Линда Хауърд
Сенки от мрака (10)

Девета глава

Стаята в мотела бе малка, мръсна и толкова студена, че Роана потрепери. Беше сигурна, че в Ногалес има и по-хубави мотели, така че защо я бе довел точно в този? Защото бе най-близо или за да й покаже колко малко означава за него?

Щеше да й е необходима доста голяма доза самочувствие, за да сметне, че изобщо означава нещо за него, а самочувствието не бе сред силните й страни. Почувства се дребна и сякаш смалена, а към товара, който отдавна носеше, се добави ново чувство на вина: той смяташе, че я наказва и по някакъв начин наистина го правеше, но е някаква част, скрита дълбоко в душата й, изведнъж изпита главозамайващ възторг, че съвсем скоро ще се озове в прегръдките му.

Тази страна от нея бе съвсем непозната или поне дълбоко погребана. Усещаше срама, който той искаше тя да почувства, както и унижението. Не знаеше дали ще има смелостта да го преживее и отчаяна си спомни за Лусинда — болна и смалена от възрастта, нуждаеща се от прошката на Уеб, за да напусне този свят спокойно. Можеше ли да направи това, да легне и да му позволи безстрастно да използва тялото й дори и заради Лусинда?

Но не беше само заради Лусинда. Уеб се нуждаеше от отмъщение точно толкова, колкото Лусинда — от опрощение. Ако това щеше да го удовлетвори, да му даде възможност да се върне в Дейвънпорт, то тогава Роана щеше да го направи с желание. А дълбоко у нея онази скрита част беше предварително зашеметена от егоистично удоволствие. Независимо от причините за действията му, за един кратък миг Уеб щеше да бъде неин, а преживяването щеше да бъде прегърнато и скътано в сърцето й, за да бъде вкусвано през пустите години, лежащи напред.

Той хвърли шапката си на стола и се изтегна по гръб на леглото, подлагайки възглавницата под главата си. Присвитите му зелени очи пробягаха по тялото й.

— Съблечи си дрехите!

Стъписана, Роана застана, отпуснала безсилно ръце. Нима искаше просто така да се съблече гола, а той да лежи и да я гледа?

— Предполагам, че си променила решението си — провлече той, като седна и се пресегна за шапката си.

Роана се стегна и посегна към копчетата на блузата си. Бе решила да го направи, така че какво значение имаше дали той иска най-напред да я погледа? Съвсем скоро щеше да направи нещо много повече, отколкото просто да я гледа. Ужасът на това, което бе на път да направи, изведнъж я разтърси и тя с разтреперани ръце се помъчи да се разсъблече. Странно, колко трудно се бе оказало да се разголи за него, след като от години бе мечтала за това. Дали причината не бе в мечтата й той да го направи от любов, а всъщност чувствата му бяха съвсем противоположни?

Но нямаше значение, повтаряше си отново и отново тя, използвайки фразата като защита, за да не се замисля прекалено много. Нямаше значение. Нямаше значение.

Копчетата най-после бяха разкопчани и блузата — разтворена. Трябваше да се движи, за да не загуби съвсем самообладание. С резки и нервни движения смъкна дрехата от раменете си и я пусна на пода. Не можеше да вдигне очи към Уеб, но усещаше погледа му напрегнат и изчакващ.

Сутиенът й бе с предно закопчаване. Разтреперана от студ и притеснение, тя си пожела да бе дантелен и сексапилен, но той бе съвсем обикновен бял сутиен, моделиран по-скоро да скрива, отколкото да разкрива. Разкопча го и смъкна презрамките, така че и тази част от облеклото й падна долу на пода. Студеният въздух облъхна гърдите й и зърната й настръхнаха. Съзнаваше, че гърдите й са малки. Дали той я гледаше? Не смееше да вдигне очи, тъй като изпитваше искрен ужас, че ще забележи в погледа му разочарование.

