Серия
Училище за вампири (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Marked, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 99 гласа)

Двадесет осма глава

— Хийт? Какво правиш тук?

— Ами… ти не ми се обади…

Глух и ням за всичко останало, гой се приближи до мен и ме прегърна. Нямах нужда от лунната светлина, за да видя зачервените му от недоспиване очи.

— Липсваше ми, Зо! — каза високо и усетих дъх на бира.

— Хийт, трябва да…

— Не. Нека остане — прекъсна ме Афродита.

Погледът на Хийт се премести върху нея и аз се запитах как ли изглежда тя през неговите очи. Афродита стоеше в езеро от светлина, идваща от осветения таван на павилиона, сред облаци от ароматен пушек. Изглеждаше така, сякаш беше под вода. Червената копринена рокля бе като втора кожа по тялото й. Гъстата руса коса падайте тежко по раменете й. Устните й бяха изкривени в злобна усмивка, но бях сигурна, че Хийт няма да я разчете правилно и ще реши, че е мила. Предполагах, че не забелязва призраците, които спряха да витаят около бокала и обърнаха празните си очи към него. Естествено не забеляза и странния, лишен от емоции глас на Афродита, нито стъкления й поглед. Доколкото го познавах, не виждаше нищо, освен големите й бомби.

— Ама че сладка вампирка! — възкликна той и потвърди изцяло предположенията ми.

— Разкарай го оттук — чух тревожния глас на Ерик.

Хийт успя да откъсне поглед от циците на Афродита и се извъртя към Ерик.

— Ти пък кой си?

По дяволите! Познавах този тон. Използваше го винаги, когато смяташе, че има повод да ревнува. (Друга причина да ми е бивш.)

— Хийт, махни се — дръпнах го аз.

— Не — тръсна глава той и сложи собственически ръка около раменете ми, но не ме погледна. Погледът му беше забит в Ерик. — Дойдох да видя любимата си и ще я видя.

Помъчих се да забравя факта, че вената му пулсира, върху рамото ми и вместо да направя някоя тотална глупост — например да забия зъби в китката му, аз се измъкнах от прегръдката му и застанах пред него така, че да закрия Ерик.

— Не съм ги никаква любима.

— О, Зо, как можа да го кажеш!

Стиснах зъби. Леле, какъв глупак! (Още една причина да ми е бивш.)

— Да не би да ти е изтекъл мозъкът? — извика Ерик.

— Виж какво, кръвопиещо лайно, аз съм… — започна Хийт, но странно ехтящият глас на Афродита го спря.

— Ела тук, човеко!

Това вече не беше добре. Инстинктът ми подсказа, че ако отиде в кръга, с него ще се случи нещо ужасно.

Напълно запленен от Афродита. Хийт се спусна към нея без никакво колебание (и капчица здрав разум). Сграбчих го за ръката и се зарадвах, когато видях, че Ерик го хвана за другата.

— Спри. Хийт. Искам веднага да си тръгнеш. Ти не си за тук.

Той откъсна с мъка очи от Афродита. Отскубна ръката си от Ерик и изръмжа като звяр в лицето му. После се обърна към мен:

— Ти ми изневеряваш с този.

— Няма ли да ме чуеш най-после? Не е възможно да ти изневерявам, защото не сме заедно. А сега се махай…

— Щом отказва поканата ни, тогава ние ще отидем при него — чух гласа на Афродита.

Проточих врат и я видях. Тялото й се гърчеше и при всяка конвулсия от него излизаха сиви струйки дим. Тя изстена болезнено — нещо средно между ридание и писък. Духовете, включително и онези, които очевидно я владееха, се хвърлиха към края на кръга, за да го разкъсат и достигнат до Хийт.

— Спри ги, Афродита. Иначе ще го убият — показа се Деймиън иззад живия плет около езерото.

— Деймиън, какво… — започнах, но той тръсна глава.

— Нямам време за обяснения — извика към мен и отново се обърна към Афродита: — Ти знаеш какво представляват те. Трябва да ги удържиш в кръга, иначе Хийт ще умре.

Афродита пребледня така, че самата тя заприлича на призрак. Започна да отстъпва от сивите сенки, които продължаваха да натискат невидимата граница на кръга, докато не се удари в единия край на масата.

— Не могат да бъдат спрени — каза тя. — Искат го и ще го имат. По-добре него, отколкото мен… или някой от нас.

— Не искаме да се обърнат срещу нас — извика Ужасната и пусна свещта на земята. Тя се разля и изгасна. Ужасната се обърна и без да каже нищо повече, хукна надолу по стълбите далеч от павилиона. Другите три, олицетворяващи елементите момичета я последваха, захвърлиха свещите и изчезнаха в нощта.

