Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gypsy Lover, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 65 гласа)

16

Есме имаше само една седмица, за да се подготви за сватбата си. Венчавката щеше да се състои в късния следобед и щяха да присъстват само близки приятели. Написаните на ръка покани бяха разпратени по списък на подбрани хора. Лейди Луиз се беше съгласила да стане шаферка, а Данте беше помолил лорд Карстеърс да му бъде кум. Чичо Даниел трябваше да я отведе към олтара, а преподобният Кук, семеен приятел, се беше съгласил да извърши брачния обред. След много дискусии всички се бяха споразумели венчавката да стане в къщата на граф Парктън.

Съобщението за брака й с Данте трябваше да се появи в „Таймс“ в деня на церемонията. Циганският катун беше отпътувал на юг за през зимата, ето защо дядото и бабата на Данте може би нямаше да стигнат навреме в Лондон. Той беше помолил да прибавят само трима души в списъка с гостите, за негова сметка: лордовете Карстеърс и Брукуърт и господин Бартоломю.

Тъй като имаше само една седмица, за да избере модел и да се ушие сватбената й рокля, Есме реши вместо това да облече една рокля от собствения си гардероб. Досега не я беше обличала и дрехата й се стори подходяща за случая.

Тя не се беше виждала с Данте, след като той й беше поискал ръката и беше запечатал договорката им с целувка, която я остави жадно очакваща сватбената нощ. Искаше й се целувката да беше продължила безкрай, но разбира се, тя трябваше все някога да свърши. Когато денят на сватбата дойде, Есме започна да се съмнява. Данте някога би ли погледнал към нея с любов вместо със страст? Да обича мъж, който не й вярва, щеше да направи живота й истински ад.

На вратата се почука. Чичо Даниел помоли за разрешение да влезе. Джейн отвори вратата.

Нежно усмихнат, граф Парктън влезе в стаята.

— Изглеждаш великолепно, скъпа. Алстън е щастливец. Надявам се, че го осъзнава. Готова ли си? Гостите са тук, Алстън пристигна и преподобният Кук ви очаква.

Есме си пое дъх, за да се успокои.

— Възможно най-готова, чичо.

Той й предложи ръката си. Тя я сграбчи отчаяно, благодарна за опората. Изведнъж коленете й омекнаха като желе. След произнасянето на брачните клетви двамата с Данте щяха да се свържат завинаги. Стъпките й се объркаха.

— Не си размислила, нали? — запита Парктън. — Във всеки момент можем да отменим церемонията.

Есме изправи рамене. Бракът с Данте имаше както много предимства, така и много недостатъци. Беше обещал да остане верен на обета си, тя щеше да бъде единствената жена в леглото му. Най-големият недостатък беше недоверието му към нея, което тя се надяваше да промени. Общо взето, Есме щеше да спечели от брака повече, отколкото да загуби.

 

 

Данте се въртеше нервно, очаквайки годеницата си да слезе по стълбите. Това щеше да бъде най-щастливият му ден, ако можеше да вярва на Есме. Сигурно беше луд, за да се ожени за жена, на която не вярваше. Но когато трябваше да избира дали да се ожени за Есме, или да позволи на Лонсдейл да получи наследството, изборът беше лесен. По едно време беше помислил да остави титлата и да позволи Есме да се омъжи за Лонсдейл, но в действителност не можеше да го допусне.

Искаше Есме повече, отколкото която и да било или каквото и да било досега, включително титлата. Беше обещал да й бъде верен и щеше да го направи, но никога нямаше да позволи на Есме да узнае какви силни чувства изпитваше към нея. Ако признаеше чувствата си, това би й дало властта да го унищожи. Сега, докато я очакваше да се появи на най-горното стъпало, той се закле да пази сърцето си, за да не би тя да го разбие.

Разговорите замряха, погледът на Данте се насочи към стълбите. Есме и чичо й стояха на най-горното стъпало, готови да слязат. Данте улови тревожния й поглед да се рее над гостите, докато не го намери. Трепетна усмивка изви нагоре устните й, докато слизаше по стъпалата под ръка с чичо си.

Дъхът на Данте замря в гърлото му. Есме сякаш плуваше във въздуха, ефирна като ангел, красива като богиня. Богиня предателка, помисли той, но веднага прогони тази мисъл.

