Марлис Мелтън
Набелязана мишена (13)

Единадесета глава

Ако Лия имаше пари, щеше да купи седемдесет и три бутилки бира и да ги остави пред вратата на Вини, но… тя нямаше. За сметка на това можеше да му предложи нещо друго, с което да заплати разбитите стопове.

Наведе голямото огледало и се загледа в отражението си. Беше направила всичко възможно сделката да изглежда неустоима. Нямаше начин да я отхвърли.

Косата й представляваше облак от медночервени къдрици. Носеше златист пуловер с дълбоко деколте, протрити дънки с обрамчени с дантела дупки на стратегически места и бе обула високи до глезените боти с тънки токове, които бе измъкнала направо от кутията, захвърлена в багажника на колата й. И под всичко това носеше най-финото бельо от кремав сатен, което имаше в гардероба си.

Младежът трябваше да бъде гей, за да й откаже.

Отново погледна бележката, закрепена в центъра на волана. Шор Драйв 1005 беше една от централните крайбрежни улици. Вчера не бе разбрала, че Вини живее толкова близо до океана, почти до самия кей. Колко ли шикозен беше този квартал?

Силният ноемврийски бриз поклащаше леко колата, докато се движеше покрай дългата редица от къщи. Те бяха в типично градски стил, но доста големи и прясно боядисани в прасковени, сини и бледожълти нюанси. Забеляза хондата на Вини паркирана под навеса на доста внушителна сграда, но спортната му кола я нямаше.

Къде ли би могъл да отиде в съботната сутрин?

Обзета от разочарование, тя спря точно до бордюра, затегна по-плътно колана на кремавото си сако и се отправи към вратата, до която бе изписан номер 1005.

Натисна звънеца и замря в очакване. Вярно, че винаги е била малко щура, но не й беше присъщо да преследва мъжете, още повече, когато бяха по-млади от нея.

Въпреки че всъщност нямаше намерение да се обвързва със сериозна връзка. Ставаше въпрос просто за секс.

Лек шум отвътре беше единственото раздвижване, преди вратата да се отвори. Лия изгледа появилото се на прага тъмнокожо момиче с едва прикрита изненада. Трябваше да очаква нещо подобно, но се оказа неподготвена.

— Извинете — измърмори и се обърна да си върви. — Изглежда, съм сбъркала адреса.

— Кого търсите? — любезно се осведоми младата жена.

— Ъъъ… — Лия се обърна и забеляза широкоплещест черен мъж да слиза надолу по стълбите. Обля я вълна на облекчение. — Мислех, че Вини Делносентис живее тук.

— Правилно — каза непознатата, усмихвайки се на объркването на Лия. — Мисля, че все още тича по плажа, но защо не влезете и не го изчакате? Той едва ли ще се забави.

— Благодаря ви. — Тя признателно пристъпи в топлото, облицовано с мрамор фоайе.

— Аз съм Натали — представи се жената. — Наричай ме Нат. А това е Теди.

Мускулестият черен мъж се усмихна, разкривайки най-белите зъби, които Лия беше виждала.

— Радвам се да се запознаем — избоботи той с басов глас.

— Теди и Вини работят заедно — обясни Нат.

— Ооо — възкликна Лия. — Аз съм… — О, аз съм просто едно момиче, живеещо малко по-нагоре по улицата, което иска да спи с Вини и след това да го изрита на тротоара. — Аз съм Лия — продължи тя, стискайки студените си ръце.

— Ела в кухнята, Лия. Има кафе и препечени филийки — покани я Нат.

Лия свали якето си и го преметна на гърба на един стол. Кухнята беше светла и просторна, със спираща дъха гледка към Атлантическия океан. Днес той изглеждаше бурен. Под предвещаващото дъжд слънце, обгърнато от плавно носещи се облаци, вълните имаха шапки от бяла пяна.

— Леле, това място е страхотно — призна Лия, хвърляйки завистлив поглед към добре мебелираното помещение. — Ваша ли е или…

— Не, всички заедно сме я взели под наем — обясни Нат и като сложи непринудено ръката си върху широкия гръб на Теди, го помоли: — Би ли налял кафе на гостенката, скъпи?

