Хелиодор
Етиопска повест (10)

Книга десета

1. Толкова за събитията около Сиена, която след такава опасност стигна неочаквано чрез великодушието на един-единствен мъж до такъв щастлив завършек.

Хидасп изпрати по-голямата част от войската си напред и сам се отправи за Етиопия, съпровождан на далечно разстояние от радостните възгласи на всички сиенци и всички перси. Отначало той се придвижваше все по брега на Нил и в близост до реката. А когато стигна Праговете, принесе жертва на Нил и на местните богове и се отклони към вътрешността на страната. Щом пристигна във Фили, остави войската да почива два дена. След това отново изпрати напред голяма част от войската заедно с пленниците, а сам той остана, подсили степите, постави стража в града и продължи пътя си. Изпрати пред себе си двама конници, които трябваше по пътя си да сменят в градове и села конете, за да изпълнят най-бързо заповедта му — да съобщят на жителите на Мероя победата.

 

2. А на мъдреците, които се наричаха гимнософисти, членове на държавния съвет и съветници на царя, писа следното:

„На най-божествения съвет цар Хидасп.

Съобщавам ти радостната вест за победата над персите не за да се хваля с успеха си (защото искам да умилостивявам капризната съдба), но за да ви известя с това писмо, че вашата пророческа дарба както винаги и сега се доказа. Поканвам ви и ви моля да дойдете на обичайното място, за да придадете с присъствието си още по-голям блясък на благодарствените победни жертвоприношения пред целия етиопски народ.“

А на съпругата си Персина писа така: „Знай, че ние победихме и което е още по-важно за тебе, сме живи и здрави. Така че подготви тържествените благодарствени шествия и жертвоприношения, покани също мъдреците съгласно отправената им от моя страна покана и бързо ела заедно с тях на полето пред града, посветено на нашите домашни богове Хелиос, Селена и Дионис.“

 

3. Когато Персина получи писмото, каза: — Ето съня, който сънувах през тази нощ. Присъни ми се, че съм трудна и веднага раждам. Новороденото ми беше дъщеря, тозчас узряла за брак. Родилните болки, както изглежда, означават военните усилия, а дъщеря ми в съня предвещава победата. Но идете и изпълнете града с радостната вест.

Вестителите послушаха поръката й. Увенчали с нилския лотос глави и размахвайки палмови клончета в ръце, те препускаха на коне през главните градски стъгди и със самото си появяване разпространяваха вестта за победата.

Веднага Мероя избухна в радост и възторзи. През нощта и през деня жителите на града уреждаха танци и жертвоприношения по родове и улици, и по братства в чест на боговете и украсяваха храмовете. Ликуваха не толкова за завръщане на Хидасп, който поради справедливостта и добротата си спрямо подвластните събуждаше у народа синовна обич.

 

4. Персина изпрати стада от говеда, коне и овце антилопи, грифони и всякакви други животни в свещеното поле, за да подготвят от всеки вид хекатомби за жертвоприношенията, които да послужат после за трапеза на народа. Най-накрая тя отиде при гимнософистите, които бяха устроили жилището си в храма на Пан, предаде им там писмото на Хидасп и ги покани да изпълнят волята на царя и като отдадат също така и на нея милостта си, да украсят с присъствието си празненството.

Те я помолиха да почака малко, оттеглиха се според обичая във вътрешността на храма, за да се допитат до боговете как да постъпят, и не след дълго се завърнаха. Сред мълчанието на останалите първият член на съвета Сисимитър обяви:

— Персина, ние ще дойдем, защото боговете позволяват. Божеството предвещава някакъв смут и вълнение през време на жертвоприношението, но краят ще бъде благополучен и щастлив. Като че някаква част от вашето тяло или от вашето царство е била загубена, но съдбата тогава отново ще възвърне търсеното.

— И страшното — отвърна Персина, — и изобщо всичко ще завърши добре при вашето присъствие. А щом разбера, че Хидасп пристига, ще ви съобщя.

— Не е нужно да ни съобщаваш — отвърна Сисимитър. — Той ще дойде утре сутринта и това ще ти извести скоро с писмо.

И наистина така се случи. Още докато Персина пътуваше за дома и наближаваше царския дворец, конник й предаде писмо на царя, което известяваше, че пристига на следния ден.

Веднага глашатаи разгласиха съдържанието на писмото. Разрешаваше се само на мъжете да присъствуват на посрещането, а се забраняваше на жените. Тъй като жертвите се принасят на най-чистите и лъчисти богове Хелиос и Селена, не се позволяваше да участвуват жените, за да не се случи някакво, макар и неволно, опетняване на жертвените животни. Разрешаваше се да присъствува от жените само жрицата на Селена. А тя беше Персина, тъй като според закона и обичая жреци на Хелиос и Селена бяха царят и царицата. Щеше да присъствува на действието също Хариклея, но не като наблюдателка, а като жертва на Селена.

И ето несдържана възбуда обзе целия град. Без да дочакат обявения ден, от вечерта започнаха да се прехвърлят през реката Астабор едни през моста, а други върху лодки от тръстика, каквито се полюшваха на много места по брега и улесняваха живеещите по-далеч от моста да се прехвърлят по най-краткия път. Те са много бързи поради строителния им материал и малката им тежест, но не побират повече от двама или трима. Защото тръстиковият ствол се разцепва на две половини и всяка от тях образува коритце.

 

5. Мероя, столицата на Етиопия, е разположена върху триъгълен остров, който се мие от плавателните реки Нил, Астабор и Асасоба. Нил тече срещу върха на триъгълника и се раздвоява, докато другите две реки текат от едната и от другата страна покрай него и се сливат и вливат в единния Нил, където губят течението и името си.

Островът заема огромно пространство, сякаш е цял континент (дължината му достига три хиляди, а широчината хиляда стадия). На него живеят грамадни животни, между другото и слонове, някои дървета виреят по-добре, отколкото на други места. Освен финиковите палми, които достигат преголяма височина и раждат големи и сочни фурми, житните и ечемичните класове достигат такава височина, че могат да скрият цял конник заедно с коня и дори ездач на камила, а добивът е триста пъти по-голям от посева, тръстиката изкласява тъй, както съобщихме по-горе.

 

6. Тогава през цялата нощ преминаваха реката едни на едно, други на друго място, посрещаха и славеха Хидасп като бог. Това правеха далеч извън града. Малко по-напред от свещеното поле го поздравиха с ръкостискания и целувки гимнософистите, а Персина след тях в преддверието на храма отвътре на оградата. Там на колене възнесоха благодарствени молебствия за победата и щастливото завръщане, след което излязоха вън от оградата и се запътиха към мястото на общонародните жертвоприношения. Седнаха вътре във вече приготвената на полето палатка. Тя беше разгъната върху четири току-що отсечени тръстики, които като четири колони носеха от всеки ъгъл цялата постройка. Отгоре те се подвиваха заедно в арка съединяваха се помежду си чрез сплетени палмови клонки и служеха за покрив. Наблизо в друга палатка стояха върху високи поставки статуите на местни те богове и герои — на Мемнон, Персей и Андромеда, които етиопските царе смятат за свои прадеди. Под тях — образите на боговете оставаха над главите им — седяха на по-ниски седалки гимнософистите. Около тях бяха построени фаланга от тежковъоръжени с вдигнати допрени един до друг щитове, за да възпират народа и да пазят свободно за жертвоприношенията мястото по средата.

Хидасп произнесе пред народа кратка реч, в която съобщи за победата и постигнатия за цялата страна успех, след това заповяда на жреците да започнат жертвоприношенията.

Бяха високо издигнати три олтара, от които двата, на Хелиос и Селена, съединени, а третият, малко по-настрани, на Дионис. Върху него колеха всякакъв вид животни. Понеже, мисля, богът беше общо почитан, го умилостивяваха с най-различни жертви. На двата олтара докараха четири бели коне за Хелиос — на най-бързия от боговете да се принесе най-бързото животно, и за Селена два бика — на близката до земята богиня принасяха животното, което служи при обработката на почвата.

