Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gypsy Lover, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 65 гласа)

9

Устата на Данте се изпъна в права линия.

— Какво точно си обещала на Лонсдейл?

— Нищо, което да те засяга.

Данте нямаше време да каже друго, защото един лакей се появи, за да вземе наметките им. Първият поглед към роклята на Есме го остави без дъх. Елегантната златиста права рокля, обшита с перли и с ниско изрязано деколте обвиваше съблазнително зашеметяващата й фигура. Вместо сложна прическа, която щеше да скрие великолепната й тъмночервена коса, масата от къдрици беше обгърната само от една обсипана с перли златна диадема.

— Изглеждаш прекрасна — прошепна той.

В следния миг обявиха имената им и вече нямаше време за комплименти, колкото и да бяха уместни. Двамата бяха приветствани от семейство Каупър. Когато се вляха в гъстата тълпа, на Данте му се дощя да се обърне и да побегне.

Съмняваше се, че някога би се почувствал добре на такива официални приеми. Оценяващите погледи, които привличаше, показваха, че още го обсъждат. Макар че мнозина никога нямаше да му простят това, че беше циганин, той изобщо не се тревожеше.

Брукуърт и Карстеърс веднага дойдоха при него. Карстеърс беше придружен от годеницата си, най-добрата приятелка на Есме, лейди Луиз. Лорд Парктън се извини и се запъти към игралната зала.

— Забавлявайте се — каза той на раздяла.

Докато Есме си бъбреше с лейди Луиз, Данте дръпна Карстеърс и Брукуърт настрана, за да размени с тях две-три думи. След няколко минути Брукуърт се отдалечи, Луиз и Карстеърс го последваха.

— Бихте ли искали една напитка, милейди? — запита Данте.

Есме поклати отрицателно глава.

— Не сега, благодаря. Няма нужда да стоите непрекъснато до мене, милорд. Ще се присъединя към едни приятелки, докато вие се забавлявате.

Данте отказа да се отдели от нея. Надяваше се заплашителното му присъствие да накара Лонсдейл да не се приближава до Есме. Макар че нямаше представа какво му беше обещала тя, беше твърдо решен да го държи далече от нея. Междувременно трябваше да убеди милейди, че не е убил дядо си.

Есме тъкмо го беше представила на група свои приятелки, когато музиката засвири. Започнаха с валс.

— Милейди, това е нашият танц, смятам аз.

Преди Есме да успее да протестира, Данте я въвлече сред танцуващите. Беше научил всички популярни танци по време на едномесечното си пребиваване в Алстън Парк, преди да бъде въведен в обществото. Грейсън беше наел учител по танци, за да го подготви за лондонския му дебют.

— Много ме притискаш — протестира Есме. — Не е прилично.

— На мене ми се вижда прилично — възрази Данте, усмихвайки й се с очи. — Усмихни се — каза той. — Всички ни наблюдават. Мисля, че ме изпитват. Обществото не може да реши дали да ме приеме. Но те нямат избор, нали разбираш. Аз съм маркиз.

— Ти си циганин — отвърна Есме, усмихвайки се със стиснати зъби.

— Такъв съм си — и той се ухили. — Цигански маркиз. Доста забележителна комбинация, не си ли съгласна?

Валсът свърши. Двамата изчакаха да започне следващият. Когато това стана, Данте поведе Есме в изящни поклони и обръщания.

— Валсираш забележително добре за циганин — призна неохотно Есме.

— Циганите се научават да танцуват валс още като много малки. Знам, че си виждала роми да танцуват пред публика, музиката е съществена част от живота ни.

Разговорът замря, когато музиката млъкна и започна следващият танц. Данте знаеше, че държи Есме по-близо, отколкото допускаше обществото, но толкова отдавна не я беше държал в прегръдките си, че не можа да устои. Ако всичко вървеше така, както планираше за тази вечер, щеше да направи нещо повече, отколкото само да я прегръща.

