Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Robinson Crusoe, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 119 гласа)

Информация

Източник: Неизвестен

 

Издание:

РОБИНЗОН КРУЗО. 1983. Изд. Отечество, София.

Издателство „Отечество“ София, 1983

Библиотека „Световна класика за деца и юноши“.

Роман. VІ издание

Преразказал Корней ЧУКОВСКИ.

Превод от руски Георги ЖЕЧЕВ [Жизнь и удивительные приключения морехода Робинзона Крузо, Даниель ДЕФО; прерасказ Корнея Чуковского (1951); The Life and Adventures of Robinson Crusoe, Daniel DEFOE].

Предговор: За „Робинзон Крузо“, Корней ЧУКОВСКИ — с. 7–8. Послеслов: За човечността на име Робинзон, Юлиан ЙОРДАНОВ — с. 211–218.

С илюстрации.

Печат: ДП „Георги Димитров“, клон Лозенец, София.

Формат: 1/16/60/90.

Печатни коли: 14.

С твърди корици. Страници: 226. Цена: 1.66 лв.

История

  1. — Добавяне
  2. — Оправяне на бележки под линия
  3. — Добавяне на анотация

Статия

По-долу е показана статията за Робинзон Крузо (книга) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Тази статия е за книгата. За други значения вижте Робинзон Крузо.

Робинзон Крузо
Robinson Crusoe
АвторДаниел Дефо
Първо издание1719 г.
Великобритания
ИздателствоW. Taylor
Оригинален езиканглийски
Жанрприключенски роман
Видроман
Следваща„По-нататъшните приключения на Робинзон Крузо“

ПреводачПетко Рачов Славейков, Стоян Дринов, Иван Богоров
Робинзон Крузо в Общомедия

„Робинзон Крузо“ (на английски: Robinson Crusoe, произнася се Робинсън Крýзо) е приключенски роман на английския писател Даниел Дефо. За първи път е публикуван на 25 април 1719 г.

Краткото име на книгата е „Робинзон Крузо“, докато пълното оригинално заглавие е „Животът и необикновените приключения на моряка Робинзон Крузо, родом от Йорк, прекарал 28 години на безлюден остров край бреговете на Америка, близо до устието на великата река Ориноко, след като претърпява корабокрушение, в което загива целият екипаж и единствено той остава жив, заедно с разказ за по-нататъшното му необикновено избавление от пирати, описани от него самия“.[1]

Сюжет

Робинзон среща Петкан, илюстрация от неизвестен автор, 18 век

Книгата е измислена автобиография на главния герой – корабокрушенец, който прекарва 28 години на отдалечен тропически остров, сблъсква се с туземци, роби и бунтовници, преди да бъде спасен. Негов пръв помощник става туземецът Петкан, открит и възпитан от самия Робинзон. Историята започва с редица преключения на избягалият от къщи Крузо, който в крайна сметка попада в Бразилия и става собственик на плантация. Тръгва с кораб на роботърговци, но след корабокрушение, при което загиват всички с изключение на него попада на необитаем остров. Той спасява каквото може от кораба, включително инструменти, семена и много други предмети от цивилизацията и си устройва живота на острова. Построява си укрепление, където е в безопасност, започва да отглежда ечемик, обзавежда се със собствено стадо кози, успява да си ушие сам дрехи, води собствен календар и оцелява благодарение на това че не не изпада в отчаяние и винаги намира решения на проблемите си. За да бъде тази книга толкова популярна и до днес основната причина е в способността на гроя да оцелява и при най-тежките условия. Счита се, че прототип на Робинзон е шотландският моряк Александър Селкирк на английски: Alexander Selkirk, Selcraig, прекарал няколко години на необитаемия остров Мас а Тиера (на испански: Más a Tierra, преименуван на Робинзон Крузо през 1966 г.), който влиза в състава на островите Хуан Фернандес в Тихия океан, на 640 км от крайбрежието на Чили.

Описанието на острова на Крузо вероятно е основано на карибския остров Тобаго, който лежи северно от брега на Венецуела близо до устието на р. Ориноко.

Прием

Книгата е много добре приета още при нейното първо издание. Претърпява много издания, не само в Англия, но и в целия свят.

