Оригинално заглавие
Трактат о любви, как её понимает жуткий зануда, ???? (Пълни авторски права)
Превод от руски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

За принцовете и принцесите

ЖЕНА — самка, която има МЪЖ

МЪЖ — самец, който има ПАРИ

(виц)

Жалко, че генералите се женят още когато са лейтенанти!

(разговор между две застаряващи девици)

Толкова съществено важен за всички живи организми процес като размножаването не може да бъде оставен без контрола на инстинктите. Съответно и любовта като най-силното чувство е глас именно на този най-първобитен (първичен) инстинкт, който ни кара да предпочитаме за партньор най-добрия индивид от другия пол.

А кои са критериите за този избор? Излишно ще бъде да доказваме, че тези критерии са се запазили непроменени още от първобитни времена, т.е. оттогава, откогато са се формирали и самите инстинкти. Инстинктите, така да се каже, са „фотографирали“ в процеса на ставането си съществуващото положение и ще продължават да се ориентират по тази „снимка“, докато видът продължава да съществува. Така че инстинктите позволяват да се осъществи изборът на най-добрия от първобитна гледна точка партньор. А най-лесният и нагледен признак за превъзходство е високият ранг в първобитната йерархия. И дори и да е очевидно, че рангът, строго погледнато, е по-скоро визуално-повърхностен показател при предпочитането, едва ли можем да си представим нещо по-добро в неразумната природа. Външната привлекателност (красотата) е много по-ненадеждна в това отношение. И изобщо, навсякъде в животинския свят броят на чифтосванията е най-елементарният и ясен количествен показател за ранга на самеца в йерархията. При самката тази зависимост е по-скоро обратна.

Прието е да се мисли, че алфа взима самката на бета (гама…), така, както му взима храната, при това обаче правилата на поведение в йерархията се съблюдават от всички участници в групата, включително и от самките. Това просто означава, че отнемане на самката в повечето случаи е излишно — самката сама, подчинявайки се на заложената в нея инстинктивна програма, предпочита високоранговия самец. Неслучайно, когато говори за представата си за идеален мъж, жената използва думата „принц“. Истинският принц съвсем не е някой бачкатор, а обикновено е реален претендент за короната.

Това разбира се, не е единствената тенденция. Съществува, например, и „инстинкт за предпочитане на свежа кръв“, проявяващ се като сексуално любопитство. Целта, която преследва този инстинкт, е осъществяването на противодействие на близкородствените връзки, които са неизбежни в изолираните групи. В съответствие с този инстинкт, при всички останали равни условия, е възможно да се предпочете новият и необичаен партньор, който е желателно да не е член на групата. Проявите на този инстинкт се наблюдават най-отчетливо при поведението на самците, тъй като това много добре се съгласува с принципа за неограничената сексуална експанзия на самеца. Този инстинкт е залегнал много слабо в поведението на самките. Една от причините за това е условието „гостът“ да притежава определен минимум рангов потенциал. Разбираемо е и това, че върху тези тенденции оказват влияние и индивидуалните особености, вкусове и симпатии.

Важно е да се подчертае още, че високият ранг на самеца не дава ГАРАНЦИЯ за достъпа към някоя конкретна самка, но същевременно е значим фактор, повишаващ ВЕРОЯТНОСТТА за това събитие. При което степента на взаимозависимост между сексуалната привлекателност на самеца и неговия рангов потенциал е различна при различните видове и съвсем не е линейна. Самците от най-горните етажи на йерархията могат да имат съвсем малки различия. Ето защо е необходимо доминантът сам да отпъжда самките от поддоминантите. Но като се започне някъде от средата на йерархията и по-ниско (за различните видове различно), сексуалната привлекателност на самците спада до такава степен, че доминантът може да бъде напълно спокоен. Такъв самец с много голяма вероятност няма да бъде допуснат и от самите самки.

