Оригинално заглавие
Трактат о любви, как её понимает жуткий зануда, ???? (Пълни авторски права)
Превод от руски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

За стадната йерархия

Наглостта е второ щастие

(всеизвестна баналност)

В театъра, както и в живота

най-капризен е този, който не си е

платил билета.

(Френска поговорка)

Равноправие не съществува никъде. Този, който е недоволен от несправедливостта в нашето общество, може да се успокои с факта, че в животинския свят положението е много по-тежко.

Ако на група мишки се дава храна, то скоро може да се забележи, че всеки път най-хубавите и най-големи залъци се падат на едни и същи индивиди. Те заемат най-добрите места за почивка и се чифтосват най-често. Други индивиди се задоволяват с това, което остане от първите, третите — от вторите и т. н… Т.е. образува се определена вътрешно-групова йерархия.

Превъзходно описание на йерархическите отношения е предложено от В. Р. Долник в [1]; аз не мога да се съглася единствено с неговото твърдение, че при човека йерархия образуват само мъжете (но по-подробно за това ще стане дума малко по-долу).

Известно е, че такава йерархия е налице при всички живи същества, на които е присъщ определен групов начин на живот. Дори и при амебите се забелязват наченки на йерархичност. Прието е ранговете в тази йерархия да се обозначават с буквите на гръцката азбука: с алфа — високопоставеният индивид, съответно с омега — нископоставеният. Впрочем, това обозначение не е напълно подходящо — в големите групи йерархичната структура губи линейността на азбучния ред и наподобява по-скоро пирамида, в която няколко индивиди могат да имат практически един и същи ранг. Високоранговите индивиди са наричани още и „йерарх“, „доминант“, а В. Р. Долник понякога използва термина „бащица“, който в определени случаи като че ли е най-уместен.

Очевидно е, че рангът има колосално значение за всеки индивид в йерархията, ето защо членовете на групата са в постоянна борба за повишаването на своя ранг или за запазването на вече придобития. Случва се алфа да се облагодетелства много по-малко, отколкото бета. Просто не му остава време — той е в постоянна борба. Но той си запазва, най-малко теоретично, правото да вземе каквото си поиска от бета.

Това, какъв ранг ще има определен индивид в групата, зависи от съотношението между ранговия потенциал на дадения индивид и на другите индивиди. Т.е. един и същи индивид ще има различен ранг, попадайки в различни групи.

А какво е рангов потенциал? Очевидно е, че той е в тясна взаимовръзка с физическата сила, но не се определя еднозначно от нея. При осите, например, ранговият потенциал е показан чрез броя на власинките на определени части от тялото, получени по рождение. При петлите ранговият потенциал се определя по височината на гребена. Броят на власинките (височината на гребена) по скоро е показател за наличието на определен рангов потенциал, отколкото го определя. Другите индивиди обаче се ориентират именно по подобни признаци. Те са закодирани чрез същите гени, както и ранговият потенциал. Подобна е ситуацията и при другите живи организми, но не при всички ранговият потенциал може да се определи толкова лесно. Даже и при не твърде високо организираните организми (например мишките) наличието на физическа сила дава единствено възможността да се избегнат ниските рангове в йерархията, което съвсем не гарантира заемането на местата на върха. При това колкото по-високоорганизирани са съществата, толкова по-слаба е връзката между физическата сила и ранговия потенциал.

Тъй като йерархичното поведение е характерно за най-различни видове, включително (и особено!) за примитивните, които са и практически неспособни за обучение, то с голяма доза сигурност може да се предполага, че основата на ранговия потенциал е наследствена (вероятно се наследява заедно с власинките или нещо подобно). При което специфичното високо или нискорангово поведение се проявява още от първите дни след раждането. Следователно, поведението на индивида в йерархията се регулира чрез вродени поведенчески механизми, т.е. чрез инстинктите.