Не знаеше как да се съблече, за да постави удоволствие на един мъж. Покрусена от собствената си несръчност, тя чувстваше, че има начин да го направи грациозно, да съблазни и заинтригува мъжа, като разголва бавно и обещаващо плътта си, но не знаеше как да го направи. Можеше само да разкопчава и смъква ципове също като ученичка, забързана да смени дрехите си за часа по физическо.

Тогава най-добре бе да приключи с всичко, преди съвсем да загуби решителност. Забързано смъкна сандалите си, свали ципа на панталоните и се наведе, за да ги свали. В стаята бе леденостудено и цялото й тяло настръхна.

Останаха само бикините и оскъдният й кураж бе почти на привършване. За да не си остави време да премисля, пъхна палци отстрани, смъкна бикините и ги пусна върху дрехите в краката си.

Уеб продължаваше да мълчи и не помръдваше. Роана направи неволно движение с ръце, сякаш да се прикрие, но после ги отпусна надолу. Просто застана и загледа невиждащо в износения килим под голите си стъпала, питайки се дали бе възможно човек да умре от неудобство. През последните дни се бе мъчила да се храни нормално, но все още беше слаба, оскъдна жертва, принесена на олтара на отмъщението. Ами ако голото й тяло не бе достатъчно съблазнително, за да предизвика желание у Уеб? Ако само се разсмееше?

Той продължаваше да мълчи. Дори не можеше да долови дишането му. Погледът й се замъгли и тя се опита да вдиша по-дълбоко. Не можеше да вдигне очи към него, но изведнъж я връхлетя паническата мисъл, че може би е пил повече, отколкото бе смятала, и че е заспал, докато тя се събличаше. Какъв съсипващ удар щеше да се окаже това върху несъществуващия й на практика чар!

После се чу тих и дрезгав шепот, от който разбра, че в края на краищата не е заспал:

— Ела тук.

Затвори очи, разтреперана от облекчение, и тръгна към шепота.

— По-близо — промълви той и тя пристъпи още по-напред докато разтрепераните й колене не се удариха в леглото.

Тогава я докосна. Ръката му се плъзна по външната страна на лявото й бедро, мазолестите пръсти погалиха меката й кожа, възбуждайки всеки нерв по пътя си, оставяйки гореща диря след себе си. Продължи нагоре, докато не стигна до закръгленото й дупе, дългите му пръсти го обхванаха в шепите си и запалиха огън с горещината си. Роана потрепери и се опита да овладее внезапното си пламенно желание да се притисне към ръката му. Но не успя съвсем, хълбоците й се поклатиха едва забележимо.

С тих смях той стегна пръстите си върху плътта под тях. Погали я, сякаш моделираше с длан меките женски форми, и спусна палец надолу.

Роана се разтрепери от странната смесица от удоволствие и изненада и никаква воля не би могла да спре издайническите тръпки. Никой не я беше докосвал там. Досега не бе знаела, че тази бавна ласка може да остави такава мъчителна болка между бедрата й или да накара гърдите й да се стегнат и втвърдят. Стисна още по-силно очи, като се питате дали отново той ще докосне гърлите й и дали би могла да го понесе, ако го направи.

По не гърдите й искаше да докосне.

— Разтвори краката си.

Гласът му бе толкова тих и дрезгав, че не бе сигурна, че го е чула, но с част от съзнанието си знаеше, че го бе казал. Ушите й започнаха да звънтят и тя усети как помръдна бедрата си така, че да позволи на пръстите му да я изследват. И ръката му се плъзна между тях.

Той прокара пръсти през стегналите нежни гънки, опипвайки мекотата им, галейки ги нежно. Роана изведнъж престана да диша. Напрежението стегна цялото й тяло, от безкрайната агония на очакването сякаш щеше да се разпадне. А после един дълъг пръст смело се плъзна в затворената цепнатина, разтваряйки я, проучвайки пътя си с безпогрешно умение и впускайки се дълбоко в тялото й.

Роана не можа да сдържи ахването, отронило се от гърдите й, въпреки че побърза да стисне устни. Коленете й отново се разтрепериха. Чувстваше, че краката й омекват и не могат да я държат. О, боже, усещането бе почти непоносимо, големият му, грапав пръст, триещ се в нежната й плът!