 

 

Пояснение за българския читател: Тук е необходимо да кажем няколко думи за този толкова колоритен персонаж от руските вицове, поручик Ржевски. Поручик Ржевски е бил хусар. Хусарите са елитни части в кавалерията на Русия през 19 в. Изборът на кандидатите за хусари е бил много строг — приемали са се само високи, физически съвършени мъже. Униформата на хусарите е била много красива и приятно допълнение към нея са били големите мустаци. Всичко това прави хусарите необикновено популярни сред жените до такава степен, че думата „хусар“ става едва ли не синоним на „Дон Жуан“. Поручик Ржевски съответства напълно на този образ. Имайки феноменален успех сред жените, той притежава необикновена самоувереност, праволинейна грубост и невежество, от които той ни най-малко не се стеснява. За пример може да послужи следният виц за поручик Ржевски:

Веднъж танцувайки с поручик Ржевски, Наташа Ростова (младо, възпитано момиче с благороден произход) деликатно го пита:

— Ох, господин поручик! Нещо ми е скучно! Ще ми позволите ли да отида до прозореца… да се освежа?

Поручикът отговаря:

— Добре, отивай, пръдни, само че не се бави много.

Поручик Ржевски напомня в много отношения на капитан Франк Дербин от популярния сериал „Голият пистолет“. Корнет Оболенски е най-деликатният персонаж от тези вицове.

 

 

За да илюстрираме това, ще разкажем стария, но много показателен за нашата тема виц:

Веднъж корнет Оболенски попитал поручик Ржевски:

— Господин поручик! Посъветвайте ме, в какво се състои умението Ви да скланяте толкова бързо жените да си лягат с Вас?

— За какво умение става въпрос? Подхождаш към дамата и казваш:

— Мадам! Разрешете да Ви го вкарам!

— Но, господин поручик! За такава грубост може и да ви шамаросат…

— Може и да ме шамаросат. Но кой знае защо го вкарвам.

А сега нека си представим, че корнет Оболенски последва съвета на поручика. Представихте ли си? Е, и? Точно така — ще го шамаросат. А отникъде не следва, че корнетът е по-малко привлекателен от поручика, нещо повече, той явно е много по-културен и порядъчен! Да си представим сега следното: поручикът изразява молбата си в изтънчено изискан стил. Ще получи ли отказ? Ни най-малко — съгласието е много по-вероятно. А ако корнетът си поиска в същия изискан стил? Ами в този случай няма да го шамаросат веднага, но пък финалът ще е горе-долу същият с тази разлика, че известно време ще го водят за носа и ще се позабавляват за негова сметка. Т.е. за жената фактически няма голямо значение КАК мъжът ще си поиска, за нея е от съществено значение КОЙ ще направи това.

И ако този мъж е с висок ранг („поручик“), то жените ще му простят едва ли не всякакво поведение и едва ли не всички недостатъци, но ако той е с нисък ранг („корнет“), на него няма да му помогне дори и безупречност във всичко.

При което за поручика тук наистина не съществува проблем — той самият на практика често дори и не подозира, че другите мъже могат и да имат. Та той самият не полага абсолютно никакви усилия да завоюва жената (нещо повече, самите жени често полагат немалко усилия да го завоюват!) и той напълно искрено смята, че жените се отнасят по същия начин към всички останали мъже.

Добре тогава, а кой от тези двамата ще е добър мъж (верен, порядъчен, трудолюбив)? Който искате, само не и поручикът: и това въпреки че в първоизточника (филма „Хусарска балада“), поручик Ржевски е явен и убеден противник на връзките на Хименей.

