• 1. Първанов (22 февруари 2009 в 11:41)

    Една от малкото книги които всеки човек би трябвало да прочете задължително.

  • 2. Теодора (29 юли 2010 в 19:21)

    Страхотна е !!!Невероятно произведение!!!Щедьовър!!!

  • 3. Мери Христова (29 октомври 2010 в 14:17)

    Четивото е супер,изключително забавно и съжалявам,че не в моята младост подобни мнения бяха табу. Може би, щях да си загубя илюзиите по-рано и щях да бъда по-доволна от живота.

  • 4. Димитрова (17 март 2011 в 18:23)

    Чудесна книга, забавна, полезна, философска и в същото време с много горчиви истини, уви!

  • 5. Несиха (1 юни 2011 в 16:10)

    Предлагам да преместите „произведението“ от научно-популярния раздел в хумористичния. А автора да бъде прегледан от специалист, дано не е късно…

  • 6. Бате Слави (1 януари 2012 в 13:00)

    Книгата просто…е НАЙ-ДОБРАТА в жанра.

    От пребогатия ми опит с жените мога да кажа, че не повечето, а ВСИЧКО в нея е вярно.

    Несиха съжалява, че й е трудно да намери ВИСОКОРАНГОВ мъж, защото сигурно е грозна и дебела. Животът е учене — учим се да минаваме през мъки и радости, защото така учим. Идеята е, да оцеляват най-добрите.

    За Несиха остава успокоението, че има прераждане. И тогава може да се роди като по-яка мацка или да бъде високорангов мъж. Защото и за нискоранговите мъже не е живот това :)

    Поздрави от Бате Слави

  • 7. Лил (11 септември 2013 в 17:40)

    Четивото е отровно. Вместо да те остави да си намериш каквото на тебе ти харесва, започва да ти внушава какво искаш и какво не.

    Бате Слави, ти си идиот, като бившия ми приятел Любо, с когото вече не общувам.

    На нас не ни трябва високорангов мъж, а такъв, който да обичаме. И това не е със сигурност високоранговия, от който ми се драйфа.

  • 8. impostor (3 февруари 2014 в 15:42), оценка: 5 от 6

    Книгата е добра, но не требва да се приема като наръчник.

  • 9. СлП (5 декември 2015 в 19:58)

    Абе съгласен съм, че е добра книгата, особено за хора лаици в жанра (като мене), ама переводчикът да вземе да й направи още една подробна редакция, че много му куца правописът — да не говорим за пунктуацията! За малкото хора, които се вълнуват от тези неща, четенето на превода е направо подвиг. Почвам да се съмнявам дори и във вярното предаване на фактологията… Май по-добре да взема да си я прочета в оригинал, на руски, щото тук грешките започват още от заглавието!

  • 10. Фракс (5 декември 2015 в 23:24)

    Книгата е пълна скръб! Поизтупал авторът от праха добрия стар бихевиоризъм, добавил с щедра ръка клишета и азбучни истини, подправил с евтин популизъм и вече има претенции, че е написал научнопопулярен труд по психология! Хора, четете Фройд, Ана Фройд, Ерих Берн, дори Пиер Дако… Ако щеше и Станислав Гроф четете, но не си губете времето с подобни… хмм… как да се изразя по-деликатно? Да речем — редки бози, но вече преминали през човешкия храносмилателен тракт :)

    • 11. Скарф (6 декември 2015 в 12:13)

      Не знам дали книгата е пълна скръб, на първи поглед е просто, но увлекателно научно-популярно четиво. Но това, което знам, е че Вие май не сте съвсем наясно що е то Бихейвиоризъм. Фрапиращо е как с лека ръка препоръчвате книги и давате оценки, а сте сбъркали фундаментален факт. Насочващ въпрос: Джон Уотсът признава или не инстинктите, заложени по рождение в човека? Съответно: В тази книга заложените по наследство поведенчески програми — инстинкти — считат ли се за важен фактор или не?

      • 12. Фракс (6 декември 2015 в 21:35)

        Съгласен съм, не зная какво е „бихейвиоризъм“ :) Според бихевиоризма обаче цялата поведенческа активност на хората може да бъде сведена до усложнени инстинктивни реакции на определени стимули. Същото, което се опитва да ни убедии авторът на това „увлекателно четиво“ — че едва ли не целият мироглед на мъжете се определя от инстинкта им да оплодят повече жени (или поне да правят секс с тях), а на жените — от стремежа им се омъжат за алфа-мейл (в термините на Протопопов — „високорангов мъж“) и да родят дете от него. Това цели и методи за постигането им, копирани от родителите, изтласкани в id-а фрустрации, сублимиращи като убеждения и предпочитания, защитни реакции на ego-то, взаимнодопълващи се жизнени сценарии на партньорите — за автора са несъществени подробности, които могат да бъдат пропуснати… За любовта като чувство да не говорим — уважалемият товарищ Протопопов не е в състояние да я различи от желанието да се изчукаш с привлекателен партньор.

        Мога да разбера защо подобно произведение се приема възторжено от първосигналните рожби на демо(но)крацията, закърмени с нравствените ценности на чалгата и рапа. Все пак, друго си е след като в кухата ти главица никога не е минала друга мисъл освен „как да изплющя повече яки п**ки“ и „как да вържа някой баровец с кинти“ да прочетеш книга, в която ти обясняват, че това е съвсем нормално, всички останали разсъждават по същия начин и ти нищо не си пропуснал в живота. Но от мислещите индивиди, които посещават сайт като читанка-та, очаквах по-високи критерии…

  • 13. д г (6 декември 2015 в 22:49)

    Книгата е елементарна, но все пак е образователна, защото показва начина на мислене и критериите на елементарните хора в търсенето им на партньор/ка. Те по правило усърдно крият своята елементарност, затова книгата помага при разпознаването им. Така се спестяват време, нерви и каквото друго имате.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.