— Разбира се. Как пиете кафето си, госпожо? Сметана и захар?

Госпожо? Преди никой не я беше наричал така.

— Ъъъ… да, моля — отговори Лия, запленена от гостоприемството на двойката и очевидната им взаимна привързаност.

Докато гледаше през прозореца, сърбайки кафето си, тя се чудеше що за побъркан човек би излязъл да бяга навън в ден като днешния. Сякаш призована от въпроса й, една фигура с качулка се появи нагоре по бетонните стъпала, които я доведоха до терасата на първия етаж. Вини се бе върнал. Бузите му бяха яркочервени от студа, а ръцете се губеха в ръкавите на горнището му. Тя започна да го изучава секунда преди той да разбере, че е там.

Влажните му очи изглеждаха особено блестящи върху изпръхналото от вятъра лице, което показваше добрите страни както на „италианските“, така и на „ирландските“ му предци. Но когато той се изплю през парапета на терасата, си припомни, че е от плът и кръв и едва бе прехвърлил тийнейджърските си години.

В следващия момент младежът се промъкна през вратата. Улавяйки я с поглед, спря рязко, а гърдите му се вдигаха и спускаха уморено след бягането.

— Я гледай ти — промърмори той видимо доволен. — Виж ти кой ме намери.

— Каква изненада — каза тя, вдигайки чашата с кафето си. — Това си ти. — Беше удовлетворена, че изглежда напълно равнодушна.

— Това съм аз — повтори Вини. Очевидно сериозно обмисляше фразата. — Това съм аз — каза отново, поставяйки ударението върху първата дума. — Да, харесва ми как звучи. Това съм аз.

Лия извъртя очи към тавана. Боже, беше толкова самонадеян.

— В мечтите ти — промърмори, осъзнавайки, че Теди и Нат са свидетели на детинското им спречкване.

— Очевидно имам нещо, което ти искаш — отбеляза Вини, като разкопча връхната си дреха. — В противен случай не би си направила труда да ме потърсиш.

Тя едва чу какво й говореше. Под това провиснало горнище той носеше блуза с дълги ръкави от непромокаем плат. Ултрамодерната материя би трябвало да държи топло в студа и да охлажда в горещините. Тя бе прилепнала към него като втора кожа, подчертавайки всеки мускул по раменете и ръцете му, от което главата й се замая. Кръвта й кипна при мисълта, че това тяло можеше скоро да стане за нея обект на безкрайно удоволствие.

— Защо не дойдеш в стаята ми — предложи Вини с обичайната си накривена усмивка. — Просто да си поговорим.

О, разбира се. Щяха да поговорят. В спалнята му. Докато той се събличаше и си взимаше душ. Тя хвърли смутен поглед към другата двойка, която внезапно се бе заела с мръсните чинии.

Всичко се развиваше прекалено стремглаво дори за Лия. И все пак се изправи, за да го последва. Колкото по-скоро пристъпеха към секса, толкова по-бързо щеше да го забрави.

* * *

Младата жена се стресна от грубостта си, но честно казано, малко вероятно беше да се случи нещо в дългосрочен план.

Стаята му подсказваше значителни материални възможности.

— Дявол да го вземе — въздъхна Лия, обгръщайки с поглед високите тавани и къта за четене. Прозорецът откриваше гледка към брега.

Нощем той би могъл да наблюдава града, потънал в неонови светлини. Сутринта изгревът вероятно обливаше тази стая в златисто и оранжево. Ако това беше нейната спалня, тя би поставила огромна метална скулптура на слънцето на едната стена и камбанки на двете крила на прозореца. Би раздвижила пространството с копринени паравани и бамбукови килимчета на пода.

— Знам, че е разхвърляно — извини се Вини, без да подозира за зародилата се в мислите й картина.

Всъщност не беше. За квартира на момче бе сравнително чисто. Имаше голямо легло с обикновени чаршафи, все още събрани подканващо, и функционални мебели. Както в стаята на всеки друг млад мъж, на стената висяха два плаката, но те, слава богу, бяха снимки на тропически брегове, а не на поп звезди.

