Анатолий Протопопов
Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник (14)

За борбата между двете „Аз“

И боря се, душа във себе си мръсника

О, участ тежка ми се падна!

Страхувам се от грешка — дано не се окаже

Че задушавам не другото ми „Аз“

В. Висоцки

Някога, още през съветско време, сред студентите на тогавашните Ленинградски вузове беше проведена анкета-изследване. Студентите бяха запитвани: първо, какъв човек биха искали за съпруг, като същевременно се изясняваше какви юноши (девойки) в действителност им харесват. Предпочитанията бяха разпределени в следната последователност (вж. таблица 1,2):

Таблица 1. Мнения на момчета

Таблица 2. Мнения на момичета

Изследването нямаше за цел да изясни отношението към първобитния ранг. В противен случай такова качество като способността да „взимаш от живота“ (в това число и чуждото, стига да му влезе в работа), сигурно би заела първо място в левите графи. Но и без това е очевидно, че левите графи отразяват първобитните идеали, а десните — ценностите на семейния живот. Особено внимание би следвало да се обърне на любовта към танците. Имайки, меко казано, малко практическо значение в семейния живот, умението да се танцува има важно ритуално значение. Танцът е задължителна част от брачния ритуал на много животни, включително и на приматите. Нетанцуващият не демонстрира ритуално-брачно поведение и от първобитна гледна точка не е полово зрял. Много е показателно и това, че трудолюбието и умението да владееш себе си са в последните редове на левите графи. В първобитното общество омегите са били най-безропотни и са се трудили повече от всички…

Лесно може да се види, че десните графи са почти огледално обърнати отражения на левите (което е характерно особено за анкетираните момичета; що се отнася до мъжете, то те се отнасят към жените малко по-последователно, което потвърждава тезата за това, че мъжете се доверяват в много по-голяма степен на своя разум, т.е. те са по-слабо примативни).

В тази „обърнатост“ на изискванията на инстинкта и на разума се крие и главната причина за затрудненията на високообразованите хора в търсенето на съпруг. Прието е да се смята, че причината за това е в завишените изисквания. Но сами по себе си тези изисквания могат и да не са толкова високи, за сметка на това обаче те са твърде противоречиви — сърцето иска това, което разумът справедливо отхвърля, а желанията на разума съвсем не удовлетворяват сърцето. На практика такива качества като добрина, порядъчност, честност, уважение към другите, тактичност и съвестност, които с основание се признават за характерни черти признаци на културния и порядъчен човек и добрия съпруг, от първобитна гледна точка са признаци на нисък ранг в йерархията!!!

В контекста на тези разсъждения неволно се прокрадва мисълта, че отминалата практика за сключване на брак по усмотрение на родителите не е чак толкова лоша, въпреки очевидните й недостатъци. Разбира се, в условията на днешния култ към любовта е много глупаво да се настоява за нейното възраждане и освен бурни протести и ураган от насмешки, нищо друго не може да предизвика. Пък и изобщо не мога да си представя как в наше време може да се реализира нещо подобно. Защото всъщност става въпрос за следното: избирайки партньор за своите деца, родителите, дори и да взимат под внимание своите собствени интереси, оценяват претендентите най-вече от цивилизационни позиции, осъществявайки по този начин самоселекцията на вида HOMO SAPIENS в посока ръст на нивото на култура и цивилизованост.

А доверявайки се на инстинктивния повик, човечеството бавно отстъпва назад към първобитните времена и според мен ние вече сме свидетели на някои от признаците на такова отстъпление. Интелигентността, отзивчивостта, взаимоуважението излизат от мода, а от екрана и страниците се култивира сила и настойчивост, необузданост и невъздържаност в желанията. Да се приписва всичко това на влиянието на масовата култура, най-малкото е некоректно. Масовата култура е обобщено отражение на природната култура на всички хора.

Отслабването на горепосочения цивилизационен отбор има за първоначален резултат увеличение на примативността и на средния рангов потенциал, а на тази основа впоследствие и падането на нивото на културата. А там пък, току-виж, Айнщайн се окаже прав и в четвъртата (ако ли не още в третата) световна ще се бием с пръчки…

Накратко:

• Следването на инстинктите (т.е. на чувствата) при избора на брачен партньор е в противоречие със съвременния идеал за моногамен брак и не способства за селекцията на вида HOMO SAPIENS в посока увеличаване на нивото на алтруизма и културата;

• То обаче може да способства за ръста на средните физически показатели, което в частност е известно като акселерация.