Златистата й брокатена рокля имаше прилепнал корсаж и дълъг шлейф. Перлено колие красеше порцелановата кожа, разкрита от квадратното деколте, което откриваше примамващата горна част на закръглените й гърди. Ефектът от ярката й ръждиво — червеникава коса, отчасти покрита с дантелен воал, който се спускаше по гърба й, закрепен със златен обръч, на фона на златистия плат беше потресаващ. Тя държеше в ръка малък букет от есенни цветя, свързан с широка бяла лента.

Усмивката на Есме леко трепна, когато тя стигна до него. Когато Парктън положи ръката й върху неговата, Данте отбеляза, че ръката й трепери. И тя ли изпитваше същата несигурност за този брак, както и той? Той се втренчи в нея, търсейки отговори в лицето й.

Есме не можеше да откъсне очи от Данте. Мрачните му, екзотични черти винаги я бяха вълнували. От мига на първата им среща привличането между тях беше невероятно интензивно, макар че тя се мъчеше да го отрече. Циганската кръв на Данте вече не беше проблем за двама им. Той беше всичко, което една жена ли могла да иска от един мъж.

Днес беше облечен официално в черно, с много снежнобяла дантела, спускаща се от жабото и маншетите му. Нямаше шапка, черната му коса се къдреше на врата. Но когато се взря в тези тъмни, неразгадаеми очи, Есме усети как по гръбнака й плъзва студена тръпка.

Непроницаемите очи на Данте не издаваха чувствата му. Дъхът на Есме спря. Изражението му само подсили убеждението й, че той се жени за нея поради погрешна причина. Боже господи, в какво се забъркваше тя?

Въпреки резервите си Есме прошепна брачните обети и се вслушваше напрегнато, докато Данте изричаше своя обет високо и ясно. Карстеърс извади пръстена и го подаде на Данте. С твърде хладна и контролирана усмивка Данте го надяна на пръста й. Миг по-късно те бяха провъзгласени за съпруг и съпруга.

Есме се вгледа втренчено в Данте, не знаейки какво да прави по-нататък. Гостите като че ли очакваха нещо, но какво? Той отговори на нейния неизречен въпрос, когато се обърна към нея и докосна устните й с лека целувка. После двамата бяха заобиколени и разделени от тълпата гости, които сипеха благопожелания. Докато Есме се усмихваше и кимаше, все отклоняваше погледа си към Данте, пожелавайки си да можеше да прочете мислите му.

Днес животът й се беше променил завинаги, но само времето щеше да покаже дали беше направила правилния избор. Докато сърцето й казваше, че Данте е единственият мъж, който можеше да я направи щастлива, умът я съветваше да не отдава сърцето си напълно и безрезервно. Ако той знаеше колко много го обичаше тя, би могъл да използва това, за да я нарани. Тя не биваше да забравя, че не се беше оженил за нея по любов.

Обедът беше сервиран. Гостите тръгнаха към трапезарията. Данте се присъедини към нея и й предложи ръката си.

— Милейди.

— Милорд — отговори тя, полагайки ръка върху неговата. — Сега титлата е твоя, никой не може да ти я вземе.

— Това прави ли те щастлива, Есме? Сега си маркиза. Титлата те отличава от повечето жени.

— Бракът по любов е много по-важен от високата титла.

Той спря и тъмните му очи блеснаха, когато се взряха в нейните.

— А ти по любов ли се омъжи?

— Ти ожени ли се по любов? — отвърна с рязък въпрос Есме.

Устата му се усмихна, но не и очите.

— Май стигнахме до задънена улица. Ще вечеряме ли? Настроението по време на сватбената вечеря беше потиснато.

Данте беше все още непозната величина. Не се беше доказал пред обществото и някои от гостите още го презираха заради циганската му кръв въпреки титлата.

Есме хапна малко, едва вкусвайки храната, която готвачката и помощниците й бяха приготвяли целия ден. Всичко, което запомни от вечерята, беше, че празникът беше разкошен, а тортата — шедьовър. Гостите вдигнаха безброй тостове, докато главата на Есме не се замая от многото вино и малкото храна. След може би безброй часове Данте стана, поблагодари на всички и обяви, че е време той и невестата му да се оттеглят.