Съвсем неволно тя усети как хълбоците й започнаха да се повдигат срещу ръката му и чу от устните й да се изплъзват задавени степания. Долавяше дишането му и усещаше колко ускорено и задъхано става. Вече не й бе студено, горещи вълни я заливаха и удоволствието бе толкова пълно, че бе почти болезнено. Внезапно спусна ръка надолу и сграбчи китката му, опитвайки се да отблъсне ръката му, тъй като всичко това бе прекалено, не можеше да го понесе. Нещо драматично й се случваше, нещо още по-драматично щеше да я сполети и изведнъж ахна уплашено.

Той пренебрегна усилията й, сякаш тя възнамеряваше по-скоро да задържи ръката му, отколкото да я отблъсне. Почувства как пробва, опитвайки се да вкара втори пръст, и изведнъж тялото й панически започна да се съпротивлява. Опита отново и тя уплашено се дръпна.

Изведнъж Уеб утихна и една ниско промърморена ругатня наруши тишината.

После всичко се промени. Той я сграбчи, повали я на леглото и я обърна по гръб. Очите на Роана се отвориха широко, за да овладеят замайването, но по-добре да беше ги държала затворени.

Уеб се наведе над нея толкова близо, че виждаше черните зеници в зелените му очи, толкова близо, че чувстваше горещината на тялото му и миризмата на текила. Лежеше, просната по гръб, а десният й крак бе увит около хълбока му. Ръката му все още бе между разтворените й бедра, а пръстът му се движеше неуморно напред-назад в нежното отверстие, готово да го приеме.

Роана почувства нова вълна на унижение, защото бе гола, докато той бе изцяло облечен, защото я докосваше така интимно и същевременно наблюдаваше изражението й. Почувства страните и гърдите й да горят, да се зачервяват.

Мушна пръста си отново, прониквайки дълбоко, наблюдавайки я непрекъснато. Роана не можа да сдържи още едно стенание и закопня за несигурното спокойствие на затворените си очи, но не можеше да отклони поглед. Тъмните му вежди се сключиха над наситенозеления блясък на очите му. Смутено осъзна, че той е сърдит, но разгорещен, и че не изпитва студеното презрение, което бе очаквала.

— Ти си девствена — констатира глухо той.

Звучеше като обвинение. Роана го погледна недоумяващо, чудейки се как е отгатнал и защо звучеше толкова ядосан.

— Да — призна и отново се изчерви.

Наблюдаваше как дори гърдите й пламват, а после забеляза, че блясъкът в очите му потъмня. Погледът му се съсредоточи върху гърдите й, върху втвърдените й зърна. Отдръпна ръката си и бавно, без да отклонява поглед от гърдите й, погали зърното й. От устните му се отрони дрезгаво, жадно стенание. Наведе се към нея и обхвана с устни зърното, което току-що бе овлажнил, засмуквайки го силно, за да почувства вкуса му с устни.

Роана щеше да се разтопи от удоволствие. Натискът, усещането от езика и зъбите му я заля като огнена вълна. Изви се в ръцете му, изохка и зарови пръсти в косите му, за да задържи главата му на същото място. Той се премести на другата й гърда и засмука другото зърно, докато не стана също толкова тъмночервено, влажно и болезнено твърдо.

После вдиша глава с неохота и погледна резултата от работата си с диво задоволство и жажда. Устните му, също като зърната й, бяха червени, влажни и леко разтворени, а дъхът му излизаше със свистене. Излъчваната от едрото му тяло горещина разпръсна и най-далечните хладни тръпки, които бе почувствала.

— Не трябва да го правиш — промълви той, а думите му бяха толкова дрезгави, сякаш се късаха от гърлото му. — За първи път ти е… Така или иначе ще се върна.