Когато замряха и последните тонове на музиката, Данте отведе Есме настрана от танцуващите и я поведе по един коридор.

— Какво правиш? Обещах следващия танц на лорд Батърли.

Без да обръща внимание на протестите й, той я поведе по коридора и през една врата, през която се влизаше в малка празна стая. Данте затвори вратата, обърна ключа в ключалката и го сложи в джоба на жилетката си.

— Не можем да стоим сами тук, Данте — предупреди го Есме. — Ако ти е известно нещичко за обществото, ще разбереш, че репутацията ми ще бъде съсипана, ако ни намерят тук заедно.

Данте се засмя.

— Колко къса памет имаш, любов моя. Вече си съсипана. Отнех ти девствеността. Може да си забравила, но аз не съм.

Есме изстена. Този циганин наистина ли нямаше капчица срам? Защо непрекъснато й хвърляше в лицето собственото й недискретно поведение? Скръствайки ръце пред гърдите си, тя каза:

— Откъде знаеше, че тази стая ще бъде свободна?

— Питах Брукуърт дали не знае някакво място, където двамата с тебе да си поговорим насаме. Той ме упъти насам.

— Казвай каквото имаш да казваш, а после отключи вратата. Искам да си тръгна.

Данте пристъпи към нея, докато не се озова толкова близо, че тя можеше да усети топлината на тялото му, да почувства мъжествения му аромат.

— Какво трябва да кажа, за да те накарам да повярваш, че нямам пръст в смъртта на дядо ми?

Есме се вгледа в лицето му.

— Вярваш ли, че дядо ти се е самоубил?

Замислено изражение овладя очите на Данте. Мълчанието вибрираше помежду им. Когато най-накрая той заговори, гласът му тегнеше от емоции.

— Не. Не вярвам, че дядо Алстън сам е отнел живота си.

Есме почувствува как коленете й се разтреперват, но се насили да продължи.

— Ти ли го уби? — прошепна тя.

— Не! — Острото му отрицание отекна в тишината.

— Ако е бил убит, знаеш ли кой го е убил?

Никакъв отговор. Тя си пое остро дъх, когато прозрението я осени.

— Знаеш, нали?

— Знам, че не съм го направил аз. Стига за това… не съм те довел тук, за да бъда разпитван.

— Защо сме тук?

— Заради това.

Есме ахна, когато Данте я притисна до гърдите си и прокара ръка нагоре по шията й. Вплитайки пръсти в косата й, той едва не развали сложната коафюра, която беше измайсторила Джейн, и диадемата й отлетя на пода. С рязко дръпване наклони главата й назад и прошепна срещу устните й:

— Липсваше ми.

Преди тя да успее да протестира, той плени устата й. Не искайки да стане жертва на съблазънта на циганина, Есме стисна устни, отказвайки му достъп до вътрешността на устата си.

Той плъзна език по ръба на устните й. Когато те не се отвориха под настоятелния му натиск, той вдигна глава и я изгледа втренчено. Очите му отново й се усмихваха. Сърцето й запърха в гърдите, толкова силно, че тя се уплаши, че може да изскочи.

— Отвори уста, милейди.

— Не, аз…

Данте се ухили.

— Току-що го направи.

И с тези думи той плени устата й, плъзвайки езика си в нея, без да срещне никаква съпротива.

— Искам те. — Гласът му прозвуча дрезгаво, намеквайки за скрити желания. — Искам да те прегръщам, да те притежавам. Искам да целувам всеки инч от кожата ти, да те докосвам навсякъде, да карам тялото ти да пее, да заровя езика си в най-тайните ти места.

Той я целуваше, шепнейки думи на страст и копнеж. Есме беше изгубена. Дрезгавият му глас пораждаше прилив на топлина в корема й, караше кожата й да смъди, а краката й да треперят. Как беше могла да се надява, че ще се възпротиви на този безсрамен цигански любовник? Не можеше.

