Хенри Райдър Хагард
Рудниците на цар Соломон (15)

Тринадесета глава
Нападението

Трите колони ни приближаваха бавно, без най-малък признак на бързане или възбуда. Когато достигнаха на около петстотин ярда от нас, главната или по-точно средната колона се спря при основата на едно равно място, което се изкачваше нагоре по хълма, за да даде възможност на другите две колони да ни заобиколят. Нашата позиция имаше форма на подкова, обърната с двата си края към Лу. Без съмнение те смятаха да ни нападнат едновременно от три страни.

— Ех, да имах една „гетлинг“^[1] — въздъхна Гуд, наблюдавайки гъстите редици под нас, — за двадесет минути щях да разчистя полето.

— Тъй като не притежаваме такава, излишно е да съжаляваме. Но нека да опитаме един изстрел, Куотърмейн. Хайде да видим на какво разстояние ще удариш от оня високия, дето изглежда, че командува. Басирам се две към едно, че няма да улучиш. А също и по една златна лира, която честно ще си платим, ако някога се измъкнем оттук, че куршумът ти няма да мине по-близо от десет ярда до него.

Това ме подразни, така че заредих експресната пушка с хубав куршум и почаках, докато моят „приятел“ се отдалечи на около десетина ярда от войската, за да може да разгледа по-добре нашата позиция. Придружаваше го само ординарецът му. Тогава залегнах върху скалата и се прицелих в него. Пушката, като всички експресни, имаше мерник само до триста и петдесет ярда, така че за да коригирам траекторията, аз се прицелих във врата му, като според пресмятанията си трябваше да го улуча в гърдите. Той стоеше доста спокойно и това ме улесняваше. Но дали поради вятъра или поради факта, че човекът отстоеше на голямо разстояние, не зная защо, но ето какво се случи. След като прецених, че съм се премерил добре, натиснах спусъка и когато облачето дим се разсея, за мое разочарование видях човека да стои невредим, докато ординарецът му, който отстоеше най-малко на три краски, вляво, да лежи проснат на земята, очевидно мъртъв. Военачалникът, в който се бях целил, се обърна бързо и затича към частта си, явно разтревожен.

— Браво, Куотърмейн, здравата го изплаши — присмя се Гуд.

Това много ме ядоса. Не обичах да се излагам пред свидетели, ако можех да го избягна. Когато можеш да вършиш само едно нещо добре, трябва да си пазиш името. Ядосан от неуспеха си, аз изстрелях втория куршум. Горкият човек разпери ръце и падна на земята. Този път не сбърках. И искам да подчертая, че това доказва колко малко мислим за другите, щом собствената ни гордост или репутация са засегнати. Бях достатъчно коравосърдечен, щом изпитах радост при тази гледка.

Нашите воини, свидетели на моя подвиг, завикаха диво от радост пред явното вълшебство на белите хора, което те взеха като знамение за победа, докато в частта, която беше командувал убитият, настана смущение. Сега пък сър Хенри и Гуд вдигнаха своите пушки и започнаха да стрелят. Последният ожесточено стреляше в гъстата маса пред себе си с автоматичната уинчестърка. Аз също дадох още един-два изстрела, така че накрая, доколкото можахме да видим, бяхме извадили от строя осем или девет човека, преди да се отдръпнат от обсега на пушките ни. Точно когато спряхме да стреляме, чухме зловещи викове откъм дясната си страна, а след това те се повториха и от лявата ни страна. Другите две дивизии ни нападаха.

Чувайки виковете, човешката маса пред нас се разреди малко и настъпи към хълма нагоре по голия склон с бавно полюшване, пеейки някаква гърлена песен. Ние подновихме стрелбата си. Игнози също ни подпомагаше от време на време. Въпреки че свалихме няколко мъже, не произведохме по-голям ефект сред могъщия наплив на въоръженото множество, отколкото като хвърляш камъчета срещу идващата вълна.

Те се приближаваха с викове и звън на копия. Скоро се натъкнаха на нашите постове, скрити между скалите в подножието на хълма. След това прииждането им се забави, макар още да не бяхме оказали сериозна съпротива, тъй като атакуващите трябваше да се изкачват нагоре, което затрудняваше дишането им. Нашата първа отбранителна линия се намираше по средата на хълма, втората — на около петдесет ярда по-нагоре, докато третата беше наредена по края на платното.

Те напредваха, крещейки бойния си вик: „Туала, Туала, чиле, чиле!“ (Туала, Туала, бий, бий.)

