Оригинално заглавие
Трактат о любви, как её понимает жуткий зануда, ???? (Пълни авторски права)
Превод от руски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

За религията, изкуството и рекламата

Безспорно, като система от цивилизационни норми, религията (тук, разбира се, имам предвид големите, всепризнати световни религии) не би могла да изпълни каквито и да е било цивилизационни функции, ако Бог не притежава най-високия ранг, най-висшето положение. В противен случай нискокултурното и силнопримативно общество просто не би могло да бъде убедено в това, че е лошо да причиняваш зло на ближния си. Защото от егоистично-прагматични позиции това направо си е добро! Най-малкото в близко бъдеще. А това, че погледнато в перспектива, подобни действия са вредни както за него самия, така и за цялото човечество, отделният индивид не може да приеме и разбере просто така. Практически на „свръх-йерарха“ са приписани голям брой хуманни качества, които благодарение на високия му йерархичен статус напълно се усвояват от паството в качеството им на образец на подражание.

Струва си да обърнем внимание на факта, че всички религии възникват в нискоранговите прослойки на обществата. Човек с нисък рангов потенциал има голяма потребност от съществуването на някой „по-висш“, обаче при това да е добър, справедлив и милосърден.

Аурата на увереност, която съпътства много от „светите книги“ (Ведите, например), въпреки пълното неразбиране на съдържанието им от страна на вярващите, продължава да е непрекъсващ източник на авторитет. Смисълът и ценността на тяхното съдържание са напълно неизвестни на съвременния човек (но не и за изследователите). Ето защо тяхното влияние много трудно може да се обясни с ценността на съдържащата се в тях информация. Напротив, самокритичността и публичните съмнения, присъщи на същинската наука, силно подкопават доверието на ненаучната публика.

Талантливото произведение на изкуството също може да убеди хората в каквото и да е, тъй като то въздейства върху подсъзнателните инстинктивни механизми в мозъка. В това всъщност се крие и общественото предназначение на изкуството — да убеждава хората в нещо, което е логически недоказуемо (по една или друга причина). Въпреки че невинаги това, което се доказва по подобен начин, е добро.

Съвременната реклама безсрамно и нагло експлоатира инстинктивните програми. Инстинктите са лишени от способността за критически анализ и подбирайки подходящия „шперц“ (шаблон), можеш да накараш един човек да пожелае каквото и да е. Главното в рекламата е да покажеш увереност. Доказателствата и подробните обяснения са излишни. Струва си да обърнем внимание и на това, как са изградени рекламните сюжети. Обикновено те са достатъчно нелогични, но за сметка на това са твърде емоционални. Информацията се подава много бързо, често безразборно, а вниманието се отвлича от някакви привидности. Текстът често се чете с голяма скорост. И всичко това действа поради факта че подсъзнанието работи много по-бързо със своите шаблони, отколкото разсъдъкът, и ако не се остави възможност на разсъдъка да се ориентира в ситуацията (и дори да протестира), то на човек може да му се внуши каквото и да е. Най-коварният режим на възприемане на рекламата е „да ти мине през ушите“. На практика това „минаване“ се извършва въпреки контрола на разсъдъка, но в подсъзнанието безпрепятствено се запазва именно това, което трябва и именно там, където ИМ е нужно.

1996–1999