Метаданни
Данни
- Серия
- Сияние (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Shining, 1977 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Надя Баева, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Криминална литература
- Мистично фентъзи
- Психологически трилър
- Психологически хорър
- Хорър (литература на ужаса)
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 174 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Георги
Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)
Издание:
СИЯНИЕ. 1992. Изд. Нар.култура, София. Роман. Превод: от англ. Надя БАЕВА [The Shining / Stephen King]. Художник: Николай ПЕКАРЕВ. Формат: 20 см. Офс. изд. Тираж: 25 000 бр. Страници: 415. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-04-0060-0
История
- — Корекция
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Сияние (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сияние.
| Сияние | |
| The Shining | |
_front_cover,_first_edition.jpg) | |
| Автор | Стивън Кинг |
|---|---|
| Създаване | 1977 г. САЩ |
| Първо издание | 1977 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | хорър |
| Вид | роман |
| Сияние в Общомедия | |
„Сиянието“ е роман на ужасите на американския писател Стивън Кинг. Публикуван през 1977 г., „Сиянието“ е третият роман на Кинг и първият бестселър с твърда корица: успехът на книгата утвърждава Кинг като виден автор в жанра на ужасите. Обстановката и героите са повлияни от личния опит на Кинг, от посещението му в хотел „Стенли“ през 1974 г. и възстановяването му от алкохолизъм. Романът е последван от продължение „Доктор Сън“, публикувано през 2013 г.
„Сиянието“ се съсредоточава върху живота на Джак Торънс, амбициозен писател и възстановяващ се алкохолик, който приема позицията на зимен пазач на известния хотел Овърлук в Колорадо, Скалистите планини. Семейството му го придружава. Това са жена му Уенди и сина му Дани Торънс, който притежава сиянието – редица психически способности, които позволяват на Дани да вижда ужасното минало на хотела. Скоро след като семейството стават затворници в хотела заради непрестанната силна снежна буря, свръхестествените сили в хотела влияят на разума на Джак и поставят жена му и сина му в невероятна опасност.
Сюжет
Действието в „Сиянието“ се развива предимно в измисления хотел Овърлук, изолиран, обитаван от духове, разположен в Скалистите планини Колорадо. Историята на хотела, която е описана от няколко герои, включва смъртта на някои от гостите и на бившия зимен пазач Делбърт Грейди, който се поддава на хотела и убива семейството си и себе си.
Сюжетът е съсредоточен върху Джак Торънс, съпругата му Уенди и техния петгодишен син Дани. Те се местят в хотела след като Джак приема позицията на зимния пазач. Джак е амбициозен писател [1] и възстановяващ се алкохолик с проблеми с гнева, които го карат неволно да счупи ръката на Дани и да загуби работата си като учител след като нападна ученик. Джак се надява, че уединението на хотела ще му помогне да се свърже със семейството си и да му даде мотивацията, необходима за работа по пиеса. Родителите му не знаят, но Дани притежава телепатични способности, наричани сиянието, които му позволяват да чете мисли и да предсказва разни събития. Семейство Торънс пристигат в хотела в деня на затварянето му. Мениджърът на хотела ги развежда. Срещат главния готвач Дик Халоран, който притежава способности, подобни на тези на Дани, и който обяснява на Дани силите му. Това свързва готвача и детето по специален начин.[2] Останалите служители и гости напускат хотела и оставят семейство Торънс сами в хотела за зимата.
Докато Торънс се настаняват в Оверлук, Дани вижда призраци и плашещи видения, но не споделя това с родителите си, защото чувства, че тази работа е важна за баща му и за бъдещето на семейството. Уенди смята да оставят Джак сам да приключи работата, но Дани отказва. Той мисли, че баща му ще бъде по-щастлив, ако останат. Въпреки това, Дани скоро осъзнава, че присъствието му в хотела прави свръхестествените сили по-могъщи, превръщайки ехото на миналите трагедии в опасни заплахи. Привиденията придобиват физическа форма и топиарите на животни в градината оживяват. Снегът откъсва семейство Торънс от външния свят.
Хотелът има затруднения с обладаването на Дани и започва да обладава Джак, като затруднява писателската му дейност и го примамва чрез записки в мазето към историята на хотела. Джак става все по-нестабилен, унищожавайки CB (си-би) радио и снегомобил – единствените им две връзки с външния свят. Един ден, след скандал с Уенди, Джак намира бара на хотела, напълно зареден с алкохол, въпреки че преди това е бил празен, и е свидетел на парти, на което се среща с призрака на барман на име Лойд. Джак танцува с призрака на млада жена, която се опитва да го съблазни, но си тръгва след като роклята ѝ се свлича и всички я виждат гола. Докато Джак се напива, хотелът използва духа на бившия пазач Грейди, за да подтикне настоящия пазач да убие семейството си. Първоначално той се противопоставя, но нарастващото влияние на хотела в съчетание с алкохолизма и гнева на Джак се оказва твърде голямо. Той става чудовище под контрола на хотела.[3][4] Уенди и Дани надвиват Джак след като той атакува Уенди, заключват го в килера, но призракът на Делбърт Грейди го освобождава, като го кара да обещае да му доведе Дани и да убие Уенди. Джак наранява Уенди с един от стиковете за роке на хотела, но тя се заключва в банята. Джак се опитва да пробие вратата, но Уенди прерязва ръката му с бръснач, за да го спре.