Превеждана е на редица езици. Има и много преработени, съкратени и адаптирани за деца версии.

Сред българските преводачи на книгата са Петко Рачов Славейков, Стоян Дринов, Иван Богоров и др. Известен е преводът на Георги Жечев, издание от 1983 г. [2]

Продължения

Вторият роман на Дефо „По-нататъшните приключения на Робинзон Крузо“ (The Farther Adventures of Robinson Crusoe) е по-малко известен. В него престарелият Робинзон, посетил своя остров и загубил Петкан, доплува по търговски дела до бреговете на Югоизточна Азия и се връща в Европа през цяла Русия – в течение на 8 месеца преживява зимата в Тоболск, след което се добира до Архангелск и отплава за Англия.

Има и трета книга на Дефо за Робинзон, озаглавена „Сериозни размишления на Робинзон Крузо“ (Serious Reflections of Robinson Crusoe), която представлява сборник от есета на нравствени теми. Името на Робинзон е употребено от автора, за да предизвика интереса на публиката към това произведение.

Адаптации

Жак Офенбах пише едноименната оперета „Робинзон Крузо“, която е поставена за първи път през 1867 г.

По книгата са правени и филмови екранизации:

През 1967 година френският писател Мишел Турние изцяло преинтерпретира книгата в романа си „Петкан или чистилището на Пасифика“.

Бележки

  1. Заглавието е дадено според превода в българското издание на издателство „Отечество“ от 1989 г.
  2. Татяна Стойчева, „Добре дошъл, Робинзон Крузо“ – послеслов към българското издание на книгата от издателство Отечество, 1989 г.

Литература

  • Аретов, Н. „Рецепцията на „Робинзон Крузо“ в България през Възраждането“. – Сравнително литературознание, 1985, № 6, 12 – 28.

Външни препратки

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Неочаквана тревога. Робинзон укрепява жилището си.

По това време се случи едно събитие, което съвсем наруши спокойния ход на живота ми.

Беше към пладне. Вървях по крайбрежието, запътен към лодката си, и изведнъж за голяма моя изненада и ужас видях следа от бос човешки крак, ясно отпечатан върху пясъка!

Спрях се и не можех да се помръдна от мястото си, сякаш гръм ме бе поразил, сякаш бях видял някакъв призрак.

Започнах да се ослушвам, озъртах се наоколо, но не чувах и не виждах нищо подозрително.

Изтичах нагоре по крайбрежния склон, за да огледам по-добре цялата околност; пак се спуснах към морето; повървях малко край брега и не намерих никъде нищо; никакви признаци от неотдавнашно присъствие на хора, освен тоя единствен отпечатък на крак.

Върнах се още веднъж на същото място. Искаше ми се да узная дали няма и други отпечатъци. Но други отпечатъци нямаше. Може би така ми се е сторило само? Може би тая следа не принадлежи на човек? Не, не съм се излъгал! Това беше несъмнено следа от човешки крак: ясно различавах петата, пръстите, ходилото. Как е попаднала тая следа тук? Откъде се е взел тоя човек? Губех се в догадки и не можех да се спра нито на една.

В страшна тревога побързах да се върна у дома, в моята крепост. Мислите в главата ми се бъркаха. Бях ужасно изплашен.

След всеки две-три крачки се озъртах. Страхувах се от всеки храст, от всяко дърво. Всеки пън отдалеч ми се виждаше като човек.

Невъзможно е да опиша какви страшни и неочаквани форми добиваха всички предмети във възбуденото ми въображение, какви диви мисли ме вълнуваха в това време и какви глупави решения вземах из пътя.

След като стигнах до крепостта (както бях започнал от тоя ден да наричам жилището си), аз за един миг се озовах зад оградата, сякаш подире ми имаше потеря.

Не можах да си спомня дали се прекачих през оградата по опряната стълба, както винаги, или влязох през вратата, сиреч през външния вход, който бях прокопал в могилката; това не можах да си спомня и на другия ден.

Нито един заек, нито една лисица в ужаса си не са бързали така към дупката си, за да се спасят от ловджийските кучета, както бързах аз.

Цяла нощ не можах да заспя и хиляди пъти си задавах един и същ въпрос: по какъв начин е могъл да попадне тук човек?

