Ед Наха
Робокоп (1)

1

Той беше ченге.

Добро ченге.

Поне това си помисли Мърфи, докато гледаше от малката си панелна къща навън в тъмното. От това разстояние пустите улици изглеждаха безопасни. Но Мърфи знаеше, че не е така. Под покрова на тишината, зад сенките, нещата бяха готови да експлодират. Все пак той прие преместването. Като добро ченге.

Изведнъж си спомни за баща си. Инстинктивно отстъпи от прозореца. Баща му беше убит по този начин. Както гледаше през един прозорец. Бе улучен от заблуден куршум. По времето, когато Детройт за пръв път изпита безредиците.

Беше преди двайсет години — когато федералните власти орязаха бюджета и подтикнаха градовете да се грижат сами за себе си. Тогава повечето главни градове бяха напрегнати като опънат барабан. По онова време Детройт, подобно на някои други големи градове, се побърка.

Социалните програми бяха сведени до нула. Бедните не разбраха защо и излязоха на улиците, за да излеят гнева си. Тогава семейството му живееше в района, известен като Стария Детройт. Там все още имаше семейства, чиито членове цял живот се бяха надявали и мечтали. Бащата на Мърфи се оказа на неподходящо място в неподходящ момент. Снайперист. Изстрел. Свистене. Издрънчаване на счупена чаша. Това беше краят на Джеймс Патрик Мърфи.

Докато умираше, баща му изглеждаше едва ли не изумен и развеселен от случилото се. Бе се преместил в Детройт, за да си потърси късмета в автомобилните заводи. Но скоро автомобилната промишленост западна и той започна работа в новосъздадената компания „Омникон“. Тежка работа. Но застрахователната агенция плати за погребението. Красив, богато украсен ковчег. Необходимите за случая цветя с ксерокопирани подписи на безлични служители. Бащата погледна нагоре в очите на уплашения си син и промълви: „По дяволите.“ Сви се, усмихна се и умря.

Мърфи въздъхна. В определен смисъл „Омниконсюмър Продъктс“ се оказа спасител на града. Нови жилищни проекти. Нови работни места. Когато преди по-малко от година общината се оказа пред банкрут, в невъзможност да плати дори на полицията, „Омникон“ се намеси и просто пое градските служби за сигурност. Сега плащаше на полицията. И на пожарната. И на санитарните бригади. И на парковите служители. Небеса, поне плащаше навреме!

Мърфи чу изстрели зад себе си. Обърна се инстинктивно. Установи източника и се успокои. Десетгодишният Джими Мърфи, проснат пред телевизора, гледаше любимото си шоу Ти Джей Лейзьр. Мърфи се опита да не се изсмее, когато ченгето от екрана застреля половин дузина кроманьонски гангстери, завъртя пистолета си и го пъхна в кобура. Лейзър, с поотпуснато шкембе и зле оформен перчем, би се превърнал в труп в района на Стария Детройт само за пет секунди.

Районът, към който Мърфи щеше да се отправи на сутринта.

Завръщане по родните места.

Мърфи почувства, че стомахът му леко се свива. Беше напрегнат, но проклет да бъде, ако се издаде пред семейството си. Беше лошо да носи кошмарите вкъщи: видения на крещящи лица, смачкани коли, безкрайни потоци от кръв и сълзи. Нямаше да покаже слабост или безпокойство пред детето и Джан.

Хвърли поглед към прозореца и на трепкащата светлина на телевизора видя отражението си. Подскочи. За момент лицето, което зърна, беше лицето на баща му. Да. Той имаше същите високи скули. Същите хлътнали сини очи. Тънки устни, готови да се усмихват, но ненаучени да се разтягат толкова много. Насили се да потисне вълнението си. Беше трийсет и пет годишен и вече заприличваше на гигантски кренвирш. Почти се изсмя на глас. Добре дошъл в света на кренвиршите, Мърфи.

Джан влезе в стаята.

— Вечерята ще бъде готова след минута.

Очите им се срещнаха. Тя знаеше колко е нервен. Твърде дълго бяха заедно, за да не го знае.

Отраснаха заедно, приятелството им разцъфтя в любов. Той си наложи да се усмихне широко, най-вече заради Джими, прокара мазолеста ръка по прибрания си корем и обяви:

— Чудесно, мам. Ще изям цял кон.

На свой ред и Джан се принуди да се усмихне:

— Това го ядохме снощи. Задушено ще свърши ли работа?

Мърфи поклати глава:

— Предполагам, че мога да се насиля.

Пред телевизора Джими се изсмя:

— И аз ще мога, щом татко може.

Джан се запъти към кухнята.

— Двама умници.

Мърфи проследи как Джими се намести отново пред телевизора. Погледът му още веднъж обходи улицата. Чудеше се какво ли ще се случи навън през нощта. И какво ще намери там на сутринта.