Когато той я положи на мекия килим пред камината, Есме не можа да открие у себе си нито воля, нито желание да го възпре. Топлият блясък на огъня беше толкова интимен, ароматът на горящите борови цепеници в стаята беше така еротичен, че тя не можеше да си представи по-добро място за съблазняване.

Съблазняване!

Тя се надигна, опитвайки се да го отблъсне.

— Какво си мислиш, че правиш?

— Знам какво правя. Ще те любя.

— Не искам…

Изречението умря, преди да се беше родило, докато той се изтягаше до нея, привличайки я в прегръдките си и обсипвайки устата й с нежни целувки. Това, което Есме се канеше да каже, се изгуби в мъглата на страстта, толкова силна, че тя се разтрепери. Той дръпна надолу ниско изрязаното деколте на роклята, оголвайки гърдите й. Тя почувствува как пръстите му танцуват по зърната й, усети ги как набъбват и започват да пулсират. Тогава устата му замени пръстите. Той я засмука, тя извика и се изви срещу него. Той не проявяваше никаква милост.

Затваряйки очи, тя стисна юмруци, когато страстта я плени в безпощадната си хватка. Пулсът й се ускори, когато той хвана ръба на полата й и го вдигна нагоре, разкривайки обутите в бели чорапи глезени.

— Иска ми се да можех да те съблека гола — изрече той замислено. — Следващия път, когато се любим, няма да има никакви дрехи между нас.

С едва сдържано нетърпение той запретна полите й, търсейки центъра на нейното удоволствие. Първият му поглед към червеникавите къдрави косъмчета на мястото, където се съединяваха бедрата й, накара стомаха му да се свие от отчаяна жажда.

Той я изгледа с неразгадаемо изражение, отмести полите й и с длани повдигна седалището й, докато в същото време снишаваше глава към нея.

— Какво правиш?

Гласът й се извиси в пристъп на паника.

— Гледай и ще видиш.

Главата му се сниши към нея. Той целуна корема й. Тя изстена едва чуто. Той се изправи, без да отделя очи от нейните, докато сваляше жакета и жилетката си и разкопчаваше ризата си. Когато се върна към нея, вдигна краката й, наведе глава и лъхна срещу разгорещената плът на вътрешната страна на бедрата й. После езикът му се подаде и близна влажната й цепнатина.

— Данте! Не можеш! Моля те…

— Смятам да ти доставя удоволствие, любов моя, да ти доставя наистина огромно удоволствие. Отпусни се, искам да вкуся сладкия ти нектар. Обещавам, че ще харесаш това, което ще направя с тебе.

Тя се опита да се дръпне от него. Но той не й позволи. Задържа я, пъхвайки ръце под бедрата й, и качи краката й на раменете си. Езикът му отново я намери, плъзвайки се между гънките на секса й с нежни докосвания. Насладата я разтърси. Със задъхан стон Есме вплете ръце в косата му, не за да го отблъсне, както би трябвало, а за да задържи лицето му между пламтящите си бедра. Той утоли жаждата й, засмуквайки възелчето на нейната женственост, бавно и методично, без да обръща внимание на противодействието й. Тя потисна един стон, когато след миг езикът му се пъхна дълбоко в нея, вкусвайки, напирайки, давайки й най-прекрасната наслада, която някога беше познала.

Есме подивя, извивайки се срещу устата му, хълбоците й се движеха в първичен ритъм, стар като времето. Изтезанието свърши рязко, когато тя стигна до кулминацията си, извисявайки се в пулсиращо, безумно освобождение. Извиваше се към устата му, разпилявайки се в струя от искри.