 

7. Още докато се вършеше това, из един път се надигна някакъв смесен сподавен вик като от стекло се безбройно множество хора.

— Да се изпълни бащиният обичай! — крещеше тълпата наоколо. — Да се изпълни за народа законната жертва, да се принесе на боговете първата военна плячка!

Хидасп разбра, че искат човекозаколение, което според обичая се извършва над пленници само след победа над чужди племена. Той даде знак с ръка и обяви с жест, че веднага ще бъде задоволено желанието им, и нареди да доведат от вече определените за това пленници. Доведоха и останалите, също Теаген и Хариклея, освободени от веригите и увенчани. Всички, както е естествено, бяха унили, но по-малко Теаген.

Само Хариклея с ведро и усмихнато лице гледаше продължително и съсредоточено Персина, така че и тя се развълнува от нейния поглед.

— Съпруже — каза тя с дълбока въздишка, — каква девойка си избрал за жертва! Не зная дали съм виждала такава красота. Какъв възвишен поглед! Как гордо понася съдбата си! Какво състрадание извиква цветът на младостта и! Ако беше жива моята единствена дъщеря, която за жалост загубихме, тя щеше да бъде на нейните години. О, ако можеше, мили съпруже, да спасим девойката! За мене ще бъде голяма утеха да я взема за прислужничка. Може би нещастницата е елинка, по лице не изглежда на египтянка.

— Да, тя е от Елада — отвърна Хидасп — и от родители, които сега щяла да назове, но не ще може да ги покаже, макар че обеща. Но да я освободим от жертвоприношението е невъзможно, макар че го желая. И самият аз не зная защо се вълнувам и изпитвам някакво състрадание към девойката. Знаеш, че законът предписва да се довежда и принася в жертва на Хелиос мъж, а на Селена — жена. И понеже нея я доведоха като първа пленница и тя е определена за сегашната жертва, народът ще бъде непреклонен. Единственото нещо, което би могло да я спаси, е, както знаеш, пред жертвеника да бъде уличена в общуване с мъж, защото законът повелява да се принася на богинята, както и на Хелиос, чиста жертва. Колкото до жертвата на Дионис, за закона е без значение. Но виж, ако жертвеникът покаже, че тя се е сношавала с някой мъж, няма да бъде прилично да я приемем у дома.

— Но дано бъде уличена — извика Персина, — само да се спаси! Пленничеството, войната и дългото отсъствие от родината могат да извинят такава погрешна стъпка. Особено при нея красотата е сила против нея самата, ако й се случи нещо подобно.

 

8. Още докато Персина говореше това и се опитваше да прикрие от присъствуващите бликналите си сълзи, Хидасп заповяда да донесат жертвеника. Служителите на храма избраха веднага из множеството няколко млади момчета — само такива можеха да докосват огнището без вреда. Те го изнесоха из храма, положиха го на средата и наредиха на всеки от пленниците да се покачи на него. Който от тях се качваше, веднага си опарваше ходилата, някои не изтраяха и първия най-малък допир, защото подовата решетка се състои от сплетени златни пръчки, освен това притежава силата да обгаря всеки нечист или клетвопрестъпник. А невинните се възкачват на него незасегнати. Първите покачили се бяха отредени за Дионис и другите богове освен две или три елински девойки, които с качването си на олтара засвидетелствуваха целомъдрието си.

 

9. Когато и Теаген се покачи на олтара и се показа чист, извика възхищението на всички и със снажността, и с красотата си, но също и с това, че мъж в разцвета на младостта си не е запознат с делата на Афродита. И той беше определен за жертва на Хелиос.

— Зле възнаграждават етиопците тези, които живеят добродетелно — каза тихо Теаген на Хариклея. — Жертвеник и заколение са наградите за целомъдрие. Но, най-мила, защо не се разкриваш? Колко ще чакаш още, да не би докато някой ни пререже гърлата? Говори, моля те, и разкажи съдбата си. Може би ще спасиш и мене, щом узнаят коя си и ме измолиш. Ако ли това не стане, сигурно ти ще избегнеш смъртната опасност. За мене ще бъде достатъчно да го зная, и тогава ще умра.

— Наближава съдбоносният час — отговори тя. — Сега се решава съдбата ни.

Хариклея не дочака да я подканят определените служители на жертвоприношението, извади от торбичката, която носеше със себе си, делфийския жречески хитон — златотъкан, осеян с пурпурни лъчи, и го облече. Отпусна косите си и сякаш обладана от божествено вдъхновение, изтича и скочи върху жертвеника и остана дълго време така, без да усеща нищо. Още тогава тя заслепяваше с блесналата си красота, видима от височината от всички, и поради разкошната си дреха, приличаща повече на статуя на богиня, отколкото на смъртна жена.

Всички я гледаха смаяни. Изтръгна се един вик, неразбираем и нечленоразделен, издаващ възхищение и за другото, но особено за това, че такава надземна красота и разцъфнала младост е запазила чистотата си, още по-голяма украса от нейното очарование. Така тя натъжи мнозина от народа, понеже се показа достойна за жертвоприношението. И въпреки своето страхопочитание пред боговете те биха се радвали, ако по някакъв начин тя се спаси.

Но повече се опечали Персина и тя каза на Хидасп:

— Колко клета и нещастна е девойката, която прославят за нейната беда и не навреме за невинността й, а ще получи като награда за всичките тези похвали смъртта. Но, съпруже — попита тя, — какво може да се направи сега?

— Напразно ме измъчваш и я състрадаваш — отговори той. — Аз не мога да я спася, защото, както изглежда, поради природното си съвършенство тя отдавна е предопределена за боговете.

И се обърна с реч към гимнософистите:

— О, мъдри мъже — каза, — след като всичко е готово, защо не пристъпвате към жертвоприношението?

— Не светотатствувай — отговори Сисимитър по елински, за да не го разбере множеството. — Достатъчно досега сме мърсили очите и ушите си. Но ние ще се оттеглим в храма, защото и сами не одобряваме това престъпно жертвоприношение на хора и не смятаме, че то е угодно на божеството. Но дано най-после се сложи край на принасянето в жертва и на другите живи същества, тъй като според нашия разум боговете се задоволяват само с нашите молитви и благоухания. Но ти остани (понякога и царят е принуден против разума си да отстъпва на увлечението на тълпата) и изпълни тази жертва — неблагочестива, но необходима според установения от дедите етиопски закон. След това ти ще се нуждаеш от очищение, а може би и не ще се нуждаеш. Защото не вярвам, че тази жертва ще се изпълни, като преценявам по други божествени поличби, и по светлината, която осиява чужденците и означава, че някои по-могъщи сили се застъпват за тях.

 

10. След тези думи той се изправи заедно с другите членове на съвета и се готвеше да се оттегли. Но Хариклея скочи от жертвеника, завтече се и падна пред коленете на Сисимитър.

Свещенослужителите се опитаха всякак да я възпрат, като мислеха, че тя иска да измоли спасението и от смъртта.

— Мъдри мъже — извика тя, — почакайте малко.

Предстои ми съдебен спор с царствуващата двойка, а разбирам, че само вие можете да отсъждате спор с такива влиятелни хора. И бъдете ми посредници там, където става въпрос за моя живот. Ще разберете, че нито е възможно, нито е справедливо да ме заколят като жертва пред боговете.

Гимнософистите изслушаха благосклонно думите й.

— Царю — казаха те, — чуваш ли предложението на чужденката?

Хидасп се засмя.

— Но какъв съд — отговори той — и какво може да има между нея и мене? По какъв повод и с какво право се явява?

— Това ще покажат нейните думи — отвърна Сисимитър.

— Не е ли ясно, че работата не се отнася до съдебен спор, но до дързост, щом аз, царят, ще се съдя с една пленница?

— Справедливостта не се страхува от високопоставените — му възрази Сисимитър, — но само един царува в съда — този, който надделява с по-разумни доказателства.

— Но само с местните — каза Хидасп, — а не и с чужденци ви разрешава законът да съдите царете.

А Сисимитър каза:

— Мъдрите преценяват правото не според положението на човека, а според поведението му.

