Марлис Мелтън
Набелязана мишена (6)

Четвърта глава

Пени се промъкна през входната врата на лейтенант командир Монтгомъри и тихо я притвори зад гърба си. Не стига, че в антрето беше тъмно като в рог, но и къщата беше много по-голяма от нейната и напълно непозната. Пусна ключа в джоба си при своя и тръгна предпазливо в тъмнината.

Бледата светлина, прокрадваща се откъм вътрешността на къщата, беше единственият й ориентир. Когато минаваше покрай стълбището, нещо меко се отърка в краката й я накара да изпищи.

— Феликс!

Останала без дъх, тя притисна ръка до биещото си до пръсване сърце.

Твърдият паркет под краката й премина в стъпала, които водеха към всекидневна на по-ниско ниво. Осветяваше я слаба светлина, идваща, както се оказа, откъм кухнята. На близките плотове забеляза парчета от счупена чаша и капки кръв. Блъсна я остра миризма на уиски.

— Сър! — извика ужасена.

Нещо силно стисна десния й глезен. От гърлото й се изтръгна дрезгав вик, когато я дръпна и тя изгуби равновесие. Разпери ръце, за да забави падането, и се просна върху едро мъжко тяло, скрито в мрака.

Очевидно намеренията му не бяха просто да я събори. Сграбчи я и я претърколи на пода. В следващия момент Пени лежеше по корем, дясната й буза бе притисната към килима, лявата й ръка бе болезнено извита към гърба. Някаква тежест притискаше гръбнака й. Краката й бяха като парализирани.

— Кой си ти? — изръмжа мъжът в ухото й, като сливаше думите.

Нещо топло и лепкаво капеше върху лицето й.

— Лейтенант Пени Прайс, сър — обясни му задъхано. — Съседката ви.

Той кървеше отгоре й, осъзна тя, усетила позната сладникава миризма.

— Пени. — Хватката му леко се разхлаби. — Медената паричка^[1] — подразни я с особена нотка в гласа. — Не знаех, че очите ти са сини.

Нямаше начин да види цвета на очите й в тъмнината, значи ги бе забелязал предишния ден.

— Сър, струва ми се, че сте ранен. Аз съм медицинско лице и мога да ви помогна — започна тя сериозно.

— Порязах си ръката на стъкло — обясни той.

Внезапно се отпусна тежко и Пени се уплаши да не изгуби съзнание, защото тогава щеше да й бъде много трудно да се измъкне изпод него.

— Сър! — извика остро.

Успя да привлече вниманието му.

— Мммм…

— Причинявате ми болка. Бихте ли се отместили, моля?

— Извинявайте.

Мъжът се надигна и тя се претърколи на една страна, после го улови за ръцете и с усилие му помогна да седне. Тъмни струи се стичаха по лицето му от дълбока рана над дясната вежда. Не я беше получил, докато бе събирал натрошените стъкла.

— Нека ви помогна — повтори Пени и продължи борбата да го изправи на крака. — Станете, сър, преди да сте изцапали целия килим.

За момент той се задържа прав, но веднага след това започна да се свлича отново, затова й се наложи да го прихване под мишниците и поеме цялата му тежест.

— Къде е банята? — попита с желание да се отдалечи колкото може повече от разпилените стъкла.

— Отзад.

Оказа се, че отсреща в коридора наистина има врата.

— Е, добре, да вървим да ви почистим.

Като хем го влачеше, хем го носеше, Пени се отправи нататък. Беше й невъзможно да не усети колко топло, едро и стройно е тялото му, отпуснато върху нея.

— Пазете очите си — предупреди го, когато отвори вратата и затърси ключа за осветлението.

Докато стреснато оглеждаше стаята, той смръщи лице от болка и тихо изстена.

Господи, бяха се озовали спалнята му.

Никога не беше виждала толкова огромно легло. Беше покрито с дебела черна завивка, която чудесно се вписваше в цялостния интериор, решен в черни и зелени геометрични мотиви. Мебелите бяха в скандинавски стил, с излъскани до блясък гладки повърхности.

Джо веднага се запрепъва към широкия, приканващ креват.

— О, не, не тук — препречи пътя му тя и го затегли натам, където предполагаше, че е банята.

