Ед Наха
Робокоп (17)

16

Седемнайсетгодишният Мики Радфърд искаше да стане астронавт, но не от типа на ония, които летяха до Луната и обратно като някакви космически стюарди. Той искаше да бъде астронавт от класа. Искаше да бъде пилот. Имаше и шанса. Ако можеше да спечели стипендията „Рокуел“ за Академията „Норкрос“, щеше да успее да се измъкне от Стария Детройт и да се втурне по пътя към космоса. Ако се провалеше на тестовете за стипендията другата седмица, можеше да забрави за плановете си за бъдещето. През остатъка от живота си щеше да се изкриви от работа в тази бензиностанция.

Точно сега не беше толкова лошо да работи нощна смяна. Повечето хора се страхуваха да излизат толкова късно през нощта, така че се уморяваше повече да наглежда бензиностанцията, отколкото да обслужва помпите. Работата му осигуряваше спокойно място и за учене. Мики седеше в будката на обслужващия, съсредоточен в учебника по аналитична геометрия. Не забеляза кога окаляният сив мотоциклет е изревал в бензиностанцията. Мики вдигна очи едва когато водачът почука на прозореца на будката.

Дребният недодялан мотоциклетист едва ли би стреснал Мики, ако не беше цевта на „Мак-10“, която онзи тикна в процепа за рестото.

— Давай парите, книжен червей, или ще ти пръсна мозъка — озъби се Емил.

Мики зяпна към цевта на пушката. Наистина ли ставаше това? Господи! В новините беше гледал репортажи за грабежи на бензиностанции на самообслужване. Но тук? В тоя пущинак? По средата на седмицата? Когато трябваше да се яви на изпит след няколко дни?

Озъбването се превърна в ръмжене:

— Хайде, пъпчива тикво — викна Емил. — Размърдай се.

Мики изпразни бързо касата и бутна парите към Емил. Емил ги погледна. Само няколко стотачки.

— Мъртво време — обясни Мики.

Емил насочи пушката към треперещото момче.

— Сега напълни догоре на номер седем.

Мики натисна бутоните за помпа номер седем, а Емил тръгна към мотоциклета. Числата на автомата се извъртяха до нула. Изцапаната механична ръка постави бензиновия струйник в мотоциклета на Емил и започна да пълни. Емил поглеждаше момчето в стъклената будка.

— Добър стрелец съм, малкият — похвали се Емил. — Затова не прави глупости. Мога да ти направя трета ноздра оттук.

Без да отмества насочената към будката пушка, той измъкна цигара от пакета, тикнат в джоба на ризата му, и я запали със свободната си ръка.

Емил не чу неясния вой на приближаваща се кола. Той се забавляваше твърде много да накара служителя да се чувства зле. Стоеше под светлината на знака „Шел“ и злорадстваше:

— Ей, приятел. Какво четеш там?

Мики бавно вдигна учебника и се усмихна като идиот. Емил присви очи, за да прочете заглавието на книгата.

— Колежанин ли си, или нещо от сорта? — попита той. — Обзалагам се, че се мислиш за голям умник. Да, типичен умник. Мислиш ли, че можеш да надхитриш куршум?

Емил се засмя. Изхриптяване.

Чифт тежки ботуши се приближиха към него.

Емил дръпна продължително от цигарата си. Изскърцване. Зад него имаше някои. Той се изви, все още с пушка в ръка, и се озова с лице срещу Робокоп. Оръжието на Робо беше насочено към сърцето му.

Робо наблюдаваше безстрастно мършавия бандит.

— Хвърли я! — изкомандва той.

Зъбите на Емил загракаха. Това беше механичният човек от телевизора. Цигарата му се изплъзна на земята. Очите му се щураха диво насам-натам. Трябваше да има изход от това положение. Робо го гледаше непоколебимо. В лицето му имаше нещо. Нещо, свързано с очите му. Нещо в начина, по който държеше пистолета си. Той прогони тези мисли.

— Жив или мъртъв — идваш с мен.

Лицето на Емил изгуби цвета си. Беше чувал и преди тези думи. Спомни си кога и къде. Присви очи, за да надникне под шлема на Робокоп.

Поклащаше глава от една страна на друга, сякаш се възстановяваше след ляв удар.

— Ти? Ти?

Емил изпадна в паника и изстреля откос куршуми. Те рикошираха бясно от бронежилетката на Робо. Емил натисна спусъка на своя „Мак-10“ за втори път и изпрати порой горещо олово към Робо. Когато бандитът се наведе за прикритие под линията на бензиновите помпи, отразените куршуми изсвистяха нататък. Куршумите разкъсаха три от бензиновите помпи. Един захранващ маркуч се цепна и струи бензин заобливаха земята.

Мики грабна учебника и записките си и се затича през вратата на будката, колкото можеше по-далеч от помпите.

— Мистър — извика гой. — По-добре се махайте!

