Карл Сейгън
Свят, населен с демони (7) (Науката като свещ в мрака)

Пета глава
Измами и потайности

„Можете да се доверите на един свидетел за всичко, което не засяга сериозно нито собствените му интереси, нито страстите и предразсъдъците му, нито любовта му към удивителното. Когато се намеси някой от тези фактори, изисквайте допълнителни факти, които да са в точна пропорция спрямо нарушената достоверност на свидетелството.“

Томас Хенри Хъксли (1825–1895)

Когато информирали майката на известната жертва на извънземни Травис Уолтън, че НЛО зашеметило с мълния сина й и след това го отнесло в космоса, тя с безразличие отговорила: „Ами да, така се случват тия работи.“ Наистина ли?

Да се съгласим с това, че в небето над нас има НЛО-та, не означава кой знае какво. Съкращението НЛО просто означава „неидентифициран летящ обект“. Става дума за много по-широкообхватен термин от „летяща чиния“. Неизбежно е в небето да има неща, които обикновените наблюдатели и дори някой случаен специалист да не могат да разберат. Защо обаче, когато видим нещо, което не можем да разпознаем, то задължително трябва да е кораб от звездите? Налице са редица други, далеч по-прозаични обяснения.

След като отстраним от комплекса от данни погрешно изтълкуваните естествени явления, фалшификациите и психичните отклонения, дали ще има някакъв остатък от достоверни, но изключително странни случаи, особено такива, които да са потвърдени от физически доказателства? Дали в целия този шум се крие някакъв „сигнал“? Според мен такъв сигнал не е засечен. Има достоверни случаи, които не са екзотични, и екзотични случаи, които не са достоверни. Няма нито един случай — въпреки че от 1947 г. насам са съобщени над един милион появи на НЛО, — в който да се описва нещо толкова странно, че да може да бъде единствено извънземен космически кораб, и толкова достоверно, че да можем с голяма доза сигурност да изключим възможността за погрешна интерпретация, измама или халюцинация. Дълбоко в мен все още се крие глас, който си казва: „Колко жалко.“

Непрекъснато ни бомбардират с екстравагантни твърдения за поява на НЛО, които се продават на малки хапки, но изключително рядко чуваме за това как всъщност те са били създадени. Това не е трудно да се разбере. Кое продава повече вестници и книги, кое трупа по-големи рейтинги, в кое е по-забавно да се вярва и кое е в по-голямо съзвучие с тревогите на нашето време — реално съществуващите катастрофирали космически кораби или опитните измамници, които ловко използват хорското лековерие, невероятно могъщите извънземни, които си играят с човешкия вид, или твърденията, които се дължат на човешките слабости и несъвършенства?

През всичките тези години аз продължих да отделям време за проблема НЛО. Получавам много такива писма, често с подробни разкази на очевидци. Понякога ми обещават незабавни разкрития, стига само да се обадя на автора на писмото. След като изнеса някоя лекция — независимо от нейната тема, — често се случва да ме попитат: „Вярвате ли в НЛО?“ Винаги се учудвам от начина, по който е формулиран въпросът — с подтекста че става дума за нещо, което се основава на вяра, а не на наличните факти. Почти никога не ме питат: „Има ли доказателства за това, че НЛО са извънземни космически кораби?“

Установих, че изначалното отношение на много хора е ясно предопределено. Някои са убедени, че свидетелствата на очевидци са достоверни, че хората не си измислят, че не са възможни халюцинации и измами с подобен мащаб и че открай време на високо правителствено ниво съществува конспирация, която цели истината да бъде скрита от широката общественост. Безкритичната вяра в НЛО се подхранва от масово разпространените съмнения към правителството. Последните съвсем естествено се пораждат от всички тези обстоятелства, при които — в контекста на напрежението между общественото добруване и „националната сигурност“ — правителството лъже. След като правителствените измами и конспирации са били изобличени в толкова много други области, би било трудно да се твърди, че не е възможно нещо подобно да има и в този твърде необикновен случай и че властимащите никога няма да скрият от гражданите важна информация. Обикновеното обяснение за едно подобно потулване гласи, че то е опит да се предотврати световна паника или ерозия в доверието към властта.

Бях член на една комисия, съставена от Борда на съветниците в областта на науката към Военновъздушните сили на САЩ. Трябваше да разследваме проучването, което военните бяха провели по въпроса НЛО — с официално наименование Проект „Синя книга“, но по-рано станал известен с красноречивото име Проект „Злоба“. Сблъскахме се с трайни настроения на апатия и отрицание. В средата на 60-те години на XX в. Проект „Синя книга“ беше разквартируван във военновъздушната база „Райт-Патерсън“ в щата Охайо, която беше седалище и на „Чуждото техническо разузнаване“ (чиято основна цел бе да разбере какви нови оръжия са създали Съветите). То разполагаше с най-съвременната апаратура за обработка на данни. Питаш за определен инцидент с НЛО и — подобно на пуловерите и костюмите в химическото чистене — пред теб започват да дефилират документи, докато най-накрая машината спре на поисканата страница.