Докато тя се спускаше бавно на земята, Данте пусна краката й и се плъзна нагоре. Раздели коленете й, прилепи уста към нейната и я накара да се отвори за него с болезнено туптящата си ерекция. Тя се вкопчи в него, дишайки учестено и плитко, както и той. Капчици пот течаха по лицето му, докато навлизаше все по-дълбоко в нея. Кръвта му туптеше оглушително, тялото му викаше за освобождение, докато той се потапяше все по-дълбоко и се отдръпваше, все по-бързо и по-рязко, усещайки топлината, която се набираше помежду им.

Чу я да стене, разбра, че отново ще стигне до кулминация, и се надигна на лакти, за да може да наблюдава лицето й. Навлезе отново и отново, лицето й пламтеше, тялото й се изви рязко и тя извика. Тогава той освободи и нея, и себе си. С един последен тласък в него избухна неповторимо усещане, светлини заискриха под клепачите му и семето му се изля в нея.

Той се строполи отгоре й, поемайки си дъх едва-едва, докато сърцето му биеше така силно, че се уплаши, да не би да изскочи от гърдите му. След като се оженеха, щяха да изследват страстта си всяка нощ, той усещаше, че сексът с Есме никога нямаше да бъде скучен. Опря глава до челото й, искайки тя да почувства същото, което и той, но тя не му позволи тази наслада. Когато отвори очи, те искряха от ярост.

— Проклет да си! Съблазни ме, след като си обещах, че няма да допусна да се случи отново. — И тя го отблъсна. — Махай се от мене!

Данте нерешително се отдели от нея и се изправи на крака. Когато й подаде ръка, Есме не му обърна внимание и стана без негова помощ.

— Косата ми е ужасна — оплака се тя, докато приглаждаше полите си и напъхваше гърдите си обратно в корсажа. — Не мога да изляза оттук в такъв вид.

Данте изрече без никакво разкаяние:

— Смятам, че стаята за почивка на дамите е наблизо.

Есме го изгледа свирепо.

— Планирал си всичко това, нали?

— Аз… липсваше ми — изрече той смутено.

— Защо аз, когато можеше да имаш всяка жена тук на бала?

— Исках те. Ти си ми годеница.

— Нямаш годеница — нападна го Есме. — И няма вероятност да се сдобиеш с годеница.

— Ще говоря с чичо ти тази вечер и утре ще купя специално разрешително — каза Данте, обличайки жакета си и връзвайки безнадеждно намачканото копринено шалче. — Ще ти съобщя веднага щом всичко бъде готово.

— Не се безпокойте, милорд. Не мога да се омъжа за човек, на когото не вярвам. Твърде много въпроси възникнаха около тебе, а ти не ми даваш приемливи отговори.

— Есме, това е нелепо. Трябва да се омъжиш за мене. Любих се с тебе, това може да има последици.

— Няма да ме накараш насила да се омъжа за тебе — възрази тя. Вдигна диадемата си и мина покрай него. — След като си оправя косата, ще помоля чичо Даниел да ме отведе у дома.

— Не познавам по-упорита жена от тебе. — В думите му се долавяше отвращение. — Колко пъти трябва да ти казвам, че нямам нищо общо със смъртта на дядо ми?

— Докато ти повярвам — отвърна рязко Есме.

И отвори вратата.

— Чакай! Остави ме първо да проверя коридора.

Той подаде глава от вратата, не видя никого и я остави да мине покрай него.

Есме се запъти към стаята за почивка, молейки се да не срещне някоя своя позната. Стана точно така. Всъщност, стаята бе празна, ако не се брои една камериерка, оставена там, за да помага на дамите, които евентуално биха имали нужда от помощ.

— Ще бъдете ли така добра да ми помогнете за косата ми? — запита Есме. — Танците бяха толкова бурни, че прическата ми е абсолютно съсипана.

Девойката се усмихна, настани я пред тоалетката и взе една четка. Когато Есме излезе от стаята, талантливата камериерка беше върнала предишния блясък на прическата й.

Тъй като Есме не искаше да минава през балната зала, за да стигне до чичо си в игралната зала, тя се запромъква покрай стената, сръчно заобикаляйки тълпата, събрана около танцуващите.