Сигурно тоя отпечатък е от крака на някой дивак, попаднал случайно на острова. А може би са били мнозина диваци? Може би са излезли в морето с пирогата си и течението или вятърът ги е довлякъл дотук? Твърде е възможно да са слезли на брега, а след това пак са се отдалечили в морето, защото очевидно и те не са имали голямо желание да останат в тая пустиня, както и аз нямах желание да живея в съседство с тях.

Разбира се, те не са забелязали лодката ми, иначе щяха да се сетят, че на острова живеят хора, щяха да започнат да ги търсят и сигурно щяха да ме намерят.

Но през главата ми мина страшната мисъл: „Ами ако са видели лодката ми?“ Тая мисъл ме мъчеше и тревожеше.

„Наистина — казвах си, — те са се върнали пак в морето, но това не е още нищо; те ще се върнат, непременно ще се върнат с цяло пълчище други диваци и тогава ще ме намерят и изядат. Пък дори и да не успеят да ме намерят, все пак ще видят нивите и плетищата ми, ще опустошат житото и ще откарат стадото ми и аз ще бъда принуден да загина от глад.“

Първите три денонощия след това ужасно откритие не напущах нито за миг моята крепост, така че започнах дори да гладувам. Аз не държах у дома големи запаси от продукти и на третия ден ми останаха само ечемичени питки и вода.

Измъчваше ме и това, че моите кози, които обикновено доях всяка вечер (това беше всекидневното ми развлечение), сега остават недоени. Аз знаех, че от това бедните животни сигурно страдат много; освен това страхувах се да не би да се изгуби млякото им. Моите опасения се оправдаха: много от козите заболяха и почти престанаха да дават мляко.

На четвъртия ден се въоръжих със смелост и излязох. А при това ми мина и една мисъл, която окончателно ми върна предишната бодрост. В самия разгар на моите страхове, когато се хвърлях от догадка на догадка и не можех да се спра на нищо, изведнъж ми мина през ума дали не съм измислил цялата тая история с отпечатъка на човешкия крак и дали това не е следа от собствения ми крак? Може би съм оставил тая следа на пясъка, когато миналия път отивах да видя лодката си. Наистина аз се връщах обикновено по друг път, но това беше отдавна, така че можех ли да твърдя с увереност дали тогава съм вървял по оня, а не по тоя път?

Опитах се да се уверя, че е било тъкмо така, че това е следа от собствения ми крак и че аз приличам на глупак, който е измислил някаква история за възкръснал от гроба покойник и сам се е изплашил от своята приказка.

Да, няма съмнение, че това е било следа от собствения ми крак!

След като се убедих в това, започнах да излизам от къщи по различни домакински работи. Започнах всеки ден да ходя на вилата си. Там доях козите си и берях грозде. Но да можехте да ме видите колко несмело отивах там и колко често се озъртах настрани, готов всеки миг да хвърля кошницата и да избягам, непременно щяхте да помислите, че съм някакъв страшен престъпник, преследван от угризения на съвестта.

Ала минаха още два дни и аз станах много по-смел.

Окончателно се убедих, че всичките ми страхове са внушени от глупава грешка, но за да няма никакво съмнение, реших още веднъж да отида на брега и да сравня тайнствената следа с отпечатък от моя крак. Ако и двата отпечатъка имат еднакви размери, мога да бъда уверен, че съм се изплашил от стъпката на собствения си крак.

С това решение тръгнах на път. Но когато стигнах на мястото, дето беше тайнствената стъпка, за мене стана ясно, първо, че на връщане, когато съм слязъл от лодката, по никой начин не съм могъл да мина оттук и второ, когато стъпих с крак върху следата, кракът ми се оказа значително по-малък!

Сърцето ми се изпълни с нови страхове, треперех като трескав, в главата ми се завъртя вихър от нови догадки.

Върнах се в къщи напълно убеден, че там на брега е идвал човек и може би дори не е бил сам, а с пет-шест души.

Готов бях дори да допусна, че тия хора съвсем не са случайни, че те са жители на острова. Наистина досега не бях забелязал нито един човек, но възможно е те да се крият отдавна тук и следователно всеки миг могат да ме издебнат и заловят. Дълго размишлявах как да се предпазя от тая опасност и все не можех да измисля нищо.