Разочарованието я прободе като копие в сърцето. Лицето й изведнъж пребледня и тя погледна Уеб стъписано. Да свали дрехите си се бе оказало трудно, но щом веднъж я бе докоснал, постепенно се бе разтопила в нарастващото чувствено удоволствие, въпреки шока, от всяка нова ласка. Онази скрита дълбоко в нея част бе изпаднала в истински екстаз, вкусвайки с наслада всяко докосване на грубите му ръце, жадувайки с едва сдържана страст за още милувки.

А сега той искаше да спре. Тя не го привличаше достатъчно, за да продължи.

Гърлото й пресъхна. От устните й се отрони едва доловим шепот:

— Не ме ли… не ме ли желаеш?

Молбата бе едва доловима, но той я чу. Очите му се разшириха, докато около огромните черни езера остана съвсем тънка зелена ивица. Сграбчи ръката й и я притисна към тялото си, въпреки инстинктивното й усилие да се отдръпне — действие, което подсказа невинността й.

Роана застина смаяно. Чувстваше твърдата издутина под дънките. Горещината й я изгаряше дори през дебелия плат и пулсираше, сякаш е живо същество.

— Моля те, Уеб. Искам да го направиш — задъха се тя.

За миг й се стори, че въпреки всичко той ще откаже, но после с внезапно и рязко движение Уеб скочи от леглото и започна да сваля дрехите си. Роана смътно съзнаваше, че я наблюдава как го гледа. Не можеше да скрие възхищението си, докато гледаше тялото му, широките рамене, окосмените мускулести гърди и плоския корем. Уеб внимателно смъкна ципа, а после с едно движение свали дънките и бельото си. При вида на пулсиращия му член тя примигва стреснато. Страните й отново се зачервиха.

Като дишаше на пресекулки, той се спря за миг.

Изведнъж, уплашена да не направи нещо, което ще то възпре, Роана затаи дъх и се смълча, опитвайки се да отклони поглед от тялото му. Ако сега се извърнеше от нея сигурно щеше да умре. Но той я искаше, тя знаеше, че я иска. Бе неопитна, но не и невежа. Бе твърд и възбуден, а нямаше да е така, ако не я желае.

Лампата светеше право в очите й. Щеше й се да я бе изключил, но не го помоли. Матракът хлътна под тежест му и Роана разпери ръце, за да се задържи.

Той не й остави време за размисъл, време да промени решението си или да изпадне в паника. Легна върху нея, твърдите му бедра разтвориха нейните, а широките му рамене закриха лампата. Роана едва си пое дъх, когато той обхвана лицето й с длани и покри устните й със своите. Езикът му обходи устните й и тя ги разтвори, за да го приеме. Едновременно с това почувства горещия му, твърд като камък член да си пробива път през мекия вход между бедрата й.

Сърцето и подскочи и се разтуптя лудешки. Издаде слаб уплашен звук, но устата му го заглуши, тъй като задълбочи целувката, прониквайки в нея едновременно с устни и мъжественост.

Не беше лесно въпреки възбудата й, въпреки готовността й да го приеме. Мислеше, че той просто ще се плъзне в нея, но не стана точно така. Движеше хълбоците си напред-назад, като с всяко движение проникваше малко по-дълбоко. Тялото й се съпротивляваше на увеличаващия се натиск, болката я изненада и уплаши. Опита се да я понесе безмълвно, но с всяка нова атака положението се влошаваше.

Изстена мъчително. Ако бе очаквала той да спре, това не стана. Уеб просто я прегърна още по-силно и я прикова под себе си, овладял положението със силата и тежестта си, съсредоточил цялото си внимание в проникването си в нея. Тя заби нокти в гърба му, хлипайки от болка. Следващият тласък бе по-силен и най-после нежната плът се поддаде на натиска, пропускайки твърдото му оръжие дълбоко навътре, Роана се заизвива в напразен опит да облекчи обзелата я болка.

Сега, след като мъжката му цел бе постигната, Уеб се опита да я успокои. Не се отдръпна, но я погали и й зашепна нежно. Продължаваше да държи главата й с длани, наведе се и целуна с устни солените сълзи по бузите й.