— Есме, ето те и тебе! Чудех се къде си се скрила. — Калвин. Той изникна до нея и мушна ръка под лакътя й. — Къде си се разбързала така?

— Към игралната зала, да помоля чичо Даниел да ме заведе у дома.

— Но ти току-що пристигна.

— Изведнъж ме заболя главата.

Навеждайки се към нея, той прошепна на ухото й:

— Трябва да поговоря насаме с тебе. Обеща, не помниш ли?

— Не може ли да остане за някой друг път? Омръзна ми от разговори насаме.

Калвин я изгледа озадачено.

— Това не може да чака. Пък и тъкмо сега идвам от игралната зала. Парктън печелеше. Няма да му се иска да си тръгне. Нека те отведа у вас. Тъкмо ще имаме възможност да поговорим.

Есме не беше убедена.

— Някой лакей може да съобщи на Парктън — настоя Лонсдейл. — Уверявам те, че той няма да има нищо против да те отведа у вас.

Есме тъкмо щеше да откаже, когато забеляза Данте да се запътва към игралната зала, вероятно с намерението да говори с чичо Даниел.

— Много добре, ще оставя съобщение за чичо, като си тръгвам. Не мога повече да остана тук.

Това, което не каза на Калвин, беше, че циганинът и чичо й вероятно уговаряха дата за нейната сватба, точно в този момент. Тя позволи на Калвин да я съпроводи до фоайето, за да вземе наметките им. Преди да излязат, Есме помоли един лакей да предаде устно съобщение на чичо й. После Калвин я изведе навън и я настани в затворената си карета. Забави се малко, колкото да даде наставления на кочияша си, а после се присъедини към нея.

Каретата потегли бързо по улицата.

— Тук сме съвършено насаме, Калвин — каза Есме. — Какво искаше да ми кажеш?

— Отнася се за циганина.

Есме въздъхна.

— Разбира се.

Сега главата вече действително започваше да я боли.

— Посетих адвоката на вуйчо си и пожелах да прочета цялото завещание — призна Лонсдейл. — Научих, че има допълнение, което не беше огласено при четенето.

Есме симулира интерес. Какво би могло да означава за нея допълнението към това завещание?

— Защо това трябва да ме засяга?

— Защото е свързано с бъдещето ти, Есме — отвърна Калвин. — Ако Алстън не се ожени за тебе до шест месеца, титлата се връща при мене.

Есме се насили да вдиша и да издиша, стремейки се да накара сърцето си да продължи да бие, докато си спомняше всичко, което се беше случило между нея и Данте. Той изобщо не се интересуваше от нея. Алчността беше диктувала действията му от момента, когато се бяха срещнали. Е, може би не още от първата им среща, защото в началото той нямаше представа коя е тя.

А може би е знаел? Дали неговото съблазняване не е било грижливо планирано и изпълнено? Ридание заседна в гърлото й. Как можа да я измами така? Защо не й беше казал за допълнението към завещанието, вместо да я кара да вярва, че тя означава нещо за него? Презрително изсумтяване се изтръгна от гърлото й. Циганският любовник просто се показваше достоен за репутацията си. Съблазняването на жените подхранваше егото му. Той беше сексуален хищник, който си умираше да се забавлява с жените. Как можа да се покаже толкова глупава, че да повярва, че наистина я е искал?

— Есме, добре ли си? — запита Лонсдейл. — Чу ли какво ти казах?

— Да, чух — прошепна тя. — Данте ще загуби всичко, ако не се омъжа за него до шест месеца.

— Е, може би не всичко. Все пак ще наследи прилична сума. Той те използва, скъпа. Ухажва те, за да изпълни клаузите от завещанието на вуйчо ми, поради никаква друга причина. Вярваш ми, нали?

Есме кимна.

— Това обяснява всичко.

Калвин се приближи още повече към нея.