Само че съдържанието на тези документи не струваше кой знае колко. Например възрастни граждани съобщили за светлини, които повече от час висели във въздуха над малкото им градче в Ню Хемпшир. Случаят е обяснен като формация излезли на нощно учение стратегически бомбардировачи от намиращата се наблизо военновъздушна база. Възможно ли е бомбардировачите да прелитат над града цял час? Не. Имало ли е такова учение по времето, за което са съобщенията за НЛО? Не. Можете ли да ни обясните, г-н полковник, как е възможно един стратегически бомбардировач да „виси във въздуха“? Не. Небрежните разследвания на Проект „Синя книга“ имаха малко научно значение, но послужиха на важната бюрократична цел да убедят голямата част от хората, че Военновъздушните сили са се заели със случая, както и че може би в съобщенията на НЛО няма нищо сериозно.

Това, разбира се, не изключва възможността някакво друго, по-сериозно и по-научно изследване на НЛО да ни отведе някъде другаде — ако например бъде оглавено не от подполковник, а от бригаден генерал. Смятам, че нещо подобно е дори вероятно — не защото вярвам, че сме посещавани от извънземни, а защото в явлението НЛО трябва да се крият данни, които по-рано бяха от сериозен интерес за военните. Разбира се, ако НЛО-тата наистина са такива, каквито ги описват — много бързи и много маневрени апарати — военните са длъжни да разберат как те функционират. Ако НЛО-тата са създадени от Съветския съюз, Военновъздушните сили са длъжни да ни защитят. Като се имат предвид забележителните технически данни, които присъстват в описанията, стратегическите последствия от съветски НЛО-та, скандално прелитащи над американските военни и атомни инсталации, са твърде тревожни. От друга страна, ако НЛО-тата са създадени от извънземни, трябва да копираме тяхната технология (стига да успеем да се докопаме до поне една летяща чиния) и да си подсигурим огромно предимство в Студената война. И дори ако военните вярват, че НЛО-тата не са дело нито на Съветите, нито на извънземни пришълци, все пак има основателни причини тези съобщения да бъдат разследвани внимателно.

През 50-те години на XX в. американските военновъздушни сили широко използваха балони — не само като платформи за метеорологични изследвания, каквато беше официалната позиция, и радарни отразители, което също беше признато, но също така — тайно — и като роботизирани шпионски апарати с камери с голяма разделителна способност и друга разузнавателна апаратура. И макар че самите балони не бяха особено секретни, техният разузнавателен товар беше. Ако бъдат гледани от земята, летящите на голяма височина балони биха могли да изглеждат като чинии. Ако наблюдателят не успее да прецени правилно разстоянието, наистина може да му се стори, че се движат абсурдно бързо. Понякога може да се случи някой порив на вятъра да предизвика внезапна промяна в посоката, която не е характерна за самолетите и на пръв поглед противоречи на запазването на инерцията — стига да не знаете, че балоните са кухи и не тежат почти нищо.

Най-известната от тези военни системи от балони, която беше подложена на широки изпитания над Съединените щати в началото на 50-те години на XX в., беше наречена „Скайхук“. Други подобни проекти и системи получиха названия „Могул“, „Моби Дик“, „Грандсън“ и „Дженетрикс“. Веднъж Урнер Лидел — който имаше определена роля в тези мисии в Изследователската лаборатория на Военноморските сили и който по-късно премина на работа в НАСА — ми каза, че според него всички съобщения за НЛО се дължат на военните балони. Въпреки че „всички“ вероятно е пресилено, все пак мисля, че тяхната роля не е получила необходимото внимание. Доколкото ми е известно, до този момент не е проведен целенасочен и систематичен контролен експеримент, при който тайно да се пуснат и проследят летящи на голяма височина балони, като в същото време се регистрират и всички съобщения за поява на НЛО — от очевидци и радарни станции.

Голяма шумотевица се вдигна около една или повече летящи чинии, които уж бяха катастрофирали край Розуел в Ню Мексико през 1947 година. Някои от първоначалните съобщения и поместените във вестниците снимки напълно съответстват на идеята за това, че останките са от паднал височинен балон. Други местни жители обаче си спомниха — особено десетилетия по-късно — по-екзотични материали, загадъчни йероглифи и заплахи от страна на военните към свидетелите да си държат езика зад зъбите. След това се разказва каноничната история за това как извънземните машинарии и телесни части били натоварени на един самолет и откарани в подразделението за въздушни изследвания във военновъздушната база „Райт-Патерсън“. С този инцидент се свързват и някои, макар не всички, истории за трупове на извънземни.

