Емилио Салгари
Двата тигъра (6)

VI. БАЯДЕРКАТА

Площадът бавно се опразваше, а жреците отнасяха обратно в пагодата статуите на Кали, на Дарма Раджа и Дробиде, придружени от музикантите, баядерките и нестинарите.

Старият манти придружи статуята до еспланадата, като не преставаше да свири на своя бий; но стигнал дотам, вместо да се изкачи и да влезе в пагодата, внезапно се спусна сред група хора, надявайки се може би да се скрие от погледите на четиримата фалшиви мюсюлмани. Промъкна се бързо през тълпата и сви в една уличка, която изглежда заобикаляше пагодата, и се отдалечи почти тичайки.

Но тази маневра не убягна нито на Камамури, нито на Тигрите на Момпрацем. Със същата бързина четиримата мъже заобиколиха групата и се озоваха навреме в началото на уличката, така че можаха да видят бягащия плътно до фасадите на къщите магьосник.

Не искаха да го нападнат веднага, тъй като бяха все още близо до площада. Викът му можеше да привлече някого. Не бе изключено да се притекат и тугите, които бяха носили статуята на Кали и се навъртаха все още около пагодата.

Манти ускоряваше непрекъснато крачка, но и преследвачите му не изоставаха, даже го наближаваха, макар че не тичаха.

Вече се бяха отдалечили на около двеста-триста крачки от пагодата, когато внезапно видяха откъм една странична уличка да нахлуват баядерки с дайрета и широки ленти от синя коприна в ръце, придружени от две девойки с факли.

Бяха трийсетина, всичките красиви, с жарки очи и дълги черни коси, падащи по раменете им, облечени в муселинени дрехи и накичени със златни гривни и огърлици.

В едната си ръка държаха малки дайренца, а в другата — леки копринени ленти, които размахваха във въздуха с фантастична бързина.

В миг всички тези девойки, сякаш обхванати от луда радост, наобиколиха четиримата мъже и захванаха около тях вихрен танц, като размахваха високо копринените ленти, сякаш се бяха наговорили да им пречат да виждат стария манти.

Сандокан веднага им извика:

— Сторете ни път, момичета! Бързаме!

Баядерките му отвърнаха с дружен смях и вместо да се отдръпнат, се приближиха още повече към Тигрите на Момпрацем и Каммамури така, че те не можеха да направят нито крачка напред.

— Махайте се! — изрева Сандокан, който започваше да губи търпение, защото не виждаше повече магьосника през плуващите във въздуха шарфове.

— Пробий си път или онзи мошеник ще ни се изплъзне — извика Яниш. — Тези момичета се опитват да го спасят.

— Прав си, братко. Не го виждам вече.

Но тъкмо се канеха да минат през групата баядерки, и те се снишиха внезапно, пуснаха на земята шарфовете и нашите приятели съзряха сред тях десетина мъже, които въртяха във въздуха вързани за кърпи оловни топки — страшното оръжие на тугите.

Танцьорките, пъргави като млади пантери, се разбягаха наляво и надясно, за да не им пречат при атаката.

Сандокан изрева гневно:

— Тугите!… Напред, в името на Аллах!…

Измъкна от пояса си светкавично къса шимитара и двуцевен пистолет, стреля и просна моментално двама от нападателите. В същия миг Яниш, Самбилонг и махаратът, съвзели се от първоначалното стъписване, се хвърлиха в атака с камите и изпразниха срещу тугите пистолетите си.

Изстрелите не отидоха напразно. Още двама туги паднаха и мнозина бяха ранени с шимитари. Това ги обърка и атаката им беше разколебана, което се виждаше от начина, по който въртяха оловните топки.

Тримата пирати и индусът удвоиха усилията си да се освободят и успяха да го сторят по-бързо, отколкото се бяха надявали.

Съпротивата беше сломена. След като се опитаха да хвърлят смъртоносните оловни топки, тугите се разбягаха пред светкавичната атака на Тигрите. Хукнаха презглава и баядерките.

— Саккароа! — изруга Сандокан. — Пак ни изиграха! Манти е изчезнал!

— Хубава засада, няма какво да се каже. — Яниш втъкваше спокойно оръжието в пояса си. — Не вярвах, че тези красиви девойки могат да се съюзят с такива удушвачи. Така умело въртяха шарфовете, че прикриваха напълно нападателите. Смешна история.

— Която на косъм не завърши трагично, скъпи ми Яниш. Но два пъти прихващаха врата ми с кърпа с оловна топка и по едно време усещах, че ще ме удушат. Какво ще кажеш ти, Каммамури?

— Че оня дъртак манти се възползва от суматохата, за да ни се изплъзне от ръцете.

— Хич не е глупав!

— Да продължим ли преследването? — запита Самбилонг. — Може би не е много далеч.

— Кой знае къде се е скрил вече. Хайде, загубихме играта и не ни остава друго, освен да се върнем на кораба — рече Сандокан.