— Има начин да му го върнеш, да му откажеш онова, заради което е излъгал и може би дори е извършил убийство.

Есме се вгледа в познатото лице на Калвин и се почуди какво нежелателно беше намерила у него. Чертите му бяха приятни, макар че изглеждаше невзрачен и обикновен в сравнение с красивото лице на Данте, с мощното му тяло и искрящия му дух.

След като Данте се беше любил с нея тази вечер, Есме беше разбрала, че бракът с циганина беше единственият начин да утоли жаждата си за него. Беше разбрала, че изпитва ненаситно желание за него, за допира му, за целувките му.

Но неговото предателство беше отишло твърде далече. Той би могъл да й каже в който и да било момент от познанството им, че женитбата им не е само желание на нейните родители и на дядо му, а че цялото му бъдеще като маркиз зависи от нея. Докато Калвин не й беше казал истината, тя беше предполагала, че Данте я иска заради самата нея. Заболя я, когато разбра, че той иска титлата, а не нея.

Въпреки че беше презирала Данте заради циганската му кръв, в един момент тя беше започнала да осъзнава, че произходът му няма почти никакво значение за чувствата й спрямо него. С времето щеше да капитулира и да се омъжи за него, но не и сега. При никакви обстоятелства нямаше да се омъжи за Данте, като знаеше, че я е измамил. Би могъл да загуби всичко и да се върне да живее във фургона си, това не я интересуваше.

Калвин заслужаваше титлата много повече от циганина. Внезапно Есме осъзна какво й беше казал Калвин.

— Какво предлагаш, Калвин?

— Има само един начин да осуетим замислите на Алстън, скъпа. Знаеш, че чичо ти ще настоява да се омъжиш за този негодник, така че трябва да действаме бързо.

— Да, разбира се, но как…

— Позволих си да купя специално разрешение.

Есме изстена. Всички мъже ли носеха у себе си специални разрешения?

— Няма нужда да отиваме в Шотландия, за да се оженим — каза Калвин. — Ще заминем веднага за вилата ми южно от Лондон, близо до село Хийт. Сигурен съм, че местният викарий с радост ще ни ожени. Всички ще сметнат, че сме избягали в Гретна Грийн, затова ще бъдем на сигурно място в Хийт, докато не се върнем в Лондон и не обявим брака си. Нямам търпение да видя лицето на циганина, когато научи, че титлата и властта са му били отнети. — И той изду гърди. — Отдавна чаках да наследя богатството на вуйчо Алстън.

Есме прехапа долната си устна. Бягството с Калвин изглеждаше доста драстично, но тя не можеше да измисли друг начин да осуети замислите на Данте. Освен това, ако той беше убил дядо си, както подозираше Калвин, женитбата с него можеше да застраши и собствения й живот.

— Не ме дръж в напрежение, Есме. Кажи, че ще се омъжиш за мене. Можем да заминем тази вечер.

Тя го изгледа втренчено, колебаейки се.

— Не ми казвай, че имаш някакви чувства към този циганин, че го предпочиташ пред мене. — Той направи гримаса с очевидно отвращение. — Та той е един проклет циганин… как можеш да понасяш да… да те докосва?

Да оставя Данте да ме докосва е по-лесно, отколкото си го мислиш.

— Не мога да тръгна тази вечер. Нямам дрехи, нямам какво да облека, само балната рокля.

— И двамата знаем, че Алстън ще тръгне след тебе — възрази Калвин. — Не можем да отлагаме.

Есме бе толкова сърдита на Данте, че логиката на Калвин започна да й харесва. Би искала да види Данте наказан, а женитбата й с Калвин със сигурност щеше да постигне точно това. Тя не се замисли как бракът й с Калвин ще се отрази на собствения й живот или че щеше завинаги да бъде обвързана с един мъж, когото само харесваше. Не мислеше за друго, освен за факта, че Данте беше излъгал, може би беше извършил убийство и я беше съблазнил за собствено удоволствие и печалба.