С ужас видях как една от сивите фигури започна да се топи върху сияйната граница на кръга. Димът, който образуваше призрачното му тяло, се стече бавно по стълбите като пълзяща змия. Дъщерите и Синовете на мрака започнаха да се споглеждат нервно и заотстъпваха назад с разкривени от страх лица.

— Ти си на ход, Зоуи.

— Стиви Рей!

Тя стоеше в средата на кръга и се клатушкаше несигурно. Бе махнала плаща, който я покриваше. Превръзките на китките й белееха в мрака.

— Казах ти, че трябва да сме заедно — усмихна ми се тя.

— По-добре побързай — чух и Шоуни.

— Тези призраци побъркаха бившия ти. — Беше Ерик.

Обърнах се, видях Близначките до белия като платно Хийт и едва не подскочих от радост. Приятелите ми не ме бяха изоставили. Не бях сама.

— Хайде да приключваме с това — казах и се обърнах към Ерик, който ме гледаше със зяпнала уста. — Дръж Хийт настрана.

Сигурна, че приятелите ми са след мен, забързах по стълбите на претъпкания със сиви форми павилион. Достигнах до границата на кръга и за миг се поколебах. Призраците се изливаха бавно навън с приковани в Хийт невиждащи очи. Поех дълбоко въздух и прескочих невидимата граница. Мъртвите пръсти докоснаха кожата ми и по нея премина ледена тръпка.

— Нямаш право да влизаш тук. Това е моят кръг! — извика Афродита, едва събрала сили да ми се озъби и да препречи пътя ми към масата и лилавата свещ — единствената, която продължаваше да гори.

— Беше твоят кръг. Сега си затваряй устата и не ми пречи!

Тя присви злобно очи.

Ах, защо нямах време да я сръфам?

— Направи, каквото ти казва Зоуи, вещице! Вече две години си мечтая да те изритам по задника — застана до мен Шоуни.

— И аз, усойнице — застана от другата ми страна Ерин.

В този момент нощта се огласи от писъка на Хийт. Обърнах се светкавично назад. По краката му пълзеше гъста мъгла и оставяше по дънките му дълги тънки сиви следи, които се изпълваха с кръв. Той пищеше неистово и риташе като луд. Ерик беше там, не бе избягал, но мъглата бе нападнала и него. Видях сивите ръце да разкъсват дрехите му и да пробиват кожата му на места.

— Бързо! Заемете местата си! — извиках, преди миризмата на кръв да ме изкуши.

Приятелите ми се спуснаха към захвърлените свещи. Вдигнаха ги и заеха позиции.

Отидох до Афродита, която гледаше Хийт и Ерик и притискаше устните си с ръка, сякаш се мъчеше да сдържи надигащия се в нея вик на ужас. Взех лилавата свещ и изтичах при Деймиън.

— Вятър! Призовавам те в този кръг! — извиках и приближих лилавата свещ до жълтата.

За малко не се разплаках от радост, когато познатата вихрушка се завъртя около мен и повдигна косите ми.

Сложих ръка пред моята свещ, за да я предпазя от вятъра, и изтичах при Шоуни.

— Огън! Призовавам те в този кръг!

Запалих червената свещ. Вятърът запрати в лицата ни гореща вълна и опари лекичко кожата ни. Без да губя време, продължих по часовниковата стрелка.

— Вода! Призовавам те в този кръг!

И в същия миг усетих сладко-соления мирис на море.

— Земя! Призовавам те в този кръг!

Докоснах свещта на Стиви Рей е моята, избягвайки да гледам превързаните й китки. Тя беше изключително бледа, но намери сили да се усмихне, когато въздухът се изпълни с аромат на прясно окосена трева.

Хийт извика отново и аз се спуснах обратно към центъра с вдигната над главата си свещ.

— Дух! Призовавам те в този кръг!

Енергията плъзна по вените ми. Погледнах към границите на кръга и видях енергията на духа да ги огражда като сияйно бяла панделка. Затворих очи и прошепнах в себе си: Благодаря ти, Никс!

После оставих свещта на масата, хванах бокала с кървавото вино и се обърнах към Хийт, Ерик и призраците около тях.

— Ето го вашето жертвоприношение — извиках силно и плиснах съдържанието около себе си. То се изви в арка и образува кървав кръг по мраморния под.

— Вие не бяхте призовани тук да убивате. Извикахме ви, защото е Самхайн и искахме да ви почетем.

Излях остатъка от виното и мислено запуших нос за миризмата на примесената прясна кръв.

Призраците спряха атаката си. Съсредоточих се върху тях, не исках да се разсейвам с полуделия от ужас Хийт и болката на Ерик.