Филип Клас — отдавнашен и отдаден на каузата НЛО-скептик — откри и по-късно обнародва писмо с дата 27 юли 1948 г. (т.е. една година след „инцидента“ в Розуел) с автор генерал-майор С. Б. Кейбъл — по това време директор на Военновъздушното разузнаване на САЩ (а по-късно висш чиновник в ЦРУ и важна фигура в неуспешния американски десант в Залива на свинете в Куба). Кейбъл се допитва до тези, които го били информирали относно евентуалното естество на НЛО-тата. Самият той нямал никаква представа за какво става въпрос. В обобщаващия отговор от 11 октомври 1948 г. — в който изрично се споменава информация от подразделението за въздушни изследвания — на директора на разузнаването се обяснява, че всъщност никой във Военновъздушните сили няма идея. При това положение изглежда твърде невероятно части от НЛО и неговите обитатели да са били доставени в базата „Райт-Патерсън“ една година по-рано.

Това, което притеснява най-много Военновъздушните сили, е да не би НЛО-тата да са руски. Защо на руснаците им е притрябвало да правят изпитания на летящи чинии над Съединените щати е загадка, в отговор на която са предложени следните четири хипотези: „1) Да подкопаят увереността на Съединените щати в това, че атомната бомба е най-напредничавото и решаващо оръжие във военното дело. 2) Да извършат шпионски мисии. 3) Да изпитат противовъздушната отбрана на Съединените щати. 4) Да изпълнят опознавателни полети [за стратегическите бомбардировачи] над територията на Съединените щати.“ Сега вече знаем, че НЛО-тата нито са били, нито са руски и че колкото и голям да е бил интересът на Съветите към изброените по-горе цели, те не са се опитвали да ги постигнат посредством летящи чинии.

Изглежда, по-голямата част от отнасящите се за „инцидента“ Розуел факти навеждат на мисълта за група секретни височинни балони, може би пуснати от намиращото се наблизо военно летище Аламогордо или от изпитателния полигон Уайт Сандс. Те са паднали близо до Розуел, а военните добросъвестно са побързали да съберат останките от секретните инструменти. Ранните съобщения в пресата обявиха, че става дума за космически кораб от друга планета („Военновъздушните сили залавят летяща чиния в ранчо край Розуел“), а през следващите години се появиха най-различни описания на очевидци и спомени, освежени от възможността за получаване на слава и пари. (В Розуел има два посветени на НЛО музея, които са популярни туристически дестинации.)

През 1994 г. в доклад, който беше поръчан от секретаря на Военновъздушните сили и Министерството на отбраната по настояване на един конгресмен от Ню Мексико, се идентифицират останките от Розуел като свръхсекретна голямообхватна и нискочестотна система за засичане, носена от балони и наречена „Проект Могул“ — опит да бъдат регистрирани съветски ядрени опити на тропосферни височини. След като преровиха до дъно секретните документи от 1947 г., следователите на Военновъздушните сили не успяха да открият никакви данни за повишен обмен на данни:

„Няма никакви податки и предупреждения, нито тревожни сигнали или повишено ниво на операционна активност, която би била естествен резултат от навлизането в американското въздушно пространство на чужд летателен апарат с неизвестни намерения… Според документите нищо подобно не се е случило (или ако се е случило, е било контролирано от система за сигурност, която е била толкова ефикасна и затегната, че след това нито една страна — включително САЩ — не е успяла да я повтори. Ако по това време наистина е действала подобна система, тя щеше да успее също така да защити ядрените ни тайни от Съветския съюз, което — както показва историята — очевидно не е станало.)“

Част от носените от балоните радарни цели били произведени от фирми за играчки и сувенири в Ню Йорк, чиито декоративен репертоар, изглежда, е пресъздаден много години по-късно като извънземна йероглифна писменост.

Пикът на НЛО-тата настъпи по времето, когато ракетите замениха самолетите като основни носители на ядрени оръжия. Един от ранните и много важни технически проблеми беше свързан с повторното навлизане — да върнете една ядрена бойна глава през плътните слоеве на атмосферата, без да я разрушите (както малките астероиди и комети изгарят при преминаването си през горните въздушни пластове). Някои материали, форми и ъгли на навлизане са по-добри от други. Наблюденията върху повторните навлизания (или върху по-впечатляващите изстрелвания) много ясно биха могли да разкрият американския напредък в тази жизненоважна стратегическа технология или — което е по-лошо — несъвършенствата на използваните системи. Подобни наблюдения биха показали на евентуалните противници какви отбранителни мерки да предприемат. Съвсем разбираемо е, че този въпрос се разглеждаше като твърде чувствителен.

