Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сияние (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Shining, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 172 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Георги

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

 

Издание:

СИЯНИЕ. 1992. Изд. Нар.култура, София. Роман. Превод: от англ. Надя БАЕВА [The Shining / Stephen King]. Художник: Николай ПЕКАРЕВ. Формат: 20 см. Офс. изд. Тираж: 25 000 бр. Страници: 415. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-04-0060-0

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Сияние (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Сияние.

Сияние
The Shining
АвторСтивън Кинг
Създаване1977 г.
САЩ
Първо издание1977 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрхорър
Видроман
Сияние в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Сиянието е роман на ужасите на американския писател Стивън Кинг. Публикуван през 1977 г., „Сиянието“ е третият роман на Кинг и първият бестселър с твърда корица: успехът на книгата утвърждава Кинг като виден автор в жанра на ужасите. Обстановката и героите са повлияни от личния опит на Кинг, от посещението му в хотел „Стенли“ през 1974 г. и възстановяването му от алкохолизъм. Романът е последван от продължение „Доктор Сън“, публикувано през 2013 г.

„Сиянието“ се съсредоточава върху живота на Джак Торънс, амбициозен писател и възстановяващ се алкохолик, който приема позицията на зимен пазач на известния хотел Овърлук в Колорадо, Скалистите планини. Семейството му го придружава. Това са жена му Уенди и сина му Дани Торънс, който притежава сиянието – редица психически способности, които позволяват на Дани да вижда ужасното минало на хотела. Скоро след като семейството стават затворници в хотела заради непрестанната силна снежна буря, свръхестествените сили в хотела влияят на разума на Джак и поставят жена му и сина му в невероятна опасност.

Сюжет

Действието в „Сиянието“ се развива предимно в измисления хотел Овърлук, изолиран, обитаван от духове, разположен в Скалистите планини Колорадо. Историята на хотела, която е описана от няколко герои, включва смъртта на някои от гостите и на бившия зимен пазач Делбърт Грейди, който се поддава на хотела и убива семейството си и себе си.

Сюжетът е съсредоточен върху Джак Торънс, съпругата му Уенди и техния петгодишен син Дани. Те се местят в хотела след като Джак приема позицията на зимния пазач. Джак е амбициозен писател [1] и възстановяващ се алкохолик с проблеми с гнева, които го карат неволно да счупи ръката на Дани и да загуби работата си като учител след като нападна ученик. Джак се надява, че уединението на хотела ще му помогне да се свърже със семейството си и да му даде мотивацията, необходима за работа по пиеса. Родителите му не знаят, но Дани притежава телепатични способности, наричани сиянието, които му позволяват да чете мисли и да предсказва разни събития. Семейство Торънс пристигат в хотела в деня на затварянето му. Мениджърът на хотела ги развежда. Срещат главния готвач Дик Халоран, който притежава способности, подобни на тези на Дани, и който обяснява на Дани силите му. Това свързва готвача и детето по специален начин.[2] Останалите служители и гости напускат хотела и оставят семейство Торънс сами в хотела за зимата.

Докато Торънс се настаняват в Оверлук, Дани вижда призраци и плашещи видения, но не споделя това с родителите си, защото чувства, че тази работа е важна за баща му и за бъдещето на семейството. Уенди смята да оставят Джак сам да приключи работата, но Дани отказва. Той мисли, че баща му ще бъде по-щастлив, ако останат. Въпреки това, Дани скоро осъзнава, че присъствието му в хотела прави свръхестествените сили по-могъщи, превръщайки ехото на миналите трагедии в опасни заплахи. Привиденията придобиват физическа форма и топиарите на животни в градината оживяват. Снегът откъсва семейство Торънс от външния свят.

Хотелът има затруднения с обладаването на Дани и започва да обладава Джак, като затруднява писателската му дейност и го примамва чрез записки в мазето към историята на хотела. Джак става все по-нестабилен, унищожавайки CB (си-би) радио и снегомобил – единствените им две връзки с външния свят. Един ден, след скандал с Уенди, Джак намира бара на хотела, напълно зареден с алкохол, въпреки че преди това е бил празен, и е свидетел на парти, на което се среща с призрака на барман на име Лойд. Джак танцува с призрака на млада жена, която се опитва да го съблазни, но си тръгва след като роклята ѝ се свлича и всички я виждат гола. Докато Джак се напива, хотелът използва духа на бившия пазач Грейди, за да подтикне настоящия пазач да убие семейството си. Първоначално той се противопоставя, но нарастващото влияние на хотела в съчетание с алкохолизма и гнева на Джак се оказва твърде голямо. Той става чудовище под контрола на хотела.[3][4] Уенди и Дани надвиват Джак след като той атакува Уенди, заключват го в килера, но призракът на Делбърт Грейди го освобождава, като го кара да обещае да му доведе Дани и да убие Уенди. Джак наранява Уенди с един от стиковете за роке на хотела, но тя се заключва в банята. Джак се опитва да пробие вратата, но Уенди прерязва ръката му с бръснач, за да го спре.

