Оригинално заглавие
Трактат о любви, как её понимает жуткий зануда, ???? (Пълни авторски права)
Превод от руски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

За извънбрачните деца и децата без бащи

Сънят на разума ражда чудовища.

Ф. Гоя

Очевидно е, че бащите на такива полусираци в по-голямата си част са „поручици“, независимо от това дали зачеването на децата е станало в рамките на брака или не. Дори и ако извънбрачното дете е израснало в нормално семейство (с втори баща, който понякога дори не е в течение…), то околните често отбелязват неговата „трудност“. Известно е също така, че извънбрачните деца често са постоянни членове на криминалните групи. Обикновено евфемизмът „трудност“ обозначава неуправляемостта на детето по цивилизационен начин, което свидетелства за неговия висок рангов потенциал.

Прието е „трудността“ или криминалността на детето традиционно да се отдава на затрудненията, които възникват при възпитанието на децата в подобни условия. Тези педагогически проблеми, разбира се, имат голямо влияние, но не те формират специфичната високорангова и високопримативна психика на детето. Решаваща роля тук има наследствеността. Кажете ми, мъж, който е изоставил жена в положение, порядъчен ли е? Не съвсем. Впрочем самците в първобитните общества точно така са и постъпвали. А дали е справедливо тези качества, които са обусловили неговата непорядъчност, да се предават по наследство?

Ще напомня още веднъж. Изходният рангов потенциал е нещо вродено. Той може достатъчно ясно да бъде наблюдаван още при кърмачетата. Силната или слаба примативност се проявява по-късно. И както вече казахме, колкото по-силна е примативността на детето, толкова повече педагогически усилия ще са необходими, за да се възпита от това дете културен човек. Много е важно педагогът да има не по-нисък рангов потенциал от този на детето (както се казва: „педагогът трябва да има авторитет пред детето“), в противен случай всички положени педагогически усилия ще отидат на вятъра.

Изследванията, проведени с разделените от малки еднояйчни близнаци, показват, че ролята на наследствеността определено е подценявана от педагогиката и че всичко да се оправи (както и да се развали) с възпитание, просто не е възможно. Такива близнаци, живеещи в различни страни от ранна възраст, се държат като отгледани в едно семейство. Подобно принизяване на ролята на наследствеността в световната и особено в марксистката педагогика се корени в утопичните и идеалистични представи на хуманистите, предшественици на марксизма.

Може да се приеме за доказано, че дружелюбието или поне неговите съставни компоненти са генетично предопределени. Човек избира най-дружелюбните кутрета на вълка, за да получи кучето.

Накратко:

• Зачеването на детето по любов (въпреки широко разпространеното мнение) само по себе си НЕ е обстоятелство, което да гарантира проявата на любов към околните и високи морални добродетели на това дете. Доколкото жените са склонни да се влюбват в егоцентрични мъже, то заченатото по любов дете най-вероятно ще бъде предразположено именно към подобен егоизъм.

• Проявата на любов към хората у едно дете ще бъде обусловено от зачеването му от родител, изпитващ НЕПОЛОВА любов към хората изобщо (алтруизъм).