Неизбежно е да е имало случаи, в които на военните е било нареждано да не говорят за това, което са видели, или пък на пръв поглед невинни случаи внезапно са били класифицирани като свръхсекретни с изключително високи изисквания за достъп до информация. Напълно е възможно, ако години по-късно офицери от военновъздушните сили и цивилни учени се върнат към тези събития, те да заключат, че правителството е организирало конспирация за потулване на НЛО. Това обвинение е донякъде оправдано — ако приемем, че бойните глави са НЛО-та.

Замислете се за блъфирането. Адекватността на противовъздушната отбрана беше ключов въпрос в стратегическото съревнование между Съединените щати и Съветския съюз. Тя е точка 3 от списъка на генерал Кейбъл. Ако успеете да намерите слабо звено, то може да се окаже ключът към „победата“ в една пълномащабна ядрена война. Единственият начин да изпитате защитата на вашия противник е да пуснете самолет в неговото въздушно пространство и да видите, колко време ще му отнеме да го забележи. Съединените щати редовно правеха това, за да изпитат противовъздушната отбрана на Съветския съюз.

През 50-те и 60-те години на XX в. Съединените щати разполагаха със свръхмодерни отбранителни радарни системи по източното и западното крайбрежие и особено по северните си граници (през които беше най-вероятно да дойдат съветските бомбардировачи и ракети). Страната имаше обаче и слабо място — нямаше никакви сериозни системи за ранно предупреждение, които да покриват по-трудната от географска гледна точка южна периферия. Това, разбира се, е жизненоважна информация за всеки потенциален противник и от само себе си поражда идеята за подаването на фалшива тревога. Представете си как най-модерният самолет на врага се появява например от Карибите, навлиза в американското въздушно пространство и — преди да бъде засечен от радарите на противовъздушната отбрана — прониква на няколкостотин километра навътре по течението на Мисисипи. След това просто се обръща и изчезва. (Или си представете как — в рамките на един контролен експеримент — един модерен американски самолет бива отделян от частта си и изпращан на необявени полети с цел да се разбере колко порьозна е военновъздушната ни отбрана.) В подобни случаи може да има дублиращи се визуални и радарни наблюдения на военни и цивилни лица, както и голям брой независими съобщения. Описанието не отговаря на нито един известен самолет. Командването на военновъздушните сили и висши лица от гражданската авиация съвсем откровено заявяват, че не е замесен техен самолет. Дори и да се опитват да принудят Конгреса да финансира система за ранно предупреждение по южните граници, Военновъздушните сили едва ли ще са склонни да признаят, че някой съветски или кубински самолет е стигнал до Ню Орлиънс или дори до Мемфис, преди да успеят да го засекат.

В този случай отново спокойно можем да очакваме започване на техническо разследване на високо ниво, заповеди военните и цивилните наблюдатели да си затварят устата и не просто впечатление за, ами напълно реално потулване на информация. И отново цялата тази конспиративност въобще не е задължително да има нещо общо с извънземни космически кораби. Дори десетилетия по-късно все още има бюрократични разпоредби, които карат Министерството на отбраната да си мълчи за подобни неудобни случаи. Има потенциален конфликт на интереси между собствените грижи на Министерството на отбраната и разрешаването на загадката на НЛО.

Освен това има още нещо, което притеснява и Централното разузнавателно управление, и Военновъздушните сили — възможността НЛО-тата да задръстят комуникационните връзки в момент на национална криза и да объркат визуалната и радарна идентификация на вражеските самолети. Става дума за нещо като превръщане на сигнала в шум, което до известна степен се явява негативна страна на фалшивите тревоги.

Като се има предвид всичко това, напълно съм готов да приема, че поне някои съобщения и анализи на появи на НЛО, а може би и обемни досиета са били скрити от данъкоплатците. Студената война приключи, ракетните и балонните технологии или остаряха, или вече всички разполагат с тях, а хората, които биха изпаднали в неловко положение, отдавна не са на активна служба. Най-лошото, което може да се случи — поне от гледна точка на военните, — е, че това може да се превърне в още един признат случай, в който американската общественост е била подведена или излъгана в името на националната сигурност. Време е досиетата да бъдат разсекретени и показани на широката публика.