„Ако диваците — казвах си, — намерят козите и видят нивите ми с изкласилото жито, ще почнат постоянно да се връщат на острова за нова плячка; ако пък забележат къщата ми, непременно ще потърсят обитателите й и в края на краищата ще ме открият.“

И затова във възбудата си реших да съборя плетищата на кошарите и да пусна всичкия си добитък, а след това да прекопая нивите, да унищожа поникналия ориз и ечемика, да съборя колибата, та неприятелят да не може да открие никакви признаци от човек.

Взех такова решение веднага след като видях страшния отпечатък от крака. Очакваната опасност винаги е по-страшна от самата опасност, а очакваното зло е десет хиляди пъти по-лошо от самото зло.

Цяла нощ не можах да заспя. Но на разсъмване, капнал от безсъние, съм заспал дълбоко и се събудих така свеж и бодър, както отдавна не бях се чувствал.

Сега започнах да разсъждавам по-спокойно и дойдох до следните заключения. Моят остров е едно от най-прекрасните места на земята. Тук има чудесен климат, много дивеч, изобилна разкошна растителност. И понеже той се намира близо до материка, няма нищо чудно, че диваците, които живеят там, идват с лодките си до бреговете му. Впрочем възможно е да ги докарва тук течението или вятърът.

Разбира се, тук няма постоянни жители, но сигурно идват случайно диваци. Но през тия петнайсет години, прекарани тук на острова, не бях открил досега човешки следи; значи дори да идват тук, диваците никога не остават задълго.

А ако досега не са сметнали за изгодно или удобно да остават тук за по-дълго време, трябва да се допусне, че така ще бъде и занапред.

Следователно единствената опасност, която ме заплашва, е да се натъкна на тях през ония часове, когато гостуват на моя остров. Но дори и да дойдат, едва ли ще се срещнем, защото, от една страна, диваците нямат работа тук и сигурно, когато идват, винаги бързат да се върнат, а от друга страна, може с увереност да се каже, че винаги спират от оная страна на острова, която е най-далеч от моето жилище.

И понеже аз рядко ходя там, нямам причини да се страхувам много от диваците; но все пак трябва да помисля за някое безопасно убежище, дето бих могъл да се скрия, ако те дойдат отново на острова.

Сега трябваше да се разкая горчиво, че когато разширявах пещерата си, направих проход за навън. Трябваше така или иначе да поправя грешката си. След дълги размишления реших да построя около жилището си още една ограда на такова разстояние от по-раншната стена, че изходът от пещерата да остане вътре в укреплението.

Впрочем не стана нужда дори да правя нова стена: двойната редица дървета, които преди дванайсет години бях посадил в полукръг, край старата ограда, представляваше вече сама по себе си сигурна защита — толкова нагъсто бяха насадени тия дървета и толкова много бяха пораснали. Оставаше само да забия колове в междините между дърветата, та да превърна целия тоя полукръг в непрекъсната здрава стена. Така и направих.

Сега моята крепост бе заобиколена от две стени. Но работата ми не свърши само с това. Аз засадих цялата площ зад външната стена със същите дръвчета, които приличаха на върба. Те се прихващаха добре и растяха необикновено бързо. Мисля, че посадих от тях не по-малко от двайсет хиляди. Но между тая горичка и стената оставих доста голямо пространство, та да мога отдалеч да забелязвам враговете си, иначе те можеха да се промъкнат до стената под прикритието на дърветата.

След две години около моята къща се раззелени млада горичка, а след още пет-шест години от всички страни ме заобиколи гъста гора, съвсем непроходима — с такава чудовищна, невероятна бързина растяха тия дървета. Нито един човек, бил той дивак или бял, не би могъл да се досети сега, че зад тая гора се крие къща. За да влизам и излизам от крепостта (понеже не оставих път в гората), ползвах се със стълбата, като я опирах върху могилата. Когато махнех стълбата, нито един човек не можеше да проникне при мене, без да се пребие.

Ето колко тежка работа стоварих на плещите си само защото ми се бе сторило, че ме заплашва опасност! Понеже бях живял толкова години самотен, бях отвикнал постепенно от хората и те ми се виждаха по-страшни от зверове.