Оригинално заглавие
Трактат о любви, как её понимает жуткий зануда, ???? (Пълни авторски права)
Превод от руски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

За разделението на половете и половия отбор

— Обичаш ли ме?

— Да!

— Боже, къде са тези пчели…

(разговор между две цветя)

Прието е, някак си, след смъртта на стария Дарвин да се мисли (отчасти въпреки неговото мнение), че естественият отбор се извършва чрез случайната и спонтанна смърт на онези същества, които не са приспособени в достатъчна степен към условията на живот. Подобен отбор, наред със способността за промяна, е обявен за двигател на еволюцията. При което той е крайно неефективен. Дори човек, селектирайки нови породи животни или растения, прилага много по-ефективни методи. Той постига необходимите му резултати след няколко поколения, а не след стотици хиляди години. В основата на тази селекция е съзнателният отбор на родителите от изходната порода, които притежават желаните качества, и съответно в недопускането да се размножават индивиди, които не притежават желаните качества. Умъртвяването на тези аутсайдери всъщност не е и необходимо. Много хуманно, нали? Освен това се запазва и възможността да се поправят евентуалните грешки.

Очевидно е, че използването на подобни методи за селекция от самата природа би дало възможност за рязко ускоряване на темпа на еволюция, което би подобрило и способността за адаптация на видовете към постоянно променящите се условия на живот. Как обаче самата природа би могла да реализира това на практика? Та нали за това е необходим своеобразен Съдия, който да взима решение кой е достоен и кой — не. Най-лесно е, разбира се, да приемем хипотезата за съществуването на Бог, но това по съществото си би било отклонение от отговора. Напълно е възможно тези Съдии да са няколко. Важно е те да съдят приблизително по един и същи начин.

Съдиите са много и се наричат самки. Именно те произнасят присъдата за това, кой от самците да има потомство и кой — не. Ето защо този отбор се нарича полов. Известно е, че самият Дарвин е придавал голямо значение на половия отбор, но този факт по някаква причина не намира достатъчно широк резонанс сред другите учени.

Възможен ли е половият отбор при хермафродитите? Нека си представим хермафродит, който е негоден като оплодител. Отказват му всички, отказват и отказват, но в края на краищата той се натъква на друг такъв неудачник и… те все някак си ще се разберат. При разделнополовите обаче отхвърленият самец с нищо не би могъл да помогне на друг подобен на него при продължаването на рода, а отхвърлени самки в света на животните няма. При това един самец може да оплоди много самки (изключенията като богомолките, например, са рядкост) като същевременно той обикновено не достига предела на потенциалната си плодовитост. А доколкото броят на самците в популацията в повечето случаи е приблизително равен на броя на самките и възможностите за оплождане в тази популация са в излишък, то самките практически винаги имат повече или по-малко широк избор на оплодител. Този избор може и да не е явен, но винаги е налице.

Изключването на самката от процеса на размножаване в рамките на половия отбор е твърде рисковано. Друга самка няма да роди нейните малки — самата тя ражда толкова, колкото може, камо ли да ражда малките и на някоя друга… Виж, при самеца е друго! Незаченатите именно от него малки с удоволствие ще ги зачене друг. И още как!…

Така е и на практика. При морските котки 1/6 от самците оплождат 5/6 от всички самки. Останалите са принудени да се правят, че нямат кой знае каква нужда от това… Тези диспропорции са още по-големи при морските лъвове — при тях 4% от самците осъществяват 88% от съвкупленията! Подобна картина е типична за всички стадни животни. А самките сред живеещите по двойки животни, особено птиците, се съвкупяват преди образуването на двойки (семейства), а в някои случаи и след това, но с друг самец, като това често става в присъствието на „законния мъж“. Т.е. двойката като че ли се образува с цел създаване и поддържане на домакинство, а оплождането често се осъществява по стадните закони. Освен това самците обикновено са малко повече от самките (и то толкова повече, колкото условията на живот на вида са по-лоши!). Всичко това създава достатъчно големи възможности за избор дори и при строго моногамните (чифтните?) животни.

При растенията, дори и при разделнополовите, практически няма възможност за такъв отбор (вж. епиграфа), ето защо в растителния свят пълната разделнополовост така и си остава рядкост. Тя явно се е запазила като един от начините за предотвратяване на самооплождането.

По такъв начин разделението на половете под една или друга форма предполага явна или скрита копулативна полигамия, а:

Фундаменталният принцип на разделнополовото размножаване е:

Принципът за незаменимост на самката.

За да се ускори отборът и за да му се предаде целенасоченост, известна част от принципно потентните самци задължително трябва да бъде изключена от процеса на размножаване, при съответното увеличаване на ролята на останалите.

От принципа за незаменимост на самката следват принципни разлики в поведението на самките и самците. Доколкото самките са много по-ценни за популацията, а самците са много повече, отколкото е необходимо, то персоналната ценност на всеки самец е много по-малка за вида като цяло. Този факт е заложен в съответните инстинкти, изискващи от самките да бъдат по-внимателни, да избягват риска, да се грижат за себе си и да изискват грижа за себе си от околните. По силата на този инстинкт, например, жените са много по-егоцентрични и се доверяват в много по-голяма степен на интуицията и чувствата си, отколкото на логиката. Интуицията и чувствата са основани на практическия опит, включително и на целия вид, т.е. те като че ли са проверени в практиката и поради това самките подсъзнателно ги приемат за много по-надеждни. Ние неведнъж ще се връщаме към тази тема, а в края ще я разгледаме подробно.

Накратко:

• Разделнополовото размножаване осигурява рязкото ускоряване на естествената еволюция чрез организацията на ефективен полов отбор, при осъществяването на който част от самците целенасочено се отстранява.