Още едно показателно засичане между конспиративния темперамент и културата на секретността се наблюдава при Националната служба за сигурност. Тази организация подслушва телефоните, радиопредаванията и всички други средства за комуникация както на враговете, така и на приятелите на Съединените щати. Тайничко чете пощата на целия свят. Информационният трафик, който се прихваща всеки ден, е огромен. В проблемни моменти голям брой служители на НСС, които владеят добре съответния език, седят със слушалки на ушите и подслушват в реално време всичко от закодирани заповеди от ръководството на съответната държава до любовни шепоти. За други материали си има ключови думи, според които компютрите отсяват за проверка от хората специфични съобщения и разговори, които в този момент са от важно значение. Всичко се складира, така че винаги е възможно да се направи ретроспекция на магнитните ленти — например за да се проследи първата поява на някоя кодова дума, или за да се установи кой е отговорен за командването в кризисни ситуации. Някои от прихващанията са направени от подслушвателни постове в съседни държави (Турция за Русия, Индия за Китай), от патрулиращи в близост кораби и самолети или от шпионски сателити на орбита около Земята. Това е един безкраен танц от мерки и контрамерки между НСС и съответните служби на другите държави, които — съвсем разбираемо — не искат да бъдат подслушвани.

Сега добавете към тази упойваща смес и Закона за свобода на информацията (ЗСИ). Към НСС е отправена молба да предостави всички данни за НЛО, с които разполага. Законът я задължава да сътрудничи, без обаче да разкрива „методи и източници“. Освен това НСС се чувства задължена да не тревожи със своите дейности — по нахален или политически неприемлив начин — други нации, били те приятелски или не. Следователно един типичен доклад на НСС, обнародван в съответствие със ЗСИ, ще изглежда по следния начин: една трета от страницата почернена, след това част от изречение — например „съобщено е за НЛО на малка височина“ — и още една трета от страницата почернена. Позицията на НСС гласи, че разкриването на данните от цялата страница ще компрометира източници и методи или най-малкото ще покаже на съответната нация, колко е лесно да бъде подслушан авиационният й радиотрафик. (Ако НСС разкрие съпътстващите, на пръв поглед невинни предавания между пилота и контролната кула, то тогава ще бъде възможно съответната нация да разбере, че американците подслушват радиоемисиите на нейните военновъздушни сили, и съответно да премине към други средства за комуникация — например смяна на честотите, — с които да затрудни прихващането от страна на НСС.) Само че е напълно разбираемо, че привържениците на конспиративното потулване на НЛО — които получават в отговор на изпратените по силата на ЗСИ молби десетки страници текст, повечето почернени — стигат до извода, че НСС разполага с важна информация относно НЛО и също е част от конспирацията.

Разказаха ми и следната история, която няма връзка с дейността на служителите в НСС: много често се прихващат емисии на граждански и военни самолети, докладващи, че са видели НЛО, с което имат предвид всеки неидентифициран обект в околното въздушно пространство. Може дори да става дума за американски самолет на разузнавателна или необявена официално мисия. В повечето случаи е нещо далеч по-ординерно и засечените от НСС последващи съобщения изясняват това.

По тази логика можем да включим НСС във всяка една конспирация. Например до службата е била изпратена молба по силата на ЗСИ, с която е изискана наличната информация за певеца Елвис Пресли. (Съобщава се за явявания на г-н Пресли и предизвикани от тях чудодейни изцеления.) Е, НСС знае разни неща. Например в доклада за икономическото състояние на определена държава се казва колко точно касети и дискове на Елвис Пресли са били продадени в нея. Тази информация е подадена под формата на няколко реда текст в океан от цензурирано черно. Дали НСС не участва и в някоя конспирация около Елвис Пресли? Разбира се, аз лично не съм се занимавал със съдържащата се в архивите на НСС информация за НЛО, но тяхната версия ми изглежда много правдоподобна.

Ако сме сигурни, че правителството крие от нас посещенията на извънземни, то тогава ще трябва да атакуваме културата на секретност, която е характерна за военните и разузнавателните организации. Най-малкото трябва да настояваме за разсекретяване на съответната информация отпреди няколко десетилетия — за което добър пример е появилият се през 1994 г. доклад на Военновъздушните сили за „инцидента Розуел“.

Можете да добиете представа за параноичния стил на много НЛО-лози, както и за наивния подход към културата на секретност, като зачетете книгата на бившия репортер на „Ню Йорк Таймс“ Хауърд Блум („Някъде там“, „Саймън енд Шустър“, 1990):

„Независимо от цялата ми изобретателност, нямаше как да не попадна в няколко задънени улици. Започнах да вярвам, че някой нарочно размахва цялата история точно пред носа ми, но така, че да не мога да я хвана.

Защо?