Когато най-сетне успя да го вкара в нея и да светне лампите, забеляза, че лявата му ръка кърви обилно. Значи все пак беше събирал стъклата. Но дали, преди да си нарани веждата или след това?

Подпря го на страничното шкафче и с периферното си зрение забеляза тъмночервените тапети, мраморната мивка и красивите месингови кранчета.

— Сега ми позволете да погледна.

Наведе главата му над умивалника и протегна шия, за да огледа разреза над веждата. Оттам продължаваше бавно да се процежда тънка струйка. А през цялото време от пръстите на дясната му ръка кръвта капеше направо на облицования с плочки под.

— Първо ще се погрижим за ръката — реши тя и пусна водата.

— Какво се е случило? — запита учудено той, оглеждайки отражението си в огледалото. Докосна раната и веднага се намръщи от болка. — Оу!

— Помогнете ми малко, сър — нареди Пени рязко.

Пъхна ръката му под струята и отсипа от течния сапун, който намери върху рафта. Нямаше как да не забележи множеството мазоли и пресни белези. Възможно ли беше да е получил тези наранявания при автомобилна катастрофа? Но как? Като е помагал на някого да се измъкне от колата?

— Усещате ли стъкла в пръстите си?

— Не.

Тя сграбчи няколко салфетки и ги притисна към разрезите.

— Чувствам се глупаво — призна той.

После затвори очи и се олюля. Жената бързо го прихвана през кръста.

— Не падайте отново, сър. Искате ли да седнете?

— Да.

Пени му помогна да се настани върху седалката на тоалетната.

— Сега притискайте ръката, докато се погрижа за веждата ви.

Наситеният дъх на уиски би могъл да запали цяла кутия кибрит. Но странно, това не й беше неприятно. Просто се почувства леко замаяна.

Намокри чиста кърпа и внимателно избърса кръвта от лицето му, докато той седеше в безмълвно вцепенение.

— Май ще се наложи да се направят няколко шева — изкоментира тя, като се стараеше да не обръща внимание на силното му обаяние. — Разрезът е доста дълбок.

— Никакви лекари — отсече Джо, достатъчно адекватен да заяви волята си.

Пени сви неодобрително устни, но се отказа да спори. Ако не се обработеше професионално, раната щеше да остави голям белег, но в сравнение с обгорената му буза кой щеше да го забележи?

— Предполагам, нямате домашна аптечка…

Млъкна по средата на изречението, защото той се стовари с цялата си тежест върху нея и зарови нос в острото деколте на халата й.

Сърцето й подскочи. Само в най-безумните си фантазии си бе представяла как съседът й се притиска към гърдите й. Улови лицето му с длани и го повдигна насила.

— Имате ли домашна аптечка? — повтори твърдо.

Дълбокият му зелен поглед се фокусира с усилие върху устните й.

— Под мивката.

— Стойте неподвижно — нареди тя. — Не мърдайте. — После затърси с една ръка и успя да измъкне кутия с нарисуван червен кръст. Прегледа съдържанието й и установи доволна, че е добре заредена. С ъгълчето на окото си забеляза, че морският тюлен оглежда тялото й в безформения халат.

— Как влязохте тук? — попита той, сякаш внезапно изтрезнял.

— Да не говорим за това сега — делово предложи Пени. — Стойте мирно, за да ви превържа.

Докато нагласяше превръзката, тя успя да разгледа обгорялото място на бузата му.

— Как получихте това?

— Шрапнел — отвърна Джо, без да се замисли.

— Значи не е било автомобилна катастрофа? — продължи тя.

Знаеше, че това не й влиза в работата. Но единственият начин да го утеши беше да разбере какво е преживял.

— Не — кратко отсече той и погледът му отново стана стъклен.

Пени усети, че в съзнанието му нахлуват мрачни спомени и се зачуди как би могла да ги прогони. Може би ако го накараше да ги сподели…

— Дайте да погледна пръстите ви — докато обработваше раните, се осмели да подхвърли: — Май сте имали доста тежък ден.

В зачервените му очи плуваха сълзи.

— Да.

— Къде ходихте тази сутрин? — продължаваше колкото може по-ведро тя.

Мълчанието продължи толкова дълго, че вече не очакваше отговор, когато той каза глухо:

— На погребение.

