Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gypsy Lover, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 67 гласа)

4

Карлота и Шандор го чакаха, когато той се върна в лагера.

— Прочетоха ли завещанието? — запита Шандор.

Данте кимна.

— Освен обичайните отчисления аз съм единственият наследник на имуществото на лорд Алстън. Племенникът му дойде за погребението и остана за четенето. Както можеше да се очаква, реакцията на Лонсдейл спрямо завещанието на лорд Алстън беше бурна.

— Ела вътре и ни разкажи всичко — каза Карлота.

Данте разказа подробно как беше протекло четенето и какво се беше случило след това. Когато свърши, Шандор изглеждаше шокиран.

— Не ми се струва правилно лорд Алстън да ти откаже титлата, ако не се ожениш за дъщерята на приятеля му.

Шандор погледна към съпругата си за обяснение.

— Не разбирам. Карлота, можеш ли да ни кажеш защо маркизът ще иска такова нещо от Данте? Нашият внук би трябвало да може да се ожени, за която си пожелае.

— Кратката ти среща с дядо ти сигурно го е убедила, че си достоен за титлата и че ще си подходящ и за момичето — каза замислено Карлота.

— Взе ли решение? — запита Шандор. — Ако искаш парите, сега имаш шанс да вземеш своя дял и да оставиш титлата.

— Не мога да направя това, дядо. След като видях лорд Лонсдейл, съм убеден, че той има нещо общо със смъртта на дядо Алстън. Очакваше да го наследи и беше шокиран, когато научи, че лорд Алстън има и друг наследник. Убеден съм, че смъртта на дядо Алстън не е била никакво самоубийство. Ако взема парите и отстъпя титлата на Лонсдейл, няма да мога да се понасям. Властта, която е свързана с новата ми титла, ще ми помогне да намеря убиеца на лорд Алстън и да го предам на закона. Ако не се бях срещнал с маркиза, нямаше да ме е грижа. Но не го ненавиждам, както някога. Лорд Алстън със сигурност не заслужаваше да умре така. Отказвам да се отдалеча от имението Алстън и да позволя на убиеца да се отърве.

— Ами жената? — запита Шандор. — Склонен ли си да се ожениш за нея?

— Имам ли избор? Когато кажа на господин Бартоломю, че приемам титлата, трябва да уважа желанието на дядо Алстън. Ти си ме научил добре, дядо. Разбрах, че съм човек на честта.

Карлота се усмихна.

— Ти само осъществяваш съдбата си.

— Нека да говорим за по-практически неща — каза Данте. — Като например къде ще живеете. Искам двамата да се преместите в Алстън Парк. По-нататък ще трябва да отида в Лондон. Знам, че не харесвате града, но би трябвало да сте сравнително доволни в едно голямо имение.

Шандор протегна ръка.

— Не казвай нищо повече, сине. И аз, и Карлота още не сме готови да седим пред огъня и да се припичаме. Ние сме скитници и такива ще си останем.

— Дядо, моля те, помисли пак. Няма да бъда винаги наблизо, за да се грижа за тебе и за баба.

— Не се безпокой за нас, Данте — каза Карлота. — Още не сме грохнали. Може би ще помислим над предложението ти в бъдеще. Междувременно имаш да ухажваш бъдеща съпруга.

Данте изпръхтя.

— Дори не знам как изглежда тази жена.

— Повярвай ми, всичко ще бъде наред. Но не приемай с лека ръка предупреждението ми — подсети го Карлота. — Тук наоколо още броди злото. Някой уби лорд Алстън и вероятно ще бъдеш следващата му мишена. Внимавай, синко.

— Не приемам с лека ръка думите ти, бабо. Сега трябва да вървя, но ще се върна, преди да отидете с катуна на юг. Смятам да се погрижа да ви оставя достатъчни пари, за да нямате притеснения, независимо къде ще отидете.

— Колко ще останеш в Алстън Парк?

— Достатъчно, за да науча всичко, което трябва да знам за висшето общество. Секретарят на дядо Алстън и икономът ще ме обучават. Не смятам да се изправя пред висшето общество или пред жената, за която лорд Алстън иска да се оженя, преди да стана също толкова изискан като дядо си и да имам цялата информация, която ми е необходима, за да заема мястото си в Камарата на лордовете.

— Мъдър ход — съгласи се Карлота.

— Трябва да се направят много неща, преди да се появя пред обществото, като например да си осигуря подходящи дрехи — продължи Данте. — Макар че се гордея с наследството си, не мога да се появя там така, както съм облечен сега. — Брадичката се стегна и гласът му стана по-остър. — Възнамерявам сам да си проправя път в обществото. Въпреки отговорностите ми като маркиз, сам ще си бъда господар и ще следвам собствените си повели.

— Говориш като истински ром — аплодира го Шандор. — Ще се справиш чудесно, синко. Ние с баба ти никога не сме били по-горди с тебе.

— Колко време смятате да лагерувате на ливадата? — запита Данте.

Карлота погледна към небето с присвити очи и подуши въздуха.

— Знаците сочат ранна зима, което означава, че катунът трябва да потегли на път след две седмици.

Изражението на Данте омекна.

— Много ще ми липсвате.

— И ти ще ни липсваш. Сега иди и осъществи ориста си. Стани маркизът, който лорд Алстън знаеше, че ще бъдеш. Покажи на гаджите на какво е способен един ром. Когато се върнем през пролетта, ще ни запознаеш със съпругата си.

Съпруга. Мисълта да се ожени за жена, която не познаваше, плашеше младежа, но може би двамата щяха да намерят общ език, за да изпълнят желанието на покойния маркиз.

Данте прегърна дядо си и баба си и си сбогува с тях, а после поговори с приятелите, с които беше израснал. Всички в катуна знаеха, че заминава, знаеха и причината. Макар повечето да изразяваха радостта си, че е имал такъв голям късмет, някои го нарекоха изменник, защото ставаше гаджо. Тъй като съдбата му беше почти решена, той се върна в Алстън Парк.

Данте прекара един месец и повече в запознаване с огромната си империя, имуществата, сделките и доходите. След време щеше да поиска от Бартоломю пълен финансов отчет и каза това на адвоката преди заминаването му за Лондон.

Един шивач беше повикан от Лондон, той се върна в работилницата си с поръчка за нов гардероб, подходящ за новото положение на Данте в живота. Лутър Чемпиън, бившият секретар на лорд Алстън се оказа неизчерпаем извор на информация за живота на висшето общество. Между посещенията при Шандор и Карлота Данте яздеше из имението в Бедфорд, срещаше се с арендаторите и научи, че всички много са харесвали и уважавали дядо му. Никой не можеше да разбере защо човек в положението на Алстън ще посегне на живота си, когато имаше за какво да живее.

Високото им мнение за маркиза накара Данте да реши по-твърдо от всякога, че ще намери убиеца на дядо си.

Единственото, което го тревожеше, беше запознанството му с жената, която щеше да стане негова съпруга.

Красива ли е? Или грозна? Нервна? Надменна? Щеше ли да го презира?

Щеше ли да го сметне за недостоен ром в одеждите на маркиз?

Накрая Данте бе готов да застане пред обществото. Стилно облечен, той тръгна за Лондон със свита, включваща Грейсън и Чемпиън. Отиваха в градската къща на Алстън, разположена в ултрамодерния квартал Мейфеър.