— И да легнем да поспим — добави Яниш.

— О, ще я открием тази лисица! — извика Тигъра на Малайзия, стискайки юмруци. — Този човек ни е нужен, особено сега, когато сме сигурни, че е туг. Няма да напуснем Калкута, докато не го хванем.

— Да вървим, Сандокан. Не бива да стоим повече тук. Тугите могат да се върнат да ни нападнат отново или да устроят друга засада.

Сандокан взе от земята все още горящата факла, изпусната от някое момиче, и тъкмо се канеше да тръгне, но чу стон, който привлече вниманието му.

— Тук наблизо някой чака да го довършим — рече Тигъра на Малайзия и изтегли шимитарата си.

— Или да бъде прибран? — попита Яниш. — Един пленник ще ни бъде от голяма полза.

— Прав си, приятелю.

Отново се чу стон. Идваше откъм ъгъла на улицата, от която се бяха появили баядерките.

— Останете тук на пост и заредете пистолетите — каза Сандокан, обръщайки се към Каммамури и Самбилонг.

Запъти се към уличката, следван от Яниш, и видя просната на земята, до стената на една къща, баядерка, която с мъка се опитваше да се изправи.

Беше изключително красива девойка, с леко бронзова кожа, с меки и фини черти, с много черни очи и дълги коси, заплетени с цветя и сини копринени ленти.

Тънкото й, стройно като фиданка тяло бе облечено в разкошен костюм от червена коприна, украсена с перли.

Горката девойка изглежда бе улучена от куршум в гърдите, откъдето се стичаше кръв.

Като видя двата Тигъра на Момпрацем, девойката закри с ръце лицето си, прошепвайки:

— Милост…

— О, каква красива девойка! — възкликна Яниш, поразен от милия израз на лицето й. — Щастливи са тези туги, че имат толкова красиви танцьорки.

— Не бой се — рече Сандокан, навеждайки се над баядерката, като протегна факлата, за да я види по-добре. — Ние не убиваме жени. Къде си ранена?

— Тук… в гърдите… сахиб. Куршум…

— Ей сега ще видим, ние разбираме нещо от рани, пък знаем и да ги лекуваме, даже по-добре и от вашите лекари.

Куршумът бе улучил девойката от лявата страна. За щастие, не бе проникнал в гърдите, а се бе плъзнал по едно от ребрата и бе разкъсал кожата. Макар и болезнена, раната явно не беше опасна.

— След осем дни ще бъдеш на крака, момичето ми — каза Сандокан. Първо трябва да спрем кръвта, която тече обилно.

Извади от джоба си кърпа от тънък плат и я завърза през гърдите на танцьорката.

— Засега това е достатъчно. Къде искаш да те заведем? Не сме приятели на тугите, така че се надявам, че сега няма да се върнат да те приберат.

Девойката не му отвърна. Гледаше ту Сандокан, ту Яниш с красивите си черни като въглени очи, явно озадачена от това, че тези двама мъже, които се бе опитала да погуби, вместо да я довършат — я лекуват.

Мълчанието й продължи много, но време за губене нямаше. Бяха прекалено близо до убежището на почитателите на богинята Кали и им се струваше, че десетки очи ги следят от всяко кътче.

— Отговори — рече накрая Сандокан. — Сигурно имаш дом и семейство, все някой се грижи за теб.

— Вземи ме с теб, сахиб — промълви най-сетне баядерката с разтреперан глас. — Не ме отвеждай при тугите.

— Сандокан — рече Яниш, който не сваляше очи от танцьорката. — Тази девойка може да ни бъде полезна и да ни даде ценни сведения. Да я заведем на борда на „Мариана“.

— Имаш право, братко. Самбилонг!

— Тук съм, капитане — обади се малаецът.

— Вземи тази девойка и ни следвай. Само внимателно, че е ранена в гърдите.

Малаецът вдигна девойката като перце и опря главата й на своите гърди.

— Да тръгваме — каза Сандокан, вземайки отново факлата. — Пистолети в ръце. И си отваряйте добре очите!

Прекосиха доста улици и сокачета, без да срещнат жива душа, и към един часа сутринта стигнаха до брега на реката. Лодката им бе на няколко крачки, пазена от малайците.

Сандокан нареди да настанят девойката на кърмата, забучи факлата на носа и даде знак за тръгване.

Яниш седна на последната пейка срещу девойката и я наблюдаваше внимателно, възхищавайки се може би неволно от красотата на това лице и блясъка на черните, светещи като въглени в нощта очи.

— Господи! — прошепна той на себе си. — Никога не съм виждал толкова красиво създание. Как ли е попаднала в ръцете на тези кръвопийци?

Сандокан, сякаш отгатнал мислите на приятеля си, се обърна към девойката, която седеше до него.

— И ти ли си последователка на Кали? — запита я той. Баядерката поклати глава и се усмихна тъжно.

— Тогава как си попаднала при тугите?

— Купили са ме след унищожаването на семейството ми — отвърна танцьорката.