Дъхът й спря от болката, изписана върху лицето му.

— Кой е починал? — попита го съчувствено.

— Един от хората ми.

— Съжалявам. Трябва да е било ужасно за вас.

Той преглътна с усилие. За неин ужас от очите му бликнаха сълзи, а той беше прекалено пиян, за да се срамува от тях. Съчувстваше му от цялото си сърце. Трябваше да се досети, че Могъщия Джо е човек, който би приел смъртта на един млад тюлен твърде лично.

— На колко години беше? — искаше да го окуражи да сподели болката си.

— Около… двайсет — отвърна той и продължи да хлипа.

— Още съвсем дете… — каза Пени и за свое учудване установи, че гали меката му, кестенява коса.

— Да.

В този момент мъжът стреснато осъзна, че лицето му е мокро, и с рязък жест изтри сълзите.

— По дяволите! — изруга смутен, че е проявил слабост пред нея.

— Защо не поспите малко? — предложи тя. — Може би сутринта ще се почувствате по-добре. Къде държите пижамата си? — попита, като оглеждаше изцапаната с кръв риза.

Въпросът й като че ли го обърка.

— Кое?

— Пижамата ви — повтори Пени и погледна към закачалката на вратата на банята.

— Нямам пижама — отговори Джо и понечи да се надигне.

— О! Както и да е, не можете да спите с това.

Тя бързо започна да разкопчава копчетата. Потискаше трепета от възможността да се наслади на голите му рамене. Отдолу той носеше тениска без ръкави, която очертаваше мускулестото му тяло и го правеше да изглежда като супергерой или мъжа от мокрите сънища на всяка жена.

Пени напълни мивката със студена вода и накисна в нея ризата и окървавената кърпа.

— Да ви оставя ли сам за малко?

— И за какво? — изгледа я накриво той.

— Няма значение — пламна тя. — Сега ще ви сложа да си легнете.

Помогна му да се изправи и като го придържаше здраво за лакътя, го поведе към огромното легло. Той бе потънал в мълчание. Очевидно се чувстваше неловко. Пени отметна завивката и го подкани:

— Хайде.

Той се подпря с една ръка на матрака, но тъй като все още му се виеше свят, залитна и се хвана за нея, за да запази равновесие.

В следващия момент тя се озова върху него за втори път тази нощ. Ала сега Джо не се бореше. Вместо това изстена от болка и силно впи пръсти в рамото й.

— Добре ли сте? — попита го уплашено.

— Не мърдайте — помоли я и затвори унесено очи.

Пени остана неподвижна, стараейки се да не му причинява повече страдания, но нямаше как да не отбележи, че лежи просната върху силното мъжко тяло, все едно са любовници.

Хватката му се разхлаби и той въздъхна, сякаш спазъмът беше преминал.

— Лека нощ, сър — прошепна, като мислеше, че вече е заспал.

Той се извърна без предупреждение на една страна, придърпа я в прегръдките си, улови с една ръка лицето й и сведе устни към нейните.

Тя не направи нищо, за да му попречи, и си открадна един миг на екстаз, в който да прецени дали копнежът й по този мъж е оправдан. Настойчивостта му я остави почти без дъх. Джо пъхна език в устата й и започна да я целува със страст, която би могла да отведе към едно-единствено нещо. Пени усети адреналинът й да се покачва. Знаеше, че съвсем скоро ще трябва да го отблъсне.

Ала наситеният с уиски дъх я опияняваше. И нещата вървяха стремглаво напред, докато допирът на топлата му длан върху гърдите й я върна към реалността.

— Лека нощ, сър — повтори и се отдръпна от него.

За нейно облекчение той не се опита да я спре. Тя скочи от леглото и се втурна към вратата. Угаси осветлението и безшумно излезе от стаята.

Джо не каза нито дума. Вероятно вече беше заспал.

Пени се запрепъва към всекидневната. Господи! Нищо чудно, че жените се тълпят пред вратата му! Този мъж притежаваше такива умения, че и самият дявол би могъл да му завиди. Много жалко, че това нямаше повече да се повтори. Беше сигурна, че дори не беше разбрал, че се е целувал с лейтенанта от съседната къща.

Докато прекосяваше тъмното помещение, Пени видя силуета на захвърлена на пода настолна лампа. Водена от любопитство да разбере какви поражения още бе нанесъл, включи осветлението и дъхът й секна.