В същото време, Халоран, който работи в зимен курорт във Флорида, получава телепатичен зов за помощ от Дани. Халоран се втурва обратно към Овърлук, но там той е атакуван от топиарите на животни, пазещи хотела, и тежко ранен от Джак. Джак преследва Дани из хотела и го хваща на най-горния етаж. Там той за кратко време възвръща контрол над съзнанието си и умолява Дани да бяга. Дани вижда, че това не е наистина баща му, а само маска, сложена от хотела. Хотелът поема контрола над Джак отново, като го насилва да унищожи собственото си лице и череп със стика, да заличи последните следи Джак Торънс и да открие същество, контролирано от хотела „мениджър“. Спомняйки си, че Джак е пропуснал да освободи налягането върху нестабилния бойлер на хотела, Дани съобщава на хотела, че скоро ще има взрив. Дани, Уенди и Халлоран бягат, хотелското създание се опитва да овладее налягането, но е твърде късно и бойлерът експлодира, убивайки Джак и унищожавайки Овърлук. Преодолявайки последния опит на хотела да го обладае, Халоран води Дани и Уенди на безопасно място.

Епилогът на книгата се състои следващото лято. Халоран, който работи като готвач в курорт в Мейн, утешава Дани, докато Уенди се възстановява от нараняванията, които Джак ѝ е причинил.

История на написването

След като написва „Кери“ и „Сейлъмс Лот“, случката и в двата романа е поставена в малките населени места на родния за Кинг Мейн, той търси промяна за следващата книга. „Исках да прекарам една година далеч от Мейн, за да може следващият ми роман да е в друго пространство.“ [5] Кинг отваря атлас на САЩ на кухненската маса и произволно посочва място, което се оказа Боулдър, Колорадо.[6] На 30 октомври 1974 г.[7] Кинг и съпругата му Табита се настаняват в хотел Стенли в близкия Естес Парк, Колорадо. Те са били единствените гости в хотела тази нощ. „Когато пристигнахме, те се готвеха да затворят за сезона и ние се оказахме единствените гости на мястото – пълно с всичките тези дълги, празни коридори“. Настаняват се в стая 217, за която се говорело, че е обитавана. Затова стая 217 е толкова специална и в книгата.

Десет години по-рано Кинг прочел „Велд“ на Рей Бредбъри и се вдъхновил да напише история за човек, чиито сънища ще се превърнат реалност. През 1972 г. Кинг започва роман, озаглавен „Тъмно сияние“, който трябвало да бъде за паранормално момче в паранормален увеселителен парк, но идеята никога не се реализирала и той изоставил книгата. През нощта в Стенли тази история се върнала при него.[8]

Кинг и съпругата му вечерят голямата трапезария съвсем сами. За ядене могат да изберат само единственото останало ястие. В стаята е пусната оркестрална музика и те седят на единствената маса. „С изключение на нашата маса всичките столове бяха върху масите. Музиката отекваше по дългия коридор. Бог ме беше пратил там, за да чуя и да видя това. Докато си легнах тази нощ, вече имах цялата книга в главата си." [9]

След вечеря съпругата му се прибрала, но Кинг се разхождал из празния хотел. Озовал се в бара и барман на име Грейди му сервирал.

„Тази нощ сънувах как тригодишният ми син тича през коридорите, гледа назад през рамо и крещи. Преследваше го пожарен маркуч. Станах рязко, целия в пот, почти паднах от леглото. Запалих цигара, седнах на един стол и погледнах през прозореца към Скалистите планини и в момента, в който цигарата свърши, имах костите на книгата подредени в ума си. "

„Понякога се изповядваш. Винаги скриваш това, което признаваш. Това е една от причините да измислиш история. Например, когато написах „Сиянието“, главният герой е човек, който е счупил ръката на сина си, който бил дете и самият той е бил бит. И като млад баща с две деца, бях ужасен от чувствата на истинска враждебност към моите деца, които понякога изпитвах. Няма ли да спреш някога? Няма ли да си лягаш? И с времето започнах да мисля, че вероятно има много млади бащи и млади майки, които се чувстват ядосани и гневни чувства на децата си. Но като някой, който е бил възпитан с идеята, че татко знае най-добре, и образа на Уорд Клийвър от "Оставете го на Бийвър“, си мислех: О, ако той не млъкне, ако не млъкне… Когато написах тази книга, споделих много от това и се опитах да се освободя от него, но това беше и изповед. Да, има моменти, когато се чувствах много ядосан към децата си и дори чувствах, че мога да ги нараня. Е, децата ми сега са по-големи. Наоми е на петнадесет години, Джоуи е на тринайсет, а Оуен – на осем, и всички те са страхотни деца, и не мисля, че съм вдигал ръка срещу нито едно от децата си вече 7 години, но преди време...“

„Сиянието“ също е силно повлияно от „Обладаването на Хил Хаус“ на Шерли Джаксън,[10] "Маската на Червената смърт“ и „Падането на Къщата на Ашер" на Едгар Алън По и „Изгорелите предложения“ на Робърт Мараско. Историята често е сравнявана със „Странноприемницата“ на Ги дьо Мопасан.[11]

Преди да напише „Сиянието“, Кинг вече е написал „Roadwork“ и „The Body“, но и двете са публикувани по-късно. Първата чернова на „Сиянието“ отнема по-малко от четири месеца и той успява да го публикува пред останалите книги. Заглавието е вдъхновено от песента на Джон Ленън „Instant Karma!“, която съдържа думите „Ние всички сияем“.[12]

Бил Томпсън, редакторът на Кинг в Doubleday, се опитвал да го разубеди от „Сиянието“, защото смятал, че след като е написал „Кери“ и „Сейлъмс Лот“, той ще бъде определян само като писател на ужаси. Кинг сметнал това за комплимент.