— И така, защо си направи труда да ме търсиш? — попита я той и заключи незабелязано зад себе си.

Устата на Лия пресъхна, когато той остави горнището на закачалката на вратата. Младежът се зае да сваля блузата през глава, разкривайки гъстите черни косми по перфектните си гърди. Много повече, отколкото мъж на неговата възраст би трябвало да има, те се стесняваха до тънка черта, изчезваща в смъкналия се анцуг.

— Просто за да докажа, че мога — успя да му отговори, останала без дъх.

Взимайки контрол над ситуацията, Лия се приближи до него с бавна, съблазнителна походка. Обута в ботуши с високи токове, тя можеше да го гледа право в очите. И тогава в шоколадовокафявия му поглед забеляза някаква предпазливост.

Тя сложи ръка върху рамото му и установи, че кожата му е по-мека и по-топла, отколкото на който и да било мъж, до когото се бе докосвала. Плъзна дланта си надолу по изпъкналите мускули на гърдите. Те се огънаха, като я накараха да изтръпне, осъзнала силата им.

— Трябва да се изкъпя — заяви той и секна желанието й да проследи с пръст окосмената линия, разделяща корема му на две.

Тя отстъпи назад.

— Отивай.

Вини си взе чисти дрехи, след това изчезна в банята, като затвори вратата след себе си.

Лия се ослуша за изщракване на ключалката. Такова не последва. Значи й оставяше възможност да се присъедини към него в случай, че желае.

Ала тази сутрин тя бе прекарала часове наред, за да се гримира, да се напудри и да направи прическата си. И не й се искаше целият този труд да изтече в канала.

За банята не можеше да става и въпрос. Трябваше да го съблазни, след като излезе. Но как?

Никога през живота й не й се бе налагало да го прави. По-възрастните мъже, с които бе имала връзки, винаги бяха поемали инициативата. Със сигурност би било забавно да се порадва на малко власт, но не това беше стихията й.

Трябваше ли да легне в леглото му? Не, това би било прекалено дръзко. Би могла да се изтегне в отрупания с възглавници кът за четене, да заеме съблазнителна поза и да го изчака. Така й се струваше по-сигурно.

Това и направи, отправила поглед навън през прозореца към гледката, която я пленяваше.

Когато беше малка, баща им ги водеше на плажа през цялото лято. Тя се отпускаше на брега и просто седеше, потънала в пясъка, сливайки се в едно с морето. Колко време бе изминало, откакто се бе наслаждавала за последен път на прииждането и отдръпването на вълните, люлеещи я като родна майка?

Затвори очи и се заслуша в рева на океана.

Това, което чу, бе Вини да спира водата. Сърцето й заби ускорено. Настани се в поза, която й се струваше прелъстителна, като сложи единия си крак върху възглавница, а с другия стъпи на пода.

Така и не чу вратата на банята да се отваря. Отражението на Вини се мержелееше през стъклото на прозореца. Изумена, тя обърна глава и го видя да седи на ръба на леглото, загледан в нея. Мислеше си, че ще го открие без риза или поне наполовина гол. Ала той бе напълно облечен, с дънки и тениска с цвят на червено вино. Пъхна крака в маратонките си, като през цялото време я преценяваше внимателно.

— Как си с боулинга? — попита внезапно.

Въпросът бе толкова неочакван, че на Лия й отне няколко секунди, за да го осмисли и да даде някакъв отговор.

— Не съм играла от години — призна тя.

— Искаш ли да дойдеш? Трябва да съм в залата след петнайсет минути.

Значи никакъв див, животински секс на мамещото му легло.

Заля я облекчение, примесено с разочарование.

— Добре — отговори, като старателно прикриваше смесените си чувства.

— Страхотно.

Усмивката му беше като на истински хлапак.

Вини стана и Лия също се изправи, малко раздразнена от това, че предпочита да отиде на боулинг, отколкото да скочи в леглото с нея. Докато минаваше бързо покрай него, младият мъж я задържа умело с ръка и я завъртя. Устните му се стовариха като добре насочен снаряд точно върху изкривената й в озадачена гримаса уста.