Казват, че жените обичат покорителите. Това е вярно, но това е само частен случай. Дори притежаването на „силни лакти“, т.е. на способността и готовността да се бориш за своите интереси, има слабо влияние по отношение на брачните връзки. Като глас на инстинкта, любовта не разсъждава и точно поради това много често се привежда в действие от визуалния, а не от фактическия ранг. И се получава така, че „поручикът“ в действителност е някакъв жалък хленчещ лигльо, който се скъсва от рев, че него, забележителния и превъзходния, обкръжаващите го никаквици не го ценят. Случва се той да е капризен и с женско-детински егоистичен характер, около когото всички ходят на пръсти, не знаейки как да му угодят. Възможни са и други варианти. Главното е, че той самият е искрено уверен в своето превъзходство. Очевидно е, че капризният или лигльото не са най-достойните продължители на рода (дори и от първобитна гледна точка!) и че фактическият ранг, като признак на способността да се уредиш, да е много нисък в живота на тези мъже, инстинктът реагира именно на посочената по-горе увереност, която е основният сигнален признак на висок ранг.

И доколкото инстинктът не се обременява с излишни обяснения, а разсъдъкът по принцип не отчита тази увереност като някакво особено достойнство, то у всички нас възниква възпятото в стихове и проза усещане за мистичността и загадъчността на любовния избор — иска ти се въпреки всякакъв здрав смисъл и не разбираш защо.

Кого обичат мъжете? Не задължително принцеси. Инстинктивните критерии на предпочитане при мъжете са много по-опростени и са радикално различни от тези на жените. Главните качества, които една жена трябва да притежава, за да привлече мъжете са: нейната новост за него, достъпността й и физическото й съвършенство. Разбира се, ако тези три фактора са съчетани в една жена, то тогава нейната привлекателност ще е най-голяма и на нея ще й обръщат внимание всички мъже, но само докато не спечелят тялото й или не се убедят в това, че нямат никакви шансове. Впрочем, това е валидно само по отношение на жените, разглеждани като полови партньори. А съпруга мъжете избират с разсъдъка си (но само тези, които имат избор и тези, които имат разсъдък). Чувствените критерии за предпочитане на жените от страна на мъжете са много по-неясни както поради голямото разнообразие на самите мъже (и следователно на техните вкусове), така и поради много по-слабата необходимост от избор. На самеца не му трябва да си избира самка — на него са му необходими всички самки подред.

Обаче женският ранг, имащ много голямо значение във взаимоотношенията между самите жени, за мъжете е по-маловажен. Разбира се, от високоранговите жени на мъжете им се „взема акъла“, но скромните и срамежливи (нискорангови) жени са били ценени винаги. А пък е широко известно, че жените много по-често от мъжете се влюбват в своите началници (преподаватели и т.н.), чийто висок визуален ранг е обусловен просто от служебното положение и отчасти от възрастта.

Ако за мъжете високият ранг е ключ към женските сърца, то за жените високият ранг е източник на проблеми с мъжете. Средноранговите мъже съвсем не устройват една високорангова жена — нито сексуално, нито платонически (за нискоранговите изобщо да не говорим), а високоранговите са рядкост, пък и в болшинството си са „курвари“. А дори и да не са „курвари“, то са безнадеждно ангажирани. Нискоранговата жена, подобно на всички жени предпочита, разбира се, „алфа“, но се държи с „омегите“ все пак доста по-лоялно и при известни обстоятелства тя може да прости недостатъчно високия ранг на един мъж, при което има шанс някои други достойнства на този мъж да бъдат оценени.

Накратко:

• Емоционалният избор на брачен партньор (симпатия, влюбеност, любов — всичко това в зависимост от силата на преживяванията) се осъществява в съответствие със система от инстинктивни критерии за оценка на потенциалния партньор.

• Емоционалният избор на мъжа от жената се осъществява най-вече в зависимост от неговия инстинктивен йерархически статус (включително чисто визуален), който може и да не се припокрива с неговото обществено положение. И на второ място в зависимост от физическите му данни.

• Емоционалният избор на жена от страна на мъжа се осъществява най-вече в зависимост от нейната новост, достъпност и физически данни в равна степен.

• И нека ви напомня, че вече се договорихме в този трактат да не разглеждаме разсъдъчния избор.