Джим Корбет
Леопардът от Рудрапраяг (1)

I
Пътят към светите места

Ако сте родом от знойните равнини на Индия и ако искате като всеки добър индус да се поклоните пред древните светини в Кедарнатх и Бадринатх, трябва да започнете пътешествието си от Хардвар и за да придобиете всички заслуги, с които се удостоявате при правилно извършване на поклонението, трябва да извървите бос всяка стъпка от Хардвар до Кедарнатх, а след това по планинската пътека до Бадринатх.

След като потопите и пречистите тялото си в свещените води на езерото Харкипаури, поклоните се пред многобройните светини и храмове в Хардвар и дадете своята лепта за техните каси, не забравяйте да хвърлите някоя и друга монета, и то съвсем близо до покритите с гнойни рани ампутирани крайници — които някога са били ръце, — на болните от проказа, седнали от двете страни на тясната част от пътя над свещеното езеро, защото, ако случайно пропуснете да сторите това, те ще изсипят куп проклятия върху главата ви. Няма значение, че тези нещастници притежават богатства, които не можете и да си представите, скрити в мръсните им дрипи или в планинските пещери, които те наричат свой дом. Най-добре е да избегнете проклятията на такива като тях, още повече, че това ще ви струва само няколко медни монети.

Сега вече, сте сторили всичко, което обичаят и религията изискват от един добър индус, и можете да тръгнете на своето дълго и трудно пътешествие.

Първото интересно място, до което ще стигнете, след като напуснете Хардвар, е Рикикеш. Тук за първи път ще срещнете представители на калакамлийските валахи^[1], наричани така поради черното одеяло, което е носил, основателят на тяхната секта и което носят и сега много от неговите ученици, наметнато като свещеническо расо или широко наметало, пристегнато в кръста с въженце от козя вълна. Не зная дали някои от другите религиозни братства, които ще срещнете по пътя към светите места, имат претенция за някаква слава, но със сигурност зная, че калакамлийските валахи имат такава претенция, и то с право, защото от даренията, които получават от многобройните светини и храмове, те са построили и поддържат болници, диспансери и заслони за поклонниците, а освен това дават храна на бедните и нуждаещите се.

След Рикикеш идва Лакман Джула, където поклонниците преминават от десния на левия бряг на река Ганг по висящ мост. Тук се пазете от червените маймуни, плъзнали по моста, тъй като те са по-досадни даже от прокажените в Хардвар, защото, ако забравите да им дадете бонбони или печен нахут, за да ги омилостивите, преминаването ви по дългия и тесен мост по всяка вероятност ще бъде и трудно, и болезнено.

Три дена път нагоре по левия бряг на Ганг и ето че сте стигнали Шринагар — красивата древна столица на Гархвал, исторически, религиозен и търговски център с доста голямо значение, закътан в широка открита долина, заобиколена с планини. Именно тук през 1805 година прадедите на гархвалските воини, които се бориха така храбро в две световни войни, оказаха за последен път, и то безуспешно, съпротива срещу нашествениците от племето гурка. И наистина жалко е за народа на Гархвал, че древната му столица Шринагар, заедно с дворците на владетелите, е била разрушена до основи при срутването на бента на езерото Гохна през 1894 година. Този бент, образувал се в резултат на едно свличане в долината на Бирехи Ганга, приток на Ганг, бил широк 3353 метра в основата си и 610 метра при върха и висок 275 метра, когато се срутил, 300 милиона кубически метра вода се излели в разстояние само на шест часа. Моментът на срутването обаче бил предвиден с такава точност, че макар водната маса да опустошила долината на Ганг до самия Хардвар, отнасяйки всички мостове, загинало само едно семейство, и то, защото се върнало в застрашената зона, след като било принудително евакуирано оттам.

След Шринагар ви предстои трудно изкачване до Чатикхал, но в замяна на това имате възможност да се наслаждавате на великолепната гледка към долината на Ганг и вечните снегове над Кедарнатх.

Един ден път до Чатикхал и ето пред очите ви е Голабрай с покритите със слама заслони за поклонниците, каменната къща, състояща се само от една стая, и дървеният улей за вода. Този огромен и внушителен улей за вода се подхранва от малък, кристалночист поток, чиито води през лятото се отвеждат укротени надолу по планинския склон чрез множество канали, направени от грубо издялани борови фиданки. През другите сезони водите му подскачат надолу свободно и весело по скали, обрасли в мъх и богородичен косъм, през пищно избуял яркозелен пореч и небесносините, подобни на шишарки, цветове на папратите.

На около стотина метра зад заслоните за поклонниците и отдясно на пътя има едно мангово дърво. Запомнете добре това дърво и двуетажната къща над него, в която живее браминът, собственик на заслоните в Голабрай, защото те играят важна роля в това, което ще ви разкажа.

Още три километра по последните — за много, много дни наред — късчета равна земя и ще пристигнете в Рудрапраяг, където трябва да се разделим, приятелю пътниче, тръгнал на поклонение към светите места, защото твоят път минава през реката Алакнанда и върви нагоре по левия бряг на Мандакини чак до Кедарнатх, а моят отива към планините, към моя дом в Найни Тал.

Пътят, който ти предстои, отъпкан от краката на милиони поклонници като теб, е извънредно стръмен, неравен и каменист, и ти, който никога не си дишал въздуха на такава надморска височина, ти, който никога не си се качвал по-високо от покрива на къщата си, ти, чиито нозе не са стъпвали по нищо друго, освен мекия пясък, ще преминеш през много страдания. Много, много пъти ще се изкачваш, задъхвайки се, по склонове на стръмни планини, с нозе, разранени и разкървавени от назъбените скали, острите шисти и помръзналата земя, и ще се питаш дали наградата, която дириш, заслужава такива страдания. Но тъй като си добър индус, ще продължаваш да, вървиш напред, макар с мъка, и ще се утешаваш с мисълта, че съвършенство не се постига без страдание и че колкото по-голямо е страданието на този свят, толкова по-голяма е наградата в следващия.