— Шшт, шшт — промърмори той. — Просто лежи неподвижна, мила. Знам, че боли, но след малко ще ти олекне.

Гальовните думи я успокоиха така, както нищо друго не би могло. Едва ли я мразеше в действителност, щом я наричаше мила, нали? Бавно се успокои, преставайки да се съпротивлява на проникването му. Част от неговото напрежение също отзвуча и чак тогава разбра колко стегнати и сковани са били мускулите му. Задъхана, Роана се отпусна под него.

Дишането и се забави и стана по-дълбоко. Сега, когато вече не страдаше така, част от удоволствието й се възобнови. С нарастващо учудване чувстваше възбудения му член да пулсира в тялото й. Това бе Уеб, проникнал толкова интимно в нея, Уеб, който я държеше в прегръдките си. Само преди час го бе наблюдавала отдалеч в сумрачен бар, ужасявайки се от мига, в който ще трябва да го доближи, а сега лежеше гола под силното му тяло. Погледна го и срещна блестящите му зелени очи, изучаващи я толкова напрегнато, сякаш проникваха чак до костите й.

Целуна я с бързи и кратки целувки, които съблазниха устните й дотолкова, че да се опита да се включи в неговите, да моли за още, да жадува за още.

— Готова ли си? — попита той.

Нямаше представа какво има предвид. Погледна го изненадано, а той й се усмихна закачливо.

— За какво?

— Да се любим.

Роана го погледна още по-объркано.

— А не правим ли това в момента? — прошепна тя.

— Не съвсем. Почти.

— Но ти си… вътре в мен.

— Има още много неща.

Объркването се смени с тревога. „Още много неща?“. Опита се да се отдръпне от него, притискайки се в матрака.

Той изстена, сякаш усилието й му хареса.

— Просто могат да се правят още най-различни неща.

— О! — Звукът, изпълнен с учудване, се изплъзна от устните й. Отново се отпусна под него, а бедрата й се увиха около хълбоците му. Движението предизвика реакция вътре в нея, членът му затуптя, а нейните кадифени глъбини се стегнаха около натрапника с гальовно движение. Уеб си пое дъх със свистене. Очите на Роана се притвориха унесено, а страните й порозовяха. — Покажи ми — прошепна тя.

И той го направи, раздвижвайки хълбоци, като в началото започна да прониква в нея с бавни, сладостни движения, а после постепенно ускори ритъма. Тя му отвърна колебливо, а когато възбудата й нарасна, тялото й започна да се повдига към неговото. От докосването му по чувствителната, стегната плът на женствеността й цялата потръпна, а всяко негово движение я водеше към непознати висини.

Всичко стана бързо под безмилостно чувствената му атака. Не я поведе нежно и внимателно към върха, а по-скоро вихрено я вдигна дотам. Не се отнесе милостиво към нея дори когато тя се опита да се отдръпне от ръката му в напразно усилие да избяга от връхлитащите я усещания. Пламенното, все по-нарастващо чувство едновременно я изгаряше и разтапяше. Движенията му ставаха все по-силни и дълбоки, а триенето бе почти непоносимо. Но той я докосваше по начин, който я накара да се вкопчи в него и да изохка толкова страстно, че вече изобщо не се владееше. Усещането нарастваше лавинообразно, водейки я към неподозирани върхове, докато накрая тънкото й тяло сякаш се разпадна. Тя се изви като дъга, а хълбоците й страстно се залюляха под непрестанно проникващата в нея твърда стрела. Усети, че вика от удоволствие, но не я интересуваше.

Тежестта му я приковаваше към леглото. Ръцете му сграбчиха хълбоците й. Тялото му увеличи ритъма си между широко разтворените й стегнати бедра. После потрепери конвулсивно, прониквайки отново и отново в нея, а от гърлото му се откъсна дрезгав стон и Роана почувства влагата от освобождаването му.