В същото време, Халоран, който работи в зимен курорт във Флорида, получава телепатичен зов за помощ от Дани. Халоран се втурва обратно към Овърлук, но там той е атакуван от топиарите на животни, пазещи хотела, и тежко ранен от Джак. Джак преследва Дани из хотела и го хваща на най-горния етаж. Там той за кратко време възвръща контрол над съзнанието си и умолява Дани да бяга. Дани вижда, че това не е наистина баща му, а само маска, сложена от хотела. Хотелът поема контрола над Джак отново, като го насилва да унищожи собственото си лице и череп със стика, да заличи последните следи Джак Торънс и да открие същество, контролирано от хотела „мениджър“. Спомняйки си, че Джак е пропуснал да освободи налягането върху нестабилния бойлер на хотела, Дани съобщава на хотела, че скоро ще има взрив. Дани, Уенди и Халлоран бягат, хотелското създание се опитва да овладее налягането, но е твърде късно и бойлерът експлодира, убивайки Джак и унищожавайки Овърлук. Преодолявайки последния опит на хотела да го обладае, Халоран води Дани и Уенди на безопасно място.
Епилогът на книгата се състои следващото лято. Халоран, който работи като готвач в курорт в Мейн, утешава Дани, докато Уенди се възстановява от нараняванията, които Джак ѝ е причинил.
История на написването
След като написва „Кери“ и „Сейлъмс Лот“, случката и в двата романа е поставена в малките населени места на родния за Кинг Мейн, той търси промяна за следващата книга. „Исках да прекарам една година далеч от Мейн, за да може следващият ми роман да е в друго пространство.“ [5] Кинг отваря атлас на САЩ на кухненската маса и произволно посочва място, което се оказа Боулдър, Колорадо.[6] На 30 октомври 1974 г.[7] Кинг и съпругата му Табита се настаняват в хотел Стенли в близкия Естес Парк, Колорадо. Те са били единствените гости в хотела тази нощ. „Когато пристигнахме, те се готвеха да затворят за сезона и ние се оказахме единствените гости на мястото – пълно с всичките тези дълги, празни коридори“. Настаняват се в стая 217, за която се говорело, че е обитавана. Затова стая 217 е толкова специална и в книгата.
Десет години по-рано Кинг прочел „Велд“ на Рей Бредбъри и се вдъхновил да напише история за човек, чиито сънища ще се превърнат реалност. През 1972 г. Кинг започва роман, озаглавен „Тъмно сияние“, който трябвало да бъде за паранормално момче в паранормален увеселителен парк, но идеята никога не се реализирала и той изоставил книгата. През нощта в Стенли тази история се върнала при него.[8]
Кинг и съпругата му вечерят голямата трапезария съвсем сами. За ядене могат да изберат само единственото останало ястие. В стаята е пусната оркестрална музика и те седят на единствената маса. „С изключение на нашата маса всичките столове бяха върху масите. Музиката отекваше по дългия коридор. Бог ме беше пратил там, за да чуя и да видя това. Докато си легнах тази нощ, вече имах цялата книга в главата си." [9]
След вечеря съпругата му се прибрала, но Кинг се разхождал из празния хотел. Озовал се в бара и барман на име Грейди му сервирал.
„Тази нощ сънувах как тригодишният ми син тича през коридорите, гледа назад през рамо и крещи. Преследваше го пожарен маркуч. Станах рязко, целия в пот, почти паднах от леглото. Запалих цигара, седнах на един стол и погледнах през прозореца към Скалистите планини и в момента, в който цигарата свърши, имах костите на книгата подредени в ума си. "
„Понякога се изповядваш. Винаги скриваш това, което признаваш. Това е една от причините да измислиш история. Например, когато написах „Сиянието“, главният герой е човек, който е счупил ръката на сина си, който бил дете и самият той е бил бит. И като млад баща с две деца, бях ужасен от чувствата на истинска враждебност към моите деца, които понякога изпитвах. Няма ли да спреш някога? Няма ли да си лягаш? И с времето започнах да мисля, че вероятно има много млади бащи и млади майки, които се чувстват ядосани и гневни чувства на децата си. Но като някой, който е бил възпитан с идеята, че татко знае най-добре, и образа на Уорд Клийвър от "Оставете го на Бийвър“, си мислех: О, ако той не млъкне, ако не млъкне… Когато написах тази книга, споделих много от това и се опитах да се освободя от него, но това беше и изповед. Да, има моменти, когато се чувствах много ядосан към децата си и дори чувствах, че мога да ги нараня. Е, децата ми сега са по-големи. Наоми е на петнадесет години, Джоуи е на тринайсет, а Оуен – на осем, и всички те са страхотни деца, и не мисля, че съм вдигал ръка срещу нито едно от децата си вече 7 години, но преди време...“
„Сиянието“ също е силно повлияно от „Обладаването на Хил Хаус“ на Шерли Джаксън,[10] "Маската на Червената смърт“ и „Падането на Къщата на Ашер" на Едгар Алън По и „Изгорелите предложения“ на Робърт Мараско. Историята често е сравнявана със „Странноприемницата“ на Ги дьо Мопасан.[11]
Преди да напише „Сиянието“, Кинг вече е написал „Roadwork“ и „The Body“, но и двете са публикувани по-късно. Първата чернова на „Сиянието“ отнема по-малко от четири месеца и той успява да го публикува пред останалите книги. Заглавието е вдъхновено от песента на Джон Ленън „Instant Karma!“, която съдържа думите „Ние всички сияем“.[12]
Бил Томпсън, редакторът на Кинг в Doubleday, се опитвал да го разубеди от „Сиянието“, защото смятал, че след като е написал „Кери“ и „Сейлъмс Лот“, той ще бъде определян само като писател на ужаси. Кинг сметнал това за комплимент.