Замаяна, Есме го последва към предната врата. Когато Джейн понечи да отвори, Данте й каза, че днес няма да имат нужда от нея, затова трябва да изчака до утре и да придружи багажа на Есме до къщата му. Преди Есме да протестира, Данте обви наметалото около раменете й, взе малката чанта, която Джейн беше подготвила, и я избута навън.

Студеният въздух й помогна да проясни главата си. Преди Данте да я настани в каретата, тя се обърна и махна на чичо си, който стоеше на прага на вратата със загрижено изражение. Данте се качи и каретата потегли с трополене по улицата към къщата на Алстън.

— Добре ли си? — запита той, докато се настаняваше сред възглавниците.

— Разбира се, защо да не съм?

— Беше необичайно тиха по време на вечерята. Съжаляваш ли, че се омъжи за мене?

Тя го изгледа през присвити клепачи.

— Трябва ли?

Той вдигна рамене.

— Ти си маркиза, какво повече може да искаш?

Твоята любов.

— Доверието ти.

— Доверието трябва да се спечели. Можеш ли честно да кажеш, че ми вярваш? Ти самата още смяташ, че съм убил дядо си.

— А ти вярваш, че съм заговорничила с Калвин, за да те убия.

— Значи пак стигнахме до задънена улица.

— Не е точно така. Аз не вярвам, че си убил дядо си. Не си способен на убийство.

Данте я изгледа изумено.

— Какво те накара да промениш мнението си? Смятах, че Лонсдейл те е убедил във вината ми.

— Не вярвам на Калвин и не му се доверявам.

Данте замря.

— Какво ти е направил, освен че разпространява злонамерени клюки?

— Показа, че не заслужава доверието ми, и то по много начини. Калвин не е и наполовина такъв мъж, какъвто си ти.

Данте се ухили.

— Това комплимент ли е? Да смея ли да вярвам, че не си толкова недоволна от избора си на съпруг? Можеше да се омъжиш за Лонсдейл, нали разбираш.

— Независимо дали ми вярваш или не, аз исках този брак, Данте.

— Защо?

— Защото… — Тя спря, подбирайки думите си. — Може би защото ми харесваш в леглото.

Тя беше решила да пази сърцето си, докато не разбере какво е мястото й в чувствата на Данте.

Светлина заструи от очите на Данте. Какво беше очаквал да каже тя? Че изпитва страст, когато се люби с него?

— Ако това очакваш от мене, значи няма да бъдеш разочарована. Моята страст е на твое разположение.

Но не и сърцето ти.

Есме беше неподготвена, когато той я подхвана и я настани на скута си. Тя не се възпротиви. И как би могла, когато копнееше за неговото докосване?

— Не те целунах кой знае колко добре, за да запечатаме обета си — прошепна Данте. — Но мога и по-добре.

Устата му плени нейната с властност, която я стресна. Целувката му беше дивашки ненаситна, честно предупреждение за намеренията му за тази нощ. Ръцете му забродиха по тялото й, под наметалото, но върху роклята, търсейки пищните извивки, които скоро щяха да бъдат негови, за да ги докосне. Виеше й се свят, когато той внезапно я свали от скута си.

Бяха стигнали и Есме даже нямаше представа, че каретата е спряла. Кочияшът отвори вратата и спусна стъпалата. Данте слезе пръв и й помогна да излезе.

— Добре дошла в новия ви дом, милейди.

Предната врата се отвори, преди да бяха стигнали до нея. Есме влезе вътре, изненадана да види, че целият персонал се е събрал, за да ги посрещне. Грейсън, когото тя вече познаваше, представи всички прислужници подред, започвайки с госпожа Уинтърс, икономката, и продължавайки с камериерките, лакеите, готвачката и помощниците й. След като представи всички, Грейсън ги освободи с махване на ръка. Данте взе ръката на Есме и я отведе към стълбите.

Слугата го спря с поглед.

— Какво има, Грейсън?

— Имате посетители. Чакат ви в кабинета.

Изражението му убеди Данте, че незабавно трябва да се срещне с посетителите.

— Много добре. Покажете на милейди апартамента й и се погрижете чантата й да бъде отнесена там. — Той се обърна към Есме. — Няма да се бавя.