В стаята цареше хаос. Изглеждаше така, сякаш в нея бе избухнала бомба. Впечатлението се подсилваше от кървавите петна, размазани по целия под.

— О, не — измърмори тя.

До утре килимът щеше да бъде съвсем похабен… освен ако някой не го почистеше веднага.

Представи си реакцията на Джо на следващата сутрин, когато ще види последиците от действията си, и изстена. И без това бе съкрушен от смъртта на един от хората си. Не беше необходимо да се изправя и срещу това, още повече че със сигурност щеше да страда от тежък махмурлук. Значи не й оставаше друг избор.

С тежка въздишка, Пени разкърши рамене и тръгна към кухнята, за да търси почистващ препарат.

* * *

Джо имаше чувството, че в очите му забиват игли. Оказа се, че това е просто проврял се през щорите слънчев лъч. Той изстена и се обърна към стената. Но дори от това леко движение усети остра болка в главата и в стомаха му се надигна порив за повръщане.

О, Господи! Какво си беше причинил!

Поне беше на сигурно място, в собственото си легло, макар и облечен с дрехите или поне с част от тях.

Колко ли беше часът? Примигна и погледна часовника. Бяха му необходими няколко секунди, за да установи, че е вече следобед, а ако трябваше да бъде поточен — минаваше три. Мили боже! До кога беше стоял снощи? Опита се да си припомни, но съзнанието му беше съвсем празно.

Внимателно, за да не движи излишно пулсиращата си глава, стана от леглото и тръгна към тоалетната. Навсякъде по пода имаше кървави петна. Ризата му киснеше в обагрена в червено вода.

С изумление огледа превръзките на дясната си ръка. Загледа се в огледалото и откри, че има и трета, над веждата. Наведе се напред, за да разгледа по-добре отражението си. По дяволите, добре се беше наредил.

Тогава през съзнанието му премина бегъл спомен, който повлече след себе си още един и още един, докато в паметта му се оформи неприятна картина. Той изруга яростно.

Лейтенантът от съседната къща. Снощи тя беше тук. Проми раните на ръцете и над окото му и през цялото време му говори със спокоен, уверен тон. И беше задавала въпроси. Много въпроси. Притисна с длан челото си и отчаяно се опита да си спомни. Какво бе успяла да изтръгне от него?

По дяволите, последното, от което имаше нужда, бе някой да открие кой е всъщност. Пресата вече душеше наоколо и изгаряше от желание да публикува историята му. Истинските морски тюлени умееха да пазят тайните си. Ами ако жената просто жадуваше за малко слава и лесни пари? Какво би й попречило да го изложи?

Обзет от паника при тази мисъл, Джо наплиска лицето си със студена вода, после си изми зъбите и потърси в шкафчето лекарство против болката.

Едва потискаше негодуванието си. Достатъчно му беше съмнението, че с решението си да заеме мястото на Харли бе причинил смъртта на деветнайсет души. Господи, нямаше нужда пресата да му задава въпроса дали се чувства виновен. Затръшна вратата на шкафчето с повече сила, отколкото беше необходимо.

Очевидно трябваше да се изправи лице в лице със своя ангел спасител и да установи какво бе успяла да научи.

Беше прекосил всекидневната до половината, когато го порази ново откритие — килимът под краката му беше мокър. Някой го беше прал. Из цялата стая се носеше миризмата на почистващия препарат.

Погледът му бързо се стрелна към кухнята. Сигурен беше, че не я е оставил в този вид, с излъскани до блясък повърхности.

Снощи тя беше шетала из дома му, сякаш му е съпруга или нещо подобно. Бе имал намерение първо да закуси или по-точно казано да обядва, ала гневът му напираше неудържимо и бе немислимо да сложи и хапка в устата си.

Искаше обяснения, и то веднага.

* * *

Пени се поспря на стълбите на верандата, за да се порадва на плашилото в човешки ръст, което току-що бе измайсторила. По някакъв весел и тържествен начин то напомняше, че празникът Вси Светии е само след седмица. Единственото, което й трябваше още, бяха кратунки и няколко тикви, които да добави като украса към растящите до всяко стъпало хризантеми.