Целуна я със същото умение, с което го бе направил и преди. Всъщност това вероятно бе по-скоро вроден талант, отколкото умение, защото не бе студено или тренирано. Беше горещо, изпълнено с копнеж и напълно спонтанно.

И тя не можеше да му се насити.

Коленете й омекнаха. Разтопи се върху него и го подтикна да я притисне по-плътно към себе си. Устните им се впиха едни в други и не оставиха у нея никакво съмнение, че би предпочел да правят секс, отколкото да играят боулинг, когато и с когото и да било.

Целувката свърши така внезапно, както бе започнала. Придържайки я с ръка през кръста, за да не падне, Вини я насочи към вратата.

— Не искам да закъснеем — грубо обясни той.

Това бе моментът, когато Офелия за първи път почувства, че няма да е толкова лесно да изхвърли Вини от живота си.

* * *

— Закъсня! — изрева мъжки глас сред объркващата смесица от разговори, трополящи топки за боулинг и падащи кегли. — Пропусна загрявката. Коя част от уговорката ни не разбра точно?

Лия осъзна, че този, когото обвиняват, е Вини. Крещеше му мъж в края на трийсетте, със сребриста ивица в черните коси и с толкова светли очи, че изглеждаха почти прозрачни. Тя погледна младока, за да види как ще отвърне на упрека. За нейна изненада го видя да се смее.

— Хайде, старши офицер, знаеш, че нямам нужда от загрявка.

— Това са глупости и ти си съвсем наясно. Къде, по дяволите, е Теди?

— Няма да дойде.

— Какво? Това е турнир, а не проклета тренировка.

V-образна вена се появи на челото на старшия офицер.

— Спокойно, Макгуайър — с вежлив авторитет в гласа се изправи друг мъж, като се извиси над всички.

Лия зяпна, впечатлена от ръста, масивното телосложение и типичния му американски вид.

— Какво прави Теди? — попита организаторът на турнира.

— Нат го хвана да върши домакинска работа — обясни Вини.

— По дяволите! — изруга старшият офицер възмутено. — Знаех си, че е заради жена.

Лия повдигна едната си вежда при този неуместен коментар.

— Но аз доведох някого да го замести — добави Вини. — Това е Лия Прайс. Лия, запознай се с лейтенант Линдстром и старши офицер Макгуайър.

— Приятно ми е — измърмори тя. — Не съм играла от години. — В ухото на Вини просъска: — Не мога да участвам в турнир!

— Ние просто искаме да поиграем — опита се да я убеди той. — Не ни интересува дали ще изгубим.

— Как, дявол да го вземе, не ни интересува — започна да негодува старшият офицер, но лейтенант Линдстром го прекъсна:

— Имаме нужда от четвърти играч или ще трябва да се откажем — разумно отбеляза той.

— В такъв случай да започваме — предложи Вини, като прие погледа на мъжа за позволение да продължат.

— Да си вземем обувки. — Дръпна я до щанда за обувки под наем, където тя ядосана поиска чифт седми размер.

Атмосферата, допълнена с музика от петдесетте години, караше очите на Вини да блестят. Ентусиазмът му бе заразителен. Лия усети, че пулсът й се ускорява.

Тя гледаше как старши офицер Макгуайър поставя кана с бира и четири пластмасови чаши на масата зад тях.

— Кодовото му име е Мако — подметна Вини, проследявайки погледа й.

— Като Мако Мошеника? — попита тя.

С посивелите коси и светлите си очи той приличаше точно на такъв.

— Да, но не се притеснявай. Той повече лае, отколкото хапе. Или по-скоро въобще не хапе — поправи се, за да се предпази от подвеждащи метафори.

— Ти си пръв, Вини — извика лейтенант Линдстром и кимна към Лия: — А после вие, госпожо.

Отново госпожо. Имаше ли някакви очаквания във връзка с поведението, което вървеше в комплект с тази дума?

— Ето ти четирикилограмова топка — каза Вини и я сложи в скута й — Кажи ми, ако е твърде тежка.

Той повдигна своята и стъпи на дървената платформа, за да я запрати по пистата.