Данте загледа как тя се изкачва по стъпалата, преди да се обърне. Който и да го чакаше, щеше да получи кратка аудиенция, защото сватбената вечер не беше време за приемане на посетители.

Данте влезе в кабинета, но мрачното му настроение се изпари, когато видя кой го чака.

— Бабо! Дядо!

Карлота го прегърна и го задържа здраво, докато Шандор го тупаше по гърба, сякаш за да се увери, че внукът му е добре.

— Мислех, че сте в зимния си лагер. Ако знаех, че ще дойдете, щях да отложа сватбата.

— Казах ти — обърна се Карлота към Шандор. — Кристалната ми топка никога не лъже. — И тя погледна плахо към внука си. — Знаехме за сватбата ти, но не искахме да ходим там, където не ни искат.

— Не ви искат ли?! Аз винаги ще ви искам — изрече рязко Данте. — Вие сте единствените родители, които някога съм познавал, никой няма да ви гледа отвисоко, докато аз съм жив.

Шандор разпери ръце.

— Ние сме цигани. Нямаме илюзии за мястото си в този свят. Не искаме да те излагаме пред висшето общество.

— Сякаш бихте могли — засмя се Данте. — Съмнявам се, че обществото някога ще ме приеме, въпреки високия ми ранг. — И той сви рамене. — Това няма значение. Вероятно ще живея в някое от провинциалните си имения. Имам няколко имота, както ми казаха, и смятам да посещавам Лондон само когато Парламентът заседава.

— Раната ти заздравя ли както трябва? Притеснявах се, че замина, преди да беше в състояние да яздиш добре.

— Нищо ми няма, бабо. Къде оставихте фургона си? Не го видях, когато пристигнах у дома.

— Грейсън ни каза да го оставим до конюшнята — обясни Шандор. И погледна към Карлота. — Да тръгваме. Това е сватбената нощ на Данте.

— Глупости. Това е вашият дом, както и моят — отговори Данте. — Къщата е достатъчно голяма, за да имате отделен апартамент. Иска ми се да стоите винаги при мене, но знам, че сте скитници.

— Това е животът ни — изрече простичко Шандор. И погледна към Карлота. — Какво ще кажеш, жено? Да останем на гости на внука си за известно време, или да се върнем при нашите хора сега, когато знаем, че той е добре?

Карлота се вгледа в лицето на Данте.

— Усещам опасност. Още не можем да си тръгнем.

Данте се ухили.

— Мога да се грижа за себе си, бабо, но ние с Есме ще се радваме на вашата компания.

— Радвам се за вас, Данте. Най-съкровеното ми желание за тебе беше женитба по любов.

Не му се искаше да разочарова Карлота, но тя трябваше да знае истината.

— Нашето не е женитба по любов, бабо. Ние се оженихме, защото завещанието на дядо Алстън правеше моето наследство зависимо от този брак.

— Това ли е единствената причина?

— Лорд Парктън щеше да предложи Есме на Лонсдейл — призна Данте. — Нямаше никакъв начин да допусна това да се случи. Знаете, че никога не съм искал титлата или богатството, но бях решен да ги опазя от ръцете на Лонсдейл. Единственият начин да направя това беше да се оженя за Есме.

— Защо отричаш любовта си към милейди?

Данте извърна поглед, Карлота четеше мислите му.

— Тук не става дума за любов. Не се доверявам на Есме. Тя не е казала нищо, с което да ме убеди, че не е заговорничила с Лонсдейл да ме убият.

— От друга страна, нямаш факти, които да я свържат с престъплението — напомни му Карлота.

Данте въздъхна и погледна към вратата.

Шандор разбра намека.

— Внукът ни иска да отиде при съпругата си, Карлота. Прекъсваме брачната му нощ.

— Ще говорим повече утре — каза Данте. — Грейсън ще ви заведе в източното крило и ще се погрижи да имате всичко, от което се нуждаете.

Той дръпна шнура на звънеца. Когато Грейсън се появи, Данте му даде нареждания, а после пожела лека нощ на дядо си и баба си. След няколко мига Данте се заизкачва нагоре, вземайки стъпалата две по две. Това беше неговата брачна нощ и Есме го очакваше.