Изтрит пролог и епилог
Първоначално е имало пролог, озаглавен „Преди пиесата“, който описва по-ранни събития в историята на „Овърлук“, както и епилог, озаглавен „След пиесата“, но и двете не са част от публикувания роман.[13] Прологът е публикуван в списание Whispers през август 1982 г., а съкратената версия се появява в изданието на TV Guide от 26 април – 2 май 1997 г. за популяризиране на предстоящия мини сериал върху „Сиянието“. Смятало се, че епилогът е изгубен, но е открит през 2016 г. като част от ранна версия на ръкописа на романа. Както „Преди пиесата“, така и „След пиесата“ са публикувани като част от специалното луксозно издание на Cemetery Dance Publications в началото на 2017 г.[14][15]
Продължение
Основна статия: Доктор Сън (книга) Кинг описва идеята за продължение на романа „Сиянието“ от 1977 г. на 19 ноември 2009 г., по време на рекламно турне за романа му „Под купола“. По време на четене, водено от режисьора Дейвид Кронънбърг в Canon Theatre, Кинг казва, че продължението ще проследи Дани Торънс, сега в 40-те си години, живеещ в Ню Хампшър, където работи в хоспис и с помощта на силите си помага на неизлечимо болни пациенти да умрат в мир.[16] 1 декември 2009 г., Кинг публикува анкета на официалния си уебсайт, където иска посетителите да гласуват коя книга трябва да напише първо, „Доктор Сън“ или следващия роман на Тъмната кула:
’’Споменах два потенциални проекта, докато бях на пътя, една нова книга от средата на света (не специално за Роланд Дешайн, но той и неговият приятел Кътбърт са в него, ловувайки скинмен – така се наричат върколаците в това изгубено царство) и продължение на „Сиянието“, наречено „Доктор Сън“. Интересувате ли се от някоя от тях? Ако е така, коя от тях ви грабва повече? Ще преброим гласовете ви (и разбира се всичко това не означава нищо, ако музата ми не дойде).’’ [17]}
Гласуването приключва на 31 декември 2009 г., като „Доктор Сън“ печели анкетата с 5861 гласа срещу 5812 за „Вятърът през ключалката“.[18] През 2011 г. Кинг потвърждаваща, че „Доктор Сън“ е в процес на изработка и че в сюжета е включена пътуваща група от психически вампири, наречена Истинска Задруга. „Доктор Сън“ е публикуван на 24 септември 2013 г.
Филмови и телевизионни адаптации
Романът е адаптиран за едноименен филм от 1980 г., режисиран от Стенли Кубрик и написан заедно с Даян Джонсън. Въпреки че Кинг остава разочарован от адаптацията и критикува работата на екипа с тематиката на книгата и характера на Уенди, този филм се смята за един от най-големите филми на ужасите, правени някога.[19][20] Романът е адаптиран и за мини сериал, премиерата на който е през 1997 г. Стивън Кинг следи внимателно изработването на поредицата, за да се увери, че тя следва достойно романа.[21][22]
Източници
- ↑ Bruhm, Steven. On Stephen King's Phallus; Or the Postmodern Gothic // Narrative 4 (1). January 1996. с. 55 – 73.
- ↑ Hohne, Karen A. The Power of Spoken Word in the Works of Stephen King // Journal of Popular Culture 28 (2). Fall 1994. DOI:10.1111/j.0022-3840.1994.2802_93.x. с. 93 – 103.
- ↑ Martin Alegre, Sara. Nightmares of Childhood: The Child and the Monster in Four Novels by Stephen King // Atlantis 23 (1). June 2001. с. 105 – 114.
- ↑ Holland-Toll, Linda J. Bakhtin's Carnival Reversed:King's The Shining as Dark Carnival // Journal of Popular Culture 33 (2). Fall 1999. DOI:10.1111/j.0022-3840.1999.3302_131.x. с. 131 – 146.
- ↑ „The Stephen King Companion“ Beahm, George Andrews McMeel press 1989
- ↑ „Stephen King: America's Best-Loved Boogeyman“ Beahm, George Andrews McMeel Press 1998
- ↑ „Stephen King Country“ Beahm, George Running Press 1999
- ↑ „Stephen King: The Art of Darkness“ Winter, Douglas E. Plume 1984
- ↑ Guests and Ghosts // vvdailypress.com. Архивиран от оригинала на October 18, 2006. Посетен на 30 март 2022.