Това беше единственият, практическият и невъзможният въпрос, който застрашително балансираше на високия връх на моите все по-големи съмнения. Защо всички тези официални говорители и институции правеха всичко по силите си да възпрепятстват и обезсмислят моите усилия? Защо един ден историите бяха верни, а на следващия вече не бяха? Защо беше цялата тази напрегната и непроницаема тайнственост? Защо агенти на военното разузнаване разпространяваха лъжлива информация, която подлудяваше вярващите в НЛО? Какво беше това, което правителството беше открило някъде там? Какво се опитваше да скрие?“

Разбира се, има съпротива. Някои информации съвсем оправдано са класифицирани като секретни. Понякога потайността наистина е в името на националния интерес — както например е в случая с военните технологии. Освен това военните, политическите и разузнавателните кръгове ценят секретността заради самата нея. Това е един от начините да избегнеш критиките и да се измъкнеш от отговорност — за некомпетентност или нещо по-лошо. Тя създава един елит, братство, което заслужава доверието на нацията — за разлика от останалото гражданство, в чиито интерес всъщност е цялата тази информация да се засекрети. С някои малки изключения, секретността е напълно несъвместима с демокрацията и науката.

Едно от най-провокативните евентуални засичания между НЛО и секретността са т.нар. документи „Ем Джей-12“. Твърди се, че в края на 1984 г. в домашната пощенска кутия на филмовия продуцент Джейми Шандера — интересуващ се от НЛО и правителствената конспирация — бил пуснат плик с изсниман, но непроявен филм. Интересно е да се отбележи, че това станало точно в момент, в който той се канел да ходи на обяд с един автор на книга за събитията в Розуел, щата Ню Мексико. При проявяването на филма се оказало, че той съдържа — страница по страница — свръхсекретна („само за личен достъп“) заповед на президента Хари Труман, в който той разпорежда създаването на комисия от дванадесет учени и висши държавни служители, които да изследват няколко катастрофирали летящи чинии и малки извънземни тела. Съставът на комисията „Ем Джей-12“ е забележителен с факта, че това са точно военните, разузнавачите, учените и инженерите, които биха били извикани да разследват подобни катастрофи, ако те наистина бяха се случили. В документите има вълнуващи препратки към приложения относно естеството на пришълците, технологията на техните кораби и т.н., но тези приложения не присъстват на загадъчната лента.

Военновъздушните сили заявиха, че документите са фалшификат. Специалистът по НЛО Филип Дж. Клас и други експерти намериха езикови и типографски несъответствия, които също навеждат на мисълта, че цялата работа е измама. Хората, които купуват произведения на изкуството, се интересуват от произхода на картините — т.е. кой последен ги е притежавал, преди това къде са били… и т.н. чак до ателието на художника. Ако някъде по веригата има прекъсване — например ако историята на 300-годишна картина може да се проследи само допреди 60 години и не е ясно в кой дом или музей е висяла преди това — веднага светва предупредителната лампичка за възможен фалшификат. Тъй като печалбите от подправени произведения на изкуството са много високи, колекционерите трябва да внимават. Документите „Ем Джей-12“ са най-уязвими и подозрителни именно с оглед техния произход — доказателствата по най-чудодеен начин се оказват на нечий праг, сякаш се намираме в някоя детска приказка, например за обущаря и елфите.

В човешката история има много подобни случаи — когато внезапно се появява някакъв документ със съмнителен произход, който обаче съдържа много важна информация. Оказва се също така, че тази информация подкрепя точно каузата на хората, открили документа. След внимателно, в някои случаи смело разследване той бива отхвърлен като фалшификат. Не е трудно да разберем мотивацията на измамниците. Един повече или по-малко типичен случай е книгата на Второзаконието — намерена скрита в храма в Ерусалим от цар Исая. Посред ожесточена реформистка борба последният открива Второзаконието, което потвърждава всички негови възгледи.

Друг подобен случай е т.нар. „Дарение на Константин“. Константин Велики е императорът, който прави християнството официална религия на Римската империя. Константинопол (дн. Истанбул), който в продължение на повече от хиляда години е столица на Източната Римска империя, е наречен на негово име. Константин умира през 337 година. През IX в. в християнските писания внезапно се появяват препратки към някакво „Дарение на Константин“. В него императорът завещава на тогавашния папа Силвестър I цялата Западна Римска империя, включително самия Рим. Според съпътстващата история този малък подарък бил израз на благодарността на Константин за това, че Силвестър излекувал проказата му. От XI в. насетне папите редовно се позовават на „Дарението на Константин“, за да подкрепят своите претенции не само към църковната, но също и към политическата власт над Централна Италия. През Средните векове „Дарението“ се приема като автентично не само от поддръжниците, но и от противниците на светските амбиции на Църквата.