Той влезе в спалнята и затвори решително вратата зад себе си. Есме стана от стола край камината. Видът й му отне дъха. Прииска му се да я метне на леглото, да вдигне полите й и да влезе с един тласък в нея. Вдишвайки дълбоко, той се насили да се успокои.

— Кои бяха посетителите ти? — запита тя.

— Баба ми и дядо ми, ще останат за малко на гости.

— Колко жалко, че не успяха да пристигнат навреме за сватбата.

— Не възразяваш да останат, нали?

Есме изглеждаше изумена.

— Разбира се, че не, защо да възразявам? Харесвам дядо ти и баба ти.

— Те са цигани — напомни й Данте.

— Ти също, но аз се омъжих за тебе.

Тя пристъпи полека към него. Той я пресрещна по средата на пътя.

— Радвам се, че не си се съблякла — прошепна той. — Исках да го направя сам.

Виолетовите очи на Есме заблестяха.

— Нямах избор. Ти отказа да позволиш Джейн да ме придружи, а аз не мога да стигна до закопчалките на роклята.

Той протегна ръце и я притисна към себе си. Вкуси устните й, езикът му започна да изследва устата й, отначало нерешително, а после с растяща настойчивост.

Той внезапно прекъсна целувката и я обърна.

— Да свалим тези дрехи от тебе.

Почувства я как трепва, докато той откопчаваше копчетата по гърба на роклята й, а пръстите му се спираха властно на кожата й. Искаше я гола в ръцете си, всяка пищна нейна извивка открита за ръцете и устата му. Съблече я с настойчива бързина, с непривично непохватни пръсти. Толкова отдавна чакаше, че нямаше търпение да влезе в нея. Беше твърд като камък и се втвърдяваше още повече. Но можеше да изчака, искаше да даде на Есме също толкова удоволствие, колкото и той самият възнамеряваше да получи.

За да се застави да не бърза, той си пое дълбоко дъх на няколко пъти. Щом възстанови самоконтрола си, започна да целува гърдите й. Усети я как потреперва, почувства как зърната й се издуват и се втвърдяват. Устните му се придвижиха нагоре към туптящата вена на шията й и я близнаха леко. Тя беше сладка, толкова сладка. Той я притегли към леглото. Тя се дръпна.

— Чакай.

Ръцете й се вдигнаха към копчетата на жакета му, очите й го умоляваха.

Той отстрани ръцете й и бързо се съблече до кръста. Погледът й остана прикован към издутината в панталоните му.

— Ти ме искаш — прошепна тя.

— Никога не съм го отричал.

— Можем да направим този брак щастлив, ако му дадеш шанс.

Данте разкопча рязко панталоните си и се измъкна от тях.

— Много говориш.

Посягайки към нея, той я вдигна високо и я пусна на леглото. То изскърца протестиращо, когато той се отпусна до нея.

Тя докосна гърдите му в бавна ласка. Той трепна, опитвайки се да овладее спазмите, породени от докосването й. Ръката й продължи пътя си надолу, покрай кожата, изпъната над твърдите мускули на тялото му, оставяйки огън след себе си.

Той я дръпна към себе си, притискайки се към нея, гърди до гърди, слабини до слабини, запалвайки огън, който, страхуваше се, щеше да му отнеме цял един живот, за да го угаси. Страстта пламна, излизайки извън контрол, толкова голяма, че заплашваше да го погълне. Устата му намери нейната, похити я, ненаситна, искаща още и още. Нищо друго нямаше значение, само този миг, когато телата им изковаваха неразрушима верига.

Ръката му се плъзна надолу и средният му пръст навлезе дълбоко във влажната й сърцевина. Чувствителната й плът обви изпяло пръста му. Тя зачака в нетърпелива жажда, докато кръговите движения на пръста му засилваха страстта й до бушуваща жажда.

Тя си пое остро дъх, почувства как гърдите й набъбват срещу неговите. Плъзна ръката си към члена му и го обхвана. Той беше горещ и гладък, кадифе над твърд, плътен ствол.

— Данте, искам…

Тялото му трепна, членът му пулсираше в дланта й.

— Ако се опитваш да ме убиеш, успяваш.

— Не те искам мъртъв, искам те вътре в мене.

— Още не.