В последвалата тишина тя лежеше безсилно под него. Беше изтощена, тялото й бе толкова натежало и отпаднало, че можеше само да диша. Задряма, без изобщо да усети кога се с отделил от нея. По някое време по-късно светлината угасна и той я покри със завивките.

Обърна се инстинктивно в прегръдките му и се намести удобно. Главата й се отпусна на рамото му, а ръката — на гърдите му, усещайки завитите косъмчета под пръстите си. За пръв път от десет години се почувства напълно спокойна и на мястото си.

Нямаше представа колко време бе изминало, преди да усети ръцете му да се движат по тялото й с определена цел.

— Може ли да го направим отново? — тихо и възбудено попита той.

— Да, моля — учтиво отвърна тя, а дрезгавият му смях изпълни стаята.

 

Роана.

Уеб лежеше в тъмнината и чувстваше тялото й, сгушено до него. Спеше, отпуснала глава на рамото му, а малките й, но идеално оформени гърди се притискаха към ребрата му. Нежно, не можейки да устои, той погали с пръсти коприненото кадифе на гърдата й, която можеше да достигне.

О, боже, Роана!

В началото изобщо не я бе познал, но след като чу гласа й и погледна бадемовите й очи, видя момичето, превърнало се в жена.

Странно, не бе прекарал изминалите десет години в предъвкване на случилото се. Когато в онзи ден бе напуснал Дейвънпорт, бе възнамерявал това да е завинаги и бе продължил да живее живота си. Избрал бе Южна Аризона, защото беше невероятно красива, а не защото бе пълна противоположност на пищната зелена Северозападна Алабама, и все пак бе обитаема. Да управляваш ранчо бе трудно, но той изпитваше точно толкова удоволствие от физическия труд, колкото и от бизнес света на финансовите акули. Отраснал от малък на кон, преходът не му се видя толкова драстичен. Семейството му бе само майка му и леля Сандра, но това го задоволяваше.

В началото се чувстваше така, сякаш нещо в него бе умряло. Въпреки неминуемия разрив, въпреки че го бе мамила, той скърбеше искрено за Джеси. Тя бе съставлявала част от живота му толкова дълго, че някои сутрини се събуждаше със странно чувство за празнота. После, постепенно, сам се бе изненадал от спомените си за това каква кучка в крайна сметка е била и се бе разсмял сърдечно.

Можеше да остави несигурността бавно да го разяде, съзнавайки, че убиецът й все още е на свобода, както и че е малко вероятно да бъде открит, но накрая бе приел факта, че нищо не може да направи по въпроса. Любовната й връзка се бе оказала толкова тайна и скрита, че нямаше за какво да се хване. Всякакви опити завършваха в задънена улица. Можеше да остави това да съсипе живота му или да продължи нататък. Уеб бе от тези, които оцеляват при всякакви обстоятелства. Беше продължил напред.

Бяха минавали дни, дори седмици, в които изобщо не се сещаше за някогашния си живот. Бе оставил Лусинда и останалите зад гърба си… всички, с изключение на Роана. Понякога сякаш чуваше смеха й и инстинктивно се обръщаше, за да види каква пакост е направила, преди да се сети, че нея вече я няма. Когато пък лекуваше крака на някой кон, си спомняше как притеснението помрачаваше лицето й, когато се грижеше за ранен жребец.

Някак бе успяла да се вреже по-дълбоко в сърцето му, отколкото останалите, и бе много по-трудно да я забрави.

Улавял се бе как се притеснява за нея, чудейки се каки ли неприятности си е навлякла сега. И през всичките тези години споменът и нея все още можеше да го ядоса.

Може би, защото винаги бе изпитвал дяволска сигурност в любовта й. Може би егото му се ласкаеше от мисълта да бъде обожаван толкова скрито и безрезервно. Никой друг на света не го бе обичал по този начин. Обичта на Ивон бе по майчински непоклатима, но също така тя бе човекът, който го нашляпваше, когато не я слушаше като дете, така че тя виждаше и недостатъците му. В очите на Роана той бе идеалният мъж или поне така бе смятал, докато нарочно не му бе създала неприятности, смятайки, че си връща на Джеси. Сега се чудеше дали не се бе превърнал просто в един символ за нея, притежание на Джеси, което желаеше и тя.