— За да те направят баядерка ли?

— Танцьорите им са нужни за религиозните обреди.

— Къде живеете?

— В пагодата, сахиб.

— Добре ли ти беше там?

— Не, и както виждаш, предпочетох да те последвам, отколкото да се върна в пагодата, където се извършват жестоки тайнства за задоволяване на ненаситната жажда за кръв на богинята.

— С каква цел изпратиха теб и другарките ти срещу нас?

— За да ви попречим да проследите манти.

— Значи го познаваш? — запита Сандокан.

— Да, сахиб.

— А откъде знаехте, че го следим?

— Манти ни предупреди със звуците на своя бин.

— Той от главатарите на тугите ли е?

Девойката го погледна, без да отговори. Дълбока тревога се изписа на красивото и лице.

— Говори! — заповяда й Сандокан.

— Тугите убиват всеки, който издаде тайните им, сахиб — отвърна момичето с разтреперан глас.

— Намираш се сред хора, които ще съумеят да те защитят от всички туги в Индия. Говори, искам да знам кой е този човек, когото следим безуспешно, а ни е толкова необходим.

— Вие врагове ли сте на удушвачите?

— Дошли сме в Индия да им обявим безмилостна война — каза Сандокан — и да ги накажем за техните престъпления.

— Вярно е, че са зли убийци — отвърна девойката.

— Тогава кажи ми кой е този манти.

— Злият гений на главатаря на тугите.

— На Суйод хан! — извикаха в един глас Сандокан и Яниш.

— Вие познавате ли го?

— Засега все още не, но се надяваме скоро да се запознаем — отвърна Сандокан. — Яниш, този човек ни е необходим повече отвсякога и няма да тръгнем надолу по делтата, преди да го пленим. И ще го накарам да проговори, уверявам те, пък ако ще и на кръст да го разпъна.

Баядерката гледаше Сандокан с боязън, смесена с явно възхищение. И сигурно се питаше дълбоко в себе си кой ли е този смел човек, готов да предизвика страшната власт на сектата на Кали.

— Да — каза Яниш. — Този човек ни е нужен повече от всичко. Но ти не знаеш ли къде е бърлогата на тугите? Говори се, че са се върнали в подземията на Раджмангал. Вярно ли е?

— Не ми е известно, сахиб — отвърна баядерката. — Чух за връщането на „Сина на свещените води на Ганг“, но не знам къде може да се намира — в джунглите на делтата или някъде другаде.

— Ти била ли си в тези подземия? — запита Сандокан.

— Там ме подготвиха за баядерка — отвърна девойката, — след което ме определиха за пагодата на Кали и на Дарма Раджа.

— Не знаеш ли къде бихме могли да намерим този манти? В пагодата ли живее или другаде?

— В пагодата съм го виждала само няколко пъти… А, да, сетих се. Ще можете да го видите, и то скоро.

— Къде? — викнаха всички в един глас.

— След три дни на брега на Ганг ще се извърши обредът онигомон, в който ще участват баядерките и нартаките от пагодата на Кали, и манти сигурно ще бъде там.

— Какъв е този обряд онигомон?

— Ще бъде изгорена жива вдовицата на Ранджи Нин върху трупа на съпруга й, който беше един от главатарите на тугите.

— Ще я изгорят жива ли?

— Жива, сахиб.

— И англо-индийската полиция ще позволи подобно нещо?

— Никой няма да я осведоми за това.

— Мислех, че тези ужасни жертвоприношения не се извършват вече.

— Извършват се, и то много често, въпреки забраната на англичаните. Много вдовици се изгарят по бреговете на Ганг.

— Знаеш ли мястото, където ще бъдат изгорени трупът и вдовицата?

— В края на джунглата, до полусрутена пагода, посветена някога на богинята Кали.

— И ти мислиш, че манти ще участва в погребалната церемония?

— Да, сахиб.

— След три дни ще можеш вече да вървиш и ще ни заведеш там. Ще устроим засада на манти и ще видим дали ще ни избяга и този път. Както виждаш, драги Яниш, щастието не ни е изневерило напълно.

В този момент лодката спря под кърмата на „Мариана“.

— Спуснете стълбата — извика Сандокан на постовете.

Независимо от това, че плячката им се изплъзна точно в момента, когато си мислеха, че е в клопката, той се чувстваше почти доволен. Измяната на красивата танцьорка му се стори знак за благосклонността на съдбата.

Изкачи се бързо на горната палуба и попадна в обятията на един мъж, който го чакаше на върха на стълбата.

— ТремалНаик! — провикна се прославеният пиратски главатар.

— Чаках те с тревога в сърцето — отвърна му индусът.

— Нося добри новини, приятелю, не си губихме напразно времето. Последвай ме в каютата.

ТремалНаик бе поставен в течение на последните събития и остана потресен, когато му казаха, че най-довереният човек на Суйод хан е идвал в къщата му, а той го е оставил да се изплъзне!