Лия го наблюдаваше, наслаждавайки се на начина, по който стегна бедрата си и се прицели. Топката профуча надолу по пътеката, зави в последната секунда и се заби в кеглите, спечелвайки му страйк.

Лейтенантът удари ръката му, когато Вини смеейки се се върна при тях.

— Твой ред е.

Тревогата на Лия се повиши заедно с кръвното й налягане.

— Ще се проваля.

— Не, просто се забавлявай — посъветва я младият й приятел.

Тя се чувстваше напрегната и беззащитна. Наблюдаваха я сто чифта мъжки очи, които по принцип се преструваха, че не я забелязват.

Лия направи най-добрия си удар и запрати топката в улея.

— Няма нищо — обади се Вини. — Опитай пак.

Решена да не се излага, тя се прицели с втората доста по-внимателно, след което неуверено я пусна. Кълбото лениво се затъркаля надолу по пистата и събори няколко кегли.

Засрамена, Лия се върна на мястото си. Преди да успее да се отпусне върху стола, Вини сграбчи ръката й и я издърпа до тяхната маса.

— Пийни малко бира — предложи той. — Това ще те успокои.

Докато лейтенант Линдстром и старши офицер Макгуайър минаваха по реда си, Лия обърна една бутилка.

— Отзад изглеждаш страхотно в тези джинси — каза Вини с усмивка. — Когато дойде твоят ред да хвърляш, можеше да се чуе как падат кеглите.

Тя изстена.

— Моля те, не ми казвай, че всички са ме гледали как се излагам.

— Ще се справиш. Теди и без това не е чак толкова добър.

Екранът над техния сектор проблесна, отбелязвайки страйк за лейтенант Линдстром.

— Значи ти работиш с тези момчета? — попита тя.

— Да. Лейтенантът командва нашите операции, а старшият офицер е прекият ни ръководител.

— Доста е страшничък — призна Лия, когато въпросният мъж захвърли топката към кеглите и събори всички без една.

— Не. Безобиден е като котенце.

Час по-късно Лия разбра, че Вини вероятно беше прав. Може би заради бирата, която бяха изпили, но старшият офицер не пропусна да отбележи, че резултатът й се подобрява с всяко следващо хвърляне, и тя започна да го харесва все повече.

А лейтенант Линдстром продължи да я нарича „госпожо“, което тя приемаше като израз на уважение. Накрая, винаги щом минеше нейният ред, той удряше ръката й, за да я поздрави.

Лия се чувстваше като едно от момчетата, важна част от отбора. Само горещият поглед на Вини й напомняше, че е жена — жена, която той възнамерява да притежава, когато му дойде времето.

Ето че беше в зала за боулинг, а си мислеше, че ще се намира в неговата спалня — на пода, на леглото, срещу стената. О, боже мили, дори на перваза на прозореца, където хората на брега можеха да вдигнат поглед и ги видят!

Тя прокле задръжките, които й бяха попречили да вземе от Вини онова, което й се искаше. Тази работа със съблазняването въобще не вървеше според плановете й.

* * *

— Ние сме на второ място — съобщи старшият офицер Макгуайър два часа по-късно. — На три точки след Десети отбор.

Опаловият му поглед съсредоточено спря върху момичето.

Лия разбра посланието: Ако загубим, ще бъде по ваша вина, драга моя.

Тя не можеше да предаде отбора си. Въпреки приятното замайване, което дойде след изпиването на две бири, успя да събере цялата си решителност. В гимназията беше играла софтбол. Боулингът не беше кой знае колко по-различен. Може би ако мислеше за кеглите като за основна база и запратеше топката право през полето…

— Твой ред е — подкани я Вини и стисна коляното й. После леко я целуна по бузата, преди да прошепне: — Късмет.

Той бе прекарал последните два часа в усилия да я накара да се почувства като кралица на игрището. Беше й купил чипс. Беше почиствал топката й. Беше пудрил ръката й с талк.

И тя бе започнала да мисли, че от него би излязло страхотно гадже.

Да не си полудяла?, присмиваше се гордостта й. Той е с четири години по-млад от теб!