— Много добре, но най-напред ме заведи у дома, за да се преоблека и да взема малко багаж. Чичо Даниел няма да го има още поне няколко часа. Чак утре сутринта ще се разбере, че ме няма.

— А камериерката ти?

— Ще вземем Джейн с нас.

— Не е разумно — възрази Калвин. — Остави камериерката, тя ще каже на Парктън, че сме избягали в Гретна Грийн. Това ще заблуди Алстън, ако се опита да те последва.

О, той ще тръгне след мене, така си е.

— Може би имаш право — съгласи се Есме.

Имаше натрапчивото усещане, че в целия този план нещо не е наред, но не би могла да каже какво точно. Може би щеше да й стане ясно по пътя към Хийт. Точно сега емоциите й бяха прекалено объркани, за да може да мисли ясно.

Каретата спря пред къщата на Парктън.

— Побързай — подкани я Калвин.

— Няма да се бавя — обеща Есме.

Един сънен лакей отвори вратата и й подаде лампа, за да осветява пътя си нагоре по стълбите. Джейн, задрямала на един стол, се събуди веднага.

— Рано се връщате, милейди. — И тя се взря отблизо в Есме. — Нещо не е наред. Виждате ми се разстроена.

— Помогни ми да се измъкна от балната рокля и да облека пътен костюм — нареди Есме. — После приготви няколко смени дрехи и други важни неща, които може да ми потрябват за едно кратко пътуване.

Джейн зяпна.

— Какво сте намислили, лейди Есме?

Брадичката на Есме се вирна.

— Ще избягам с Калвин.

— Няма да направите такова нещо!

— Напротив, ще го направя. Не разбираш, Джейн. Данте ме е използвал. Той не е този, за когото се представя. Няма да се омъжа за него при никакви обстоятелства. Трябва да кажеш на чичо ми утре сутрин, че съм избягала с Калвин в Гретна Грийн.

Лъжата едва не я задави, но трябваше да я изрече, за да отпрати Данте в друга посока.

— Не сте на себе си, милейди. Не правете това, докато сте така разстроена. Почакайте до утре, когато ще имате време да премислите всичко. Дотогава ще си спомните, че лорд Лонсдейл не е предпочитаният от вас човек.

Есме смъкна роклята си, свали диадемата и се отправи към гардероба си. Ако Джейн не искаше да й помогне, сама щеше да се справи. Избра тъмна пътна рокля и започна да я навлича. Джейн въздъхна и се зае да й помага.

— Ако сте решили да извършите тази лудост, ще опаковам багаж за вас и за себе си — каза камериерката.

— Не, ти трябва да останеш тук и да кажеш на чичо Даниел и на циганина къде съм отишла, но утре сутринта. Внимавай, извънредно важно е да изчакаш.

Джейн скръсти ръце на мощната си гръд.

— Правите огромна грешка.

— Позволи ми аз да се безпокоя за това. Чичо Даниел очаква да се омъжа за Данте, а аз не мога да го направя. Той е убил дядо си.

Цветът се оттегли от лицето на Джейн.

— Не вярвам! Кой ви наговори такива неща?

Есме намери чантата си в дъното на гардероба и започна да хвърля дрехи в нея. Джейн я бутна настрана и се зае със задачата.

— Щом настоявате да го направите, най-малкото, което мога да направя, е да се погрижа за багажа ви. Но не си мислете, че лорд Алстън няма да тръгне подире ви. Той е привързан към вас. Виждам го в очите му.

— Ха! Това, което виждаш, е алчност… и страст. Нямам време за дълги дискусии. Ще обясня всичко, когато се върна като съпруга на Калвин.

— Заблуждавате се, милейди, ако мислите, че ще бъдете щастлива с лорд Лонсдейл. Интересувате се от маркиза повече, отколкото искате да си признаете.