- ↑ „The Annotated Guide to Stephen King“ Collings, Michael R. Starmount House 1986
- ↑ Guy de Maupassant Biography // Classiclit.about.com, 2011-06-14. Архивиран от оригинала на 2011-11-13. Посетен на 2011-09-20.
- ↑ King discusses this in Underwood, Tim. Bare Bones: Conversations in Terror with Stephen King'. McGraw-Hill, 1988. ISBN 9780446390576.
- ↑ Before the Play // StephenKing.com. Посетен на 2011-09-20.
- ↑ Stephen King Is Not Okay With A 'Shining' Prequel Movie // mtv.com. Архивиран от оригинала на 2019-04-02. Посетен на 27 March 2018.
- ↑ The Shining: The Deluxe Special Edition // Cemetery Dance Publications. Посетен на 27 March 2018.
- ↑ Stephen King planning possible sequel to The Shining
- ↑ Steve needs your input // Stephenking.com, 2009-11-30. Архивиран от оригинала на 2013-01-16. Посетен на 2011-07-06.
- ↑ Doctor Sleep wins? // Stephenking.com. Архивиран от оригинала на 2012-05-07. Посетен на 2011-07-06.
- ↑ Columbia Electronic Encyclopedia, 6th Edition. September 2013. ISBN 9780787650155. с. 1.
- ↑ Thomson, David. The Days and Nights at the Overlook // New Republic 244 (4). 2013-03-25. с. 56 – 58.
- ↑ Smith, Greg. The Literary Equivalent of a Big Mac and Fries?: Academics, Moralists, and the Stephen King Phenomenon // Midwest Quarterly 43 (4). Summer 2002. с. 329 – 345.
- ↑ Walls, Jeannette. Redrum, he wrote // Esquire 126 (2). August 1996. с. 22.
Външни препратки
6. Нощни мисли
Бяха се любили и сега мъжът й спеше до нея.
Нейният мъж.
Тя се усмихна леко в тъмното, усещайки още топлата му влага между бедрата си, а усмивката й беше едновременно тъжна и доволна, защото фразата „нейният мъж“ пораждаше сто различни чувства. Всяко чувство, разгледано поотделно, бе озадачаващо. Слени заедно в сънливия мрак, напомняха далечен блус, звучащ в почти празен нощен бар, меланхоличен, но приятен.
Да не те обичам няма как, любими,
но не ме ли искаш за твоя жена,
твое кученце да бъда.
Дали беше на Били Холидей? Или на по-прозаична изпълнителка като Пеги Лий например? Все едно. Мелодията звучеше сантиментално-печална в тишината на съзнанието й, сякаш излизаше от старомоден джукбокс в заведение половин час преди затварянето му.
Остави мисълта си да витае свободно и се запита в колко легла беше спала с тоя мъж до себе си. Бяха се запознали в колежа и за пръв път се любиха в неговия апартамент… Това се случи три месеца след като майка й я изгони от къщи, каза й вече да не се връща и ако иска да върви някъде, да върви при баща си, защото нейна е вината за развода им. Беше през 1970 г. Толкова отдавна? Един семестър по-късно заживяха заедно, намериха си работа за през лятото и когато преминаха в горния курс, задържаха апартамента. Най-ясно тя си спомняше леглото — широка спалня, увиснала в средата. Когато се любеха, ръждясалите пружини отмерваха такта. През онази есен тя най-сетне бе успяла да се освободи от майка си. Джак й помогна. Тя иска да продължава да те малтретира, казваше Джак. Колкото повече й телефонираш, колкото по-често се връщаш при нея с наведена глава да я молиш за прошка, толкова по-силно ще те тормози заради баща ти. На нея това й изнася, Уенди, защото така поддържа илюзията, че за всичко си виновна ти. През онази година, в онова легло много пъти бяха водили подобни разговори.
(Джак, седнал в леглото, притеглил завивките около кръста си, с димяща цигара между пръстите, я гледаше в очите с типичното си едновременно шеговито и укорно изражение и й говореше: Тя ти е казала никога вече да не се връщаш, нали? Да не мърсиш повече прага й, нали? Тогава защо не затваря телефона, като чуе, че си ти? Защо ти отказва да те пусне вътре само когато аз съм с теб? Защото се бои, че мога да й поразтуря фасона. Желанието й е да продължава да ти забива свредел в мозъка. И ако й позволяваш да го прави, оръдието ще бъдеш ти самата. Казала ти е да не се връщаш повече. Ами защо не приемеш думите й буквално? Дай си отдих. Най-сетне тя прие логиката му.)
Идея на Джак беше да се разделят за известно време — за да придобият по-реален поглед върху връзката си, така бе казал. Тя се боеше да не би той да се е увлякъл по друга. По-късно разбра, че няма нищо такова. През пролетта отново бяха заедно и той я попита дали е виждала баща си. Тя подскочи, сякаш я беше ударил с камшик.
Откъде знаеш?
Сянката знае.