Виктор Долник дефинира ранговия потенциал като сила на НАТРАПЧИВОСТ (известният психолог Владимир Леви — като сила на НАГЛОСТ, което, може би, е по-нагледно). Те доказват, че основният компонент на ранговия потенциал е УВЕРЕНОСТТА в своето превъзходство, която по всяка вероятност, а всъщност и достатъчно често, може да не е подкрепена от особени действителни достойнства и да не се основава на нищо. Увереността на един човек практически може просто да хипнотизира другия. Самият него също. При това няма абсолютно никакво значение дали това е увереността на студента на изпит, на шофьора пред ДАИ, на гуруто пред вярващите и т.н., и т.н….

Това обстоятелство е илюстрирано много добре във фолклора. Нека вземем за пример приказката за лисицата в ледения замък и за заека в къщурката. Ранговият потенциал на лисицата е много висок — от нея се страхуват и вълкът, и мечката. Петелът обаче има по-висок потенциал и лисицата веднага се оттегля. Макар че петелът ни на йота не е по-опасен от мечката.

 

 

Пояснение за българския читател: Имало едно време лисица и заек. Заекът живеел в къщичка направена от кори на дървета, а лисицата — в леден дворец. Дворецът на лисицата бил много красив, а къщата на заека била много скромна. Много се хвалила лисицата със своя дворец, но когато пролетта дошла той се стопил и тя помолила заека да й позволи да пренощува една нощ в неговата къщичка. Заекът бил добър (НР) и я пуснал. Но когато влязла в заешката къщурка, тя го изгонила и се установила да живее там. Заекът останал без дом. Той тръгнал да моли другите животни да му помогнат да изгони нахалната лисица от дома му. Помолил кучето, след това вълка и мечката също. Но лисицата само и да чуела молба да напусне къщата започвала смело да вика — („Само да скоча, само да изскоча на пух и прах ще ми станете всички“). И всички животни уплашени си тръгвали. И не щеш ли заека срещнал петела. Петелът носил коса. И въпреки че заекът не се и надявал на каквото и да е била помощ, петела изявил желание да му помогне. Приближавайки се към къщичката петелът смело и войнствено викнал: („Кукуригу! Нося коса на рамо! Искам лисицата да покося, излизай лисицо от къщичката“). Лисицата се опитала да спечели време, но петелът викал все по-силно и по-войнствено и в края на краищата лисицата се изплашила и избягала. Тази приказка нагледно демонстрира, че дори и само високоранговото поведение може да бъде по-ефективно от простото наличие на физическа сила.

 

 

Обикновено алфа участва с много по-голяма решителност, упорство и удоволствие във вътрешно-груповите борби, които за него често са самоцел. За омега тези борби са много по-малко приятни — той е значително по-отстъпчив. Оттук произтича и друг параметър, оказващ влияние върху ранговия потенциал. Става въпрос за степента на отстъпчивост (или обратното — на конфликтност). Приемливата за всеки индивид величина на конфликтно напрежение е правопропорционална на ранговия потенциал. Колкото по-нисък е неговият рангов потенциал, толкова по-малко напрегнат конфликт е в състояние да предизвика неприятни усещания в него.

Броят на свободните места на йерархическия Олимп е ограничен и не зависи от средния рангов потенциал. С други думи, ако по някакъв начин повишим ранговия потенциал на всички индивиди в дадена група, то броят на високоранговите не би се увеличил. Като резултат бихме имали подобна йерархия, но най-вероятно много по-строга и агресивна.

Различната степен на отстъпчивост на различните индивиди има много важно значение от биологична гледна точка — тя позволява да се намали напрегнатостта на вътрешно-груповата борба и по този начин да бъде предотвратена излишната гибел на някои индивиди. И ако в това съобщество все пак възникват конфликти, то те се ограничават до съседните места в йерархията, вместо да придобиват характера на конфликт „всеки срещу всеки“. Освен това алтруизмът, проявяван от „омегите“, дава възможност да бъдат консолидирани усилията на всички индивиди в групата в борбата им за оцеляване, което е от особена важност за видовете, за които не е характерна твърде голяма физическа сила. Именно това обстоятелство, наред с повишената смъртност на „алфите“ (в конфликтите помежду им, например) е препятствие пред неограничения ръст на средния рангов потенциал на вида. Оцеляват не само най-силните особи, но и най-силните, най-добре организираните групи.

