Ед Наха
Робокоп (11)

10

Робо седеше в склада и гледаше как Тайлър, Рузвелт и техниците се суетят около него. Всички бяха с мониторни гривни и носеха списъци. Осъзнаваше, че се вълнуват за него, без всъщност да забелязват, че той е там. Внезапна мисъл премина през съзнанието му. Тя му вдъхна увереност, че той е нещо. Спомняше ли си това? Не. Не наистина. Мортън крачеше напред-назад пред него, като се потеше. Беше радостен. Странно наистина.

Тайлър погледна към един техник.

— Проверете мрежата за прицелване.

Тайлър посочваше с молив различни предмети в стаята. Тоалетна. Сандък. Краката на Мортън. Робо отбеляза всичките. Когато ги виждаше, пред погледа му се появяваха малки серии зелени линии, наложени върху тях. Те се обединяваха и образуваха кръгла мишена.

— Проверено — обади се един техник.

Робо слушаше как Тайлър изстрелва заповеди и въпроси. Техниците отговаряха монотонно: „проверено“.

В мозъка му се вливаха зелени линии и графики. В действителност той не разбираше тяхното предназначение, но схващаше, че са неделима част от функционирането му. След няколко секунди Тайлър се обърна към Мортън.

— Той е готов.

Мортън се усмихна така, че зъбите го заболяха.

— Великолепно. Можете ли да ни оставите насаме?

Тайлър, Рузвелт и останалите излязоха от стаята. Мортън се наведе над Робо. Робо видя едновременно и човека, и биографичните данни, които се появиха редом с лицето му. Мортън постави бащинска ръка на рамото му.

— Робокоп — започна той. — Кои са основните ти инструкции?

Пред погледа на Робо, сякаш на монитор пробягаха поредица от изречения. Той послушно ги изрецитира и те се запечатаха в съзнанието му.

— Първа инструкция: Да служа на обществото. Втора инструкция: Да поддържам закона. Трета инструкция: Да защитавам невинните. Четвърта инструкция… — Робо се поколеба. — Четвъртата инструкция е засекретена.

Мортън отдръпна ръката си.

— Много добре. Много, много добре.

Робо премигна. Спомняше ли си това? Не. Това бе само една фраза.

Мортън му махна с ръка.

— Хайде.

Той поведе Робо към главната стая на управлението. Спря се пред бюрото на сержант Рийд. Робо съзнаваше, че го следва малка група техници.

Всички погледи бяха вперени в него. Беше вече известен.

Рийд не им обърна внимание, докато Мортън не го заговори.

— Той има нужда от кола.

Рийд не си направи труда да вдигне поглед. Хвърли на Мортън връзка ключове. Те полетяха право към челото му. Без да мисли, Робо се протегна, с плавно движение грабна ключовете и отпусна ръка.

— Благодаря, сержант Рийд, — вежливо каза той.

Рийд се вторачи неловко в тромавата фигура.

— Моля — измърмори той.

Мортън посочи на Робо вратата.

— Тръгвай, момче.

Робо кимна, прекоси стаята в посока към вратата и излезе. Отвън го чакаше един турбокрузър. Спря се за момент до колата — примитивно средство за придвижване, изложено на повреди и не особено маневрено при високи скорости. Все пак тя бе по-привлекателна от другите коли наоколо. Изглеждаше нова и изключително блестяща. Луната светеше върху покрива й. Нито една драскотина по металната повърхност.

Робо се качи в колата, включи двигателите и потегли с рев в нощта, като следеше внимателно показанията на приборите върху таблото. Насочи колата към слабо осветени улици. Отбеляза, че почти всичко наоколо е в напреднал стадий на разруха. Чудеше се как се е стигнало дотук. Щом това място бе в такова незавидно състояние, защо не дойде някой просто да разчисти района и да го подмени изцяло?

Разшири обхвата на зрението си, като наблюдаваше пътя пред себе си и различните данни, които пробягваха по таблото на колата. Премина по улица, където все още имаше няколко отворени магазина. Къдрокос млад мъж се тътреше по тротоара по странен начин. Връхната му дреха бе силно зацапана. Робо отбеляза. Загуба на равновесие. Стесни полезрението си, за да го види по-отблизо. Разширени зеници. Реакции, предизвикани от наркотици. Засъхнала слуз около носа. Сухи и напукани устни. Тегло: около сто и десет фунта. С трийсет фунта по-малко от нормалното за мъж с този ръст. Заключение: състояние, причинено от злоупотреба с фармацевтични вещества, непозволени от закона. Вероятно вещество на злоупотребата: кокаин, възможно хероин.