Лоренцо от Вала е един от енциклопедистите на Италианския ренесанс. Любител на споровете, свадлив, критичен, арогантен и педантичен, той е атакуван от своите съвременници с обвинения за — наред с другите му несъвършенства — светотатство, безсрамие, дързост и самонадеяност. Инквизицията обявява Лоренцо за еретик, след като въз основа на граматически анализ той стига до извода, че апостолическият Символ на вярата не може да е бил написан от дванадесетте апостоли. Единствено намесата на неговия покровител — неаполитанския крал Алфонсо — го спасява от това да бъде принесен в жертва. Това не спира Лоренцо и през 1440 г. той публикува трактат, в който се доказва, че „Дарението на Константин“ е груба фалшификация. В сравнение с латинския от IV в. езикът на документа е като кокнито пред книжовния английски. Благодарение на Лоренцо от Вала Римокатолическата църква вече не настоява на претенциите си да управлява европейските нации вследствие „Дарението на Константин“. Понастоящем се смята, че документът, в чиято история има дупка от пет века, е бил подправен от някой близък до Римската курия духовник някъде по времето на Карл Велики (Шарльоман). По това време папството (и особено папа Адриан I) се обявява за единение на църква и държава.

Дори и да приемем, че принадлежат към една и съща категория, все пак трябва да признаем, че документите „Ем Джей-12“ са по-интелигентна измама от „Дарението на Константин“. Двете обаче имат много общо, що се отнася до проблемите на произхода, запазения интерес и езиковите несъответствия.

Забележителна е самата идея за конспирация с цел да бъде почти напълно скрита информацията за извънземен живот и отвличането на хора от пришълци — в продължение на 45 години и с участието на стотици и дори хиляди държавни чиновници. Разбира се, нормално е правителството да има своите тайни, дори такива, които са от съществен интерес за обществото. Само че официалната причина за цялата тази секретност е, че тя защитава страната и нейните граждани. В случая явно става въпрос за нещо различно. Предполагаемата конспирация на тези с достъп до информацията трябва да скрие от обществеността сведенията за една продължаваща дълго време атака на извънземните срещу човешкия вид. Ако пришълците наистина отвличаха милиони от нас, това щеше да е нещо повече от проблем на националната сигурност. То би имало последствия за сигурността на човешките същества по целия свят. Като се има предвид какъв е залогът, дали е възможно сред повече от 200 нации по света да не се намери нито един човек с достъп до тази информация, който да вдигне тревога и да застане рамо до рамо с хората, а не с извънземните?

След края на Студената война НАСА изпадна в криза и се захвана да търси мисии, които да оправдаят нейното съществуване, а най-вече основателни причини в космоса да бъдат изпращани хора. И ако всеки ден на Земята се появяваха враждебно настроени пришълци, дали НАСА нямаше да сграбчи тази възможност да увеличи своето финансиране? И ако наистина имаше някакво извънземно нашествие, защо тогава Военновъздушните сили — по традиция ръководени от пилоти — се отказаха от пилотираните космически полети и предпочитат да извеждат спътниците си с безпилотни ракети?

Вземете например Организацията за стратегическа отбрана, която отговаря за „Звездните войни“. Понастоящем тя е в криза, особено нейната програма за разполагане на отбранителни технологии в космоса. Името и предназначението й бяха понижени. Сега вече тя е Организация за защита от балистични ракети. Дори вече не е на пряко подчинение на Министъра на отбраната. Стана ясно, че тази технология не е в състояние да защити Съединените щати срещу масирана атака с ядрени балистични ракети. Но ако бяхме изправени пред извънземно нашествие, нямаше ли поне да се опитаме да разположим в космоса някакви отбранителни оръжия?

Министерството на отбраната — подобно на своите еквиваленти във всички страни по света — се храни от враговете, истински или въображаеми. Абсолютно невероятно изглежда съществуването на подобен противник да бъде потулено именно от институцията, която би имала най-голям интерес от него. След края на Студената война цялостното състояние на военните и гражданските космически програми в Съединените щати (и другите страни) ясно говори срещу идеята за присъствието на извънземни сред нас — освен, разбира се, ако информацията не е била скрита и от хората, които отговарят за националната сигурност.

Както има хора, които приемат всички истории за НЛО за чиста монета, по същия начин има и такива, които категорично и много разпалено отхвърлят възможността да сме посещавани от извънземни. Според тях не е нужно да се анализират „доказателствата“ и като цяло е ненаучно дори да се говори по темата. Веднъж — на годишната среща на Американската асоциация за научен напредък — участвах в организирането на публичен дебат между поддръжниците и противниците на идеята, че някои НЛО-та биха могли да бъдат чуждоземни космически кораби. При което един виден физик, чиято преценка по много други въпроси уважавам, ме заплаши, че ако не престана с цялата тази лудост, ще се оплаче от мен на вицепрезидента на Съединените щати. (В крайна сметка дебатът се състоя и беше публикуван, някои въпроси получиха малко по-голяма яснота и Спиро Т. Агню така и не ме потърси.)