— Трябва да поговорим.

С лек вик от уплаха, тя се извърна и видя съседа си, застанал само на няколко крачки от нея. Мили боже, откъде се беше появил? Притисна с ръка сърцето си и си даде сметка, че пулсът й няма да се нормализира в присъствието на този мъж. Съвсем трезвен и на дневна светлина, той изглеждаше десетократно по-опасен, по-силен и… Господ да й е на помощ… по-привлекателен от всякога.

Споменът за целувката му я стопли като слънчев лъч.

— Разбира се — каза с пресилена усмивка. Измъчваха я множество въпроси, най-вече каква част от случилото се миналата нощ си спомня и какво точно бе дошъл да обсъжда с нея. — Защо не влезете?

Джо беше забелязал съседите, излезли да се порадват на приятния съботен ден, затова прие поканата с леко кимване.

Тя го поведе през антрето направо към кухнята.

— Да ви предложа чаша сайдер? — предложи с надеждата да даде приятелски тон на разговора.

— Не съм дошъл на гости — отвърна той и скръсти ръце пред гърдите си.

Пени си пое дълбоко дъх и се обърна към него. Той стоеше разкрачен, една глава по-висок от нея, с изкривено от гняв лице, между очите му се образуваше дълбока бръчка. Единственото, което й оставаше, беше да прикрие обзелия я страх.

— Е, добре. С какво мога да ви бъда полезна?

— Снощи нахълтахте в дома ми — обвини я тихо и цялото му тяло се напрегна. — Как влязохте?

— Знам къде държите резервния ключ. — Беше го върнала на мястото му, преди да се прибере. — От шума, който се чуваше зад вратата, бях сигурна, че сте ранен, сър. Извинявам се, че се намесих без разрешение.

Тъй като той очевидно нямаше намерение да се държи като добър съсед, тя се върна към характерния военен стил.

При тази преднамерена официалност Джо присви очи.

— А не ви ли мина през ума, че може би бих предпочел да бъда сам?

Тя се замисли върху тази възможност.

— С цялото ми уважение, сър, вие не бяхте в състояние да прецените какво предпочитате.

Ярост проблесна в дълбокия му зелен поглед.

— В какво състояние се намирам в собствения си дом, не е ваша работа, лейтенант — изръмжа той, обръщайки се към нея с офицерския й чин.

— Тъй вярно, сър — отвърна тя, като потисна страха си. — Но физическото ви здраве е моя работа точно толкова, колкото и на всяко друго медицинско лице в армията — опита се тя да придаде на инцидента по-общ характер.

Джо я огледа преценяващо от горе до долу.

— Ако споменете за случилото се снощи пред някого — закани се той, като изричаше отчетливо всяка дума, — ще се сбогувате с кариерата си. Ясно ли е?

Объркана, Пени започна да търси причината за тази заплаха. От какво, за бога, се страхуваше той? Че ще го обвини в неприлично поведение? Дали си спомняше, че я беше целунал?

— Напълно ясно, сър. — Загледа се в лицето му с надеждата да открие отговора. После, изпълнена с възмущение, прибави, че изобщо бе могъл да допусне подобно нещо за нея: — Може би следващия път няма да бъдете толкова шумен, за да не ми дадете основание да се меся в личния ви живот.

Лека руменина плъзна по страните му и младата жена се почувства по-добре.

— Не знам каква игра играете — опита се той да прикрие смущението си, — но си губите времето.

— Не играя никаква игра — сопна се тя, като умишлено пропусна почтителното „сър“.

Думите й го накараха да се поколебае. Беше очевидно, че се опитва да я разбере.

— Почистили сте килима ми — продължи все така обвинително.

— Признавам.

— Защо?

Наистина ли искаше да му отговори честно?

— Защото реших, че вече сте преживели достатъчно.

Изведнъж изражението му стана свирепо. Направи няколко крачки към нея, а тя уплашено заотстъпва назад.

— Оставете ме на мира! — процеди през зъби. — Нямам нужда някаква любопитна съседка да се рови в живота ми!

Пени беше толкова засегната от израза „да се рови“, че не можа да съобрази какво да каже. През лицето му мина сянка на неувереност, преди да се извърне рязко и да тръгне към вратата, която тихо хлопни след него.