— Явно е — продължи Хидасп, — че тя не ще каже нищо съществено. Хората, които се намират в смъртна опасност, измислят неоснователни причини за отлагане. Но щом го желае Сисимитър, нека говори.

 

11. Хариклея, която и без това беше с ведро настроение, защото очакваше да бъде освободена, още повече се зарадва, като чу името Сисимитър. Той беше същият, който от самото начало след подхвърлянето беше я прибрал и поверил на Харикъл преди десет години, когато беше посланик пред Ороондат по въпроса за смарагдовите мини. Тогава той беше един от многото гимнософисти, а сега беше избран за техен предводител. Лицето на мъжа Хариклея не помнеше, тъй като беше разделена от него още малка, на седем години, но като чу името му, още повече се зарадва.

Надяваше се, че той ще я защити и подпомогне при разпознаването.

Тя издигна ръце към небето и извика с висок глас:

— Хелиос, родоначалнико на моите деди, и вие, други богове, херои водители на моя род, бъдете ми свидетели, че не ще изрека никаква лъжа, помогнете ми сега в предстоящия спор, при който правото е на моя страна, както ще се види веднага от следното: царю, чужденци ли, или и местни според закона трябва да се принасят в жертва?

Хидасп отговори:

— Чужденци.

— Тогава — продължи тя — време е да си потърсиш други за жертва, защото ще откриеш, че аз съм ваша и тукашна.

 

12. Хидасп се учуди и заяви, че тя лъже.

— Това, на което се учудваш, е по-малкото — каза Хариклея, — по-важно е следното. Не само съм тукашна, но също произхождам от царския род и съм първа и най-близка.

А когато Хидасп отхвърли думите й като празни приказки, тя му каза:

— Татко, престани да унижаваш дъщеря си.

Тук царят се отнесе не само с презрение спрямо думите й, но и с негодувание, понеже ги прие като подигравка и нахалство.

— Сисимитре и всички останали — извика той, — виждате докъде води нашето снизхождение. Нима не страда от пълно безумие девойката, която се опитва с безсрамни лъжи да се отскубне от смъртта? Като на театрална сцена, за да се измъкне от безизходицата, тя се представя за моя дъщеря, когато, както знаете, аз не бях ощастливен с рожби, но само веднъж чух, че имам дете и в същото време го загубих. Така че нека някой я отведе и повече тя да не смее да говори за отлагане на жертвоприношението!

— Никой не ще ме отвежда — извика Хариклея, — докато не заповядат съдниците. Сега ти си призован на съд, а не да издаваш присъди. Може би, царю, законът допуска да се убиват чужденци, но да се убиват собствените деца нито той, нито природата, татко, разрешава. Защото днес боговете ще те посочат за мой баща, дори и да го отричаш. Всяко съдебно дело и всеки съд, царю, борави с две главни основания: писмени доказателства и свидетелски показания. Аз ще ти приведа и двете, за да докажа, че съм ваша дъщеря, като призова за свидетел не кого и да е от множеството, но самия съдник (мисля, че най-силното доказателство на думите ми е признанието на съдника), и представям ето това писмо, което разкрива моята и вашата съдба.

 

13. Веднага след тези думи тя извади от пазвата си митрата, с която беше обвързала тялото си, някога подхвърлена заедно с нея, разгъна я и предаде на Персина. Тя, щом видя платното, остана като вцепенена и онемяла и дълго време гледаше ту написаните върху митрата знаци, ту пак девойката. Сърцето й заби силно, разтресе се, обля я пот, тя се зарадва от откритието, но беше притеснена от неговата неочакваност и невероятност, в същото време се изплаши от недоверието и подозрителността на Хидасп, а може би и от неговия гняв и отмъщение.

Хидасп, който забеляза смущението й и обхваналото я вълнение, я запита:

— Жено, какво ти е? Защо се развълнува от това писмо?

— Царю, господарю и съпруже — отговори тя, нищо повече не мога да ти кажа, но вземи и чети. От тази митра ще научиш всичко.

И тя му предаде и пак замълча, като наведе печално глава.

Хидасп прие митрата и покани гимнософистите да дойдат близо до него и да четат заедно с него. След това прочете бегло писмото и се учуди твърде много и сам, и при вида на Сисимитър, който беше смаян и с лицето си издаваше изненадата и бързите поврати на мисълта, като непрекъснато обръщаше втренчен поглед ту към митрата, ту към Хариклея.

Най-накрая Хидасп научи историята на подхвърлянето и причината.

— Зная — каза той, — че ми се е родила дъщеря. Казаха ми, че е умряла, както Персина твърдеше. Сега обаче научавам, че тя била подхвърлена. Но кой я прибрал, спасил и отгледал? Кой я отвел в Египет, където е взета в плен? Откъде се разбира, че това е същата тя и че подхвърленото дете не е загинало? Може би някой е намерил разпознавателните знаци и злоупотребява с тях поради игра на съдбата? Може би някой демон си устройва с нас шеги и с лъжливия образ на тази девойка се подиграва с нашето желание да имаме дете, като ни натрапва чуждо потомство, а забулва като с облак с тази митра истината?

 

14. На това Сисимитър отвърна:

— Първият от въпросите ти има отговор: този, който прибра и тайно отгледа подхвърленото дете и го отведе в Египет, когато ти ме изпрати за посланик там, съм самият аз. И че на нашето съсловие не е разрешено да лъже, ти знаеш. Аз разпознавам митрата, която, както виждаш, е изпъстрена с царските етиопски букви. Тя изключва всяко съмнение, че е написана другаде, тъй като е изписана с почерка на Персина, който ти е много добре познат. Но имаше и други подхвърлени знаци, които предадох на човека, приел от мене момичето. Той беше елин и, както ми се стори, добър и честен.

— Те са също така запазени — каза Хариклея и показа накитите.

Персина, като ги видя, още повече се смая. Хидасп я запита какви са те и може ли нещо повече да му каже. Тя нищо друго не отвърна, освен че ги разпознава, но е добре да я разпитва у дома.

Явно Хидасп се смути за втори път. А Хариклея му каза:

— Ето това са различителните знаци от моята майка, но този пръстен е твой собствен.

И му показа скъпоценния камък пантарб. Хидасп веднага го позна. Беше го подарил на Персина за годежа.

— Той е мой, мило дете — каза Хидасп, — но че ти го имаш като моя дъщеря, а не си го получила другояче, не мога да бъда сигурен. Освен другото твоята светла кожа не е присъща на етиопците.

— Бяло беше детето, което някога прибрах — извика Сисимитър. — Освен това и възрастта му съвпада с възрастта на тази девойка: тя навършва седемнадесет години, колкото изминаха от подхвърлянето. Пред мен още стои изразът на очите й, сегашната й нечувана красота отговаря на предишната.

— Всичко това, Сисимитре, е прекрасно — възрази Хидасп, — макар че ти говориш като неин защитник, а не като съдник. Но внимавай! Да не би като разрешаваш една загадка, да създадеш друго подозрение — страшно, от което лесно не може да се отърси моята съпруга, — как сме могли против природата ние, двамата етиопци, да родим бяло дете?

Сисимитър го погледна и му каза с иронична усмивка:

— Аз не зная защо се вълнуваш противно на нрава си, като негодуваш против моята защита, която съм поел не със зъл умисъл. Истински съдия за мен е този, който брани справедливостта. Защо не смяташ, че защищавам повече тебе, отколкото девойката? Когато с помощта на боговете посочвам тебе за баща, а твоята дъщеря, която спасих още в пелени и сега вече израсла, спасявам отново, не изоставям на съдбата? Но ти мисли за нас каквото си искаш, не ще му отдадем никакво значение. Защото не живеем, за да се харесваме на другите, а се стремим към прекрасното и доброто, водени от собствените си възгледи. А обяснението на загадката с цвета на кожата дава самата митра. В нея Персина признава, че докато била в прегръдките ти, се запечатали у нея някакви образи и прилики чрез впечатлението от картината на Андромеда. Ако желаеш да се увериш и по друг начин, налице е първообразът. Погледнеш ли Андромеда, ще видиш приликата между картината и девойката.