Бензинът се изливаше неудържимо през счупените помпи. Гърбом, Емил се измъкваше от Робо към мотоциклета. Половината откоси разбиха останалите помпи и във въздуха изригнаха фонтани бензин.

— По дяволите — заключи той, като видя, че малка река от бензин го окръжава и плисва върху краката му.

Робо гледаше и бензина, и престъпника. Той активизира командата за прицелване.

Наблюдаваше как Емил скача на мотоциклета отвъд счупените помпи и го запалва. Машината се оживи с рев. Емил даде газ. Мотоциклетът се придвижи на няколко крачки, но нагази в малък поток бензин и се занесе неудържимо. Емил изпищя, когато мотоциклетът, наклонен на една страна, забоксува лудо. Той усети, че панталонът му се намокря от струя бензин. Мотоциклетът се хлъзна яростно към запалената цигара, която той беше изтървал преди няколко мига.

Цигарата лежеше и пушеше на осемнайсет инча пред краката на Робо.

Мотоциклетът продължаваше да се хлъзга към нея.

Река от бензин рукна в същата посока.

С херкулесови усилия Емил успя да задържи мотоциклета на място и изпитвайки неистова болка в глезена си, го изправи. Като по чудо, мотоциклетът попадна на сух асфалт и подскочи напред. Емил, комуто беше скъп животът, изманеврира с мотоциклета вън от прииждащия бензин.

Робо забеляза цигарата. Натисна с крак горящия фас, точно преди ручей бензин да го достигне и да облее обувката му. Стоеше неподвижен. Измина една секунда. Той разбра, че бе стигнал до цигарата с 1,3 секунди закъснение.

Въздухът около него експлодира в пламъци.

Локвите от гориво се възпламениха с оглушителен рев, като изпращаха ревящи огнени кълба на стотина фута във въздуха.

— Чао, ченге — изкиска се Емил. Неговият смях изчезна в грубите нотки на страха, когато забеляза, че огнена топка се плъзга по мократа настилка и се насочва към мотоциклета. Подкара напред — държеше се на десетина фута от вертикалната стена от пламък, която го следваше.

В центъра на този ад една почерняла бронирана фигура се обърна и проследи как Емил се измъква. Робо гледаше през ада и още веднъж активира командата за прицелване. Бавно и внимателно закрачи навън от пламъците. Окръжен от дебел, плътен пушек, той се взираше през дима и настрои фокуса си на отдалечаващия се бандит.

Робо вдигна все още горящата си ръка и стреля с „Ауто-9“.

Емил изпита остра болка в лакътя. Погледна ръката си. Там се бе появила рана с размер на портокал. Изгуби контрол над мотоциклета и се просна на твърдата суха настилка.

Емил почувства как раната разбуди всичките му центрове на болка. Осветено от големия пожар при бензиностанцията, нощното небе внезапно му заприлича на дневно. Огромна тъмна фигура се издигаше над него. Съществото приличаше на изчадие от самия Хадес. Видя как две опушени стоманени ръце се протягат към врата му. Те го сграбчиха за реверите и го изправиха. Усети, че мехурът му се изпразва. Едва не заплака. Тази нощ нямаше късмет.

Беше вдигнат край два почернели от огъня крака. Обгорено тяло. Оказа се с очи вперени в нечовешките очи на Робо.

Робо активира командата за запис. Не знаеше защо, но този човек беше важен за него. Искаше да разполага с информация за него. Емил бе замаян. Летеше. Като птица. Робо нагласи главата му пред записващите си очи. Анфас. Ляв профил. Десен профил. Всичко бе записано на видеолентата.

Емил се кикотеше в лицето на гиганта.

— Ти си мъртъв, човече. Ти си кошмар.

Земята под Робо се затресе, когато подземните резервоари на бензиностанцията се взривиха с рев. Емил погледна дявола пред себе си. Огромна огнена топка изригна високо във въздуха зад чудовището-полицай. На Емил му се стори, че тя може да стигне звездите. Видя как профуча край знака „Шел“. Той се взриви в бесен фойерверк от искри. Една от буквите отлетя в нощта.

Обгореното чудовище-ченге се издигаше пред Емил. Зад него неоновият знак мигаше спазмодично.

— Кой сте вие? — попита Робо.

Емил сви рамене и се изхили. Робо разбра, че дребният бандит не може да му бъде повече от полза. Пусна дребосъка на земята и все още димящ, закрачи към турбокрузъра. Не си направи труд да докладва за случая. Прецени, че досега поне половината от околността ще е разбрала, че нещо с местната бензиностанция определено не е наред.

Запали турбокрузъра. Беше намерил ключа към загадка, която не можеше да разбере. Все пак нещо вътре в него го тласкаше да открие… какво? Не знаеше. Просто имаше чувство за всичко това.

Наклони странно глава.

Имаше чувство!