Фактически са възможни два начина за консолидация на групата — „военен“ и „интелигентен“. Първият начин предполага изграждането на строга йерархическа структура на съподчинение с безмилостно потискане на непокорството сред подчинените. Вторият се основава на алтруизма, предполагащ искрена и доброволна взаимопомощ на членовете на групата, включително и саможертва. При видовете, намиращи се на по-нисши степени на развитие, преобладава, разбира се, първият начин, тъй като той естествено следва основните инстинкти, по-сигурен е в реализацията си и не предполага особено осмисляне. Но при организацията на по-сложно съвместно поведение той просто е неефективен. Очевидно е, че нашите прародители, живеещи в достатъчно опасната при наличието на хищници савана, преминават по-голямата част от своето еволюционно развитие, организирани по „военен“ начин. Алтруизмът става относително по-масово явление едва тогава, когато ръстът на интелекта прави възможно реализирането на много по-сложни поведенчески схеми. Разпространението на алтруистичните поведенчески модели на поведение на свой ред усложнява още повече поведението на хората и създава предпоставки за рязкото ускоряване на социалната еволюция, която отделя човека от останалия животински свят. Алтруистичните програми на поведение се формират в относително по-късно еволюционно време и не са успели да бъдат отразени в гените. Ето защо толкова необходимият на човечеството алтруизъм трябва да бъде предаван по негенетичен път — чрез онова, което се включва в понятието „култура“. И колкото по-голяма е генетичната основа на алтруизма, толкова по-високо при равни условия е нивото на културата.

Ранговият потенциал бива изходен, фактически и визуален. Изходният потенциал се предава по наследство и не се влияе от възпитанието и външната среда. Изходният потенциал се определя в голяма степен генетично и в по-малка степен от условията на утробното развитие. Фактическият потенциал се намира в голяма зависимост от обстоятелствата. Той е функция на изходния потенциал и на конкретната обстановка, в която се намира индивидът. Обстоятелствата могат да възпрепятстват реализацията на вродения рангов потенциал, но могат също така и да способстват за пълното му реализиране и дори да го усилят. Фактическият рангов потенциал при хората в своите средни стойности се обусловя, примерно, около 2/3 от изходните дадености, а останалата 1/3 се обуславя от условията на растеж и от възпитанието. Това са средностатистически данни и при всеки конкретен човек това съотношение може да е различно.

Доколкото ранговият потенциал зависи от различни, в това число и взаимносвързани параметри, то реалният йерархически образ на индивида може да е МОЗАЕЧЕН — когато едни признаци говорят за висок потенциал, а други — за нисък. Например, немарливият външен вид е признак на нисък ранг и, срещайки се с немарливо облечен човек, ние не без основание предполагаме, че той е неудачник и нищо не е постигнал в живота си. Но когато той нагло и агресивно започне да се прережда, то повечето хора предпочитат да отстъпят, признавайки с това неговия по-висок ранг! В същото време общественото положение на този човек може да е много ниско!

Друг пример. В известната стара песен на Дунаевски за смелия капитан се пее:

Потъваше 15 пъти

Сред акулите попадна

Без да мигне

Тук става въпрос за сравнително високорангов мъж (капитан!), който е способен да се справя в рискови ситуации, т.е. има достатъчно висок рангов потенциал. Впрочем, тук можем да обърнем внимание и на слабата примативност на нашия герой, но за нея ще поговорим малко по-късно. А ето как същият този мъж се държи пред жените:

Изчерви се 15 пъти

Заекна, препоти се

Без да се усмихне.