 

15. Прислужници по нареждане вдигнаха и донесоха картината и я изправиха до Хариклея. В същия момент всички започнаха да ръкопляскат и да се вълнуват. Едни, които що-годе разбираха какво се говори и върши, обясняваха на други и всички се учудваха възторжено на изумителната прилика. Самият Хидасп вече не можеше да се съмнява и дълго време стоя обзет едновременно от радост и от почуда.

— Само още едно остава — каза Сисимитър. — Думата е не само за царската принадлежност и за самото законно наследство, но преди всичко за истината. Оголи си ръката, девойко. Над лакътя й имаше черен белег. Няма нищо неприлично, ако оголиш ръката си. Така ще покажеш родителите и рода си.

Без да се бави, Хариклея оголи лявата си ръка. Показа се черен белег, който като абаносово дърво беше обкръжен от слоновата кост на кожата.

 

16. Персина не се сдържа повече. Изведнъж скочи от престола, спусна се и я прегърна. Увисна на нейната шия и заплака, и от бурна радост избухна в някакви хълцания (прекомерната радост понякога извиква плачове и въздишки) и насмалко не се строполи заедно с Хариклея.

Хидасп съжали съпругата си, като я виждаше да плаче, и от съчувствие се умилостиви. Вперил поглед в гледката, той стоеше твърд като рог или желязо в борба с напора на сълзите си. Душата му се вълнуваше от бащината обич и от мъжкото себелюбие, сърцето му се късаше между двете и беше тласкано насам и натам като от буря. Накрая то беше надвито от природата, която побеждава всичко. Той осъзна не само че е баща, но и че страда като всеки баща. Вдигна Персина, която се беше свлякла с дъщеря си и беше обвила ръце около нея, прегърна пред всички Хариклея и с пороя от сълзи изпълни бащиното възлияние.

Но не се отказа напълно от предстоящото действие. Известно време остана така и наблюдаваше народа, който се вълнуваше от същите чувства, при тази игра на съдбата плачеше от радост и състрадание и надаваше някакъв неизмерим вик до небето, без да се вслуша в подканите на глашатаите да пази тишина и без да показва открито какво значи този шум. Тогава Хидасп протегна ръка и като я размаха, успокои развълнувания народ.

— Присъствуващи — извика, — както виждате и чувате, неочаквано боговете ме обявиха за баща и се установи от много доказателства, че тази девойка е моя дъщеря. Но аз заради любовта си към вас и към родината поставям по-долу грижата за продължението на рода си и за бащинството, което бих получил от нея, и съм готов заради вас да я принеса в жертва на боговете. Наистина виждам, че и вие плачете и сте изпълнени с човешко състрадание, и ви трогва ненавременната жертва на девойката и моето напразно очаквано родово наследство. Все пак е нужно, макар и против вашето желание, да се подчиня на закона на Дедите и да избера благото на отечеството пред личната полза. Дали е угодно на боговете да ми дадат дъщерята и пак да ми я отнемат (същото аз изпитах някога при нейното раждане и страдам сега при нейното намиране), аз не мога да кажа, но оставям вие да прецените. Също не зная дали боговете, които я отведоха от родината в най-крайните земни предели и пак ми я доведоха по чудотворен начин като пленница, — ще желаят пак да им я принеса в жертва.

Тази, която аз като неприятелка не погубих, като пленница не опетних и в която сега познах дъщеря, не ще се поколебая да принеса в жертва, ако вашето желание е такова, не ще сторя това, което би било извинително за други баща при такъв случай: не ще падна на колене да моля за вашата снизходителност, та сега да отстъпвам от закона, отдаден повече на природните си чувства, като че е възможно по друг начин да се тачи божеството. Но както вие не криете вашето съчувствие и страдате заедно с нашата болка като със своя собствена, също така и на мене е ценно вашето благо. Ще пренебрегна моето наследство, ще пренебрегна и страданието на ето тази нещастна Персина, която още като първескиня стана бездетна. Та ако мислите така, спрете сълзите си и не състрадавайте напусто. Но нека да пристъпим към жертвоприношението.

А ти, дъще (за пръв и за сетен път се обръщам към тебе с това скъпо име), о, напразно в цвета младостта си, напразно намерила родителите си, за която родината се показва по-жестока, отколкото чуждата страна, която ти запази живота, докато родината те води към смърт. Не вълнувай сърцето ми с жалбите си, но покажи сега повече, отколкото преди храброто си царствено благородство и последвай своя баща. Той не може да те съчетае в брак, не те поведе към брачното ложе, но те увенча за заколение и пали факли не сватбени, а жертвени и принася пред олтара тази непреодолима красота. А вие, богове, простете ми, ако съм изрекъл сломен от болката някакви не благочестиви слова — аз, който съм назовал детето си мое и веднага съм станал детеубиец!

 

17. След тези думи той хвана за ръка Хариклея, като даде вид, че ще я води към жертвениците и ще я предаде на кладата, но сърцето му гореше от по-силния огън на чувството, докато в себе си се молеше народът да не уважи речта му.

Етиопското множество, покъртено от неговите думи, ни най-малко не се съгласи да се отведе Хариклея. Всички извикаха гръмогласно наведнъж:

— Спаси девойката, спаси царската кръв, спаси спасената от боговете! Ние сме ти благодарни, ти изпълни пред нас закона. Ние признаваме твоето царствуване, признай се и ти за баща. Нека боговете бъдат благосклонни пред привидното нарушение на закона. По-голямо беззаконие ще извършим, ако се противопоставим на тяхната воля. Никой да не убива девойката, понеже тя е спасена от тях. Бащата на народа нека бъде баща и на собствения си дом.

И след като се разчуха хиляди подобни гласове и присъствуващите и на дело показаха, че наистина ще се противопоставят, изстъпиха се и се възпротивиха с искането да се умилостивят боговете с други жертви.

Хидасп на драго сърце понесе неуспеха си, той прие доброволно това желателно непокорство. Като видя, че народът изразява радостта си с многото продължителни възгласи и с буйни благослови, остави го да се насити на радостта си в очакване да настъпи общо успокоение.

 

18. А сам се приближи до Хариклея.

— Скъпа — обърна се към нея, — че си моя дъщеря, потвърдиха различителните знаци, доказа мъдрият Сисимитър и показа преди всичко милостта на боговете. Но кой е този момък, който е пленен заедно с тебе и пазен от стража за победните жертви на боговете, а сега стои върху жертвеника и чака изпълнението на обреда? Защо го нарече брат^[1], когато най-напред ви доведоха при мене в Сиена? Да не би да се открие, че и той е наш син? Но Персина беше трудна само веднъж, и то с тебе.

Хариклея се изчерви и наведе очи.

— Че е мой брат — отговори тя, — аз излъгах, понеже така се наложи тогава. А кой е в действителност, по-добре сам да ти каже. Той е мъж и не ще се срамува да говори по-прямо от мене, която съм жена.

Хидасп не разбра смисъла на думите й.

— Прощавай, дъще — извика той, — че те накарах с неуместния за моминския свян въпрос за момъка да се изчервиш. Но ти седни в палатката при майка си и я радвай с присъствието си повече, отколкото тя е страдала при твоето раждане. Създавай й радост, като й разказваш за себе си. А аз ще се погрижа за жертвоприношенията, вместо тебе ще потърся друга равностойна девойка, която да бъде принесена заедно с този момък.

 

19. Хариклея насмалко не изпищя ужасена от вестта за заколението на Теаген. Но сметна за полезно да потисне тежката си мъка и по необходимост, следвайки целта си, се овладя.

— Господарю — извика, — може би не трябва да търсиш друга девойка, щом веднъж народът чрез моето освобождаване се е отказал от жертвуването на жена. Но ако някой държи жертвоприношението да се изпълни с четен брой младежи от двата пола, ще трябва да търсиш не само друга девойка, но и друг момък или, ако не направиш това, да заколиш не друг девойка, а мене.