— Предпочитаме тази топла човешка кръв. Жрице. — Зловещият глас проехтя в нощта и кожата ми настръхна.

Кълна се, че подуших дъх на разлагаща се плът. Преглътнах с мъка, но продължих:

— Знам, но тези живи същества не са определени за вас. Тази нощ трябва да празнуваме, не да сеем смърт.

— Ние избираме смъртта. Тя е по-сладка за пас.

Из парка се разнесе призрачен смях, смеси се с тънкия аромат на бизонова трева и вампирите обградиха отново Хийт.

Захвърлих бокала и вдигнах ръце.

— Тогава ще приключа с вас. Не се шегувам. Вятър, огън, вода, земя и дух! Заповядвам ви от името на богинята Никс да затворите кръга и да върнете обратно мъртвите, които го напуснаха. Сега!

По тялото ми се разнесе топлина и достигна до пръстите на ръцете ми. Един горещ порив на вятъра с мирис на море поде струящата от ръцете ми зелена мъгла, понесе я по стълбите и покри с нея Хийт и Ерик. Косите и дрехите им заплющяха в нощта. Вълшебният вятър се уви около сивите сенки, отдели ги от жертвите им и с победен вой ги всмука обратно в кръга. Изведнъж се оказах заобиколена от призрачни гладни сенки. Подуших ясно пулсиращата от тях опасност, както бях подушила кръвта на Хийт. Афродита се сви на стола и затрепери от страх. Един от призраците посегна към нея и от гърлото й излезе вик, което ги настърви още повече. Те стегнаха кръга около нас.

— Зоуи! — изписка Стиви Рей и направи крачка към мен. Гласът й вибрираше от страх.

— Не! — изкрещя Деймиън. — Не разкъсвай кръга! Те не могат да наранят Зоуи. Не могат да наранят никого от нас, кръгът е достатъчно силен. Но само ако остане цял.

— Няма да мръднем оттук — извика Шоуни.

— Ще стоим, колкото трябва — додаде задъхано Ерин.

Почувствах тяхната подкрепа и доверие като шести елемент. Това ме изпълни с увереност и сила. Изправих гръб и погледнах към виещите се около мен гневни призраци.

— Ние няма да си тръгнем — казах спокойно, — следователно вие трябва да се измитате оттук.

Посочих разпиляната по земята смес от вино и кръв.

— Вземете вашето приношение и се махайте. Това е цялата кръв, която ще ви дадем тази нощ.

Сивата орда спря за миг и аз разбрах, че ги държа в ръцете си. Поех дълбоко въздух и приключих:

— Заповядвам ви със силата на елементите: Вървете си!

Изведнъж сякаш невидим гигант ги натисна с крак, те се разляха по напоения с вино и кръв под, успяха някак си да абсорбират течността и тя изчезна заедно с тях.

Изпуснах дълбока звучна въздишка на облекчение и веднага се обърнах към Деймиън.

— Благодаря ти, вятър. Можеш да се оттеглиш.

Деймиън понечи да загаси свещта си, но вятърът го изпревари, изпрати лек, изненадващо игрив полъх, който свърши работата вместо него. Деймиън ми се усмихна, но в същото време очите му се разшириха от изненада.

— Зоуи! Белегът ти!

— Какво? — попитах и вдигнах ръка към челото си.

Той ме сърбеше, както и раменете и врата ми (раменете и вратът ме засърбяват винаги, когато съм под стрес). Тялото ми все още тръпнеше от ефекта на елементите, затова до този момент не бях усетила нищо.

Изненадата в очите на Деймиън се замени с възторг.

— Затвори кръга, после вземи едно от безбройните огледала на Ерин и виж какво е станало.

Обърнах се към Шоуни и казах довиждане и на огъня.

— Ах! Невероятно! — загледа се в мен тя.

— Хей, ти откъде знаеш, че имам повече от едно огледало в чантата си? — сопна се Ерин, която все още стоеше на мястото си срещу Деймиън. После погледна към мен и опули очи. — Мамка му!

— Ерин! Не бива да ругаеш, когато си в свещения кръг, всички знаете за това — каза Стиви Рей със сладкия си носов глас. Но щом ме погледна, зяпна срещу мен. — Мамка му!

Въздъхнах и ги изгледах сърдито.

— Ето, че и ти ругаеш — укорих я, отидох до масата, изгасих лилавата свещ и казах: — Благодаря ти, дух, можеш да се оттеглиш.

— Защо? — скочи от мястото си Афродита толкова рязко, че се удари в стола. Тя също ме зяпаше като невидяла. — Защо ти? Защо не аз?

— За какво говориш?

— За това. — Ерин извади пудриерата си от кожената чанта, която не слизаше от рамото й, и ми я подаде.

