Ед Наха
Робокоп (29)

27

В покрайнините на града една възрастна двойка, Ема и Ханк Сондърс, седеше в своята малка къща и гледаше последните новини по телевизията. Както обикновено Кейси Уонг се усмихваше към камерата и говореше:

— Днес Детройт си възвърна полицията. След смайващ обрат в събитията„Омникон“ прие всички основни искания на стачкуващия полицейски профсъюз. В една нощ на безогледен бандитизъм и беззаконие имаше и моменти на героизъм. Подробностите — от Джъстин Балърд-Уоткинс в Мемориалната болница „Хенри Форд“.

Сред някаква болнична стая млад мъж в крещящ костюм се бореше с лакти за място в тълпата от други репортери. Зад тях кметът Уолдо Гибсън се смееше и се ръкуваше с прикованата към леглото Ан Люис. Люис се усмихна уморено, а репортерът заразказва:

— Полицай Ан Люис. Дори по време на стачката тя рискува живота си в защита на закона. Счупени кости. Простреляна три пъти. Какво момиче! Какво ченге! Тя е вдъхновение за всички ни.

Камерата фокусира и двамата — и Кейси Уонг, и наперената Джес Пъркинс. Преди образите им да изчезнат от екрана, те се спогледаха.

— Не знам как си ти, Джес — усмихна се Кейси. — Но аз ще спя малко по-добре тази нощ.

— Благодаря ви, че ни гледахте — ухили се Джес.

— И следващия път, когато видите ченге… усмихнете се.

Ема изключи телевизора и отиде до прозореца.

— Още ли е там?

— Аха — отговори Ема. — Все още седи там. На хълма.

— Е добре — каза мъжът й. — Да не му пречим. Чувствам се някак по-сигурен, като знам, че той патрулира.

Ема кимна и изключи осветлението в дневната.

Вън от къщата, далече, един полицай седеше на върха на хълма. До него лежеше огромно куче. Звездите блещукаха високо в късното нощно небе. Той гледаше към луната, потопена в пространството.

Може би някой ден машината и човекът в него щяха да се слеят. Може би някой ден щеше да се примири със себе си. Но сега беше объркан. Нямаше дом. На цялата планета нямаше друго същество, с което да може да сподели чувствата и мислите си. Беше единственият от този вид.

Кучето до него се размърда. Той протегна мощна стоманена ръка и го потупа нежно по главата. То се притисна до крака му и помаха с опашка.

Робо продължаваше да потупва кучето между ушите. Може би някой ден ще се почувства цялостен. Може би някой ден ще се почувства в по-малка степен отклонение. Може би някой ден ще може да се нарече човек.

Погледна луната и си спомни за семейството си. Видя любещите очи на Джан. Усмихнатото лице на Джими.

Може би някой ден…

Една сълза се изтърколи от човешкото му око и се спусна надолу по бузата от плът и стомана.

Той стана и погледна светлините на града в далечината.

Някъде се извършваше престъпление.

Подсвирна на кучето и двамата се отправиха надолу по хълма към турбокрузъра.

Днес, тази нощ, той беше ченге.

Ченге, което имаше работа.

Включи двигателите на крузъра и се насочи към Детройт, като остави луната далеч зад себе си.