— Мълчи! — каза той и я попита защо говори така.

— Защото — отговори тя — предопределението на божеството е да живея, докато той е жив, и да умра заедно с него.

 

20. Хидасп, още не разбрал напълно смисъла на нейните думи, отвърна:

Хваля, дъще, човеколюбието ти. Състрадаваш чужденеца елин, твой връстник, пленен заедно с тебе, с когото те свързва дружба от времето на странствуването ти, и се застъпваш за спасението му. Но не е възможно той да се освободи от жертвоприношението. Съвсем не би било пристойно да пренебрегнем бащиния обичай за победните жертви. Освен това не би го допуснал и народът, току-що с милостта на боговете склонен да освободи тебе.

— Царю — отвърна Хариклея, — (татко може би още не мога да те назовавам), ако с милостта на боговете моето тяло е спасено, чрез същата милост трябва да бъде спасена и душата ми, понеже наистина той е моята душа, и боговете, които са отсъдили така, го знаят. Но ако се види, че това не е угодно на мойрите и ако трябва на всяка цена жертвоприношението да се изпълни със заколение на чужденеца, обещай ми тази единствена добрина: заповядай аз самата да принеса жертвата, да приема меча като достойна скъпоценност и да покажа пред етиопците мъжеството си.

 

21. — Не разбирам — отвърна обезпокоен Хидасп — как обръщаш мисълта си в друга посока. Преди малко се опитваше да защитиш чужденеца, а сега се готвиш да го убиеш със собствената си ръка като някакъв враг. В това намерение не виждам нищо възвишено и славно за младо момиче като тебе. Но и така да бъде, то е невъзможно. Изпълнението на това действие според бащините закони е отредено само за посветените на боговете Хелиос и Селена, и то не за кой да е, а само за женен мъж или за омъжена жена. Така че твоето девство ти пречи да изпълниш своето не зная защо изразено желание.

— Но няма никаква пречка за това — каза тихо Хариклея, като се наведе до ухото на Персина. — Има, майко, кой и на мене да даде това име, ако вие сте съгласни.

— Ще се съгласим — каза с усмивка Персина, — веднага ще се съгласим по волята на боговете, когато изберем някой достоен за теб и за нас.

— Не е нужно да го избираме — извика Хариклея, — когато той вече съществува.

 

22. Тя искаше да говори по-ясно, защото необходимостта я правеше по-смела и опасността за Теаген, която беше пред очите й, я принуждаваше да пренебрегва моминския си свян.

Но Хидасп не се сдържа.

— О, богове — възкликна той, — вие изглежда смесвате лошото с доброто и отчасти възпирате подарено ми неочаквано щастие, давате ми ненадейно дъщеря, но безразсъдна. Нима не е объркан умът й, като произнася такива безсмислени речи? Най-напред нарече брат този, който в същност не й е брат. Запитана кой е чужденецът, отговори, че не знае. Отново опита да спаси като свой приятел този, когото не познава. А като разбра, че е невъзможно да се изпълни желанието й, започна да моли да го убие саморъчно като свой смъртен враг. Казват й, че това е допустимо, че само една-единствена, и то омъжена жена може да изпълни това жертвоприношение. Тогава твърди, че има съпруг, но кой е, не посочва. Как е възможно, когато жертвеникът показва, че нито има, нито е имала. Нима е възможно това изпитание, което винаги е откривало пред етиопците истината, само за нея да мами: когато стъпи върху него, да я пусне необгорена и да й позволи да се представя лъжливо за девица! И на нея само е позволено да нарича в един миг едни и същи мъже приятели и неприятели и да си измисля недействителни братя и съпрузи? Така че, жено, влез в палатката и я вразуми. Тя или е в бакхическо изстъпление, обладана от някое божество, което присъствува на жертвоприношението ни, или е помътила разсъдъка си поради прекомерната радост от ненадейното щастие. Аз вече заповядах да издирят и да намерят друга девойка, която да принесем на боговете. Докато стане това, ще отида при пратениците от различните народи, за да приема техните дарове за победните ни тържества.

След тези думи той седна на една височинка близо до палатката и нареди да дойдат пратениците заедно с даровете, които носят. Дворцовият докладвач Хармоний го попита как заповядва да дойдат — всички заедно ли, или на групи по народност, или по един.

 

23. Той отговори, че желае да се представят поред и поотделно, за да получи всеки дължимата му чест.

— Тогава, царю — казва докладвачът, — пръв да дойде Мероеб, племенникът ти. Той пристигна преди малко и чака пред стана, докато ти бъде известено.

— Глупако, ленивецо! — изкрещя му Хидасп. — Защо не ми съобщи веднага, не знаеш ли, че той идва не като пратеник, а като цар и е син на моя брат, който умря наскоро, и аз го възкачих върху неговия трон и го имам за собствен син?

— Зная това, господарю — отговори Хармоний, — но пожелах да намеря подходящия момент, защото, ако докладвачите се нуждаят от нещо, то е от предвидливост. Прощавай, че се стараех да не те отвличам от приятния разговор с царицата и царкинята.

— Но хайде да дойде тогава — нареди царят. Хармоний, като чу заповедта, се отдалечи и скоро се завърна заедно с този, когото трябваше да доведе.

И ето яви се Мероеб, изпълнен с достойнство младеж. Той току-що прехвърляше момчешката възраст, навършваше седемнадесет години, но надвиваше почти всички присъствуващи по ръст. Съпровождаше го блестяща свита от телохранители щитоносци. Построената наоколо етиопска войска се изпълни с възторг и почит и отстъпи, за да го пропусне.

 

24. Хидасп не остана върху престола, но го посрещна, прегърна го с бащинска сърдечност и го настани близо до себе си. Като му подаде ръка, се обърна към него:

— Идеш навреме, сине мой, за да отпразнуваш заедно с нас едновременно и победата, и сватбата. Защото бащините и родови богове и герои са открили за нас дъщеря и, както изглежда, за тебе годеница. Но за това ти ще научиш нещо повече после. А сега кажи, ако имаш някакво желание относно поданиците на твоята царственост.

Мероеб, като чу името „годеница“, не можа да скрие радостта и свяна си и, макар под тъмната кожа, се изчерви, руменината пробягна под загара.

— Всички останали пратеници, които дойдоха, татко — каза той след малка пауза, ще увенчаят, всеки с подбраните си подаръци, твоята блестяща победа. А аз смятам за справедливо да възнаградя с подходящ подарък тебе, отличния пълководец и герой, затова ти водя един мъж, непобедим боец във война и кървави битки, несломим в борба, в юмрука и в пясъка на арената.

И в същото време посочи мъжа и му даде знак да се приближи.

 

25. Той се изстъпи напред и се хвърли пред Хидасп — с такъв ръст и с такива гигантски размери, че когато целуваше коленете на царя, насмалко не се равняваше със седящите на височината. Без да дочака заповед, свали дрехата си, застана гол и призова всеки, който желае да се състезава с него в оръжие или борба. Но не се отзова никой, макар че царят отправяше чести покани чрез глашатаите си.

— И на тебе — заяви Хидасп — ще дадем равностойна награда.

След тези думи той нареди да доведат за него многогодишен грамаден слон. Когато доведоха животното, той го прие с голяма радост, а народът възликува в един глас, удивен от остроумието на царя, сякаш намекът за неговото големство им беше утеха за тяхната слабост.

След това доведоха пратениците на серийците, които носеха две одеяния, изтъкани от тънки прежди — едното пурпурно, а другото чисто бяло.

 

26. Подаръците бяха приети и по молба на дарителите със съгласието на царя бяха освободени някога от държаните от дълго време в затвора осъдени техни хора. Тогава дойдоха пратениците на щастливата Арабия^[2], те поднесоха ароматни билки, канела, подправки и други неща, с които изобилствува арабската почва, всяка на стойност от много таланти. Те изпълниха мястото с благоухания. След тях се явиха представителите на троглодитите, които поднесоха злато, събрано от мравуняци, и двоен впряг от грифони^[3] със златна сбруя.

След това се появи пратеничеството на блемийците с венец, изплетен от лъкове и остриета на стрели от змийски кости.

— Ето ти, царю — казаха те, — нашите дарове, по стойност те отстъпват на всички други, но показаха цената си пред очите ти при реката срещу персите.

— Те са по-ценни — отговори Хидасп — от скъпи подаръци, защото станаха причина да получавам сега другите.

И същевременно нареди да ги попитат дали желаят нещо. Блемийците го помолиха да им намали данъците. А той ги напълно отмени за срок от десет години.

 

27. Пред погледа на царя преминаха почти всички пратеничества и той ги награди с равностойни, в повечето случаи с по-скъпи подаръци. Най-накрая се приближиха пратениците на аксиомите, те не бяха задължени да плащат данък, но бяха приятели и съюзници. Като изказваха радостта си по случай постигнатата победа, те също поднесоха дарове, между другото и някакво животно от необикновен вид и странна фигура. По големина достигаше ръста на камила, а по цвят на кожата беше нашарено с петната на пантера. Задната част на тялото му и зад слабините беше ниска както у лъва, а рамената, предните крака и гърдите се издаваха твърде нависоко несъответно на другите части. Шията му, тънка, беше удължена като у лебеда над голямо туловище. Главата му приличаше на камилска, по големина надвишаваше малко повече от два пъти главата на либийския щраус. Диво движи подчертано изписани очи. Чудновата е също походката му, различна от стъпката на всички сухоземни и водни животни. Движи краката си не под ред един след друг, но едновременно двата десни, отделно от тях двата леви, така че с всяка крачка премята едната или другата си страна. То се движи бавно и се държи толкова кротко, че водачът му го води за тънка връв, омотана около главата му като със здрава верига, и го насочва накъдето си иска.

Когато се появи, това животно предизвика удивлението на множеството, което веднага го нарече според характерния вид на тялото му камилопантера. Но веднага смут обзе събора.

 

28. Случи се следното: пред жертвеника на Селена стояха два бика, пред жертвеника на Хелиос четири бели коня, готови за жертвоприношението. Когато се показа необикновеното чуждоземно животно, те се смутиха като пред привидение, подплашиха се и разкъсаха веригите, които ги задържаха. Единият от биците (изглежда единствен беше забелязал животното) и два от конете се юрнаха да бягат неудържимо. Като не можеха да пробият обръча от войската, образуван от кръгъл плътен строй от тежковъоръжени щитоносци, се втурнаха безцелно и подгониха в бега си всичко в средата, като поваляха по пътя си всичко — и предмети, и живи същества. Така че се вдигна голяма олелия — от уплаха викаха едни, към които се насочваха, от удоволствие други, когато животните връхлитаха върху хората и предизвикваха поради бъркотията и паданията веселие и смях.

При това Персина и Хариклея също не можеха да запазят спокойствие в палатката, но отгърнаха малко завесата, за да видят какво става. Тук Теаген — или тласкан от мъжествената си решителност, или подтикван от някое божество, — щом видя, че пазачите му се бяха разпръснали в общата суматоха, изведнъж се надигна от жертвеника, на който беше коленичил в очакване на заколението си. И грабна цепеница от жертвеника, хвана един от конете, които още не бяха побегнали, метна се на гърба му и като улови гривата на шията му като юзда, го пришпори с пети, заудря го с цепеницата като с камшик и подгони изскубналия се бик.

Отначало присъствуващите помислиха, че Теаген се втурва да бяга, и всеки заподканя съседа си да не му позволява да пробие преградата от тежковъоръжени. Но щом починът на Теаген продължи, те разбраха, че това не беше плахост, нито бягство от заколението.

Той догони бързо бика, известно време го преследваше, като почти му докосваше опашката и чрез мушкане го предизвикваше да бяга по-бързо. И накъдето и бикът да се устремеше и обръщаше, Теаген го следваше, като отклоняваше предпазливо всяко негово движение и насочване.

 

29. Щом го привикна на своята близост и начин на подход, препусна наравно с него като докосваше плешка с плешка и смесваше бичия дъх и пот с конския. Той така изравни бега на двете животни, че главите им отдалеч изглеждаха като сраснали една с друга. Всички изпаднаха във възторг от Теаген, че съчетал в такъв чуден впряг кон и бик.

Множеството беше изцяло улисано в това. А Хариклея следеше Теаген със страх и вълнение, без да разбира какво цели той с дръзновението си, и се боеше да не би да падне, силно обезпокоена от възможното му нараняване, като от свое заколение.

Това не остана скрито от Персина.

— Какво ти е, дете мое? — запита я тя. — Сякаш се боиш за чужденеца. Някак си и аз страдам и го съжалявам заради младостта му. Желая да превъзмогне опасността и да бъде запазен за жертвоприношението, за да изпълним както подобава задълженията си към боговете.

— Смешно е — каза Хариклея — да се молим да не умре, за да умре! Но, майко, ако е във властта ти, спаси момъка заради мене.

Персина, която не се досети за истинската причина, а подозираше друга — изобщо любовна, отговори:

— Не е възможно да бъде спасен. Но все пак какво те свързва с този момък, за когото така се застъпваш? Смело сподели с майка си дори ако се отнася до някакво внезапно безпокойствие, не подобаващо за една девойка. Майчината природа знае да прикрива чувствата на дъщеря си, жената проявява съчувствие към женската слабост.

От очите на Хариклея избликнаха сълзи.

— Ето, освен другото, и това е моята беда — каза тя. — Не ме разбират дори разумните и като говоря за нещастието си, смятат, че не казвам нищо.

 

30. Рече това и поиска да разкрие истината, но беше отново възпряна от силен вик на тълпата.

Теаген пришпори коня, той се затича колкото може най-бързо, изравни се и малко изпревари с гърдите си главата на бика. Тогава остави коня да препуска свободно, а сам той скочи и се метна на шията на бика. Пъхна лицето си между рогата му и ги обгърна с лакти като с венец, като преплете във възел пръстите си върху челото на бика. А с останалото си тяло увисна от дясната му страна и се повлече така, подмятан леко от неговите скокове. Когато Теаген разбра, че животното изнемогва под неговата тежест и че от пренапрежението силите му отпадат, и когато стигна до мястото, където седеше Хидасп, прехвърли се напред, изнесе краката си пред краката на бика и макар той да удряше непрекъснато с копита, започна да му спъва хода. Затруднено в бега си и оборено от силата на момъка, животното подгъна колене, преметна се внезапно презглава и се просна напред върху раменете и гърба си. Дълго лежа възнак със забити в земята рогове и с неподвижна, сякаш пуснала корени, глава, а краката му удряха напразно във въздуха, бикът беше побеснял от поражението.

Теаген лежеше върху него. Само лявата му ръка беше заета да притиска бика, а дясната вдигаше към небето и я размахваше непрекъснато. Гледаше весело към Хидасп и множеството, сякаш с усмивката си ги подканваше да ликуват заедно с него. А ревът на бика — сякаш тръба — изпълняваше химна в чест на победата на Теаген.

Отвръщаше викът на народа, в който не можеха да се различат отделните похвални слова — сякаш едно-единствено гърло възнасяше възхищения към небето.

По заповед на царя притихнаха прислужници, едни повдигнаха и поведоха Теаген пред Хидасп, други метнаха върху рогата на бика въжена примка, доведоха го отпаднал и пак го привързаха към жертвеника заедно с коня, който също уловиха.

Хидасп искаше да каже нещо на Теаген и да побеседва с него. В това време народът, възхитен от младежа, още отначало изпитващ съчувствие към него удивен от силата му, а беше особено настървен от завист срещу етиопския борец Мероеб.

— Нека този се пребори с Мероеб — викаха всички единогласно. — Нека този, който получи слона, се премери с укротителя на бика — крещяха продължително. И след тяхното настояване Хидасп даде съгласието си. Доведоха етиопеца на средата. Той се оглеждаше наоколо надменно и самонадеяно, пристъпваше бавно и отмерено, размахваше и кръстосваше ръцете до лакти.

 

31. Когато дойде по-наблизо до събранието, Хидасп погледна Теаген и му каза по елински:

— Чужденецо, трябва да премериш силите си с този. Народът го желае.

— Нека се вслушаме в желанието му — отговори Теаген. — Но как ще се състезаваме?

— В борба — отговори Хидасп. А Теаген попита по-нататък:

— Но защо не по-добре с меч и пълно въоръжение, за да извърша нещо велико или, претърпял поражение, да затрогна Хариклея, която досега не произнесе нито дума за мене, или накрая, както изглежда, се отказва от мене?

— Защо ти се иска да замесиш името на Хариклея — го запита Хидасп. — Може би ти единствен знаеш. Във всеки случай трябва да се бориш, а не да се състезаваш с оръжие, защото не е благочестиво да се види пролята кръв преди времето на приношението.

Теаген разбра, че Хидасп се страхува да не се опорочи жертвата.

— Добре постъпваш — каза той, — че ме пазиш за боговете, които ще се погрижат за нас.

В същото време загреба от земята шепа прах и го посипа по раменете и ръцете си, които все още бяха потни от гонитбата на бика, отърси каквото не беше полепнало, протегна ръцете си напред и като опря здраво крака о земята, препъна подколенници, изви раменете и гърба, наведе леко шията и като обтегна цялото си тяло, застана, очаквайки напрегнато сблъсъка на борбата.

Етиопецът го измери с поглед и се усмихна, като оголи зъбите си и с подигравателни жестове даде израз на презрението си към съперника. След това налетя и стовари върху шията на Теаген ръката си — сякаш лост, и трясъкът от удара се чу надалеч. След това отново зае важна поза и се засмя тъпо.

А Теаген, още от малък в гимнастическите занимания^[4] упражнен в намазването с елей и запознат точно със състезателното изкуство на Хермес, реши най-напред да отстъпи и за да изпита силата на противника, да не връхлита изведнъж върху чудовищната животинска грамада, но да надхитри с умението си просташката сила. Макар че беше малко разтърсен от удара, се престори, че чувствува по-силни болки, и остави другата страна на шията си за удар. Етиопецът го удари още веднъж, а Теаген се наведе и се престори, че насмалко ще падне по лице.

 

32. Етиопецът го погледна презрително и се осмели за трети път вече непредпазливо да връхлети срещу него. Но тъкмо вдигна ръка да я стовари, Теаген светкавично се приведе, отклони удара, с дясна ръка задържа лявата му ръка и отблъсна противника си, който и без това от замахването на собствената си ръка, нанесена във въздуха, се разлюля и го повали на земята. В същото време се пъхна под мишницата му, притисна се о гърба му и като обви с мъка ръце около търбуха, със силни непрекъснати удари на петите изкълчи краката му в глезените и ставите. Така го принуди да падне на колене. После го обгърна с краката си, притисна бедра в слабините му, избута му ръцете, с които етиопецът подпираше гърдите си, извърна ги на възел около слепоочието, изви ги над рамената върху гърба и принуди съперника си да се просне по търбух на земята.

Тълпата нададе общ вик, по-силен, отколкото преди. Не се сдържа и царят, а скочи от престола.

— О, каква неумолимост — извика той, — предстои според закона да се принесе в жертва такъв мъж!

И се обърна към него:

— Млади момко, ще трябва и за жертвата, какъвто е обичаят, да ти сложим венец. А сега се увенчай за тази славна, но напразна за тебе краткотрайна победа. Макар че не мога въпреки желанието си да те спася грозящата опасност, ще направя всичко, каквото е във властта ми. Ако знаеш какво може да се стори за тебе, докато си жив, пожелай го.

Едновременно с тези думи той положи върху Теаген златен, обсипан със скъпоценни камъни венец и не можа да задържи сълзите си.

— Тогава — отговори Теаген — ще поискам и те моля да изпълниш обещанието си. Ако съвсем не може да се отмени заколението, заповядай да го стори със собствената си ръка преоткритата твоя дъщеря.

 

33. Хидасп се изненада от тези думи и си спомни същата молба на Хариклея, но в бързината не сметна за нужно да издири точно причината.

— Обещах, чужденецо — заяви той, — че ще изпълня възможното, което пожелаеш. Но заколението трябва да извърши омъжена, а не девица — така изрично повелява законът.

— Но съпруг има и тя — извика Теаген.

— Това са празни приказки на човек, който наистина ще умира — каза Хидасп. — Изпитанието с жертвеника показа, че девойката не познава нито брак, нито мъж. Освен ако намекваш за ей този Мероеб — аз не зная откъде го познаваш, но той още не и е съпруг, само наречен от мене неин годеник.

— И прибави — каза Теаген, — че никога не ще стане такъв, доколкото познавам чувствата на Хариклея и доколкото е справедливо да се вярва на предсказанията на една жертва.

— Но, драги — намеси се Мероеб, — едва когато жертвеното животно се заколи и разреже, показва чрез вътрешностите си бъдещето. Ти, татко, каза истината, че чужденецът пред смъртта си говори празни приказки. Но нека, както заповядаш, го отведат при жертвениците, а ти, ако остава да се извърши още нещо, заеми се със свещенодействието.

И Теаген беше отведен на определеното място. Хариклея, която след неговата победа се беше съвзела и се надяваше на някакъв обрат, когато го поведоха отново, избухна в сълзи.

Персина се опита да я утеши.

— Може би — обърна се тя към нея — момъкът все още може да бъде спасен, ако ти се решиш да ми разкажеш по-откровено всичко останало за твоя живот.

Тогава Хариклея по необходимост, като видя, че времето не търпи повече отлагане, започна разказа си.

А Хидасп попита докладвача дали не остават още пратеници.

— Само сиенците, царю — отговори Хармонии, — те носят послание от Ороондат и подаръци. Пристигнаха преди малко.

 

34. Нека дойдат и те — заповяда Хидасп.

Те дойдоха и предадоха писмото. Хидасп го разгърна и зачете. То съдържаше следното:

„На човеколюбивия и честит цар на етиопците Хидасп — Ороондат, сатрап на великия цар.

Понеже ти ме победи с оръжие, но още повече и с великодушието си и ми отстъпи доброволно цялата моя сатрапия, аз не ще се учудвам, ако сега ми изпълниш още една малка молба. Една девойка, водена при мене от Мемфис, станала военен трофей. Като пленница тя била отведена по твоя заповед в Етиопия, както научих от нейните придружители, които тогава се отървали от опасността. Аз моля да я освободиш и да ми я подариш, най-напред защото искам девойката за себе си, но още повече бих желал да я предам на баща й. Той обходил много страни, за да търси дъщеря си, и бил пленен през време на войната в крепостта Елефантина. Там след това го срещнах, когато правих преглед на спасилите се, и той пожела да го представя на твоето великодушие. Този мъж се намира сега при тебе заедно с другите пратеници, той е способен да засвидетелствува с нрава си своя благороден произход, способен е и с външността си да те умилостиви. Върни ми го радостен обратно, царю, неин баща не само по име, но и в действителност.“

Щом прочете писмото, Хидасп запита:

— Кой от присъствуващите търси дъщеря си? Показаха му един старец и той се обърна към него:

— Готов съм, чужденецо, да сторя всичко, каквото иска Ороондат. Но аз заповядах да доведат тук само десет пленени девойки. За едната вече се установи, че не е твоята дъщеря. Погледни другите и ако я познаеш, вземи си я.

Старецът падна на колене и целуна краката му. Той внимателно огледа доведените девойки, потърси, но като не я откри, пак се натъжи.

— Царю — каза той, — не е между тези.

— Дадох ти моето съгласие — отговори Хидасп. Укорявай съдбата, ако не откриеш тази, която търсиш. Но че друга нито е доведена, нито се намира тук в лагера, може да видиш и да се увериш.

 

35. Старецът удари ръка по челото и избухна в плач, вдигна глава, отново огледа множеството и веднага се спусна като обезумял. Като стигна до жертвениците, засука като връв края на наметката си, която носеше, уви я около шията на Теаген и го повлече, като зави с висок глас на всеуслишание:

— Хванах те, подлец, хванах те, нечестивецо и престъпнико!