След смъртта на Джеси бе имал няколко жени. Дори бе имал една-две продължителни връзки, въпреки че никога не бе възнамерявал да се жени отново. Но независимо от горещия секс в леглата на други жени, само след сънищата с Роана се събуждаше в хладните ранни утрини, потънал в пот и обзет от болезнена възбуда.

Но сега Роана не бе блян, а лежеше до него от плът и кръв. Грозноватото малко момиче се бе превърнало в обикновена девойка, а тя от своя страна — в жена, която бе, ако не точно красива, то поразителна по свой собствен начин. Лицето й бе станало по-съразмерно, дългият й, леко гърбав нос сега изглеждаше аристократичен, а прекалено голямата й уста би могла да бъде описана единствено като сочна и съблазнителна. Зрелостта бе придала на лицето й изтънченост, подчертавайки високите, изваяни скули, а бадемовите светлокафяви допълваха екзотичната й хубост. Беше качила пет-шест килограма, които бяха заоблили леко тялото й и бяха спомогнали да не прилича на концлагерист през Втората световна война, въпреки че лесно би могла да поеме още толкова и пак да изглежда стройна.

Спомените за девойката го бяха преследвали, но самата жена бе превърнала отдавна сдържаното му пламенно желание в истинска страст. Беше достатъчно ядосан и достатъчно пийнал, за да направи замисленото. Боже, ако тя желаеше да му се отдаде, за да се пожертва в полза на Лусинда, то тогава той нямаше да й откаже. Очакваше тя да се откаже, да избухне. Искаше да види някакво чувство, което да разчупи ледената й маска, да открие под нея старата Роана. Но вместо това, тя покорно му се бе отдала. След като бе достигнала бързо края, самият той се бе освободил толкова разтърсващо, както никога досега, и я бе облял със семенна течност.

Роана не се бе отдръпнала, не бе изтичала в банята да се измие. Просто бе задрямала в прегръдките му, обвила ръце около врата му.

Може би и той бе позадрямал. Не си спомняше. Но по някое време беше станал, беше изгасил лампата и се бе вмъкнал под завивките при нея.

Не след дълго мъжествеността му отново се бе събудила за живот, съблазнена от копринената кожа на тялото в ръцете му. И Роана го бе посрещнала без никакво колебание, както и всеки следващ път, когато посягаше към нея през цялата нощ.

Сега вече бе призори.

Остатъчните пари от текилата вече се бяха изпарили от главата му и трябваше да се изправи лице в лице с фактите. Дали му харесваше или не, истината бе, че е изнудил Роана да го направи. И най-лошото бе, че нямаше нужда да го прави. Тя щеше да легне с него, без той да го поставя като условие за връщането си.

Нещо се бе случило с нея, нещо бе ограбило жизнеността й, желанието й за живот и спонтанността й. Сякаш най-после се бе поддала на усилията да бъде вкарана в определен калъп и се бе предала.

Не му харесваше. Направо го вбесяваше.

Искаше му се да срита собствения си задник за това, че се бе превърнал в още един от многото, които я бяха принудили да направи нещо. Нямаше значение, че му бе отвърнала с желание. Трябваше да й обясни, че завръщането му не зависи от това дали ще му позволи да използва тялото й. Той я желаеше — по дяволите, как само я желаеше, — но без никакви условия и заплахи помежду им. И грешката да изпадне в това положение си бе само негова.

Искаше да се помири с Лусинда. Време бе и мисълта, че тя бавно умира, го накара да съжалява за изгубените години. Дейвънпорт и всичките пари нямаха значение, не и сега. Но да оправят отношенията си бе важно. Да открие какво бе угасило светлината в очите на Роана също бе важно.

Питаше се дали са подготвени за човека, в когото се бе превърнал.

Да. Щеше да се върне у дома.