Той отстрани ръката й и се надигна над нея, стоманеният блясък в очите му беше ярък сигнал за страстта му. Мрачно, горещо желание виснеше във въздуха, когато той се плъзна надолу по тялото й. Устата му намери гърдите й, езикът му — зърната й, засмука ги едно след друго, докато Есме не се уплаши, че ще експлодира от насладата, която устата му създаваше.

Тя загледа в задъхано очакване как устата му се отделя от гърдите й, дъхвайки огън по кожата й, докато той се спускаше надолу, покрай пъпа й, чак до туфата къдрави косъмчета между краката. Езикът му се плъзна между гънките на женствеността й. Есме извика и се заизвива, повдигайки хълбоците си, за да срещне търсещата му уста. Данте хвана ханша й и я задържа на място, за да може да я гали на воля, да я вкусва и да си играе с нея. Есме се уплаши, че ще умре от удоволствие, и тогава устните му обхванаха туптящата пъпка на нейното желание.

Той я засмукваше между зъбите си и я захапваше, Есме не можа да сподави стона си, когато експлодира в безброй тресчици от начупена светлина. Почти полудяла, тя се мъчеше да избяга от заслепяващото удоволствие, то беше твърде много, прекалено интензивно, невероятно поглъщащо. Но нямаше къде да бяга. Данте я държеше здраво и продължаваше да ближе и да засмуква малката пъпка, докато и последният изблик на плътска наслада не се уталожи.

Едва тогава той вдигна глава и се отпусна върху нея, целувайки я грубо, страстно, оставяйки вкуса на собственото й тяло по устните й, докато разтваряше бедрата й с коленете си. Целувката продължи безкрайно, докато той притискаше върха на члена си към горещия й център.

— Колкото и да ме лъжеш, искам те повече, отколкото съм искал някоя друга жена — прошепна той срещу устните й.

— Никога не съм те лъгала, Данте, освен когато ти казах, че не искам да се омъжа за тебе. Не ми беше лесно да си призная истината.

Той навлезе в нея и твърдостта му я изпълни, челюстта му беше строго сключена, очите — внимателни.

— Каква е истината?

— Обичам те, Данте. Предполагам… винаги съм те обичала.

— Така казваш ти — отвърна Данте с приглушен глас.

Есме сключи глезени около кръста му и обви ръце около врата му, почувства как хлъзгавите му от пот мускули се свиват, когато той отново навлезе в нея. Как беше могла изобщо да си помисли, че той не е достатъчно добър за нея? Ако имаше някакъв начин да промени миналото, щеше да го направи. Тогава той започна да навлиза и да се отдръпва, унищожавайки всякаква мисъл, карайки я да се гърчи и да крещи, докато отново събудената й страст се изразяваше по най-първичния начин. Вълни интензивна топлина започнаха да се зараждат там, където се съединяваха бедрата й, и се втурнаха по вените й.

— Ти си моя — изстена Данте. — Никой друг мъж никога няма да те познава по този начин.

Тласъците му ставаха все по-бързи, по-силни, челюстта му се стегна, тялото му се напрегна. Есме повдигна ханша си, давайки му неограничен достъп до своята сърцевина. Секунди преди самата тя отново да намери облекчение, чу плиткото му дишане, почувства потръпването, което го разнесе на парченца, видя гримасата на удоволствие, която изкриви чертите му, когато той се зарови дълбоко в нея с един силен тласък и й даде цялото си същество.

Данте изстена и се отпусна. Усещаше тялото, си натежало, изтощено, изцедено. Извади члена си, блестящ и мокър, могъща сабя, сега заситена и омекнала. Изпъшка и се отмести от Есме.

Беше искал да удължи удоволствието, да вкуси всеки нюанс от съвкуплението им, но оголената жажда го беше погълнала. Дълбока, пареща страст се беше надигнала у него, унищожавайки самообладанието му. Сега, когато тялото му още потръпваше от отшумяващото удоволствие, си оставаше един неоспорим факт.

Би убил всеки мъж, който се опита да му отнеме Есме.

Можеше да не й вярва, тя можеше да го смята по-нискостоящ от нея, но беше негова.

Слели телата си в прегръдка, те се унесоха в сън.