Отворих я и погледнах в огледалцето. В началото не разбрах какво виждам. Беше толкова необяснимо, толкова изненадващо. После Стиви Рей застана до мен и прошепна:

— Много е красива!

Беше права. Наистина бе красива. Белегът се бе разраснал. Около очите ми имаше рамка от фина сапфирена татуировка с красиви извивки като дантела. Не толкова сложна и широка като на възрастен вампир, но нито един новак нямаше такава. Прокарах пръсти по извивките и си помислих, че такава красива татуировка трябва да краси лицето на някоя екзотична принцеса… или на Велика жрица. Дълго се взирах в моето ново „аз“, което все още не беше съвсем мое, и постепенно започнах да свиквам с непознатия си образ.

— Това не е всичко, Зоуи. Погледни рамото си — обади се Деймиън.

Извърнах глава и погледнах рамото си и едва не ахнах. Видях същите нежни мотиви като тези около очите ми. Започваха от основата на врата, обхващаха рамото и продължаваха надолу по гърба ми. Изглеждаха по-древни и по-неразгадаеми от онези около очите ми, защото бяха нашарени със символи, приличащи на стари букви. Отворих уста, но не знаех какво да кажа.

— Зи, той има нужда от помощ — прекъсна унеса ми Ерик.

Погледнах през рамо и го видях да се препъва нагоре по стълбите към павилиона е изпадналия в безсъзнание Хийт.

— Остави го тук — обади се Афродита. — Някой ще го открие на сутринта. Трябва да се махнем, преди охраната да се е събудила.

Завъртях се и я пронизах с поглед.

— И ти ме питаш защо аз, а не ти? Може би, защото на Никс й е дошло до гуша от твоя егоизъм, глезотии, алчност, омраза… — спрях неочаквано. Бях толкова ядосана, че не успях да измисля нещо повече.

— И грубост — добавиха в хор Шоуни и Ерин.

— Да, и грубост. — Направих крачка към нея и изръмжах в лицето й: — Промяната е достатъчно мъчителна и без някой като теб да диша във вратовете ни.

Побързах да намеря погледа на Деймиън и му се усмихнах.

— Караш всички да ти се подмазват, а с онези, които не искат, се държиш, сякаш са нищо. Край на всичко това, Афродита! Тази нощ ти допусна огромна грешка. Почти обрече Хийт на смърт. Същото можеше да се случи и с Ерик и кой знае още с колко деца. И всичко това — заради твоя егоизъм.

— Не е моя вината, че гаджето ти те проследи дотук — извика тя.

— Не, за това наистина нямаш вина, единственото нещо, за което не си виновна тази нощ. Но вината, че твоите приятелки не останаха до теб и разкъсаха кръга, е изцяло твоя. Както и това, че в кръга попаднаха зли духове.

Тя ме погледна объркано и това ме разяри още повече.

— Салвия, тъпа краво! Трябваше първо да използваш салвия, за да прогониш негативната енергия, и после да запалиш бизоновата трева. Не е учудващо, че привлече такива ужасни духове.

— Защото тя самата е ужасна — провикна се Стиви Рей.

— Ти нямаш думата, хладилник! — просъска Афродита.

— Не — заврях пръст в лицето й. — Тази гадост с хладилниците ще е първото нещо, което ще отменя.

— О, сега ще ми се правиш, че не жадуваш за кръв както всички нас!

Погледнах смутено към приятелите си. Те срещнаха погледа ми без смущение. Деймиън ми се усмихна окуражително. Стиви Рей кимна. Близнаците ми смигнаха. И аз разбрах каква глупачка съм била. Те нямаше да се отвърнат от мен. Те бяха мои приятели. Трябваше да им се доверя, въпреки че още не се бях научила да се доверявам на себе си.

— В крайна сметка всички ние ще започнем да пием кръв — казах простичко. — Иначе ще умрем. Но това не ни превръща в чудовища. Време е „Дъщерите на мрака“ да престанат да се държат като такива. Край с теб, Афродита. Вече не си техен водач.

— Какво искаш да кажеш? Че сега начело ще застанеш ти ли?

Аз кимнах.

— Да. Не дойдох в „Дома на нощта“, за да моля за тази сила. Исках само място, към което да принадлежа. Предполагам, че това е начинът на Никс да отговори на молитвата ми — замълчах за миг, усмихнах се на приятелите си и те ми отвърнаха на усмивката. — Явно богинята има чувство за хумор.

— Кучка! Не можеш сама да се назначиш за лидер на „Дъщерите на мрака“. Само Великата жрица има право да ме смени.

— Какъв късмет, че съм тук, нали? Беше Неферет.