В едно публикувано през 1969 г. изследване на Националната академия на науките — макар да се признава, че „обясняването на някои съобщения поставя проблеми“, — се стига до заключението, че „най-малко вероятната хипотеза, която може да обясни явлението НЛО, са посещения от страна на интелигентни извънземни същества“. Замислете се колко други „обяснения“ може да има: пътешественици във времето; демони от отвъдното; туристи от други измерения — подобно на г-н Мксизтплк (или беше Мксизптлк? — винаги забравям) от страната Зрффф в Петото измерение, герой на старите комикси за Супермен; душите на мъртвите; или някакъв „некартезиански“ феномен, който не се подчинява на законите на науката и дори на тези на логиката. Всъщност всяко от тези „обяснения“ има своите сериозни защитници. „Най-малко вероятното“ трябва да ви подскаже нещо. Тази риторична фигура е показателна за това колко безвкусна е станала цялата работа за редица учени.

Показателно е, че един проблем, за който знаем толкова малко, може да разбуни толкова страсти. Това е особено вярно за нашумелите наскоро съобщения за отвличания от извънземни. В крайна сметка трябва да признаем, че която и да било от двете хипотези — нашествие от сексуално вманиачени пришълци или епидемия от халюцинации — ни показва нещо, което сме длъжни да знаем. Може би причината чувствата да са толкова силни, се крие в това, че и двете алтернативи имат твърде неприятен подтекст.

Аврора

Броят на съобщенията и тяхното единодушие предполагат, че е възможно тези свидетелства да имат и друго обяснение, освен халюциногенните наркотици.

„Загадъчният самолет“, доклад, Федерация на американските учени, 20 август 1992 г.

„Аврора“ е летящ на голяма височина и изключително секретен американски шпионски самолет — наследник на Ю-2 и Ес Ар-71 „Черната птица“. Може би съществува, може би не. През 1993 г. се появиха съобщения на очевидци от околностите на военновъздушната база „Едуардс“ в Калифорния и на Грум Лейк в Калифорния — особено за един определен район в Грум Лейк, наречен „Зона 51“, където се изпитват прототипи на самолети за Министерството на отбраната. Изглежда, тези съобщения се потвърждават взаимно. Получаваме подобни сигнали от целия свят. Твърди се, че — за разлика от своите предшественици — този самолет е хиперзвуков, т.е. се движи със значително по-голяма скорост от тази на звука, може би шест до осем пъти по-висока. Оставя странна следа, която прилича на „нанизани на конец понички“. Може би освен това се използва като средство за извеждане в орбита на малки секретни спътници. Съществуват предположения, че е разработен, след като катастрофата на „Чалънджър“ породи временни съмнения в надеждността на совалката при доставянето на военни товари. Но американският сенатор и бивш астронавт Джон Глен твърди, че от ЦРУ „се кълнат във всичко свято, че такава програма няма“. Основният проектант на някои от най-секретните американски самолети заяви същото. Един от секретарите на Военновъздушните сили категорично отрече съществуването на подобен самолет или на програма за неговото създаване — както в рамките на Военновъздушните сили на САЩ, така и където и да било другаде. Дали лъже? „Разгледахме всички подобни случаи, както го направихме и при свидетелствата за НЛО — заяви говорителят на Военновъздушните сили, може би подбирайки внимателно думите си, — и не можем да ги обясним.“ Междувременно през април 1995 г. Военновъздушните сили иззеха още 4000 акра в съседство със „Зона 51“. Така те разшириха територията, в която не се допуска присъствието на цивилни.

Нека тогава разгледаме двете възможности: че „Аврора“ съществува и че не съществува. Ако приемем, че съществува, то тогава няколко неща са твърде странни — опитът на властите да скрият дори съществуването му, изключително ефективната секретност и фактът, че самолетът явно е преминал през изпитания по целия свят, без обаче в медиите да се появи нито една снимка или каквото и да било друго сигурно доказателство. От друга страна — ако не съществува, то тогава е странно, че митът намира толкова поддръжници и е получил толкова голямо разпространение. Защо многократните официални опровержения нямат необходимия ефект? Дали самото съществуване на наименование — в случая „Аврора“ — е в състояние да послужи като общ знаменател за различни явления? При всички положения проблемът „Аврора“ изглежда свързан с явлението НЛО.