Робо зави зад ъгъла и направи разбор на фактите.

Тони Алварес, шейсетгодишен, седеше зад бара в малкия си магазин и гледаше телевизора, закачен ниско на стената. Обичаше шоуто на Биксби Снайдър Не ми влиза в работата. Какъв симпатяга. Всеки път получаваше поне дузина торти в лицето. Биксби направи някаква забележка по адрес на проститутките и Тони се изкиска гласно.

Жена му Елвира се извърна от касата и погледна как мъжът й се кикоти. Шейсетгодишен, а още се държи като дете. Тя сви рамене. Е, да, всеки мъж крие в себе си едно малко момче.

Десетгодишният Пийти Дейвисън се размърда, щом Елвира го загърби. Той протегна ръка и тихо отмъкна един сникърс. Успя да го мушне в джоба на якето си, преди Елвира да се обърне.

— Избра ли си нещо, Пийти.

Пийти изучаваше внимателно витрината с лакомствата.

— Не, мадам. Още не.

— Ще затваряме скоро, Пийти. Решавай.

— Да, мадам. — Пийти й се ухили. Идиотка. От носа й стърчаха косми.

Елвира се усмихна, когато в магазина влезе млад мъж с палто. Олюляваше се. Изглеждаше много изтощен. Елвира въздъхна. Районът определено вече не беше същият както преди. Новият клиент застана до витрината със списанията и втренчи празен поглед в лошо оформените издания пред себе си. Елвира не хареса вида на младежа. Той трепереше. От челото му се стичаше пот.

Пийти погледна през рамо към него. Той се ухили. Наркоман. Възрастните понякога превъртат. Може би, ако този тип отвлечеше вниманието на собствениците, щеше да му се удаде да отмъкне втори сникърс. Наблюдаваше човека с надежда.

Елвира хвърли поглед към Тони. Тони вече гледаше младежа. Непознатият грабна едно списание Анални лесбийки в действие и се втурна към касата. Тръсна книжката на тезгяха. Пийти го погледна. Очите му горяха.

Усмивката не слизаше от лицето на Елвира.

— Ще има ли още нещо?

Наркоманът като че ли се замисли.

— Да — отвърна с равен глас той. — Изпразни касата и сложи парите в чанта.

Елвира се втрещи.

— Моля?

Наркоманът измъкна изпод палтото си рязана пушка АР-56. При вида на лъскавото оръжие Пийти бавно се отдръпна назад. Изведнъж загуби охота за сникърс.

Наркоманът прикрепи щик към рязаната цев и го размаха под носа на Елвира. Тони стоеше вцепенен под гърмящия телевизор.

— Дай парите — натърти непознатият. — Всичките. И без глупости.

Той се обърна към Тони.

— Къде е сейфът, дърто?

Устните на Тони трепереха.

— Ние… ние нямаме сейф.

Елвира започна да пълни една кесия с пари. Непознатият гледаше към Тони. Елвира натисна малък бутон в чекмеджето на касата, като с това задейства алармената инсталация. Така поне тя се надяваше. Не беше я използвала от пет години.

Непознатият се завъртя и сграбчи Пийти за врата. Очите на момчето се разшириха, когато почувства върха на щика над лявото си ухо.

— Отваряй сейфа или ще пръсна хлапака върху тортите — изкомандва наркоманът.

Пийти затвори очи. „Исусе-и-Мария-и-Йосифе“. Ако се измъкне читав оттук, никога повече няма да краде сникърс. Тони поомекна.

— Не пипай момчето — изхриптя гой. — Ще отворя сейфа.

Тръгна към една картина, изобразяваща Христос, закачена зад касата. Едно от онези триизмерни изображения, които намигат. Бутна я настрана и започна да се мотае с комбинацията на бравата. Беше нервен. Беше стар. Пръстите му бяха вдървени. Страхуваше се, че всеки момент може да чуе писъка на Пийти.

— Туткаш се, старче — подкани наркоманът. — До три да си отворил сейфа. Едно… две…

Той притисна Пийти към витрината със сладкишите. Елвира изпищя. Наркоманът дръпна затвора на пушката и я насочи към десетгодишното момче.

Елвира изпищя още веднъж.

Този път вниманието й не бе насочено към грабителя.

Като усети, че Елвира гледа над рамото му, наркоманът се обърна и видя как Робо нахлу в магазина. Крадецът се смрази.

