Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Марсианские рассказы, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Разпознаване и корекция
gogo_mir (2011)
Източник
kosmos.pass.as

Разказът е публикуван в списание „Космос“, брой 7 от 1976 г.

 

 

Издание:

Автор: Пиер Гамара; Валери Циганов; Андрей Балабуха

Заглавие: Фантастично читалище: Списание „Космос“, 1976 г.

Преводач: Александър Димитров; Русалина Попова; Цвета Пеева; Стефка Христова; Невяна Кънчева; Силвия Борисова

Година на превод: 1976

Език, от който е преведено: руски; английски; френски; полски

Издател: Фантастично читалище

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: сборник разкази

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7047

История

  1. — Добавяне

Паметникът на марсианеца

Измина необходимият срок и ето, на Марс се появиха поетите. На мястото на суровите първооткриватели винаги идват поети, за да опишат истинските подвизи, а за никога неизвършените да създадат легенди. Така беше на Земята, същото се повтори и на Марс.

Присъщо на поетите е да виждат света различно от обикновените хора, ето защо те виждаха неща, които никой преди тях не беше забелязал. И когато един млад литератор написа фантастична поема, в която изобрази Марс, населен със странни разумни същества, всички я приеха с възторг. Убедително написаното произведение накара читателите да повярват в съществуването на изобразения свят, в това се състоеше причината за успеха. Талантливата книга може да ни накара да повярваме във всичко.

Това беше първата голяма поема на младия автор. Последваха я и други. Изминаха много години и когато поетът умря, го признаха за един от най-великите гении на човечеството. На всяка от колонизираните планети му поставиха паметници, а на Марс издигнаха мемориален комплекс, тъй като тук той бе прекарал по-голямата част от живота си и написа най-значителните си произведения.

Издигнаха паметник и на марсианеца, герой на първата книга на поета. Издигнаха го на най-видното място в новата марсианска столица — на скалата, кой знае защо не взривена на времето, така и останала да стърчи посред града.

Многометровата статуя от неръждаема стомана изобразяваше масивно, неповторимо същество с много голяма глава, големи очи и закривен нос. Марсианецът стоеше, здраво стъпил на късите си крака и гледаше към прострелия се под него град. Някои намираха, че в изражението на лицето му има смут и това не им харесваше, тъй като марсианците създадени от поета бяха студени, безчувствени същества. Но както и да е, скоро паметникът стана местната забележителност и по единодушното мнение на туристите украсяваше столицата. Неслучайно го беше създал най-известният скулптор на Марс. По негово искане около скалата поставиха десетина мощни прожектора, които нощем осветяваха паметника.

Марсианецът гледаше града и в кръглите му очи наистина можеше да се прочете объркване. Градът, над който той се издигаше, му беше чужд. Той не познаваше родната си планета, преобразена от ръцете на хората и най-вече — не познаваше себе си…

Край
Читателите на „Марсиански разкази“ са прочели и: