Хелиодор
Етиопска повест (4)

Книга четвърта

1. На следния ден питийските състезания^[1] завършиха. Но състезанието между двамата млади се разрази с пълна сила, като, мисля, уредник и съдия на борбата беше самият Ерос. Той прояви голямо усърдие да покаже чрез двамата състезатели, които противопостави един срещу друг, че неговата борба е главното състезание. Стана следното:

Наблюдател беше Елада, разпоредители бяха представителите на съседните градове-държавици. След като завършиха великолепно другите игри — състезание по бягане, борба на атлети и юмручен бой, накрая глашатаят извика гръмогласно: „Да дойдат тежковъоръжените!“

Свещенослужителката на храма Хариклея се показа в блясък от края на стадиона, дошла, макар и против волята си, заради бащиния обичай или, струва ми, повече с надежда да види някъде Теаген. В лява ръка носеше запален факел, а с другата държеше пред бе си палмовото клонче. С появата си тя веднага привлече погледите на всички зрители, но преди всички очите на Теаген. Защото влюбеният забелязва на часа предмета на своя копнеж. Той беше чул за предстоящото появяване и очакваше с нетърпение този миг. Не можа да премълчи вълнението си, но ми пришепна (нарочно беше седнал близо до мене):

— Ето, онази е Хариклея.

 

2. Аз го помолих да бъде по-спокоен.

На призива на глашатая се отзова мъж отлично въоръжен, самоуверен и както ми се стори, самонадеян, увенчаван вече в много състезания. Сега нямаше противник, понеже, мисля, никой не се осмеляваше да излиза на борба с него. Амфиктионите^[2] едва не го върнаха, защото законът не позволява да се отсъжда венец на този, който не се е състезавал. Но той настоя глашатаят повторно да призове на състезание желаещите. Разпоредителите дадоха нареждане и глашатаят възвести да яви, който желае.

Теаген ми рече:

— Този призовава мене.

— Защо говориш така? — го запитах.

— Ще видиш, татенце — продължи той. — Защото в мое присъствие и пред моите очи никой друг не може получи от ръцете на Хариклея победната награда.

— А ако не сполучиш? — го запитах отново. — Не мислиш ли за срама след това?

— Но кой — извика той — тъй безумно се стреми да види Хариклея и да се доближи до нея, че да ме изпревари в надбягването? Когото нейният образ веднага да рили и да увлече напред? Не знаеш ли, че художниците изобразяват Ерос с крила, за да загатнат, че обладаните от него са бързоподвижни? Ако трябва към казаното да се прибави и някаква хвалба, никой до днес не може да се гордее, че ме е надвивал в бягане.

 

3. Каза това и скочи, изстъпи напред и извести името си и родното място. Определиха му по жребий място на арената. Той навлече пълното въоръжение и застана на старт. Започна да диша учестено и започна с нетърпение да очаква знака на тръбата — величествена и блестяща гледка! Видът му приличаше на Ахил, какъвто го описва Омир в битката при Скамандър^[3]. Цяла Елада изведнъж се развълнува, всеки желаеше победата на Теаген, сякаш сам участвуваше в състезанието. Защото красотата пленява зрителите и спечелва благосклонността им.

Силно се вълнуваше и Хариклея. Аз наблюдавах отстрани и забелязвах как се променяше изразът на лицето й. Накрая глашатаят обяви пред всички имената на състезателите: „Ормен от Аркадия и Теаген от Тесалия.“

Стартовото въже беше спуснато и надбягването започна бързо, едва успяваха да го следят очите. Тук девойката не можа повече да остане безучастна, тя стана неспокойна и краката й потропваха, струва ми се, тя мислено тичаше до Теаген и наравно с него преследваше целта.

Всички зрители бяха в трепетно очакване относно изхода и обхванати от възбуда, но най-вече аз, който бях решил да се грижа за в бъдеще за Теаген като за собствен син.

— Нищо чудно — възкликна Кнемон — да се вълнуват зрителите и присъствуващите, както и аз сега се тревожа за Теаген. И те моля да ми кажеш по-скоро беше ли той обявен за победител?

 

4. — Когато, Кнемоне, той пробягна половината стадион, обърна се и измери Ормен с презрителен поглед, вдигна високо щита си, отхвърли глава назад и устремил целия си поглед към Хариклея, се понесе сякаш стрела към целта. Така изпревари аркадеца с толкова разтега — разликата беше измерена по-късно. Веднага притича до Хариклея, нарочно припадна в прегръдката й, сякаш не може да спре устрема на бега си. А когато получи палмовото клонче, не остана от мене скрито, че той целуна ръката на девойката.

— Ти ме успокои — каза Кнемон. — Той победил и целунал ръката й. Но какво стана после?

— Ти си, Кнемоне, не само ненаситен да слушаш, но и неуязвим от съня. Вече измина голяма част от нощта, а си все тъй бодър и не те изморява удълженият ми разказ.

— Аз, татенце, не съм съгласен и с Омир, който твърди, че има пресита както от други неща, така и от любовта — нещо, от което по мое мнение не можем да се наситим било при действителна наслада, било като слушаме за нея. Когато някой разказва за любовта на Теаген и Хариклея, кое сърце би останало твърдо като диамант или желязо, не би се очаровало, дори цяла година да слуша? Така че продължавай по-нататък.

— Теаген, Кнемоне, беше награден с венеца и обявен за победител, и отпратен под славословията на всички. Хариклея понесе голямо поражение, като видя отново Теаген, тя изпадна още повече под властта на любовния копнеж. Лицето на любимия събужда отново страстта, гледката разпалва мислите както огъня прибавените дървета.

Хариклея, когато се завърна у дома си, прекара нощта както предишните, и дори по-мъчително. Аз пък не можах да затворя очи, обмисляйки как можем да заминем тайно и в коя страна божеството желае да пратя младата двойка. Че трябва да пътешествуваме по море, бях подразбрал от оракула, който гласеше:

„… и прехвърлили морски талази,

тъмна земя ще съзрат в слънчева горещина.“

 

5. Но къде да ги заведа? Намирах само едно разрешение: да намеря, ако мога, подхвърлената заедно с Хариклея митра, на която, както Харикъл чул, била извезана нейната история. Сигурно от нея ще науча и отечеството, и родителите на девойката, за които вече се досещах. Може би точно там ги изпраща съдбата.

Рано сутринта отидох при Хариклея и заварих другите й близки в сълзи, особено Харикъл. Приближих и запитах на какво се дължи този смут.

— Влоши се състоянието на дъщеря ми — отговори той, — през изтеклата нощ прекара по-тежко, отколкото през предишната.

— Стани — казах — и всички излезте. Само някой да донесе тринога, лаврово клонче, огън и тамян. И никой да не ни безпокои, докато ви повикам.

Харикъл предаде думите ми и те бяха изпълнени. Когато останах насаме с нея, започнах като на театрална сцена: пушех тамян, шепнех с устни някакво заклинание и гладех с клонките Хариклея от главата до краката надолу и нагоре. Известно време говорех като насън, или по-скоро като стара баба, задъхан, накрая завърших постепенно, изрекъл цял куп празни приказки за мен и за девойката.

Тя често поклащаше глава и се усмихваше подигравателно, за да покаже, че аз се заблуждавам, че не познавам болестта й. Седнах близо до нея и казах:

— Успокой се, дъще. Твоето страдание е обикновено и се лекува лесно. Погледнало те е лошо око навярно още през време на шествието, най-вече когато предаваше наградата. Аз дори се досещам кой е виновникът. Той е Теаген, тежковъоръженият състезател. Забелязах, че през всичкото време той те наблюдава и хвърля към тебе дързък поглед.

А тя отвърна:

— Дали той ме е гледал, или не, не искам да зная. Впрочем кой е той, откъде е? Забелязах, че мнозина го наблюдаваха в захлас.

— Той е тесалиец — отговорих. — Ти вече чу и о глашатая, когато той го представи. Твърди, че води произхода си от Ахил. И на мене това ми се струва правдиво, ако се съди по ръста и външността на младежа, те издават благородството на Ахиловия род. Само че не е горделив и високомерен като него, гордостта му се смекчава от миловидност. Но въпреки неговите качества бих желал да изпита по-големи неприятности, отколкото тези, които ти е причинил, когато те омагьосал с лошия си поглед.

— Татенце — прекъсна ме тя, — благодаря ти за твоите грижи. Но защо незаслужено желаеш злото на този, който може би не ми е направил нищо лошо? А страдам не от уроки, а изглежда от някаква друга болест.

— Но, дете мое, ти криеш и не смееш да ми се довериш, за да се опитам да ти помогна. Не съм ли ти като баща по възраст, и още повече по съчувствие? Не съм ли близък на твоя баща и не притежавам ли неговото сърце? Открий ми болката си. Имаш в мое лице ако желаеш, верен и заклет приятел. Говори смело не влошавай болката си с мълчание. Всяко страдание може да се облекчи, когато се разпознае навреме, а не се ли открие веднага, става почти нелечимо. Храна на болестта е мълчанието, а изказаната болка носи облекчение.

 

6. Хариклея малко помълча, очите й издадоха хилядите промени и устреми на душата й.

— Предостави ми днешния ден — ме помоли. — После ще научиш, ако не се досетиш преди това, щом искаш да бъдеш предсказател.

Станах и излязох оттам, като оставих девойката да привикне между това със свяна си. Харикъл ме посрещна и запита имам ли да му кажа нещо.

— Всичко е наред — отговорих. — Утре ще се освободи от страданието, което я измъчва, и ще те зарадва с нещо друго. Няма никаква пречка да повикаме и някой лечител.

Казах това и се отделих бързо, за да не ме разпитва повече Харикъл. Малко след това се отдалечих от жилището, виждам Теаген. Спотаил се в околността на храма, той разговаряше със себе си, сякаш се задоволяваше само да наблюдава жилището на Хариклея.

Аз се извърнах и се опитах да отмина, сякаш не съм го видял. А той:

— Здравей, Каласириде, и слушай. Тебе очаквах. Обърнах се веднага и казах:

— Ах, ти ли си, красавецо Теагене, не те забелязах.

— Какъв ти красавец — възрази той, — щом не се харесвам на Хариклея?

Аз се престорих на обиден:

— Не ще ли престанеш да обиждаш и мене, и моето изкуство? Благодарение на него тя вече е запленена и принудена да те люби. Желае да те види, сякаш си някое висше същество!

— Що говориш, татенце? — каза. — Хариклея да ме види? Но защо не ме заведеш при нея?

И веднага се завтече напред. Аз го улових за хламидата^[4]:

— Хей ти, чакай — му извиках. — Зная, че можеш да тичаш. Работата не е проста стока, изложена на пазара, да я взема всеки желаещ. Иска се дълго обмисляме и дълга подготовка, за да се сполучи и да се постигне със сигурност. Нима не познаваш бащата на девойката — най-видния измежду мъжете на Делфи? Не се ли боиш от законите, които предвиждат смърт за такива постъпки?

— Аз — отвърна той — съм готов и да умра, но да постигна Хариклея. Но ако смяташ за уместно, да отидем при баща й да поискаме съгласието му. Надявам се, че не съм недостоен за зет на Харикъл.

— Няма да успеем — отвърнах. — Не защото може да те укори за нещо, но Харикъл отдавна гласи девойката за сина на сестра си.

— Зле ще си изпати — извика Теаген, — който и да е. Докато съм жив, друг не ще поведе към брачното ложе Хариклея. Съвсем не ще бездействуват ей тази ръка и този меч!

— Спри — казах. — Съвсем не е нужно това. Само ми се довери и прави каквото те съветвам. Сега си иди и се пази да не се показваш често заедно с мене, посещавай ме тайно и самичък.

Той си отиде унил.

 

7. На следния ден Харикъл ме срещна, спусна се към мене и започна да ме целува по главата.

— Ето това се казва мъдрост! Това е истинско приятелство! — викаше едно след друго. — Ти извърши велико дело. Недостижимата е надвита, непобедимата победена. Хариклея е влюбена.

При тези думи аз се изпъчих, вдигнах вежди и пристъпвайки важно, рекох:

Знаех си, че не ще издържи още на първия мой пристъп, макар че не прибягнах към нещо по-важно. Но откъде разбрахте, Харикле, че тя е влюбена?

— Послушахме твоя съвет — отговори. — Извиках най-известните лечители, както ти сам предложи, да я прегледат. Обещах им цялото си имущество, само и само някак да помогнат. Те дойдоха веднага и попитаха от какво се оплаква. Тя се извърна, на тях нищо не отговори, а почна да повтаря високо Омировия стих:

„Сине Пелеев, най-смел от ахейските войни, Ахиле!“

Ученият Акесин (ти го познаваш) въпреки нейното упорство хвана ръката й, явно за да узнае болестта по пулса на артерията, който показва сърдечната дейност. След немалко наблюдение и изследване, след като я оглежда много пъти от краката до главата, той заяви:

— Ти, Харикле, напразно ни повика тук. При този случай лечебната наука не може да помогне нищо.

— О богове! — аз извиках, — какво говориш? Отиде ми дъщеричката, а няма ли никаква надежда?

— Не се вълнувай — отговори, — но слушай.

И той ме дръпна малко настрани от девойката и другите и ми прошепна:

— Нашето изкуство се занимава с лечение предимно на телесните страдания, а с душевните главно тогава, когато душата страда при заболяване на тялото и се подпомага от неговото излекуване. Това е болестта на девойката, тя не е телесна. Тя няма излишък на сокове, не страда от болки в главата, не изгаря от огън, не боледува никой орган на тялото, нито част от него, нито то цялото. Ето това е, нищо друго, повярвай ми.^[5]

Но аз настоявах да каже какво е открил.

— Това не може да не види и едно дете — отговори, — че болката е на душата, болестта явно е любов. Не виждаш ли, че очите й са отекли от плач, погледът й е блуждаещ, лицето бледо, не се оплаква от болки в стомаха, но е неспокойна и говори каквото й дойде на ума, страда без никакви причини от безсъние и отведнъж е отпаднала. Значи ти, Харикле, трябва да потърсиш лечителя. Но това може да бъде само избраникът на сърцето й.

Каза това и си отиде. И аз веднага тичам при тебе, моя спасител и бог, който единствен можеш да й помогнеш, и тя го знае. След като дълго я молих и настоявах да ми разкрие страданието си, само това отговори, че не знае какво й е, но знае, че единствен Каласирид може да я излекува. И ме помоли да те заведа при нея. От това се убедих, че тя е покорена от твоята мъдрост.

— Но като казваш, че е влюбена — обърнах се към него, — можеш ли да кажеш кого обича?

— Не, кълна се в Аполон — отговори. — Как и откъде мога да зная? Пред всички съкровища бих предпочел да обича Алкамен, сина на сестра ми, когото отдавна съм определил за неин жених, доколкото зависи от волята ми.

Тогава му казах, че може да познае, като въведе при нея и като й покаже младежа. Той се съгласи и си отиде.

Около пазарно време пак ме потърси.

— Чуй неприятна вест — ми каза. — Момичето сякаш безумствува. Държането й е странно. Въведох, както ме посъветва, Алкамен и го препоръчах като прекрасен момък. А тя, сякаш вижда главата на Горгона^[6], или нещо още по-отвратително, нададе пронизващ и силен вик и извърна поглед към другата страна на стаята, стисна с ръце като с примка шията си и заплаши с клетва, че ще свърши с живота си, ако не излезем веднага. Ние се отдалечихме по-бързо, отколкото може да се произнесе една дума. Какво друго трябваше да направим при това странно поведение? Отново ще те молим да не позволиш тя да загине и ние да останем излъгани в надеждите си.

— Харикле — отвърнах, — не си се заблудил, че девойката безумствува. Тя е възбудена от сили, които самият аз изпратих, и то не най-слаби, които я принуждават да върши, каквото нито й е присъщо, нито го желае. Но явно някой противобог се намесва в това дело и се старае да попречи на духовете, мои помощници. Затова време е да ми покажеш митрата, която си намерил подхвърлена заедно с момичето и другите отличителни белези. Страхувам се, че тази митра крие някаква магия и е изпълнена с магически знаци, които озлобяват душата. Може би някой враждебен дух още от рождение й замисля живот без любов и без деца.

 

8. Той се съгласи и след малко дойде с митрата. Помолих го да ми даде време да я проуча. Отправих се към жилището, в което бях отседнал, и без ни най-малко да се бавя, се заех с разчитането на етиопското писмо на митрата, но не демотичното, а царското, извезано, което прилича на египетското хиератично писмо. Като го прегледах, открих следния надпис:

„Аз, Персина, царица на етиопците, пиша на моята дъщеря, както и тя след време да се нарича, на която съм майка само до родилните болки, следния предсмъртен плач:“

Когато, Кнемоне, попаднах на името Персина, онемях. Но продължих по-нататък. Писмото гласеше:

„Че нямам никаква вина, дете мое, че те подхвърлих след раждането, нито че те отнех от очите на баща ти Хидасп, нека ми бъде свидетел нашият родоначалник Хелиос. Все пак, дъще, някога, ако оцелееш, ще се оправдая пред тебе и пред твоя спасител, ако божеството ти го прати, и пред целия човешки род, като разкрия причината на подхвърлянето. Наши деди са от боговете Хелиос и Дионис, а от героите Персей и Андромеда^[7], след тях Мемнон^[8]. На времето строителите на царските дворци са украсили с картини из техния живот стаите им. Лицата и делата на другите са изобразени в мъжките зали и в откритите галерии, а с любовта на Андромеда и Персей са изпъстрени спалните покои. Случи се сега тук след десет години, откакто Хидасп ме взе за съпруга (ние дотогава не бяхме ощастливени с деца), през един пладнешки час почивахме в лятна дрямка. Тогава баща ти ме притисна в обятия и се закле, че някакъв присънен образ му внушил да постъпи така. Веднага почувствувах, че съм заченала плод. Времето до раждането ти минаваше в общонародни празненства и благодарствени жертви на боговете. Царят се надяваше на наследник на престола. Но когато те родих бяла, с неприсъщ на етиопците цвят, се досетих за причината: при съпружеската прегръдка съм погледнала Андромеда. Картината я показва съвсем гола (току-що Персей я отвежда от скалата), така за беда заченах плод с цвят на кожата подобен на героинята. Затова реших да се избавя от позора и смъртта, защото вярвах, че цветът на кожата ти ще ме уличи в изневяра (никой не би повярвал на обясненията ми), а на тебе да отредя неизвестна съдба, която е за предпочитане пред смъртта или пред позора на извънбрачно родена. Излъгах съпруга, че си умряла веднага след раждането, и те подхвърлих тайно и негласно, като приложих съкровища, колкото можах, за възнаграждение на спасителя ти. Разкрасих те и с друго, и с тази митра, в която извезах тъжната история на твоята и моята съдба и която запечатах с кървавите си сълзи, едновременно с раждането станах първескиня и опечалена. Но, сладка моя, за миг само моя дъщеря, ако оживееш, помни благородния си произход и пази чистотата си, която е единственият знак за женска добродетел, следвай царствено поведение, което наследяваш от родителите си. Не забравяй да потърсиш между всички съкровища, които сложих до тебе, и да лазиш пръстена, който твоят баща ми подари при женитбата. Той носи царската емблема, а в гнездото му е вложен скъпоценният камък пантарб, притежаващ тайнствена сила.

Така разговарям с тебе, като си служа с писмото за посредник, тъй като божеството ме лиши от живо общуване очи с очи. Може би това е глупаво и безполезно, а може би някога ще ти бъде от полза. Защото пътищата на съдбата остават неизвестни за хората. И нека това писмо, о напразно красива, чиято красота ме обвинява, ако оцелееш, да ти служи за опознавателен признак, или — дано не докосне слуха ми такава вест! — за надгробно слово и майчини сълзи върху гроба.“

 

9. Като прочетох, Кнемоне, разбрах всичко и се смаях от божия промисъл. Изпълних се с радост и скръб. Изпитах непознато чувство, едновременно плачех и ликувах. Душата ми се разведри от откритието на неизвестното и от разгадаването на оракула, но се обезпокои от неизвестността на бъдещето и се изпълни със състрадание към човешкия живот — непостоянен и несигурен, той наклонява ту насам, ту натам, както се вижда от съдбата на Хариклея. Връхлетяха ме мисли за много неща — кои са истинските родители на Хариклея, а чия дъщеря се смята, колко далеч от родината си е захвърлена — отредена й е съдбата на незаконородена, загубила законния си етиопски царски произход.

Дълго стоях, без да взема някакво решение. Съжалявах я за миналото й, не смеех да й предричам занапред щастие, докато накрай у мене надделя трезвият разум. Реших да се не бавя, а да пристъпя веднага към действие.

Отивам при Хариклея и я заварвам сама, отмаляла от любовната мъка. Опитваше се да я превъзмогне чрез разум, но въпреки това страдаше телесно, надвита от болестта, отпадаше, загубила сили да се съпротивява срещу пристъпите.

 

10. Отстраних присъствуващите и помолих да не ни безпокои никой, защото ще извършвам молебствия и заклинания на девойката.

— Време е, Хариклея — обърнах се към нея, — да ми кажеш от що страдаш (така ми обеща предишния ден) и да не криеш от човека, който ти желае доброто и може да разбере всичко въпреки твоето мълчание.

Тя ми улови ръката и започна да я целува и облива със сълзи.

— Мъдри Каласириде — рече, — направи ми най-напред тази услуга. Позволи да страдам мълчаливо и познай, както искаш, сам болестта, но ми спести смущението, за да скрия това, което и да се изстрадва е срамно, и да се признае е още по-срамно. Мене ме измъчва не само болестта, бурно проявявана, но още повече това, че отначало не потиснах, но се оставих да ме грабне страстта, която винаги съм презирала, чието дори споменаване опозорява най-свещената дума целомъдрие.

— Дъще — казах й, за да я ободря, — заради две причини ти постъпваш правилно, като пазиш тайната си. Аз съвсем не се нуждая да узнавам това, което отдавна узнах чрез изкуството си. Ти страдаш от нещо обикновено — срамуваш се да назовеш това, което за жените е благоприлично да премълчават. Но понеже веднъж си усетила любовта и появата на Теаген те плени (това ми извести божествен глас), повярвай, че ти не единствена и не първа си изпитала любовното чувство, ти страдаш заедно с много благородни жени и заедно с много, иначе разумни девойки. Защото най-великият между боговете е Ерос и разказват, той надвива дори самите богове. Но гледай как най-добре ще се справиш с положението си. Щастие е първо да не познаеш любовта, но веднъж пленена от нея, най-разумно е да вземеш хладнокръвно решение. По твоите сили е, ако желаеш да ми повярваш, да отстраниш позорното име страст и чрез законна връзка да обърнеш болестта в брак.

 

11. При тези думи, Кнемоне, по челото й избиха капки пот, явно тя изпита смесени чувства — бе доволна от това, което чу, безпокоеше се за своите надежди и изпитваше свян за проявената слабост. След като помълча известно време, каза:

— Татко, ти говориш за брак и ме убеждаваш да го предпочета, сякаш се знае, че баща ми ще се съгласи и че моят противник ще желае същото.

— Що се отнася до момъка, аз съм сигурен — възразих. — Той е запленен може би и повече, и по-бързо от тебе и гори от същите чувства. Както изглежда, душите ви още при първата среща са познали, че са достойни една за друга, и са се поддали на еднаква страст. Аз от своя страна заради твоето щастие засилих чрез изкуството си неговото желание. Твоят мним баща, разбира се, ти гласи друг жених — Алкамен, когото добре познаваш.

— Алкамен! — извика тя. — По-скоро да ми готви гроба, отколкото сватбата с него. Мене ще отведе Теаген, или нека ме погълне съдбата! А ти, моля те, щом мислиш, че Харикъл не е мой баща, кажи откъде научи това.

— Ето оттук — отговорих — и показах митрата.

— Откъде и как я имаш? Откакто Харикъл ме приел в Египет от ръцете на човека, който ме отгледал и, не зная как, ме довел тук, той я поставил и пазеше в ковчеже, за да не се похаби от времето.

— Как съм я получил — отговорих, — ще научиш по-късно, но сега ми кажи знаеш ли какво е изписано върху нея?

Хариклея отговори, че не знае, откъде може да знае?

— Тя показва — продължих аз — потеклото ти и съдбата ти.

Девойката ме помоли да й разкрия каквото зная, и аз й разказах всичко, като прочетох писаното и го преведох дума по дума.

 

12. Когато разбра коя е и научи произхода си, тя стана по-самоуверена и ме запита какво трябва да прави. Тогава вече започнах да й давам по-ясни съвети и разкрих всичко това, както си беше.

— Аз, дъще — казах, — съм ходил и при етиопците от желание да изуча тяхната мъдрост. Запознах се и с твоята майка Персина. Защото царският двор беше винаги открит за мъдреците. Тогава между другото се радвах на особена почит, понеже боготворя египетската мъдрост и я свързвам с етиопската. Когато царицата разбра, че се готвя да се връщам в родината си, ми разказа цялата ти история, като предварително ме закле да пазя пълно мълчание. Съобщи ми, че не смее да се довери на местните мъдреци. Помоли ме да се допитам до боговете дали след твоето подхвърляне си се спасила, след това в кой край на земята се намираш. Защото, след като разпитвала много, се уверила, че в собствената й страна не съществува девойка като тебе. Аз научих от боговете всичко, съобщих й, че си жива и къде си, а тя ме помоли да те потърся и да те предумам да се върнеш в родината. След раждането ти останала безплодна и бездетна и била готова, ако някога се завърнеш, да признае на баща ти случилото се. Знаела, че той ще й повярва, след като от дългия им съвместен живот изпитала неговата вярност, и ще желае да има за наследница неочаквано откритата дъщеря.

 

13. Това ми каза тя и ме помоли да действувам, като много пъти ме заклева с клетва в бога на слънцето, която не е позволено на нито един мъдрец да наруши, аз пристигнах тук, за да изпълня клетвената молба, макар че не за тази цел избързах да дойда, но благодарение на божествено указание направих в моето странствуване това велико откритие. Вече от дълго време, ти знаеш, вървя по петите ти и не те губя от погледа си, но пазех мълчание. Очаквах удобния случай, взема по някакъв начин митрата за уверение на това, което ще ти кажа. Довери ми се и съгласи се да побегнеш заедно с мене, докато не бъдеш принудена въпреки волята си да се подчиниш на Харикъл, който сериозно замисля да те омъжи за Алкамен. Така ще можеш отново да получиш род, родина и родители и да събереш с Теаген, който е готов да ни последва където пожелаем; ще замениш живота на изгнаничка и чужденка с живота на благородничка, ще царуваш заедно с любимия си, доколкото трябва да се вярва и на другите богове, и на питийския оракул. В същото време припомних предсказанието и разтълкувах значението му. Впрочем то не беше неизвестно на Хариклея, защото беше припявано и тълкувано от мнозина.

Тя се смая.

— Ако както казваш, на боговете е угодно това и аз вярвам, какво трябва да правя, татко?

— Престори се — казах, — че си съгласна да се омъжиш за Алкамен.

— Тежко — отвърна тя, — освен това срамно е дори само да обещая, че предпочитам друг пред Теаген. Но и веднъж съм се доверила, татко, на боговете и на тебе, обясни ми каква е целта на тази измислица и как да постъпя, че да не се стигне до изпълнението й?

— Ще научиш по делата — отговорих. — Ако на жените се съобщи нещо предварително, при нерешителността си те действуват плахо, докато често изпълняват смело внезапно възложена задача. Само следвай съветите ми, особено относно твоето съгласие с Харикъл за брака. Той не върши нищо, без да се допита до мен.

Тя се съгласи.

 

14. И аз я оставям в сълзи. Веднага щом излязох от дома, виждам Харикъл крайно опечален и напълно сломен.

— Чуден човек си — му казах, — трябва да се веселиш, да ликуваш и да принасяш благодарствени жертви на боговете, защото се изпълни някогашното твое желание — най-после Хариклея благодарение на моето изкуство и мъдрост е съгласна за брака. А ти си мрачен и замислен, насмалко, не зная защо, да заплачеш.

— Как не — отвърна, — когато най-обичното ми същество по-скоро ще се прости с живота, отколкото, както ти твърдиш, да встъпи в брак, ако трябва да се вярва на сънищата, и на другите, и на тези, които ми се присъниха тази нощ. Насъне видях как питиецът^[9] изпусна из ръката си орел, той веднага излетя и — уви! — грабна дъщеря ми из моята прегръдка и я отнесе на оня край на земята, изпълнен с някакви привидения и тъмни сенки. Накрая не можах да разбера какво ще направи, защото поради грамадното разстояние погледът ми не успяваше да следи полета му.

 

15. От тези думи отгатнах значението на съня, но за да изведа Харикъл от отчаянието и да разпръсна подозренията му относно бъдещите събития, казах:

— Ти си жрец, и то на най-проницателния от боговете, а не можеш да тълкуваш както подобава съня, който ти предвещава бъдещия брак на твоето дете. Орелът означава жениха, който ще я отведе, това ще стане със съгласието на питиеца, сякаш той сам със собствената си ръка ще доведе нейния жених. А ти негодуваш от това съновидение и тълкуваш съня малодушно. Нека, Харикле, се въздържаме от неблагочестиви думи и да следваме волята на всемогъщите, освен това, и още повече да се опитаме да склоним и девойката.

Той ме попита какво трябва да прави, за да я убеди още повече.

— Ако притежаваш — отговорих — някакво съкровище — златовезана одежда или скъпоценна огърлица, поднеси й ги като дар от жениха и с подаръка умилостиви Хариклея. Златото и безценните камъни упражняват непреодолима магия над жените. Трябва да подготвиш и всичко друго за празненството. Бързай с брака, докато девойката още изпитва непроменено чувството, извикано от моето изкуство.

— Смятай, че няма да пропусна нищо от твоите заръки — каза Харикъл, изпълнен с радост, и се затича, за да превърне думите си в действие.

И той наистина — както узнах по-късно — изпълнил точно съвета ми: без да се забави, поднесъл като сватбени дарове от Алкамен и скъпоценната одежда, и етиопските огърлици, които били подхвърлени от Персина заедно с Хариклея като нейни белези.

 

16. Аз пък намерих веднага Теаген и го попитах къде се намират сънародниците му, които участвуваха заедно с него в празничното шествие. Девойките си тръгнали — ми отговори, — изпратили ги напред, понеже вървят по-бавно. Едва задържали и ефебите, те станали неспокойни и желаели да се върнат дома.

Щом научих това, съобщих му да предаде на тях, и самият той да извърши следното: наредих им да следят за знака, който ще им дам в съответното време и час. След това се разделих с Теаген и се запътих за храма на питийския бог, за да измоля от него оракул за бягството заедно с двамата млади. Но божеството е по-бързо и от всяка мисъл: то подпомага, и без да е призовано, това, което е по волята му, често с милостта си изпреварва молбата. Също и тогава питиецът даде отговор, преди да е зададен въпросът, и показа на дело ръководството си. Когато бързах да изпълня намерението си, както казах, запътен към жрицата, бях спрян от някакъв вик на чужденци: „Участвувай, драги, заедно с нас във възлиянието!“

Те се отправяха под свирнята на флейта към свещено пиршество в чест на Херакъл. Повикаха ме и аз забавих хода си. Не беше благочестиво да отмина светия зов. Когато взех и запалих тамян и възлях чиста вода, те като че се учудиха на „великолепните“ ми жертви. Въпреки това ме поканиха да взема участие в угощението им. И на това тяхно желание се подчиних. Възлегнах въз ложе, което бяха настлали за гостите с мирт и лавър. Насладих се от познатата ми храна и се обърнах към тях:

— Приятели, аз вече изпитах удоволствието от разкошното угощение, но още не зная нищо за вас. Най-после трябва да ми кажете кои сте и откъде сте.

Само на простите и необразованите, мисля, е присъщо, след като направят възлияния и се нагостят, като сключат дружба със свещената сол, да се разотидат, преди да се опознаят.

Те ми разказаха, че са финикийци от Тир, тръгнали по търговия и че плават за Картаген в Либия с голям товарен кораб и возят за там индийски, етиопски и финикийски стоки. Отпразнували сега победното тържество с угощение в чест на Херакъл Тирийски. Младежът, когото ми посочиха възлегнал срещу мене на трапезата, получил тук наградата за борба и прославил Тир с победата си над другите гръцки градове.

— Когато плавахме покрай Малея^[10] против насрещни ветрове — продължиха те — и трябваше да пристанем в Кефаления^[11], той ни се закле в нашия местен бог, че съновидение му предрекло предстоящата питийска победа. И ни склони да се отбием от взетия курс и да слезем тук. Той потвърди на дело предсказанието. Доскоро търговец по професия, сега пожъна славна победа. Това угощение посвещава на бога, който му предрекъл победния венец едновременно като благодарствен дар и за щастлив път. Защото призори, драги приятелю, се гласим да отплаваме, ако ветровете улеснят намерението ни.

— Сигурно ли ще тръгнете? — попитах.

— Сигурно — отговориха.

— Тогава ще ме вземете ли за спътник, защото ми предстои да отпътувам по работа до Сицилия, а островът, както знаете, се намира на пътя ви за Либия.

— Ако желаеш — потвърдиха. — Не ще ни липсва нищо, щом заедно с нас пътува мъдрец елин, към когото, както опитът ни позволява да съдим, боговете са добре разположени.

— На драго сърце — им казах, — ако ми оставите един ден за подготовка.

— Ще имаш утрешния ден — отговориха, — но привечер трябва да бъдеш край морето. Защото нощите са много благоприятни за плаване. Съдовете се плъзгат по спокойно море, носени от духащите откъм брега ветрове.

Уговорихме да направим това, като се осигурих предварително чрез клетва, че не ще отплават по-рано.

 

17. И аз ги оставих там на тяхната флейта и танци, които изпълняваха под съпровода на някаква асирийска мелодия — ту се издигаха нависоко с ловки подскоци, ту клякаха до земята и извиваха вихрено цялото си тяло като увлечени от божеството. Най-напред отидох при Хариклея. Тя още носеше на гърдите си и разглеждаше накита от Харикъл. Отидох и при Теаген и напомних на двамата какво трябва да направят и кога точно, после побързах за къщи и се подготвих за развоя на събитията. И на следния ден се случи това: когато среднощ потопи в сън града, въоръжен отряд нахлу в жилището на Хариклея. Тази любовна схватка ръководеше Теаген, който беше подбрал отред от ефеби, участници в празничното шествие. Те изведнъж нададоха силен вик и с оглушително дрънкане на щитовете нахлуха със запалени факли в дома. Не особено трудно насилиха външните врати, понеже те бяха нарочно оставени открехнати, и отвлякоха Хариклея, която беше подготвена и предварително посветена във всичко. Тя се подчини доброволно на принудата. В същото време изнесоха немалко предмети, които девойката им посочи. Когато излязоха от дома, нададоха победен боен вик и вдигнаха страшен шум с щитовете. Преминаха през целия град и хвърлиха жителите му в неописуем страх, още повече че в късния нощен час изглеждаха още по-опасни и Парнас с ехото си удвояваше шума от медта.

 

18. Така прекосиха Делфи, като извикваха непрекъснато на смени един след друг името Хариклея. Като стигнаха извън града, подкараха колкото се може по-бързо конете към локрийските планини и към Ета. В същото време Теаген и Хариклея според предварителната уговорка изостанаха от тесалийците и избягаха тайно при мене. Те се хвърлиха пред колената ми, дълго ги прегръщаха и с уплаха повтаряха непрекъснато: „Помогни ни, татко!“ Хариклея само това, навеждаше глава към земята и се изчервяваше от току-що извършената постъпка. Теаген прибавяше и друго:

— Спаси ни, Каласириде — говореше, — молим те, останахме без дом и отечество, изоставихме всичко, само и само да се вземем един друг. Спаси нас, пленници на чистата любов, които от днес сме играчка на съдбата, изгнаници доброволни, но невинни, възлагащи единствено на тебе всяка надежда за спасение.

Трогнах се от тези молби, просълзих се повече в сърцето, отколкото в очите, за да не забележат сълзите ми, и почувствувах облекчение. Повдигнах ги и започнах да ги ободрявам. Събудих у тях добра надежда за бъдещето (защото началото беше положено под благосклонността на божеството).

— Аз отивам сега да подготвя по-нататък работата — казах, — а вие почакайте тук, като преди всичко внимавайте, да не ви види никой.

След тези думи тръгнах да си вървя. Но Хариклея ме хвана за дрехата и не искаше да ме пусне.

— Татко — рече ми тя, — това е началото на обидата, дори на предателството, ако си отидеш и ме оставиш сама и ме повериш на Теаген. Не се ли замисляш колко несигурен страж е влюбеният, когато държи под властта си любимата и най-вече когато няма кой да го въздържа? Той, както предполагам, пламва още повече, щом види, че предметът на страстта е оставен в ръцете му. Поради това не ще те пусна заради настоящето, още повече заради бъдещето, докато Теаген не даде клетва, че не ще ме докосне, преди да си възвърна рода и отечеството, ако на това ми попречи божеството, преди да му стана доброволно законна съпруга. Ако не — по никакъв начин!

Аз бях във възторг от думите й. Помислих, че точно така трябва да постъпи, затова запалих огън на домашното огнище вместо на олтара и прекадих тамян. Теаген се закле, но заяви, че е огорчен: със задължителната клетва се отричало доверието в присъщия му характер. Сам той не можел да покаже своето свободно взето решение, понеже щяло да изглежда, че го изявява от страх пред могъществото на бога. Все пак се закле и в Аполон Питийски, и в Артемида, и в самата Афродита, и във всички божества на любовта, че наистина ще се държи така, както Хариклея иска и посочва.

 

19. Докато двамата под свидетелството на боговете се сговаряха помежду си за тези и за някои други неща, аз се запътих бързо към дома на Харикъл. Заварих къщата изпълнена с шум и олелия. Слуги се явили при него и му съобщили за отвличането на девойката. Цяла тълпа граждани се стекли и заобиколили плачещия Харикъл, без да знаят какво се е случило и напълно безсилни да му помогнат.

— Нещастници — извиках, — сякаш сте глупци. Докога ще стоите онемели и бездейни, сякаш от нещастието сте загубили ума и дума! Защо не грабнете оръжие да преследвате враговете? Нима не ще заловите и накажете негодниците?

— Може би е безполезно — каза Харикъл — да се борим срещу съдбата. Разбирам, че боговете ме наказват с гнева си, защото бях отишъл в късен час в светая светих на храма и видях с очите си нещо непозволено да се види. Богът ми предрече, че заради това, което съм видял неуместно, ще бъда лишен да виждам най-скъпото си същество. Въпреки това нищо не ни пречи да се борим, както казват, и против божеството, ако само знаехме кого да преследваме или кой ни е жестоко нападнал.

— Това е бил тесалиецът — извиках, — не когото ти се възхищаваше и с когото сприятели и мене — Теаген и неговите момчета. Но вече никого от тях не ще намериш в града, те го напуснаха тази вечер. Затова стани и свикай народа на събрание.

Така и стана. Стратезите свикаха извънредно събрание, като известиха на града чрез тръбен сигнал. Народът веднага се стече. Място на нощния съвет стана театърът. Харикъл се изстъпи насред и чрез вида си предизвика състрадание сред множеството, навлякъл черна дреха и посипал лицето и главата си с пепел. Той изрече следното слово:

„Може би, делфийци, се учудвате защо пожелах да дойда между вас и да ви свикам на това събрание, за да ви говоря за моята беда. Работата не се състои в това. Аз наистина преживявам сега нещо, което в повечето случаи заслужава смъртта. Сам съм, изоставен и от боговете, домът ми опустя, опразнен от всичките ми най-скъпи същества. Все пак вродената от всички измамна и напразна надежда не ми позволява да се отчайвам, като ми внушава възможността да намеря дъщеря си. Още повече мисълта за града, очаквам да видя как той ще накаже тесалийските размирници, ако не грабнат свободолюбивия ви дух и недоволството ви срещу съдбата и бащините богове. Защото от всичко най-тежкото е, че малцината танцьори, участници в зрелището, са се измъкнали, след като са тъпкали първия измежду елинските градове и са заграбили от храма на питиеца най-скъпото съкровище на моите очи — Хариклея. О непреклонна към нас ревност на божеството! Тя угаси моята първа и както знаете, родна дъщеря заедно със сватбените факли! А нейната майка с болката й отведе в гроба, мене изгони от родината. Но всичко това се понасяше след намирането на Хариклея. Хариклея беше моят живот, надежда и наследница. Единствено Хариклея беше утехата ми и, така да се каже, котвата в живота. Някаква буря ми я грабна не по обикновен начин и не случайно, но точно в такова време, когато ми се подигра жестоко — отнесе я почти от брачното ложе, след като едва обявих пред всички ви нейния брак.“

 

20. Още докато говореше това, изцяло отдаден на жалбата си, стратегът Хегезий го прекъсна и се намеси:

— Тук присъствуващи — обърна се той към събранието, — Харикъл може сега, а и по-късно да се оплаква. Ние обаче не бива да потъваме в неговата мъка, нито неусетно да се понесем по вълните на неговите сълзи и да пропускаме скъпото време, което е винаги важно, а особено през време на война. Защото ако сега веднага след събранието потеглим, има надежда да заловим неприятелите, докато те поради предположението, че ние ще се забавим с подготовката, ще забавят хода си. Ако пък се вайкаме или по-скоро като баби се маем и допуснем да ни изпреварят, не ни остава нищо друго, освен да станем за присмех, и то на едни хлапета. Аз мисля, че трябва най-скоро да ги заловим и жестоко накажем, като лишим от граждански права близките им и като разпрострем наказанието също върху целия им род. Това ще стане лесно, ако предизвикаме недоволството на тесалийците спрямо самите момчета, ако някои от тях се изплъзнат, и спрямо близките им: нека чрез закон да ги лишим от участие в празничното шествие и в упокойните жертви в чест на героя, като решим да се устройват на разноски на нашата община.

 

21. Предложението му беше одобрено и с гласа на народа получи силата на закон. Тогава стратегът каза:

— Нека, ако намерите за добре, да решим никога в бъдеще да не се явява свещенослужителката пред тежковъоръжените състезатели. Защото, както разбирам, оттам иде причината за нещастието на Теаген. Мисълта за отвличането, както изглежда, се е породила у него от първия поглед. Добре ще е да предотвратим за в бъдеще подобни произшествия.

След като с вдигане на ръка беше единодушно решено и това, Хегезий даде знак за потегляне. Военната тръба даде сигнал и събранието се прекрати заради предстоящия бой. От мястото потегли на поход неудържим поток не само от тежковъоръжени и яки млади мъже, но и от много момчета и недорасли. Сякаш тяхната готовност и смелост допълваше нужните за зрелостта години. И се осмелиха да вземат участие в похода.

Много жени се почувствуваха по-мъжествени, отколкото позволява природата им, грабнаха за оръжие каквото им попадне и се втурнаха нахалост заедно с другите. Но скоро разбраха, че женският пол и свойствената му слабост ограничават силата им. Можеше да се види как старци се борят с възрастта си, духът им напряга тялото и отрупва с укори слабостта му. Целият град страдаше поради отвличането на Хариклея и, сякаш тласкан от едно чувство, при първия зов се включи в общото преследване, още преди да дочака изгрева на новия ден.