— Какво, по дяволите, е това? — измърмори той.

Беше ченге. Но и не беше ченге. Беше машина. Но приличаше на човек. Той насочи пушката си към ченгето.

Робо не се впечатли.

— Можем да го направим по два начина — вежливо оповести той. — Лесен начин и труден начин.

Елвира и Тони се залепиха за пода, когато наркоманът изстреля три откоса.

— Мътните те взели, ченге.

Куршумите изплющяха по бронята на Робо и бясно се разлетяха из пространството. Пийти видя как бутилка с перилен препарат падна смъртно ранена на пода. Една лампа в магазина се пръсна. Селекторът на телевизора се завъртя и промени шест пъти каналите.

— Мътните ме взели, ченге — измърмори бандитът.

Робо сви рамене.

— ОК. Ще го направим по трудния начин.

Той тръгна към крадеца. Уплашеният наркоман отново откри огън, този път напосоки. Елвира и Тони се бяха хванали за ръце. Бутилки с джин се пръснаха на не повече от пет фута над главите им. Стрелбата обаче ни най-малко не забави Робо.

— Ааах! — изрева похитителят и насочи щика към него. Щикът издрънча в слабините на Робо. Той го отмести. Щикът приличаше на малка хармоника.

Робо сграбчи пушката на бандита с огромната си ръка и разби цевта й.

— Сега е мой ред.

Размаха пушката като бейзболна бухалка. Прикладът й попадна върху челюстта на крадеца и той отлетя към задната част на магазина. Неканеният гост достигна скорост от двайсет мили в час, преди да се забие с главата напред във вратата на огромен фризер. Това, което остана от главата му, не беше достойно за споменаване.

Елвира и Тони бавно се показаха иззад касата.

Пийти се изправи на крака и се взря в подобието на лице на суперченгето.

— Уу! — възкликна Пийти.

Робо се обърна към микрофона.

— Централа. Искане за транспортиране на арестант…

Погледна към задната част на магазина. Похитителят все още помръдваше. Едва доловимо.

— И медицински екип. Улица „Саут Пайн“ 174. Разбрано?

— Разбрано — избълва радиото.

Робо се обърна към собствениците на магазина.

— Не мисля, че той ще ви обезпокои повече. Тони погледна смазаното тяло до вратата на фризера.

— Не мисля, че той ще безпокои когото и да е повече.

Робо вдигна два стоманени пръста към шлема си и нехайно ги отпусна в поздрав. Обърна се и излезе от магазина. Пийти го гледаше с широко отворени очи.

После се извърна към Елвира, измъкна сникърса от якето си и попита:

— Аа, колко струва това, мадам?

Тони обгърна жена си с ръка.

— За сметка на заведението е, Пийти.

— Ей, благодаря, мистър Алварес.

Пийти изтича навън точно навреме, за да види как турбокрузърът изчезва надолу по уличката.

— Този тип е по-добър от Ти Джей Лейзър — възкликна момчето.

Робо подкара турбокрузъра по крещящите, ярко осветени улици на увеселителния квартал. Тежко гримирани проститутки и травестити се поклащаха край уличните лампи на тротоарите. Няколко пънкари му показаха среден пръст, когато мина край тях. Неонов надпис: МОМИЧЕТА! МОМИЧЕТА! МОМИЧЕТА! — се отрази във визьора му.

Робо наблюдаваше внимателно и уличната измет, и таблото. На картата пред него замига ярка синя светлина. На няколко пресечки оттук. Без да се замисли, Робо включи всички сигнали. Сирените завиха. Светлините блеснаха в червено и синьо. Робо натисна педала на газта. Турбинният двигател оживя с рев. Някъде се извършваше престъпление и съгласно Първа и Втора инструкция това не биваше да се случва в района на Робо.

В тъмната уличка на четири пресечки от Робо млада жена с разкъсана блуза надаваше писък за помощ, а двама рокери я следваха по петите. По-бързият я настигна след миг, сграбчи я изотзад и заопипва полуоткритите й гърди. Тя изтърва чантата си, докато се бореше да се отскубне. Младият рокер я пусна, загледан в разголеното й тяло. Тя се обърна да побегне, но се озова в ръцете на втория кроманьонец.

— Хей, бебчо — издиша той в лицето й. — Спокойно. Няма да ти сторим нищо лошо.