Млъкни и запрати топката през пистата, говореше спортният й дух. Тя стъпи върху платформата, повдигна топката, стегна мускулите на ръката си и я отпусна леко.

Тежкото кълбо остана за момент да виси във въздуха. Миг по-късно обаче профуча към кеглите. За нейно учудване събори всичките десет.

— Ааа! — развика се момичето и размаха ръце във въздуха.

Старшият офицер и лейтенантът се изправиха на крака, ревящи от изненада. Вини се втурна към нея, вдигна я и я завъртя в кръг.

Тя го сграбчи за широките рамене, разсмя се и осъзна, че от години не се беше чувствала толкова щастлива.

— Трябва да хвърляш пак — каза той възбудено. — Направи го по същия начин!

— Уф, добре.

Лия се отърси от радостната си превъзбуда и отиде да изиграе допълнителните си точки. Не мисли. Просто хвърляй.

Вини накара другите да замълчат. Лия отново си представи спортно игрище, изправи гърба си и пусна топката. Кълбото направи абсолютно същото движение, както и първия път. С вик на задоволство, тя скочи към Вини, обви крака около бедрата му и го целуна.

Ръцете му я държаха здраво. Точно там, пред Бог и всички останали присъстващи, той я целуна така, сякаш я притежаваше.

Сексът не би могъл да бъде по-добър от тази перфектна целувка.

С нежелание, Лия отпусна краката си и стъпи на пода. Впи поглед във Вини замаяна и изпълнена с недоумение от случилото се помежду им току-що.

— Вие ли сте Офелия Прайс? — извика лейтенант Линдстром, изтръгвайки я от нейната замечтаност.

Към ухото си бе притиснал мобилен телефон.

— Ъъъ, да… — Кой ли пита?

— Сестра ви се опитва да се свърже с вас — обясни мъжът и й подаде GSM-а.

— Сестра ми?

— Ето, говорете със съпругата ми. Пени казала, че днес ще прекарате деня си с Вини. За щастие Хана знаеше, че той ще е с мен.

Хана Линдстром, агентът от ФБР? Боже мой, колко е малък светът!

Лия изслуша федералната служителка, която й съобщи, че Ерик Томлинсън е мъртъв, а двете със сестра й може би са следващата мишена на неговия убиец.

— Какво? — ахна тя, потъвайки в стола си. — Защо някой би убил Ерик? Мислех, че той е лошият.

— Не, ние смятахме, че той е злодеят — поправи я агентът, — но изглежда, баща ви, а сега и Ерик, са били убити от този, който е купил рицина. Трябва веднага да се върнете у дома, където полицията ще може да ви държи под око.

Щастието, което я бе обзело, се изпари.

— Тръгвам — каза Лия.

С периферното си зрение улови замисленото изражение на Вини.

След като приключи разговора, остана седнала за момент, за да осмисли ужасното откритие, че някой друг, а не Ерик, е убил баща им. Вероятно през цялото време той се бе опитвал да ги предупреди, а не да ги заплашва! Ще съжалявате, бе им казал и се бе оказал прав.

— Лия? — обади се Вини и обви ръка около кръста й. — Какво става?

— Налага се да се прибера — каза му тя, разтърсена от шока.

— Защо? — попита той и пое телефона от схванатите й ръце.

Младата жена се облегна върху него за кратко, чувствайки необходимост от неговата сила.

— Просто, ъъ… — беше пила достатъчно и съзнанието й бе замъглено. — Трябва да вървя.

— Добре — каза той. — Сър, налага се да я закарам до тях — обясни на лейтенанта, докато му връщаше телефона.

— Играта почти свърши — съгласи се Лутър Линдстром. — Можете да си тръгнете, когато пожелаете. И благодаря, че ни помогнахте, госпожо — добави той, обръщайки се към Лия.

— О, няма защо — промълви тя разсеяно.

Двамата върнаха обувките и се отправиха към паркинга. Лия не можеше да намери думи дори за незначителен разговор. Вини също мълчеше. Настани я на мястото до шофьора и потегли.