Бяха изминали едва пет секунди, преди тропот от тичащи крака да наруши тишината.

— Боже мой! — Офелия се втурна като фурия в кухнята и сграбчи ръката на сестра си: — Това твоят морски тюлен ли беше? За кого се мисли, че ти говори по този начин?

Пени се отърси от вцепенението си и мигом бе обзета от ужас при мисълта, че Лия е чула всяка дума от разговора й с командир Монтгомъри.

— Не се тревожи за това — каза твърдо. — Той не ме заплашваше. Просто бранеше територията си.

— Как така не те заплашваше? — извика Лия. — Нали чух какво ти наговори. Заяви, че ще съсипе кариерата ти. И за какво? Само защото си превързала раните му и си почистила килима.

— Казах да го забравиш — отчетливо заяви Пени, на която сутринта й се бе наложило да обясни на сестра си защо се събужда чак към десет часа. — Той е преживял достатъчно, ясно? И наистина не искаше да ме заплашва. Ако ме познаваше по-добре, изобщо нямаше да се притеснява.

— О, я стига! — Офелия сложи ръце на стегнатия си в тесни дънки ханш. — Това не извинява поведението му! Нали той се е натряскал до козирката снощи!

— Това също трябва да забравиш — предупреди я сестра й.

— Какво?

— Такива истории могат да съсипят кариерата на всеки мъж. Джо е дълбоко наранен. Прояви малко съчувствие и зарежи останалото. Става ли?

Лия я гледаше със същото недоверие, с каквото и командирът преди малко.

— Не мога да повярвам, че ще оставиш нещата просто така — удиви се тя.

— Но точно това ще направя — спокойно заяви Пени. — Човекът тъгува.

Младата жена предположи, че той вероятно е присъствал на смъртта на онзи младеж и сигурно дори се е опитал да го спаси. Бе споменал, че е ранен от шрапнел, което предполагаше експлозия.

Внезапно Офелия разтвори широко очи.

— Ти си луда по него! — възкликна тя. — Това трябва да е, иначе нямаше да му позволиш да ти говори така.

Пени се опита да скрие истината, но просто не умееше да лъже.

— Възхищавам се на предаността, с която служи на родината — обясни неубедително. — А сега ме остави на мира. Не искам да говоря повече за това.

Аметистовите очи на сестра й я наблюдаваха замислено.

— Добре — каза нехайно.

Не това беше успокоението, от което по-голямата имаше нужда.

— Говоря сериозно, мила. Ако някога го срещнеш, дори не го поглеждай.

— Както кажеш — разпери примирено ръце Офелия.

С въздишка на недоверие, Пени мина покрай нея и взе чантата си.

— Отивам до пазара да купя няколко тикви — съобщи, очаквайки сестра й да я придружи. В последно време по-малката бе придобила навика да я следва навсякъде като сянка. — Идваш ли?

— Не, не искам да изпусна шоуто на Опра.

Пени само изсумтя презрително и тръгна към вратата.

— Защо по-добре не се заемеш с журналистическото си представяне?

— Ще си помисля по въпроса.

Това всъщност бе единственото, което предприемаше във връзка с дипломата си по журналистика.

— Ще се прибера след около час — подхвърли Пени.

Щом вратата хлопна зад гърба й, тя, както обикновено, огледа улицата, за да се увери, че Ерик не дебне наоколо.

Според специален агент Хана Линдстром ФБР преглеждаше наново резултатите от първоначалното разследване. Момичетата им бяха изпратили по факса копие от смъртния акт на баща си, в който се споменаваше за автомобилен инцидент вследствие на излизане от пътя. Ако успееха да докажат, че Дани Прайс е бил убит, Ерик щеше да бъде арестуван и зловещите телефонни обаждания щяха да престанат. Колкото по-скоро, толкова по-добре, мислено отбеляза Пени, докато се настаняваше в малката синя тойота. Преди да поеме по алеята, хвърли скришом поглед към къщата на съседа си.

Щорите на всички прозорци бяха спуснати. Това беше неговият начин да се скрие в бърлогата си и да се откъсне от целия свят.

Каква тайна пазеше?, не спираше да се пита тя. И не можеше да прогони от съзнанието си този въпрос, точно както не можеше да си забрани да мисли за Джо Монтгомъри.