Устните на жената потреперваха. Онзи беше само на два инча от лицето й. Той дишаше тежко. Вонеше на сардини и текила. Главата й се дръпна назад. Първият рокер я беше сграбчил за косата. Стоеше с нож в ръката. Желаеше я силно.

— Май тук има твърде много коса. Харесвам мацета с къси коси.

Насилникът пред нея я стискаше здраво.

— Аз също. Хайде да я подстрижем, преди да… я чукаме.

Бандитът зад нея изстреля с щракване сгъваемото острие и бавно отряза голям кичур от косата на жената. На лунната светлина блеснаха сълзи и се изтърколиха по лицето й. Тя беше ядосана. Уплашена. Унижена. Без да съзнава какво прави, блъсна насилника зад себе си с лакът в слабините и се опита да събори момчето, което я държеше за раменете.

Той я раздруса яростно, докато партньорът му виеше от болка.

— Бебчо, влудяваш ме.

Извади нож и го притисна до гърлото й.

— Не ме побърквай, гълъбче.

Смееше се, като гледаше пороя блестящи сълзи по лицето й. Той премигна. Сълзите й вече не блестяха. Всъщност лунната светлина, която осветяваше лицето й, беше засенчена… засенчена от огромно тяло.

Мощен глас прокънтя през уличката.

— Пуснете жената! Арестувани сте!

— Какво, по дя… — Рокерът, който държеше жената, се изви. По уличката към него крачеше най-шибаният полицай, какъвто някога бе виждал. Имаше вид на ченге. Но вървеше като… е, войник или нещо от сорта. А ръцете му бяха грамадни като… пистолета му. Който наистина беше грамаден.

Двамата рокери се свиха и избутаха жената пред себе си.

Робо прецени, че времето за разговори е свършило. Превключи от режим на обръщение към режим на прицелване. Вдигна пистолета си.

Насилникът се бе прикрил зад жената и държеше ножа допрян в гърлото й. Робо анализира положението. Като извади от паметта си мрежите за прицелване, се опита да прецени как да стреля, за да не засегне жената, а да улучи нападателя й.

Дойде компютърният отговор — липсваше благоприятна посока.

Робо държеше пистолета си вдигнат. Превключи на режим за компютърна графика на релефа. През мозъка му преминаха зелени линии и числа с указание за точния ъгъл на стрелба и траекторията на куршума.

Насилникът не можеше да предвиди това. Защо ченгето не се чупеше? Той държеше заложник.

— Майтапиш ли се, задник такъв? Ще прережа гърлото на тази кучка от ухо до ухо.

Робо не отговори. Едва забележимо изви тялото си и изстреля единичен залп в стената отляво.

Чу как куршумът рикошира високо в стената отдясно. „Пинг.“ Още един рикошет. Този път надолу. Заложничката изпищя, когато куршумът прониза косо главата на нападателя й и пръсна лицето му върху блузата й.

Той рухна глухо на земята, ножът му издрънча далеч върху настилката. Жената побягна към другата страна на уличката и се притисна до стената, другият насилник, с нож в ръка, гледаше ченгето.

Робо се обърна към него.

— Мисля, че е твой ред.

Момъкът пусна ножа и бавно вдигна ръце към луната. Робо се приближи спокойно до него и опря дулото на своя А-9 до главата му. Бръкна и извади чифт белезници. Побутна рокера към един уличен стълб и като обви ръцете му около него, щракна белезниците.

— Така — произнесе той.

Разплаканата жена изтича до Робо. Тя го обгърна с ръце. С лице към нея, Робо включи гласовия анализатор. Имаше гняв. Успокоение. Страх. Привързаност.

Привързаност?

— О, боже — хлипаше жената. — О, боже. Толкова се изплаших. Как ще мога изобщо да ти се отблагодаря някога?

Робо я отстрани нежно.

— Преживели сте силно емоционално сътресение. Сега за вас е важно да бъдете с хора, на които имате доверие, мадам.

Люис и Старкуедър завиха с колата си в уличката и насочиха прожектора към Робо и жената. Люис, която беше зад кормилото, поклати глава с възхищение.

— Може да се храни с батерии на закуска, но е превъзходно ченге. Два случая само за половин час.

— Той е толкова ченге, колкото моят миксер — изръмжа Старкуедър. — Да се махаме оттук.

Люис изкара турбокрузъра от уличката. Тя не беше сигурна дали й харесва идеята за киборг в полицията, но едно нещо беше сигурно: щом веднъж се разчуе за Робо из улиците, Стария Детройт ще заприлича на нов квартал.