„Игнози, Игнози, чиле, чиле“ — отговориха нашите хора.

Те вече бяха дошли доста наблизо и толите започнаха да хвърчат напред-назад. С отвратителен вой битката започна.

Напред-назад се люшкаше масата от вкопчили се в жестока битка яки воини. Бойците падаха така често, както листата през есента. Не след дълго обаче превъзхождащата численост на атакуващите надделя и нашата първа отбранителна линия се огъна назад, сливайки се с втората. Тук борбата стана много жестока, но отново нашите хора бяха избутани назад и нагоре, докато накрая, само десет минути след започването на битката, третата ни отбранителна линия влезе в действие.

За щастие по това време нападателите вече бяха много уморени, а при това бяха загубили и доста убити и ранени. Да се промъкнат отвъд третия ред от копия беше извън силите им. Няколко мига гъстата маса от биещите се воини се люлееше напред-назад в ожесточения прилив и отлив на битката и изходът беше съмнителен. С пламтящи очи сър Хенри наблюдаваше ожесточеното сражение. Без да пророни дума, той се впусна напред и последван от Гуд, се хвърли в разгара на боя. Аз останах на мястото си, където бях.

Съзирайки високата му фигура сред редиците си, войниците завикаха одобрително:

— Нанзия ункунгунклово! Слонът е тук! Чиле! Чиле!

Това като че беше решителният момент и изходът от боя не беше вече под съмнение. Инч по инч, биейки се с отчаяна решителност, отблъснатите атакуващи сили отстъпваха надолу по хълма, докато накрая в безредие се оттеглиха при резервите си. Тогава при нас се яви един пратеник на нашите сили да доложи, че и атаката отляво била отблъсната. И точно когато се поздравявахме с временното приключване на битката, за най-голям наш ужас видяхме хората си от дясната отбранителна линия да бягат през полето, преследвани от неприятелските пълчища, които очевидно ги бяха разбили.

Игнози, който стоеше до мен, с един поглед схвана положението и издаде бърза заповед. Незабавно резервният полк около нас, Сивите, се строи.

Игнози отново изкомандува. Заповедта му беше подета и предадена от командирите. В следващата секунда за голямо мое недоволство се намерих сред свирепата атака на идващия неприятел. Стараейки се да се прикривам, доколкото може, зад могъщия гръб на Игнози, правех всичко от лошо по-лошо и като че нарочно се излагах на показ да ме убият. За минута или две, струваше ми се, че времето тече твърде бързо, ние се включихме в бягащите групи на нашите хора, които веднага започнаха да се строяват зад нас. Сигурен съм, че след това не помня какво се случи. Всичко, което помня, е ужасният шум от сблъскването на щитовете и внезапното появяване на един огромен грубиян, чиито очи буквално щяха да изскочат от орбитите. Той неочаквано застана срещу мен с кървавото си копие в ръка. Но с гордост мога да кажа, че запазих самообладание. При такова положение много хора биха изгубила ума и дума. Мигновено схванал, че където стоях, щяха веднага да свършат с мен и се хвърлих на земята пред него. Това беше добре измислено, защото той се спъна в проснатото ми тяло и падна. Но преди да се изправи отново, аз вече бях станал и уредих работата с револвера си.

Веднага след това обаче някой ме повали и повече нищо не помня.

Когато се съвзех, намерих се отново в главната квартира, а Гуд се беше надвесил над мене с една кратуна вода.

— Как се чувствуваш, стари приятелю? — попита той загрижено. Аз се изправих и се разтърсих, преди да отговоря.

— Доста добре, благодаря.

— Слава богу! Когато видях да те носят насам, просто ми стана зле. Мислех, че е свършено с теб.

— Не този път, моето момче. Предполагам, че само са ме хлопнали по главата, та съм изгубил съзнание. Как завърши всичко?

— Досега ги отблъснахме навсякъде. Загубите са доста тежки. Имаме почти две хиляди убити и ранени, а ония трябва да са изгубили три хиляди. Погледни, виж каква картина!

