Ед Наха
Робокоп (18)

17

Робо се втурна в залата за регистрация на полицейското управление в Стария Детройт с вид на адско видение. Бронекостюмът му бе обгорен. Тялото му все още пушеше и вонеше на бензин. Премина през стреснатите полицаи, край уплашените задържани и любопитния сержант Рийд.

Забави се пред Рийд.

— Къде са досиетата? — попита той.

Рийд се усмихна любезно.

— В компютърната лаборатория. Втори коридор вляво.

Робо тръгна.

— Благодаря, сержант.

— Като минаваш покрай съблекалнята, може би ще поискаш да се опиташ да вземеш душ. Имам предвид, ако не те корозира.

Робо се затича по коридора към компютърната лаборатория. Видя стъклените врати и мина през тях. Половин дузина информационни носители. Очилатите хора в бели ризи с къси ръкави спряха да работят, когато нахлу опушеният полицай.

Робо се приближи заплашително към бюрото на главния чиновник. Сесил — отговорникът за компютърните досиета, зяпна към лицето на почернелия гигант.

— Мога ли да ви бъда п-п-полезен, сър?

Робо погледна дребосъка.

— Не.

Вдигна ръка и видя терминала на компютърната лаборатория на пет крачки зад треперещия чиновник. Понечи да тръгне към машината. Сесил скочи на крака въпреки ужаса си.

— Какво точно ж-ж-желаете?

С едно перване на пестника си Робо забърса протестиращия човек настрана и продължи напред.

— Това място е с ограничен достъп — изкрещя Сесил. — Сър? Моля ви, сър!

Сесил рязко спря, щом Робо сви длан в гигантски стоманен юмрук. С вдигнат юмрук, той се обърна с лице към терминала. Чик. От кокалчетата на пръстите му се показа метален показалец. Сесил бавно започна да се оттегля, а Робо смъкна юмрука си и постави показалеца в слота на терминала. Загледа се в екрана пред себе си.

Терминалът започна да извежда на екрана стотици снимки на престъпници. Робо ги отминаваше една след друга. Не, това не му вършеше работа. Съсредоточи се и извика командата за плейбек. Видеоснимките на скимтящия Емил, които бе направил, отново се превъртяха. Той задържа снимката анфас и прехвърли лицето в своя компютър. След това позволи на образа в паметта му да избледнее.

Като сравняваше компютърния образ в паметта си с показваното на терминалния екран пред него, той налагаше лицето на Емил върху потока от снимки на бандити. Изведнъж потокът спря. Появи се снимка на Емил. Робо наложи компютърната графика на бандита от тази вечер върху старата снимка на Емил. Съвпадение. Робо извика досието на човека. Емил Делорийн. Опит за убийство. Грабеж. Палеж. Нападение със смъртоносно оръжие. Изнасилване. Разрушаване на частна собственост. Грандиозен бандит. Известни съучастници.

Робо бързо прегледа досиетата на Джо Нелсън, Доги Харис, Чан Олънд, Леон Клингенсмит, Кларънс Бодикър.

Робо хвърли поглед на дългото досие на Бодикър. Напечатано би заело най-малко три страници с единична разредка. Последни добавки…

Подозрение УБИЙСТВО: полицай на ДПД А. Дж. МЪРФИ. Код за достъп на файла ХЖ05183.

Робо отново извика командата за плейбек. Лицето на полицай Ан Люис изплува в паметта му. Тя гледаше към него намръщено.

— Хайде, Мърфи. Това си ти, там отдолу, нали? Робо остави образът да избледнее. Той се обърна към терминала и влезе във файла, означен с ХЖ05183.

На екрана се появи снимка на ченге. Към трийсетте. Високи скули. Дълбоки стоманеносини очи. Тънки устни. Красив по особен начин.

Много малко информация придружаваше снимката.

МЪРФИ, Алекс Джеймс… Убит в акция, ул. „Примроуз Лейн“ 3128, ДПД 8788 [ПОЧИНАЛ] СЕКРЕТНО.

Робо се концентрира върху екрана. Лицето. Думите. Оскъдна информация.

[ПОЧИНАЛ]

Думата като че изгаряше мозъка му.

Той се изключи от терминала и излезе от стаята. В залата мина край Тайлър и Рузвелт.

— Ей, Робо? — подвикна Рузвелт. — Сержант Рийд ми каза, че мога да те намеря тук. Все още не е време за твоята смяна, Робо.

Робо прекоси залата за регистрация и се насочи към изхода. Рузвелт и Тайлър го последваха.

— Ей, Робо? Наистина би трябвало да се изключиш сега за малко.

Робо излезе от полицейското управление. Сержант Рийд седеше зад бюрото на подиума и гледаше как двамата учени се побъркват пред пощурелия си проект. Засмя се вътрешно. Откъде да знае човек, че тази торба с болтове имала акъл въпреки всичко. Едно нещо, което тези образовани задници трябваше да научат, и то да научат бързо. Ченгето си е ченге, без значение от какво е направено.

И ченгетата не вземат акъл от когото и да е.

При бордюра Робо включи турбокрузъра и се понесе с писък по улиците на Стария Детройт.

Нещо го бе обладало. Нещо, което той беше безпомощен да спре. Едно видение продължаваше да се върти в мозъка му.

[ПОЧИНАЛ]