Шпионирал ли си ме?
Нервният му смях, от който тя винаги се чувстваше неловко — сякаш бе осемгодишна и той по-добре схващаше мотивите й от нея самата.
Ти имаше нужда от време, Уенди.
За какво?
Предполагам… да си отговориш за кого от двама ни искаш да се омъжиш.
Джак, какво говориш.
Струва ми се, че ти предлагам брак.
Сватбата. Баща й беше присъствал, майка й я нямаше. Установи, че може да се примирява с това, щом имаше Джак. После дойде Дани, прекрасният й син.
Това бе най-хубавата година, най-хубавото легло. След раждането на Дани, Джак й намери работа като машинописка на шестима преподаватели от катедрата по английски — тестове, конспекти, учебни програми, списъци на задължителната литература. Накрая дори напечата романа на един от тях, роман, който така и не беше публикуван… което предизвика непочтителното и тайно задоволство на Джак. Работата беше добра за четирийсет долара седмично, които главоломно нараснаха на шейсет през двата месеца, докато печаташе неуспешния роман. Купиха си първата кола, петгодишен буик с бебешка седалка в средата. Интелигентна и перспективна млада двойка. Дани я помири с майка й — едно насилено и напрегнато помирение, което не ги направи докрай щастливи, но все пак беше помирение. Когато водеше Дани в дома й, отиваше без Джак. После никога не разказваше на мъжа си как майка й винаги сгъваше наново пеленките на Дани, мръщеше се на пропорциите на храната му и не пропускаше да забележи изобличителните първи признаци на изриване по дупенцето му. Майка й никога не изричаше нещо открито, но си имаше начини да го внуши: цената, която беше започнала да плаща (може би завинаги) за помирението, бе чувството, че е непълноценна майка. Новото средство на собствената й майка да й забива свредели.
През деня Уенди си седеше вкъщи и домакинстваше, хранеше Дани с биберона в слънчевата кухня на четиристайния им апартамент на втория етаж, пускаше плочи на портативния стереограмофон, който имаше още от гимназията. Джак се прибираше в три часа (или в два, ако сметнеше, че може да икономиса последния час) и докато Дани спеше, я отвеждаше в спалнята, където всички опасения за непълноценност биваха заличавани.
Вечер тя пишеше на машина, а той отделяше време за литературните си занимания или учеше. В онези дни, когато тя излезеше от спалнята — там беше пишещата й машина, — често ги намираше и двамата заспали на дивана в дневната: Джак само по долни гащета, Дани излегнат удобно на гърдите на татко си, засмукал палчето си. Тя поставяше Дани в креватчето му и четеше какво е написал Джак вечерта, преди да го събуди, за да се премести в леглото им.
Най-хубавото легло, най-хубавата година.
И на моята улица ще изгрее слънце някой ден…
В ония времена пиенето на Джак все още беше под контрол. В събота вечер се отбиваха негови състуденти и на каса бира се водеха спорове, в които тя рядко участваше, защото нейната специалност беше социология, а неговата английски: препираха се дали дневниците на Пийпс имат литературна или историческа стойност; обсъждаха поезията на Чарлс Олсън; понякога четяха свои произведения, над които работеха. Тя не изпитваше потребност да се намесва в разговора; достатъчно й бе да си седи в люлеещия се стол до Джак, кръстосал по турски крака на пода, с бира в едната ръка, а с другата обгърнал глезена й.
Конкуренцията в колежа беше много силна, а Джак бе допълнително натоварен и с писането си. Отделяше му поне по един час всяка вечер. Беше го превърнал в навик. Съботните събирания бяха необходима терапия. При тях той изпускаше навън нещо от себе си, което иначе можеше да се разраства все повече, додето избухнеше.
След като защити дипломната си работа, се озова в Стовингтън. най-вече благодарение на разказите си — четири от тях вече публикувани по това време, единият в „Ескуайър“. Тя съвсем отчетливо си спомняше този ден; три години съвсем не бяха достатъчно време да го забрави. Едва не изхвърли плика, защото помисли, че е покана за абонамент. Когато го отвори, намери в него писмо, с което уведомяваха Джак, че от „Ескуайър“ биха желали да използват разказа му „За черните дупки“ в началото на следващата година. Щяха да му платят деветстотин долара, и то не при публикуването, а при съгласие от негова страна. Това означаваше половингодишна заработка от преписване на машина и тя хукна към телефона, като остави Дани на високото му столче да надава комични крясъци, целият омазан с пюре.
Джак пристигна от университета четирийсет и пет минути по-късно, натоварил в буика си седем приятели и буренце бира. След церемониален тост (Уенди също имаше чаша, макар обикновено да избягваше бирата) Джак подписа писмото, с което даваше съгласието си, пъхна го в плика с обратния адрес и отиде до съседния ъгъл да го пусне в пощенската кутия. Когато се върна, застана с мрачен и сериозен вид на вратата и изрече: „Veni, vidi, vici.“ Последваха трикратни възгласи „ура“ и ръкопляскания. Когато буренцето се изпразни към единайсет часа вечерта, Джак и само двама от другите, които още се крепяха, решиха да пообиколят няколко кръчми.