И той посочи дълги редици мъже, които идваха насам, подредени по четирима. Всяка група носеше някаква табла, направена от кожа, с нещо като дръжки в четирите края. Кукуанската армия беше снабдена с голямо количество такива носилки. Върху тези табли, а техният брой беше безкраен, лежаха ранените. Щом ги донасяха, те бързо бяха преглеждани от лечителите. Към всеки полк имаше прикрепени по десетина такива специалисти. Ако раната не беше фатална, отнасяха ранения настрани и се погрижваха за раната му, според възможностите при дадените обстоятелства. Но от друга страна, ако състоянието на ранения се окажеше безнадеждно, следваше нещо ужасно, макар безсъмнено то да беше проява на най-сърдечна, милост. Някой от лечителите под претекст, че извършва преглед, бързо прерязваше с острия си нож една артерия и минута по-късно раненият безболезнено издъхваше. Много подобни случаи имаше през този ден. Фактически тия операция се извършваше в случаите, когато раната беше в тялото. Оздравяването на рана, причинена от проникването на огромните копия, употребявани от кукуаните, беше безнадеждно. В повечето случаи горките ранени бяха в безсъзнание, а фаталното прерязване артерията на другите се извършваше толкова бързо и безболезнено, че те едва ли го чувствуваха. Но все пак сцената беше страхотна, трудно поносима за нашите нерви. Не си спомням нещо друго да ми е правило такова поразяващо впечатление, както преустановяването на болките на тези храбри войници от окървавените ръце на лечителите. Само веднъж бях виждал нещо подобно, а именно когато след една битка видях суазите да заравят живи безнадеждно ранените.

За да избегнем ужасната картина, отидохме към другия край на бойната кула, където заварихме да се съвещават сър Хенри, все още с окървавена бойна брадва в ръка, Игнози, Инфадус и еднн-двама вождове.

— Слава богу, че си тук, Куотърмейн. Не мога добре да разбера какво иска да предприеме Игнози. Изглежда, че след като отбихме атаката, Туала възнамерява да ни обсади с цел да ни умори от глад. Той получава и големи подкрепления.

— Но това е ужасно!

— Разбира се, особено след като Инфадус казва, че запасът от вода е на привършване.

— Така е, господарю — каза Инфадус. — Изворът бързо се изчерпва. Не може да задоволи нуждите на толкова много хора. Преди да се стъмни, всички ще бъдем жадни. Слушай, Макумазан, ти си умен и без съмнение си видял много войни в земите, откъдето идваш, ако, разбира се, воюват на звездите. Кажи ни сега какво трябва да правим. Туала е докарал пресни сили на мястото на падналите. Но Туала получи урок. Соколът не е смятал, че ще намери чаплата подготвена. Нашата човка прободе гърдите му. Той няма да ни нападне отново. Ние също сме ранени и той ще изчака да умрем. Той ще ни опаше, както змията опасва жертвата си, и ще води борбата на изчакването.

— Разбирам те — казах аз.

— Така ти виждаш, Макумазан, че нямаме вода тук, а и храната ни е много малко. Трябва да изберем едно от трите: да изгаснем като гладен лъв в дупката си, да се опитаме да си пробием път на север или — тук той се изправи и посочи към гъстата маса наши неприятели — да се спуснем направо към гърлото на Туала. Нашият голям герой Инкубу днес се би като бизон и войниците на Туала падаха под брадвата му като царевицата под градушка, с очите си видях — Инкубу казва да нападнем. Слонът е винаги наклонен да напада. Но да чуем какво казва Макумазан, хитрата стара лисица, който много е видял и предпочита да ухапе врага си изотзад. Последна дума има Игнози, кралят, защото да се решава войната е кралско право. Нека чуем твоят глас, о, Макумазан, а също и гласа на този с призрачното око.

— Какво ще кажеш ти, Игнози? — попитах аз.

— Не, татко мой — отговори нашият бивш слуга, който сега облечен в пълно бойно туземно облекло, изглеждаше крал-воин от главата до петите, — говори ти и позволи на мен, който съм дете в мъдростта пред теб, да чуя твоите думи.

Притиснат по този начин, след като набързо се посъветвах с Гуд и сър Хенри, изказах накратко мнението си в смисъл, че след като сме уловени като в капан и предвид свършването на водния запас, най-добре ще бъде да нападнем фронтално войската на Туала. Препоръчах атаката да бъде проведена веднага, „преди раните ни да се подлютят“ и преди гледката от прииждащите сили на Туала да окаже въздействие върху сърцата на нашите войници и смелостта им да се разтопи, както сланината пред огъня. В обратен случай, изтъкнах аз, някои от вождовете могат да променят мнението си, да се помирят с Туала, да избягат при него и даже да ни предадат в ръцете му.

Моето мнение беше посрещнато с одобрение. Никъде другаде преди и след това мнението ми не е било приемано с такова уважение, както сред кукуаните.