Още беше нощ, когато Данте се събуди. Стаята беше тъмна, с изключение на светлината от жаравата в камината. Той усети мразовития въздух и зави Есме, преди да излезе от леглото и да напали огъня. После отиде до умивалника, сипа вода от каната в легена и се изми. Когато се върна при нея, беше порядъчно изстинал и трепереше.

— Студен си — измърмори Есме. — Къде беше?

— Мислех, че спиш. Станах, за да запаля огън. Спи.

Тя се долепи до него.

— Не мога.

Измъчен стон се изтръгна от гърдите на Данте.

— И аз не мога, както си се лепнала за мене.

— Тогава никой от нас няма да спи тази нощ — обеща Есме, покатервайки се върху него.

Той дръпна главата й към себе си и я целуна, докато я напъхваше под себе си. Есме изпусна разочарован стон, когато той се дръпна и стана от леглото.

— Къде отиваш сега?

Той отиде към умивалника, намокри една кърпа и се върна в леглото. Дръпна завивките и внимателно изми всички следи от себе си между краката й.

— Искам да ти бъде по-удобно, преди да започнем пак. — След като свърши, хвърли кърпата настрана и я взе в прегръдките си. — Сега докъде бяхме стигнали?

Есме отново се покатери върху него.

— Дотук.

Този път тя започна целувката. Ръцете на Данте я обгърнаха, но тя се измъкна от хватката му и се плъзна по тялото му, докато плътта й изгаряше неговата и тя проправяше пътечка от целувки по гърдите, към пъпа и към…

По дяволите! Той едва не скочи от леглото, когато тя пое главичката на члена му в устата си и прокара език по ръба, а после по цялата му дължина. Данте се уплаши, че ще умре на място, когато тя засмука и духна върху издутия му връх.

— Ти ме убиваш, жено!

Тя го погледна през дългите си, гъсти мигли, виолетовите й очи бяха съблазнително тъмни и предизвикателни.

— Ако наистина исках да те убия, това щеше да е идеалният момент. Харесва ти, нали?

Устата й се върна към него, засмуквайки го дълбоко. Данте изръмжа, дръпна я нагоре и я търкулна над себе си така, че тя го възседна.

— Достатъчно върши каквото си искаше, милейди.

Той я отвори с пръсти, сви хълбоците си и навлезе дълбоко, пулсиращите бездни на тялото й го приеха. С всеки тласък Есме слизаше все по-надолу, притегляйки го в най-дълбоката си сърцевина. Отметнала глава, тя го яздеше безмилостно, отчаяно търсейки мястото на върховното удовлетворение. Пръстите му се плъзнаха между телата им, откривайки извора на жаждата й, и започнаха да го галят, докато не се превърна във втвърдена розова пъпка.

Есме почти беше припаднала, докато в нея се трупаха бурни усещания, подтиквани от възхитителните ласки на пръстите на Данте, докато твърдостта му я изпълваше и я разтягаше. Удоволствието пълзеше все по-нагоре, докато тя вече не можеше да го понесе. Извивайки гръб, тя затрепери неконтролируемо, заглушавайки виковете си в ямката на шията му.

Данте продължи с нисък стон, напирайки към вибриращия й център, докато един суров звук не се откъсна от гърлото му и той запулсира яростно в нея.

Останаха слепени за дълъг, бездиханен момент, никой от двамата не искаше да разрушава магията, която ги съединяваше. Есме можеше да остане така завинаги. Очите й бяха затворени, влажните мигли лепнеха на бузите й. Когато той я отдели от себе си, тя прехапа устни, за да не изстене протестиращо.

Дълго след като Данте заспа отново, Есме лежа будна, измъчвана от емоции, които излизаха извън контрол. Той се беше любил с нея така, сякаш я обичаше. Еднакво пламенно ли се любеше този цигански любовник с всички жени? Как би могла да възстанови доверието му към себе си?

Отговорът дойде бързо. За да спечели доверието му, тя трябваше да разбере кой стои зад покушението над живота му.

Задачата, която си постави, нямаше да бъде лесна, особено след като Данте й беше забранил да се вижда и да говори с Калвин. Макар че не искаше да върви против волята на Данте, това беше необходимо, ако искаше бракът им да оцелее.

Съставила повече или по-малко плановете си, тя се прилепи до тялото на съпруга си и се унесе в сън.