Долу на стълбите тя го дръпна настрани. Другите двама вече бяха в колата и пиянски пееха бойния химн на Ню Хампшър. Джак се бе отпуснал на едно коляно и се мъчеше да върже връзките на обувките си.
— Не бива, Джак — каза тя. — Не можеш дори връзките си да вържеш, какво остава да караш кола.
Той се изправи и успокояващо постави ръце на раменете й.
— Тази вечер мога да летя и до Луната, ако пожелая.
— Не — възрази тя. — Не и за всички разкази в „Ескуайър“.
— Ще се прибера рано.
Ала се върна чак в четири сутринта, като се препъваше и бръщолевеше неразбрано по стълбите, и събуди Дани, влизайки в апартамента. Помъчи се да успокои бебето и го изпусна на пода. Уенди се завтече към него и първата мисъл в главата й беше какво ще си каже майка й, като види синината — Господ да й е на помощ, Господ да е на помощ и на двама им, — после взе Дани и седна в люлеещия се стол да го умири. През повечето от петте часа, докато Джак отсъстваше, бе мислила за майка си и за нейното предсказание, че от Джак нищо няма да излезе. Големи идеи има, беше казала майка й. То се знае. Те по опашките пред бюрата за безработни все такива седят. Дали историята с „Ескуайър“ потвърждаваше правотата на майка й, или я опровергаваше? Уинифред, не го държиш както трябва това дете. Дай го на мен. А може би и съпруга си не държеше както трябва? Защо иначе той ще празнува радостта си вън от къщи? Обзе я безпомощен ужас и нито за миг не й хрумна, че е излязъл по причини, които нямат нищо общо с нея.
— Поздравявам те — каза тя, като люлееше заспиващия отново Дани. — Може би си му причинил мозъчно сътресение.
— Само се натърти — каза той намусено, но с желание да се разкае, същинско малко момченце. За миг тя изпита омраза към него.
— Може и така да е — отвърна мрачно. — А може и да не е. — Толкова често бе чувала майка си да говори с тоя тон на баща й, преди да я напусне, че й се зави свят от страх.
— Каквато майката, такава и дъщерята — измърмори Джак.
— Лягай си! — извика тя с ужас, който външно наподобяваше гняв. — Лягай, пиян си.
— Не ме учи какво да правя.
— Джак… моля те, ние не бива… това… — Нямаше думи.
— Не ме учи какво да правя! — сърдито повтори той и влезе в спалнята.
Тя остана сама на люлеещия се стол с Дани, който отново спеше. Пет минути по-късно до дневната долетя хъркането на Джак. Тази нощ тя за пръв път спа на дивана.
Сега се размърда неспокойно в леглото, вече унасяща се в дрямка. Съзнанието й, което сънят освободи от линейния порядък, отлетя към първата им година в Стовингтън, после към мрачните дни и кулминацията им, когато мъжът й счупи ръката на Дани, сетне към оная сутрин на закуска.
Отвън Дани играеше с камиончетата си на пясъка, ръката му бе още в гипс. Джак седеше на масата блед и мрачен, с димяща между пръстите цигара. Решила беше да му поиска развод. Бе огледала въпроса от сто различни ъгъла, всъщност обмисляше го цели шест месеца преди случая със счупената ръка. Казваше си, че отдавна би взела решението, ако не беше Дани, но едва ли и това бе вярно. В дългите нощи, когато Джак го нямаше, сънуваше винаги лицето на майка си и собствената си сватба.
(Кой дава тази жена? Баща й, с най-хубавия си костюм, но и той не особено представителен — работеше като търговски пътник във фирма за продажба на консервирани храни, която беше на ръба на фалита — и с уморено лице, колко стар изглеждаше, колко бледен: Аз я давам.)
Дори след злополуката — ако можеше да се нарече злополука — тя не бе в състояние да си каже истината в очите, да признае пред себе си, че бракът й е пълен провал. Чакаше и наивно се надяваше на чудо, Джак да проумее какво става… не само с него, но и с нея. Но подобрение нямаше. Едно питие, преди да тръгне за работа. Две-три бири с обяда в Стовингтън. Три-четири мартинита преди вечеря. Още пет-шест, докато поправяше писмени работи. В почивните дни беше още по-лошо. А най-зле беше, когато вечер излизаше с Ал Шокли. Никога не си бе представяла, че в живота може да има толкова много болка при отсъствието на физическо страдание. Болката не я напускаше. Имаше ли и нейна вина? Този въпрос постоянно я преследваше. Чувстваше се като майка си. Като баща си. Понякога, когато се чувстваше в собствената си кожа, се питаше какво ли ще му е на Дани и се ужасяваше от деня, когато той щеше да порасне достатъчно, за да отправя обвинения. Не знаеше и къде да отидат. Не се съмняваше, че майка й ще я прибере, но не се и съмняваше, че след като една година гледа как пелените на Дани се сгъват наново, как храната му се приготвя наново или се разпределя по различен начин, как се връща вкъщи, за да открие, че дрехите му са сменени или косата подстригана, а книгите, които майка й е сметнала за неподходящи, са качени на тавана… само след половин година подобни преживявания щеше да получи силно нервно разстройство. А майка й щеше да я потупва по ръката и да я утешава: Макар и да не беше ти виновна, основната грешка си е твоя.