Бяха на половината път към дома й, когато тя се отърси от шока достатъчно, за да осъзнае, че колата й бе паркирана пред дома му.

— О, не отново! Този път можех да се прибера и сама.

— Няма проблеми — увери я младежът.

— Но ти ще трябва пак да обезпокоиш приятеля си, за да ти помогне, а аз мразя да създавам неудобства на хората. Той ще си помисли, че съм някаква безотговорна…

— Чуй ме — прекъсна я Вини. Очевидно той притежаваше някаква неведома сила, която я накара да замълчи. — Няма проблеми — повтори отново. — Сега ми обясни каква е причината да разговаряш с агент на ФБР.

Не беше сигурна дали иска той да знае. Вместо като момче, което възнамеряваше да съблазни и веднага след това да зареже, бе започнал да се държи и да говори по-скоро като неин приятел, а тя нямаше, наистина нямаше да допусне това да се случи.

— Не се безпокой за мен.

Погледна през прозореца, защото не искаше да види ефекта от думите си върху лицето му. В колата стана опасно тихо.

Като стигна до следващото кръстовище, Вини намали, ауспухът забуча и той рязко направи обратен завой.

Пулсът на Лия се ускори. Погледна го скришом и забеляза, че мускулите на челюстта му потръпват.

— Къде отиваме? — запита тя.

През ума й мина мисълта, че в действителност изобщо не познава този мъж. Ала някак си не бе изненадана да открие, че е човек с характер.

— Връщаме се за твоята кола — обясни й студено.

Добре. Досега бе искала точно това, но не и след като той направи нещата да изглеждат така, сякаш всичко ще свърши в момента, в който слезе от хондата му. Подозрението, че няма да го види повече, я караше да изпитва болка, сякаш душата й бе изтръгната и изхвърлена през прозореца.

Докато профучаваха по безлюдния булевард с четири платна, който минаваше покрай училище и спортна площадка, Лия се опитваше да измисли нещо, с което да обърне всичко на шега. Нищо остроумно или съблазнително не й дойде наум.

Вини зави надясно и пое към квартирата си с изглед към океана. Паркира зад нейната кола и изключи двигателя.

— Когато си готова да споделиш живота си с мен, ме уведоми — каза той. След това излезе от автомобила, заобиколи го като истински джентълмен и й отвори вратата.

Тя излезе с натежали като олово крака.

Младият мъж преднамерено препречваше пътя й, принуждавайки я да се докосва до него. Всеки нерв в тялото й потрепваше от осезателното му присъствие. Въздухът сякаш се нажежаваше, докато спомените от последната им целувка я оставяха без дъх.

Не може ли просто да правим секс и всеки да поеме по своя път?

Не се осмели да изрече въпроса на глас. Това не само би омаловажило привличането помежду им, но и би я накарало да изглежда като уличница. Вече бе започнала да схваща, че Вини не е момче, с което просто може да прекара една нощ. Кой знае защо, той не бе типичният двадесетгодишен авантюрист.

От друга страна, колко наивно бе да я моли да сподели живота си с него. Спонтанната любов рядко бе трайна и тя нямаше намерение да заложи най-хубавите години от живота си на връзка, която предварително бе обречена на провал.

Следователно от нея зависеше да постъпи зряло и да си тръгне.

— Довиждане, Вини. — Целуна го по бузата, чувствайки напрежението в челюстта му.

Той пъхна ръце в джобовете си, докато я наблюдаваше как се качва в колата си и потегля.

Лия се опита да не се обръща назад, но бърз поглед в страничното огледало й показа, че той стои там, където го бе оставила, загледан в отдалечаващите се светлини така, сякаш някой е дръпнал чергата изпод краката му.

— Мамка му! — изруга, удряйки с длан волана.

Тялото я болеше от незадоволеното желание, сърцето й пулсираше при спомена за неочакваното сутрешно щастие, а съвестта я измъчваше заради начина, по който се бе отнесла с Вини, пренебрегвайки неговата загриженост. Но тя не би могла да си позволи да живее така.

Имаше далеч по-сериозни проблеми, които да я занимават, като този дали двете с Пени не са следващите в списъка на убиеца.