уредбата и укрепяването на жилището и се залових за дърводелство и шиене: шиех торбички и правех сандъчета за барута. Трябваше да разделя барута на няколко части и всяка част да поставя на отделно място, та да не могат да се възпламенят изведнъж.

Тая работа ми отне почти две седмици. Всичкият ми барут беше около двеста и четиридесет фунта. Разделих го на около сто части и го наслагах в торбички и сандъчета. Торбичките и сандъчетата скрих в пукнатините на могилата на такива места, където не можеше да проникне влага, и внимателно отбелязах всяко място. За бъчвичката с измокрения барут не се страхувах — тоя барут и без това беше лош — и затова го поставих, както си беше, в пещерата или в „кухнята си“, както мислено я наричах.

През това време по веднъж на ден, а понякога и по-често, излизах от къщи с пушка — на разходка, а също и да се запозная с местната природа и ако ми се удаде случай, да убия някакъв дивеч.

Още първия път, когато тръгнах на такава екскурзия, направих откритие, че на острова има кози. Много се зарадвах, но скоро се оказа, че тия кози са необикновено пъргави и чувствителни, така че няма ни най-малка възможност да се промъкне човек до тях. Впрочем това не ме смути: не се съмнявах, че рано или късно ще се науча да ги ловя.

Скоро долових едно интересно явление: когато козите бяха на върха на могилата, а аз се появявах в долината, цялото стадо веднага избягваше далеч от мене, но ако се случеше козите да са в долината, а пък аз на могилата, тогава сякаш те не ме забелязваха. От това направих извод, че очите им са устроени по особен начин: не виждат онова, което се намира горе. Оттогава започнах да ходя на лов така: изкачвах се на някой хълм и стрелях от върха по козите.

Още с първия изстрел убих една млада коза, която имаше сукалче. Жал ми беше за козленцето. Когато майката падна, то продължаваше да стои кротко край нея и ме гледаше доверчиво. Нещо повече, когато се приближих до убитата коза, метнах я на раменете си и я понесох към къщи, козленцето хукна подире ми. Така стигнахме чак до къщи. Сложих козата на земята, взех козлето и го спуснах през оградата в двора. Мислех, че ще успея да го отгледам и да го опитомя, но то още не можеше да яде трева и затова бях принуден да го заколя. Месото от тия две животни ми стигна за дълго време. Аз изобщо малко ядях, като се стараех по възможност да пазя запасите си и особено сухарите.

След като се настаних окончателно в новото си жилище, стана нужда да се замисля как да си направя по-скоро печка или изобщо някакво огнище. Необходимо беше да се запася и с дърва.

Как се справих с тая задача, как разширих мазето си, как се снабдих постепенно с някои удобства — за това ще разкажа подробно по-нататък.