Изобщо не беше достатъчно зряла. Показа истинския си лик, когато застана между баща ти и мен.
Моят баща, бащата на Дани. Моят, неговият.
(Кой дава тази жена? Аз я давам. Шест месеца по-късно той почина от сърдечен пристъп.)
В нощта преди онази сутрин бе лежала будна почти до връщането му, много мисли и стигна до решение.
Каза си, че разводът е необходим. Майка й и баща й нямаха нищо общо с избора й. Нямаха нищо общо и чувствата й за вина, свързани с женитбата им, нито пък комплексът й за непълноценност. Той беше необходим за сина й и за нея самата, ако искаше да спаси нещо от младостта си. Истината бе жестока, но очевидна. Мъжът й беше пияница. Имаше лош нрав, който вече не бе в състояние да контролира с това свое пиене и с неуспеха в писането. Случайно или не, беше счупил ръката на Дани. Щеше да изгуби службата си, ако не тази година, то следващата. Вече бе забелязала съчувствени погледи от жените на преподавателите. Каза си, че е издържала до предела на възможностите си в този свой объркан брак. Сега беше време да го напусне. Джак можеше да има пълните права да вижда детето, но тя щеше да получава материална помощ от него само докато си намереше някаква работа и си стъпеше на краката — и това трябваше да стане бързо, защото кой знае колко още Джак щеше да може да й дава издръжка. Канеше се да приключи всичко, като спести горчивите думи. Но, тъй или иначе, трябваше да има край.
С тези мисли тя се унесе в крехък, неспокоен сън, преследвана от образите на родителите си. Бива те само да разбиваш семейства, казваше майка й. Кой дава тази жена? — питаше свещеникът. Аз я давам — отвръщаше баща й. Но в светлата слънчева утрин мислите й бяха същите. С гръб към него и ръце, потопени в топлата сапунена вода, тя поде неприятната тема.
— Искам да поговорим за нещо, което вероятно ще е най-доброто за мен и Дани. Може би за теб също. Изглежда, трябваше отдавна да проведем този разговор.
И тогава той каза нещо странно. Тя беше очаквала да предизвика гнева му, ядни думи и обвинения. Уверена бе, че той ще се втурне към барчето в дневната. Но съвсем не бе подготвена за този мек, тъй равно изречен отговор, толкова неприсъщ за него. Стори й се, че през нощта у дома се бе върнал не онзи Джак, с когото тя бе живяла шест години, сякаш бе сменен с някакво неземно създание, което тя никога нямаше да опознае и с което никога нямаше да свикне.
— Би ли сторила нещо за мен? Ще ми направиш ли услуга?
— Каква? — Нужно й беше голямо усилие, за да овладее гласа си да не трепери.
— Нека проведем този разговор след една седмица. Ако още го искаш тогава.
И тя се бе съгласила. Думите останаха неизречени помежду им. През тази седмица той прекарваше с Ал Шокли повече време от всякога, но се прибираше у дома рано и не миришеше на алкохол. Въобразяваше си, че го подушва, но после сама се уверяваше, че греши. Мина още една седмица. И още една.
Проектът за развод отпадна.
Какво се бе случило? Тя продължаваше да си задава този въпрос и все така бе в пълно недоумение. Темата беше табу помежду им. Сякаш той бе завил зад ъгъла и се бе изправил лице в лице с кръвожадно чудовище, приклекнало сред изсъхналите кости на старите си жертви. Алкохолът си остана в барчето, но той не се докосваше до него. Десетки пъти се бе канила да го изхвърли, но накрая се отказваше от намерението, сякаш се боеше да не разпръсне непозната магия с действието си.
А освен това трябваше да мисли и за Дани.
Ако имаше чувството, че не познава мъжа си, то детето си направо боготвореше, при това в истинския смисъл на думата: обич, примесена с неопределен суеверен страх.
В дрямката пред нея изникна за миг картината на неговото раждане. Тя лежеше на родилната маса, окъпана в пот и със сплъстена коса, с широко разтворени крака
(беше малко замаяна от райския газ, който й даваха от време на време, в един момент промърмори, че се чувствала като жива реклама за масово изнасилване, а акушерката, стара бойна кобила, асистирала при раждането на толкова деца, че можеха да напълнят цяла гимназия, намери забележката й извънредно забавна)
докторът беше наведен между краката й, а отстрани акушерката нареждаше инструменти и си тананикаше. Острите омаломощаващи болки идваха на постоянно скъсяващи се интервали и на няколко пъти тя бе изкрещяла въпреки срама си.
После лекарят доста строго й нареди да се напъва и тя го послуша; след малко усети как отнемат нещо от нея. Чувството беше ясно и отчетливо и тя никога нямаше да го забрави — нещото, което извадиха от нея. Лекарят държеше сина й за крачетата и тя веднага забеляза, че бебето е момче. Ала докато присягаше за кислородната маска, тя зърна и нещо друго, нещо толкова ужасно, че намери у себе си сили да изкрещи отново, след като мислеше, че не й е останал повече глас:
То няма лице!
