Джим Корбет
Леопардът от Рудрапраяг (25)

XXV
Епилог

Това, което ви разказах, се случи през 1925 и 1926 година. Шестнадесет години по-късно — в 1942 година — бях на военна служба в Мирут и един ден сестра ми и аз бяхме поканени от полковник Флай на градинско увеселение в дома му, за да забавляваме група ранени войници. Когато пристигнахме, войниците петдесет-шестдесет на брой, от всички краища на Индия, седяха около един тенис корт и тъкмо привършваха чая си, сервиран с много богати и разнообразни закуски, и започваха да пушат. Като тръгнахме от два срещуположни края на тенис корта, сестра ми и аз започнахме да обикаляме поканените.

Те всички идваха от Близкия Изток и след известна почивка щяха да бъдат изпратени по домовете им: някои в отпуск, а други — завинаги.

Госпожа Флай се бе погрижила да осигури музика — имаше грамофон с индийски плочи — и тъй като бяха помолили сестра ми и мен да останем до края на увеселението, а то щеше да свърши след два часа, имахме достатъчно време да обиколим всички ранени и да поговорим с тях.

Бях някъде към средата на кръга, когато стигнах до едно момче, седнало на нисък стол. Беше тежко ранено и на земята до стола му имаше две патерици. Когато се приближих, то с мъка се смъкна на земята и направи опит да преклони глава пред краката ми. Беше ужасно леко, защото бе прекарало дълги месеци в болница и когато го вдигнах и настаних да седне отново удобно на стола, момчето ми каза:

— Току-що разговарях с вашата сестра и щом споменах, че съм от Гархвал, тя ми разказа кой сте вие. Бях съвсем малък, когато застреляхте човекоядеца и тъй като нашето село е далеч от Рудрапраяг, не можех да отида пеш дотам, а баща ми не беше много силен човек, за да ме занесе, та си останах в къщи. Когато баща ми се върна, той ми каза, че е видял човекоядеца и че със собствените си очи е видял и сахиб, който го е застрелял. Той също ми разказа колко бонбони са били раздадени на този ден — своя дял бе донесъл на мен — и за огромните тълпи хора, които бе видял. А сахиб, ще се върна у дома със сърце, изпълнено с голяма радост, защото ще мога да кажа на баща ми, че съм ви видял със собствените си очи и ако има кой да ме занесе до Рудрапраяг на панаира, на който там всяка година празнуват смъртта на човекоядеца, ще разкажа и на всички хора, които срещна там, че съм ви видял и съм разговарял с вас.

Един тежко ранен момък на прага на своето мъжество, който се връщаше от война с осакатено тяло и не мислеше да разказва за храбрите си дела, а само гореше от нетърпение да каже на баща си, че със собствените си очи е видял човека, когото преди толкова години не е могъл да види, човека, останал в паметта на хората само благодарение на един точен изстрел.

Истински син на Гархвал, типичен представител на тези скромни и смели планинци, истински син на тази огромна страна, Индия. Само малцината, които живеят сред нейните синове, имат възможността да ги опознаят истински. И тъкмо тези благородни чеда на земята, независимо от кастата и вероизповеданието си ще споят един ден разединените сили в неразривно цяло и ще направят от Индия една велика нация.