Анатолий Протопопов
Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник (2)

Предисловие
Няколко думи за етологията на човека

Пред традиционната психология, както и пред другите науки за човека, винаги е стоял въпросът за съотношението между биологичното и небиологичното влияние в поведението на човека. При което в различни периоди е било изтъквано като преобладаващо ту биологичното, ту небиологичното влияние. През 19 в. и в началото на 20 в. е общопризнато мнението за преобладаващото биологично влияние. Най-известен (и при това далеч не единствен) представител на тази позиция е Зигмунд Фройд. Обаче, постоянно говорейки за инстинктите („либидо“ и „мортидо“) и тяхното влияние върху човека, той дори не се и опитва да изследва тяхната природа и генезис! И не е никак чудно тогава, че неговата система е била критикувана постоянно.

Изградената по сходен начин парадигма Евгеника сериозно се самодискредитира чрез връзките си с деспотичните режими, които я използват като идеологическо оправдание на политиката на насилието. Ето защо от 20-те години на 20 в. махалото се люшва в обратна посока, прелитайки както винаги над златната среда. До сравнително неотдавна господстваше концепцията за значителния превес на социално-обусловеното влияние върху човешкото поведение. Тази концепция е известна още под името „Tabula Rasa“, т.е. „Чиста Дъска“. В рамките на това разбиране се предполага, че човек още с раждането си представлява чиста дъска, върху която обществото и средата изписват едни или други правила на поведение и каквото бъде написано там, такъв ще бъде и човекът. С течение на времето обаче става очевидно, че в рамките на тази концепция е просто невъзможно да бъде разбрано ясно и без излишни обяснения целият спектър на човешкото поведение. И в същото време голяма част от тези, като че ли необясними поведенчески реакции намират напълно естествено обяснение в рамките на хипотезата за наличието на мощен пласт вродени поведенчески схеми в човешкото подсъзнание.

Ето защо в самия край на 20 в. постепенно се отстраняват крайностите при трактовката на човешкото поведение и разбирането за човека предимно като биологично същество, което се ражда с далеч не нищожен багаж готови поведенчески схеми, започва да намира все по-голяма подкрепа и одобрение. Едва ли не решаваща роля за това изиграва появилата се преди половин век наука ЕТОЛОГИЯ и отделилите се от нея впоследствие научни дисциплини. Етологията изучава инстинктивните основи на поведението на живите същества чрез сравняването на поведението на различни видове. За етолога човекът е едно едва възгордяло се млекопитаещо, т.е. един от равноправните животински видове. Сравнявайки поведението на най-различни зоологични видове организми — от едноклетъчните до най-висшите, учените откриват удивителни паралели и закономерности, които говорят за наличието на общи поведенчески принципи, валидни за всички представители на животинското царство, в това число и за човека.

Подобни изследователски методи дават големи резултати и намират широко приложение в останалите науки. Астрономите, например, познават много по-добре строежа на Слънцето, отколкото геолозите — строежа на Земята. И то поради факта че звездите са твърде много и твърде различни и сравнявайки ги, ученият може да разбере много за тях. А Земята е една и няма с какво да бъде сравнена. Така е и с изучаването на човека. Ако се ограничим само с него, ние просто рискуваме да не разберем в голяма степен поведението му.

Но пък и изучаването на етологията съвсем не е лека задача. И дори без обективните трудности, дължащи се на огромното влияние на разсъдъка, който модифицира и прикрива голяма част от инстинктивните действия, изследователите постоянно срещат съпротивата на обществото по отношение на използването на етологичните методи при човека. Като че ли за много хора е неприемливо и дори обидно това, че човешкото поведение се съпоставя с поведението на животните. Но дори и за това има етологично обяснение! И то е, че подобна реакция е едно от проявленията на инстинкта за етологична изолация на видовете, чието подробно описание не е предмет на нашата книга (желаещите да получат повече информация могат да се запознаят с книгата на В. Долник „Непослушное дитя биосферы“).

Същността на този инстинкт може да се предаде чрез девиза: „възлюби ближните — разлюби чуждия“. В нашия случай „чуждият“ са маймуните, неприязънта към които се прехвърля и върху близостта между нашето и тяхното поведение.

Теорията на Дарвин, въпреки продължаващите (поради същата тази неприязън) и до днес опити за опровергаване, като че ли трайно и безвъзвратно е приета от научната общност и голяма част от образованите хора приемат напълно естествено теорията за това, че водят произхода си от маймуните. И въпреки това мисълта, че едно или друго чувство по съществото си е инстинктивен повик, предизвиква — така, както и преди, бурни протести, голяма част от които нямат рационално обяснение. При което коренът на тази неприязън е в подсъзнателното неприемане на родството ни с маймуните.

Помнете това, мои уважаеми читатели.

Какво друго може да разкаже етологът за човека? Много. За агресивността и за природата на властта, за вродения морал и за движещите сили на национализма и дори за странностите на любовта! И именно за странностите на любовта и ще поговорим в тази книга.