Но то, естествено, имаше лице, милото личице на Дани, покрито с част от околоплодния мехур, който тя срамежливо бе скътала и още пазеше в едно бурканче. Не вярваше на разни бабини деветини, но безспорно момченцето беше необикновено още от раждането си. Не вярваше също тъй в пророчески способности, ала…
Татко катастрофа ли е направил? Сънувах, че е катастрофирал.
Нещо го беше променило. Тя не вярваше, че само намерението й да му поиска развод е причината. Нещо се бе случило преди тая сутрин, докато тя бе унесена в неспокойния си сън. Ал Шокли я увери, че абсолютно нищо не се е случило, но докато го казваше, извърна очи встрани, а и ако можеше да се вярва на клюките сред преподавателите, Ал също бе отказал пиенето.
Татко катастрофа ли е направил?
Вероятно просто случайна среща със съдбата, нищо по-конкретно. Този ден и следващия чете вестниците по-внимателно от обикновено, но не откри нищо, което да свърже с Джак. Клетата търсеше да прочете нещо за автомобилна злополука или скандал в бар, завършил с по-сериозни последствия, или… Господ знае какво. Но не се появи никакъв полицай нито да задава въпроси, нито да оглежда фолксвагена. Нищо. Само промяната у мъжа й на сто и осемдесет градуса и още съненият въпрос на сина й при събуждането му:
Татко катастрофа ли е направил? Сънувах…
Беше останала при Джак в името на Дани, макар, докато беше будна, да не го осъзнаваше докрай. Но в леката си дрямка бе способна да го признае пред себе си: Дани беше момчето на Джак почти от раждането си. Също както и тя някога беше татковото момиче от самото начало. Не си спомняше случай Дани да е плюл млякото от биберона си по ризата на Джак. Джак бе в състояние да го накара да яде, след като тя отчаяна се предаваше, дори когато на Дани му растяха зъбки и бе очевидно, че изпитва болка, като дъвче. Болеше ли го стомахче, тя трябваше да го люлее цял час, додето се успокои; Джак само прекосяваше два пъти стаята с него на ръце и Дани бе дълбоко заспал, здраво захапал палеца си.
Никога не бе имал нищо против да му сменя пелените, дори онези със специалната доставка, както се изразяваше. Занимаваше се с Дани по цели часове, друсаше го в скута си, показваше му бебешки игри с пръсти, правеше му различни гримаси, а Дани го дърпаше за носа и се превиваше от смях. Приготвяше му кашичките, даваше му ги търпеливо и по всички правила го вдигаше да се оригне. Качваше го със себе си в колата, когато отиваше да си купи вестник или бутилка мляко, или гвоздеи от железарския магазин, докато синът им беше още бебе. Беше водил Дани едва шестмесечен на футболен мач между Стовингтън и Кийн и през цялата среща малкият бе седял мирно в скута на баща си, увит в одеяло и стиснал в юмручето си знаменце на Стовингтън.
Обичаше и майка си, но си беше момчето на татко.
Нима не беше чувствала безброй пъти нямата съпротива на сина си срещу идеята за развод? Често мислеше за това в кухнята и с ума си преобръщаше въпроса, докато в ръцете си преобръщаше картофите и ги белеше. А щом се обърнеше към него, седнал с кръстосани крака на кухненския стол, срещаше очите му, вперени в нея с уплашено и едновременно обвинително изражение. Когато го разхождаше в парка, той внезапно я сграбчваше за двете ръце и я питаше настойчиво: „Обичаш ли ме? А татко обичаш ли?“ И тя, смутена, кимаше или отвръщаше: „Да, разбира се, миличък.“ Тогава той се затичваше към езерото с патиците, подплашваше ги с пляскане и крясъци и те махаха панически с крила, като оставяше майка си да се взира след него в почуда.
На моменти дори й се струваше, че отлага решителния разговор с Джак не поради собствената си слабост, а под влияние на властното желание на сина си.
Аз не вярвам в такива неща.
Но в съня си тя им вярваше и сега, докато още усещаше влагата на съпруга си между бедрата си, бе убедена, че тримата са предопределени да останат вечно заедно и че ако здравата им връзка бъдеше нарушена, това нямаше да бъде дело на някой от трима им, а на външна намеса.
Повечето от нещата, в които вярваше, бяха породени от любовта й към Джак. Тя никога не бе престанала да го обича, освен може би през черния период непосредствено след „злополуката“ на Дани. Обичаше и сина си. А най-много от всичко обичаше двамата заедно, както вървят, возят се или просто седят, свели глави над смешни картинки, разделяйки си бутилка кола. Хубаво й беше двамата да са заедно край нея и от все сърце се уповаваше на Бога, че тази служба в хотела, която Ал бе намерил на Джак, ще сложи начало на щастливи дни за тях.
Ще се появи вятър, любов моя,
и ще издуха тъгата ми далеч…
Нежна и вълнуваща, мелодията се завъртя в съзнанието й и я поведе към по-дълбок сън, където мисълта секна и запрелитаха мимолетни и незапомнящи се образи.