Типично поведение на нискорангов индивид. Голям е броят на мъжете, които са непринудено смели с жените, но са отчайващо страхливи и отстъпчиви в условия, когато от тях се изисква да проявят истинска борбеност. От мозаичността на ранговия потенциал следва и понятието визуален рангов потенциал като съвкупност от сигнални признаци, възможно и второстепенни, но изразени достатъчно ярко, за да предизвикат задействането на съответните инстинкти в другите индивиди. Превъзходен пример за визуален рангов потенциал е нискоранговият петел с прилепен гребен. Всички останали петли започват да го възприемат като високорангов. Но си струва само да му се отлепи гребенът и той пак се озовава на дъното на йерархическата пирамида. Още един пример: човек, болен от нарцисизъм (влюбеност в самия себе си), може да направи на някого впечатление на високорангов. При което той просто може да е лишен от способността да се бори за място под слънцето — същността на високия ранг. И обратното, дружелюбният човек, дори и добре устроил се в живота, може да създаде впечатление, че е нискорангов.

При това различните индивиди могат да се влияят от различни признаци на ранговия потенциал, т.е. чувствителността на различните индивиди към различните сигнални признаци може да бъде различна. Визуалният рангов потенциал може да съвпада с фактическия, но може и да не съвпада. И както вече отбелязахме, това се получава, защото нервните структури, реализиращи инстинктивните модели на поведение са възникнали в дълбока древност, имат относителна елементарна структура и реагират на всяка конкретна ситуация твърде повърхностно и шаблонно. В действителност индивидът може да бъде нискорангов, но същевременно да притежава един-два сигнални признака на висок ранг. Тогава тези един-два ярки сигнални признака могат да въздействат върху някого, въпреки обективно ниския рангов потенциал на техния носител. Уви! Инстинктивните програми, поради примитивността на механизмите на действието си, реализират с променлив успех и с големи пропуски дори и своите първобитни цели.

Накратко:

• На човека — така, както и на всички стадни животни, е присъщо да образува йерархични социални структури. Поведението в тях се реализира чрез действието на съответните инстинкти.

• Способността да се заеме един или друг ранг в тази йерархия се нарича рангов потенциал. Ранговият потенциал е функция на много параметри, един от които е физическата сила. За високо организираните същества това е най-вече дълбоката увереност в правото си да бъдеш над всички останали (която увереност в основата си е вродена). Възможно е дори тя да не е подкрепена от някакви действителни достойнства и да не се основава на нищо.

• Важни фактори, определящи ранговия потенциал, са също така и: конфликтността, а именно желанието за иницииране на конфликти; конфликтна устойчивост, а именно способността да се взима участие в конфликти, наложени отвън, която способност е тясно свързана с посочения по-горе фактор на отстъпчивост (съответно неотстъпчивост), като тя може да се прояви и самостоятелно.

• Поради определената независимост на факторите, които оказват влияние върху ранговия потенциал, са възможни и мозаечни прояви на йерархическо положение, при което едни признаци сочат наличието на висок рангов потенциал, а други — на нисък. Това позволява да се говори за ранговия потенциал като за обобщаващо понятие.

• Още от самото си раждане индивидът притежава определен рангов потенциал, който е обусловен както от наследствени фактори, така и от условията на утробно развитие и е основа на фактическия рангов потенциал, който е присъщ на вече възрастния индивид.

• Фактическият потенциал зависи също и от условията на растеж, формиране и възпитание на индивида, които са в състояние както да усилят, така и да отслабят вродените дадености.

• Визуалният рангов потенциал се определя от наличието на един или няколко второстепенни, но за сметка на това ярко изразени признаци на висок рангов потенциал.

• Визуалният рангов потенциал в повечето случаи е илюзорен, т.е. той не съответства на реалните способности на индивида да участва в ранговата борба.