— Стига, Джейн! Решила съм. Просто кажи на Данте и на чичо ми точно това, което ти казах. Гретна Грийн, не забравяй. Но няма да казваш нищо до утре.

Джейн кимна, подсмърчайки в носната си кърпичка, Есме взе чантата и наметката си и остави ридаещата Джейн. Дежурният лакей дремеше на пейката, но се събуди, когато Есме отвори вратата.

— Милейди, къде заминавате?

— В Гретна Грийн — изрече весело Есме. — С виконт Лонсдейл.

Лакеят беше толкова изумен, че само я изгледа втренчено, докато тя излизаше от вратата.

Есме се качи в чакащата я карета, настани се сред възглавниците и се запита дали не прави огромна грешка.

Джейн изчака каретата да се скрие зад завоя и прати един лакей да докара лорд Парктън от бала у семейство Каупър. Нямаше начин да чака чак до утре, за да осведоми негова светлост за прибързаното решение на лейди Есме да избяга с лорд Лонсдейл.

Данте се усмихваше весело, застанал до вратата на игралната зала. Току-що се беше любил с Есме и нямаше търпение да осведоми лорд Парктън, че е готов да определи датата. Като за късмет Парктън се беше задълбочил в играта си и едва сега можа да се измъкне, за да размени две думи с Данте. Двамата напуснаха игралната зала заедно и се запътиха към една усамотена ниша.

— Къде е Есме? — запита Парктън. — Прати ми известие, че си отива у дома.

— Невъзможно. Видях я, че отива в стаята за почивка на дамите, това беше само преди няколко минути. Ще я намеря веднага щом уговорим дата за сватбата. Колкото по-скоро стане, толкова по-добре. Утре ще купя специалното разрешение.

Парктън се взря в лицето на Данте, докато по-младият мъж не започна да се върти нервно под напрегнатия му поглед. Накрая той каза:

— Значи така стоят нещата, а?

Данте нямаше намерение да пита Парктън какво иска да каже.

— Много добре, нека планираме тази сватба — каза Парктън. — Две седмици след идната събота добре ли е?

— Напълно, стига Есме да е съгласна.

— Тя ще се съгласи — увери го Парктън. — Оставете подготовката на мене. Самият епископ ще ви ожени в катедралата пред всички видни членове на висшето общество. Само елате навреме със специалното разрешение.

Вълна от щастие се разля из тялото на Данте.

— Извинете ме, милорд, нямам търпение да намеря годеницата си и да й съобщя добрата новина.

Двамата си стиснаха ръцете, но преди Данте да тръгне да търси Есме, един лакей се приближи към тях.

— Лорд Парктън, вашият лакей ви чака във фоайето, желае да говори с вас. Каза, че е спешно.

Данте и Парктън размениха обезпокоени погледи, преди да тръгнат заедно към фоайето.

— Граймз, какво се е случило? — запита Парктън тревожно.

Граймз изглеждаше толкова мрачен, когато погледна към Парктън, че сърцето на Данте затуптя ускорено. Какво е направила Есме сега?

— Милорд, простете за безпокойството, но Джейн ме изпрати веднага да ви намеря. Казва, че това не може да чака до сутринта.

— Казвай, човече! — почти извика Парктън.

— Лейди Есме, милорд. Избягала с лорд Лонсдейл.

— Какво искаш да кажеш с това, че избягала с Лонсдейл? — запита строго Данте.

— Точно това, милорд. Върна се у дома от бала, накара Джейн да й приготви една чанта и тръгна с каретата на лорд Лонсдейл. Джейн трябваше да ви го каже чак утре сутринта, но ме изпрати да ви осведомя веднага.

Данте изригна една ругатня и се запъти към вратата.

— Алстън, къде отивате? — викна Парктън след него.

— Да доведа Есме. Тя е моя. Лонсдейл не може да я има.

— Късмет — извика след него Парктън. — Страхувам се, че ще ви е необходим.