Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Трактат о любви, как её понимает жуткий зануда, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 4 гласа)

Информация

Форматиране
gorwl
Източник
www.oocities.org

Авторизиран превод на български

Втора редакция

История

  1. — Добавяне
  2. — Замяна на текста с версията от http://www.oocities.org/protopop_1999/tlb.html; форматиране от gorwl

За какво става дума

Опитите на обществото да просвети младите (и не чак толкова) хора в половата сфера според мен са крайно едностранчиви. Твърде широко се дискутират въпросите за сексуалните техники, за предпазването от нежелана бременност и болести. Разбира се, дяволски приятно е да се обсъждат сексуалните техники, но голяма част от трагедиите на сексуална почва възникват не поради това, че секс се прави НЕ ТАКА, както трябва, а поради това, че секс се прави НЕ С ТОЗИ, с когото трябва. За избора на партньор се говори отгоре-отгоре, безсистемно, противоречиво и поради субективната и чисто умозрителна аргументация — неубедително. Фактически всичко се свежда до препоръката да се излиже буцата сол и да се изпие една студена вода. Обаче лизането на сол все още не е гаранция, че оттук нататък всичко ще тръгне по мед и масло, а пък и ако се замислиш, докато лижеш солта можеш да изпуснеш не един действително подходящ вариант.

През цялата писана история на човечеството се е смятало за надеждно изборът да се прави по любов. Още повече че през последните десетилетия любовта се противопоставя като заклинание на минутните увлечения и се приема едва ли не като гаранция за безпогрешен избор. Това обаче и досега си остава недоказано, тъй като разликата между „голямата“ любов и минутната симпатия е чисто количествена, а не качествена. Вместо това се обясняват и ярко се описват възникващите усещания, но същинската логика на това явление така си и остава зад кадър или просто се отрича, като се обявява за нещо свръхестествено. Не би трябвало да търсим тайна там, където такава няма. Всички тези ирационалности на любовта на практика са напълно рационални, логични и по своеобразен начин разумни. А за да прозрем тази рационалност е необходимо просто да сменим координатната система — от цивилизационна на първобитно-стадна. Тук аз ще се опитам да демонстрирам това и да докажа коректността на подобен преход. Конкретно, ще стане дума за инстинктивните основи на поведението на хората като биологичен вид. Самият процес на съвкупление ще оставим без внимание. Ние няма да се интересуваме и от това какво собствено е ЧУВСТВОТО, т.е. онези усещания, които влюбеният изпитва, както и от физиологичните механизми на тяхното възникване.

Убеден съм, че познаването на тази логика няма с нищо да попречи любовта да се възприема като най-прекрасното чувство. Също както и познаването на устройството на цветето не пречи на ботаника да се възхищава от красотата му, а познаването на законите на хармонията и структурата на инструмента не пречи (дори напротив, помага) на музиканта да се наслаждава на изпълнението на един шедьовър.

Етологията е наука за инстинктивните основи на поведението, но популярни публикации във връзка с етологията на брачните отношения при хората практически няма и аз се надявам настоящият материал да запълни до известна степен тази липса.