Ед Наха
Робокоп (28)

26

В Кулата на ОКП, много сдържан, Дик Джоунс стоеше начело на масата до Стареца и говореше пред събралите се директори. Навсякъде из страната полицейската стачка беше по първите страници на вестниците. Тези първи страници оказваха лош натиск върху „Омникон“. Джоунс правеше каквото може, за да смекчи положението.

— Що се отнася до мен, могат да стачкуват колкото си искат — подсмихна се той. — Наредил съм модел 209 да пази входа на сградата. До края на седмицата ще го поставим навсякъде из града.

Изглежда, Стареца имаше възражения.

— Но какво ще кажеш за общественото мнение, Дик? Не искаме да изглеждаме бездушни.

Джоунс въздъхна. Трябваше да обяснява всичко с много думи, със заобикалки. Защо, по дяволите? Та той беше господарят на положението.

Отвън Робо спря до тротоара очукания турбокрузър. Потупа овчарката по главата.

— Няма да се бавя.

Слезе от колата и застана до вратата. Озова се лице с лице срещу ЕД-209. Олимпийският робот закрачи бавно към крузъра с насочени ръце-оръдия.

— Вашето превозно средство е паркирано незаконно на частна собственост. Имате петнайсет секунди да…

Робо се наведе, измъкна от предната седалка „Кобрата“ и стреля с една ръка към тромавата машина за убиване. „Тряс.“ ЕД-209 погледна надолу към 20-милиметровата дупка в гърдите си, която се появи там изневиделица. Изведнъж тялото му започна да се върти лудо, а куршумът потъваше все по-дълбоко и по-дълбоко във вътрешностите му. Тромавият андроид се заклати през парка със статуите. Изпотроши няколко, преди да експлодира.

Робо се наведе, когато остатъците прелетяха над крузъра. Кучето вътре гледаше спокойно сцената. Димът се разсея, а от ЕД-209 бяха останали само слонските му крака, все още на същото място.

Робо тръгна по стълбите към Кулата.

В заседателната зала Дик Джоунс продължаваше да упражнява красноречието си.

— През последните няколко дни на криза тази корпорация живя съобразно с ръководните принципи на основателя й. — Той кимна към Стареца. Стареца се усмихна и кимна в отговор.

— „Храброст, сила и убеждение“ — цитира Джоунс в новобиблейски стил. — Е, ако имам да добавя нещо по това, а, ха-ха-ха, както се казва, имам, ние ще отговаряме на всяко ново предизвикателство със същата агресивност, която е ръководила корпорацията през годините. Ще се придържаме към кредото на… ПО ДЯВОЛИТЕ!

Двойните врати на залата рязко се отвориха навътре. Робокоп влезе. Директорите зяпнаха, ужасени от вида му. Един от тях посегна към телефона.

— Моля — предупреди го Робо. — Не го правете.

Човекът отдръпна ръка.

Изглежда, само Стареца запази самообладание.

— С какво можем да ви помогнем, полицай? — попита той.

Робо взе предвид това. Четирите главни инструкции проблеснаха в ума му. Първа инструкция: Да служи на обществото. Втора инструкция: Да поддържа закона. Трета инструкция: Да защитава невинните. Четвърта инструкция: [СЕКРЕТНА].

Четвъртата инструкция започна да изниква. Робо се концентрира и волево ги отпъди. Точно сега нямаше нужда от тях.

Той беше ченге.

Добро ченге.

Поклони се леко на Стареца.

— Дик Джоунс е заподозрян в извършване на убийство, в заговор и в подпомагане и подбуждане на известен престъпник.

Стареца не реагира.

— За нещастие — продължи Робо, — програмата ми не ми позволява да действам против служител на тази компания.

Джоунс се извъртя към Стареца.

— Това е абсурдно. Нелепо! Този човек е опасен механичен психопат, издирван от полицията.

Стареца не му обърна внимание. Стана и погледна Робо право в очите.

— Това са сериозни обвинения. Имате ли доказателства?

— Да, сър.

Робо отиде до средата на заседателната маса. Стисна ръка в юмрук. От него се подаде показалец. Пъхна го в компютърния слот, монтиран на масата. Видеомониторите в заседателната зала затрепкаха. Лицето на Дик Джоунс, обърнато към камерата, се усмихна студено.

— Трябваше да убия Боб Мортън, защото той направи грешка… Грешката си ти. Сега е време да поправя грешката.

Директорите в залата изпуснаха колективна въздишка. Джоунс огледа лицата наоколо. Втренчи се в Стареца. Очите на Стареца останаха твърди и решителни.

В този момент в стаята се втурнаха двама пазачи от службата за сигурност на „Омникон“ с извадени пушки.

— Стой, Робо — извика един от тях.

— Не! — заповяда Стареца.

Беше твърде късно. Те стреляха в Робо. Киборгът се опита да бъде любезен, но твърд. Удари единия с мощен юмрук в корема, като му изкара въздуха. Запрати другия върху заседателната маса. По време на тази гимнастика и двамата изпуснаха оръжията.

Джоунс се възползва от случая. Грабна един пистолет и започна да стреля. Директорите се наведоха под масата. Само Стареца остана прав и се вгледа в Джоунс с отвращение.

Джоунс стреляше в Робо отново и отново. Куршумите отскачаха от гърдите му, без да му навредят. Робо въздъхна.

— Е, хайде, Дик.

Джоунс спря да стреля. Не му вървеше. Прецени бързо, сграбчи Стареца и го тикна като щит пред себе си. Допря дулото до челото му.

— ОК, ламаринени човече. Искам хеликоптер… веднага. Ще отидем спокойно на покрива. Ще се кача на хеликоптера с моя заложник. Ако някой се опита да ме спре… Стареца ще пострада.

Стареца едва се сдържаше.

— Дик?

— Какво?

— Уволнен си!

Робо се взря в Джоунс. Извика главните инструкции.

В ума му проблеснаха само първите три. Стареца използва тази секунда, за да забие пета в крака на Джоунс. Удари силно в корема бившия си служител. Джоунс зяпна, като гледаше как Стареца отскача надалеч.

Робо се усмихна на Джоунс. Той беше уволнен. Повече не беше служител на тази компания. Толкова, що се отнася до Четвъртата инструкция.

Джоунс насочи пистолета към отстъпващия Старец. Робо премигна, превключи в режим на прицелване, извади своя „Ауто-9“ и бързо стреля четири пъти.

Първите два куршума завариха Джоунс неподготвен. Силният удар го завъртя към огромния прозорец, който се простираше по дължината на масата. Третият куршум пръсна стъклото. Четвъртият улучи Джоунс в гърдите и го преметна през перваза.

През заседателната зала премина виещ вятър. Джоунс, който виеше почти толкова силно, колкото и вятърът, прелетя сто петдесет и един етажа към земята.

Робо завъртя пистолета и го пъхна обратно в кобура. Кимна на Стареца, обърна се и тръгна към изхода.

Стареца забърза след него и го хвана за лакътя. Робо се обърна. Стареца се усмихваше.

— Ти оправда нашето доверие в полицията, младежо. Това беше великолепна стрелба. Как се казваш?

Робо се замисли за миг.

— Мърфи — каза той. И излезе.