Но истинското решение за нашето поведение можеше да бъде взето само от Игнози. Той беше признат за законен крал и имаше право да упражнява почти неограничена власт. То включваше и последното решение по главните военни въпроси и сега всички очи се обърнаха към него.

След известно мълчание, през което време изглеждаше да мисли съсредоточено, той проговори:

— Инкубу, Макумазан и Бугуян, храбри бели мъже и мои приятели; Инфадус, чичо мой, и вие, вождове! Сърцето ми е решено. Днес ще нападна Туала и ударът ще реши съдбата ми и моя живот. Моя живот, а и вашия също. Чуйте! Ще нападна така: вие виждате как хълмът се закривява като полумесец и как полето се промъква нагоре към нас като зелен език.

— Виждаме — отговорихме.

— Добре. Сега е пладне и хората ядат и почиват след битката. Когато слънцето измине малко път към тъмнината, нека твоят полк, чичо мой, да настъпи с още един полк надолу към зеления език. Когато Туала го види, той ще хвърли своите сили, за да ги смачка. Но мястото е тясно и полковете могат да се срещнат само по един едновременно. Така че те ще бъдат унищожавани един по един и очите на цялата войска на Туала ще бъдат вперени в битката, подобна на която не ще е виждал никой от присъствуващите. И с тебе, чичо мой, ще тръгне и Инкубу, моят приятел, така че когато Туала види бойната му брадва да блести в първите редици на Сивите, сърцето му да се свие. Аз ще тръгна с втория полк, който ще ви следва, така че ако бъдете унищожени, което може да се случи, все пак ще остане кралят, за когото да се бият. С мен ще дойде Макумазан, мъдрият.

— Това е добре, о, кралю — каза Инфадус, който ясно разбра сигурното унищожаване на своя полк, но го прие с пълно спокойствие. Наистина тези кукуани са чудесен народ. Смъртта не представлява ужас за тях, когато я срещнат изпълнявайки дълга си.

— И докато очите на многобройните полкове на Туала бъдат впити в битката — продължи Игнози, — една трета от мъжете, които са ни останали живи (т.е. около шест хиляди), ще се промъкне по десния рог на хълма и ще се озове срещу лявото крило на войската на Туала. Втората трета ще се промъкне по левия рог, за да нападне дясното крило на Туала. И когато видя, че роговете са готови да се нахвърлят върху Туала, тогава аз с хората, които са ми останали, ще се хвърля в лицето на Туала. Ако провидението ни покровителствува, денят ще бъде наш и преди нощта да придвижи конете си от планината до другите планини, ние ще се настаним спокойно в Лу. А сега нека се нахраним и приготвим, а ти, Инфадус, се погрижи планът ми да бъде изпълнен. И почакай, нека моят бял баща Бугуян да тръгне с десния рог, така че неговото блестящо око да дава кураж на войниците.

Приготовленията за атаката, така кратко изказани, бяха проведени в действие с бързина, която може само добре да говори за отличните качества на кукуанската военна система. В по-малко от час раздадените дажби на хората бяха погълнати, трите дивизии се сформираха, планът за атаката беше обяснен на командуващите и цялата сила (с изключение на стражата, оставена при ранените), на брой около осемнадесет хиляди души, беше готова за действие.

Скоро дойде Гуд и протегна ръка на сър Хенри и мен.

— Довиждане, другари — каза той, — тръгвам с дясното крило съгласно заповедите. Ето защо дойдох да се сбогуваме, защото може да не се видим вече — добави той многозначително.

Стиснахме мълчаливо ръцете си без проява на много чувства, както е присъщо на англичани.

— Това е доста забъркана работа — каза сър Хенри и неговият дълбок глас леко потрепера. — Да си призная, не очаквам да срещна утрешното слънце. Доколкото предполагам, Сивите, към които ще се присъединя, ще се бият, докато бъдат изтребени напълно, за да дадат възможност на крилата да се спуснат незабелязано и ударят крилата на Туала. Но тъй да бъде! Във всеки случай ще бъде мъжка смърт. Довиждане, стари приятелю. Бог да те благослови. Надявам се, че ще успееш да се измъкнеш жив и ще намериш диамантите. Но ако сполучиш, послушай съвета ми и никога не се захващай повече с претенденти за престоли.

В следващата секунда Гуд пусна ръцете ни и си отиде. След него дойде Инфадус и отведе сър Хенри на мястото му в първите редици на Сивите, докато аз, изпълнен с лоши предчувствия, тръгнах с Игнози към мястото си във втория атакуващ полк.