Стражите се опитаха да го възпрат и да му отнемат Теаген, но той го държеше здраво и го водеше като прилепен за него, така успя да го довлече пред лицето Хидасп и на съвета му.

— Царю — извика той, — ето този отвлече дъщеря ми. Този обезлюди дома ми и го направи бездетен, от самото светилище на Питий грабна душата ми, а сега като невинен стои пред жертвениците на боговете.

Всички се покъртиха от изнесеното: едни разбира думите му, а останалите се учудваха на гледката.

 

36. Хидасп му заповяда да каже какво по-точно желае. И старецът (той беше Харикъл) премълча истинския произход на Хариклея, понеже се страхуваше не си създаде неприятности от страна на същинските родители, ако се разбере, че при странствуването тя е провинила. Затова той разказа накратко само това, което не можеше да му донесе вреда.

— Имах, царю, дъщеря умна и красива. Ако само видехте, щяхте да се уверите, че говоря истината. Тя беше девица и свещенослужителка на делфийската Артемида. Но ей този хубостник, тесалиец по произход, който дойде в моя град Делфи начело на свещено пратеничество, за да изпълни стар бащин обичай, отвлече девойката от светая светих на храма, и то на храма на Аполон. Затова ще бъде основателно да кажем, че той е извършил светотатство и спрямо вас, като е опетнил и храма на вашия отечествен бог Аполон — той е тъждествен с Хелиос.

Негов помагач в нечестивото му дело стана някакъв мним пророк от Мемфис. Най-напред ходих в Тесалия и поисках от съгражданите му — етейците^[5] — да ми го предадат, но никак не можах да го открия. Иначе те бяха готови, където и да се намери, да го предадат, за да бъде наказан със смърт като нечестивец. Тогава предположих, че е намерил убежище в бягството си в Мемфис, родината на Каласирид.

Отидох и там, но намерих Каласирид, както той заслужаваше, вече мъртъв. От Тиамид, неговия син, научих всичко за дъщеря си, между другото и това, че била изпратена на Ороондат в Сиена. Но в Сиена (отидох също натам) не заварих Ороондат, а в Елефантина ме застигна войната. И сега идвам тук като молител, който търси дъщеря си… Покажи милостта си към мене многоизстрадалия. Ще бъде от полза и за тебе да почетеш сатрапа, който ме изпраща.

 

37. Той замълча, завършил думите си с плач и вопли.

Какво ще отговориш на това? — Хидасп запита Теаген.

Цялото му обвинение е основателно — отговори той. — За него аз съм разбойник, безчестник, насилник, но за вас съм благодетел.

— Тогава върни му дъщерята — каза Хидасп, — която не е твоя, понеже преди това била обречена на боговете, и ще понесеш почетна жертвена смърт, а не позорното заколение като наказание.

— Но — отговори Теаген — справедливо е да възвърне отвлечената не похитителят, а притежателят й. А това си самият ти. Така че върни я, ако той не я признае за твоя дъщеря.

Вече никой не можа да изтрае. Настъпи общо раздвижване. Сисимитър, който дълго се въздържаше, макар че отдавна разбираше значението на разменяните речи и очакваше да се изясни цялата истина, сега се втурна и прегърна Харикъл.

— Спасена е твоята мнима дъщеря, която ти някога взе от ръцете ми — извика той — и която наистина принадлежи на своите родители, които ти знаеш.

 

38. Хариклея изтича из палатката, забравила целия свян на моминската си природа и възраст, втурна се в бакхически унес и падна пред краката на Харикъл.

— Татко — извика тя, — когото уважавам не по-малко от истинските си родители, накажи, както желаеш мене, непослушната, отцеубийцата, било че някой отнесе всичко, което извърших, към волята, било, че не го отдаде на грижата на боговете.

Персина от своя страна прегърна Хидасп.

— Всичко е точно така, повярвай — увери го тя, този момък, този елин, знай, е наистина годеник на дъщеря ни. Преди малко тя, макар и след вътрешна борба, ми призна.

От друга страна, и народът тържествуваше и надаваше щастливи възгласи. Всички съсловия и възрасти гледаха с радост това, което се представяше пред тях. Макар че не разбираха повечето речи, те разбираха главното по случилото се с Хариклея, или може би и от внушение на боговете, които изнесоха като на сцена всичко това и доведоха до познание на истината. Те съгласуваха противоположности, като сплетоха радост скърби, смесиха смях и сълзи и превърнаха ужасиите в ликуване. Така се смееха тия, които плачеха, ликуваха тия, които ридаеха, намираха, когато не са търсили, загубваха, когото са смятали за намерен. И накрая очакваното кръвопролитие се превърна в благочестиво жертвоприношение.

А Хидасп запита Сисимитър:

— Какво да правим сега, мъдрецо? Не е благочестиво да лишаваме боговете от жертвоприношението. Да заколим тези, които са ни подарили, също не е благочестиво. Но да помислим какво да направим!

 

39. Сисимитър отговори не на елински, но на етиопски, за да го разберат всички:

— Царю — каза той, — както изглежда, преголямата радост помрачава и най-разумните мъже. Отдавна ти трябваше да разбереш, че на боговете не е угодно подготвяното жертвоприношение. Сега и самите жертвеници ти показаха, че прещастливата Хариклея е твоя дъщеря и като чрез театрална уредба ти доведоха тук из средата на Елада нейния възпитател, хвърлиха в страх и смут конете и биците пред олтарите, с това дадоха да се разбере, че отхвърлят жертвените обичаи, смятани за най-свещени. И сега като венец на щастието и връхна точка на драмата показаха ето този момък-чужденец като годеник на девойката. Но нека приемем това чудотворство на боговете и да съдействуваме за изпълнение на тяхната воля. Да пристъпим към по-чисти жертвоприношения, като отстраним навеки принасянето в жертва на хора.

 

40. Това заяви ясно и на всеуслишание Сисимитър, а Хидасп, който разбираше също местния език, улови Теаген и Хариклея за ръка.

— И тъй, присъствуващи — извика той, — понеже всичко стана по волята на боговете, не бива да се противим. Затова пред свидетелството на самите богове, които нагласиха всичко това, и пред вас, които показахте, че сте готови да ги следвате, обявявам тази двойка за свързана чрез брачните закони и им позволявам да се съчетаят и да създадат свои рожби. И ако сте съгласни, нека това решение бъде укрепено чрез жертвоприношение. И така, нека пристъпим към святото действие.

 

41. След това изявление войската изрази с възгласи одобрението си и проехтяха ръкопляскания, сякаш бракът е вече осъществен. Хидасп се приближи до жертвениците и преди да започне свещенодействието, каза:

— Повелителю Хелиос и повелителко Селена, щом Теаген и Хариклея станаха съпруг и съпруга според вашата воля, сега е възможно те да свещенодействуват пред вас.

След тези думи свали от себе си и от Персина свещените митри, знаци на жреческото достойнство, и сложи своята на челото на Теаген, а митрата на Персина — на Хариклея.

В този миг Харикъл си спомни делфийското предсказание и откри, че наистина се сбъдва това, което бяха предизвестили отначало боговете, че двамата млади след бягството си от Делфи

тъмна земя ще съзрат в слънчева горещина,

там за живота почтен ще получат велика награда —

бял светозарен венец над загорели чела.

И така Теаген и Хариклея, увенчани с белите митри, приеха от Хидасп жреческия сан и извършиха сами жертвоприношението при добри поличби. След това под светлината на факли и под звуците на флейти и сиринги се отправиха за Мероя — Теаген и Хидасп върху колесница, теглена от коне, Сисимитър заедно с Харикъл на друга, а Хариклея с Персина върху впряга бели бици, изпращани с поздрави, ръкопляскания и игри, за да отпразнуват още по-тържествено в града брачното тайнство.

Така завършва етиопската повест за Теаген и Хариклея. Съчини я един финикиец от Емеса от рода Хелиос, синът на Теодосий, Хелиодор.