Изтрит пролог и епилог

Първоначално е имало пролог, озаглавен „Преди пиесата“, който описва по-ранни събития в историята на „Овърлук“, както и епилог, озаглавен „След пиесата“, но и двете не са част от публикувания роман.[13] Прологът е публикуван в списание Whispers през август 1982 г., а съкратената версия се появява в изданието на TV Guide от 26 април – 2 май 1997 г. за популяризиране на предстоящия мини сериал върху „Сиянието“. Смятало се, че епилогът е изгубен, но е открит през 2016 г. като част от ранна версия на ръкописа на романа. Както „Преди пиесата“, така и „След пиесата“ са публикувани като част от специалното луксозно издание на Cemetery Dance Publications в началото на 2017 г.[14][15]

Продължение

Основна статия: Доктор Сън (книга) Кинг описва идеята за продължение на романа „Сиянието“ от 1977 г. на 19 ноември 2009 г., по време на рекламно турне за романа му „Под купола“. По време на четене, водено от режисьора Дейвид Кронънбърг в Canon Theatre, Кинг казва, че продължението ще проследи Дани Торънс, сега в 40-те си години, живеещ в Ню Хампшър, където работи в хоспис и с помощта на силите си помага на неизлечимо болни пациенти да умрат в мир.[16] 1 декември 2009 г., Кинг публикува анкета на официалния си уебсайт, където иска посетителите да гласуват коя книга трябва да напише първо, „Доктор Сън“ или следващия роман на Тъмната кула:

’’Споменах два потенциални проекта, докато бях на пътя, една нова книга от средата на света (не специално за Роланд Дешайн, но той и неговият приятел Кътбърт са в него, ловувайки скинмен – така се наричат върколаците в това изгубено царство) и продължение на „Сиянието“, наречено „Доктор Сън“. Интересувате ли се от някоя от тях? Ако е така, коя от тях ви грабва повече? Ще преброим гласовете ви (и разбира се всичко това не означава нищо, ако музата ми не дойде).’’ [17]}

Гласуването приключва на 31 декември 2009 г., като „Доктор Сън“ печели анкетата с 5861 гласа срещу 5812 за „Вятърът през ключалката“.[18] През 2011 г. Кинг потвърждаваща, че „Доктор Сън“ е в процес на изработка и че в сюжета е включена пътуваща група от психически вампири, наречена Истинска Задруга. „Доктор Сън“ е публикуван на 24 септември 2013 г.

Филмови и телевизионни адаптации

Романът е адаптиран за едноименен филм от 1980 г., режисиран от Стенли Кубрик и написан заедно с Даян Джонсън. Въпреки че Кинг остава разочарован от адаптацията и критикува работата на екипа с тематиката на книгата и характера на Уенди, този филм се смята за един от най-големите филми на ужасите, правени някога.[19][20] Романът е адаптиран и за мини сериал, премиерата на който е през 1997 г. Стивън Кинг следи внимателно изработването на поредицата, за да се увери, че тя следва достойно романа.[21][22]

Източници

  1. Bruhm, Steven. On Stephen King's Phallus; Or the Postmodern Gothic // Narrative 4 (1). January 1996. с. 55 – 73.
  2. Hohne, Karen A. The Power of Spoken Word in the Works of Stephen King // Journal of Popular Culture 28 (2). Fall 1994. DOI:10.1111/j.0022-3840.1994.2802_93.x. с. 93 – 103.
  3. Martin Alegre, Sara. Nightmares of Childhood: The Child and the Monster in Four Novels by Stephen King // Atlantis 23 (1). June 2001. с. 105 – 114.
  4. Holland-Toll, Linda J. Bakhtin's Carnival Reversed:King's The Shining as Dark Carnival // Journal of Popular Culture 33 (2). Fall 1999. DOI:10.1111/j.0022-3840.1999.3302_131.x. с. 131 – 146.
  5. „The Stephen King Companion“ Beahm, George Andrews McMeel press 1989
  6. „Stephen King: America's Best-Loved Boogeyman“ Beahm, George Andrews McMeel Press 1998
  7. „Stephen King Country“ Beahm, George Running Press 1999
  8. „Stephen King: The Art of Darkness“ Winter, Douglas E. Plume 1984
  9. Guests and Ghosts // vvdailypress.com. Архивиран от оригинала на October 18, 2006. Посетен на 30 март 2022.
  10. „The Annotated Guide to Stephen King“ Collings, Michael R. Starmount House 1986
  11. Guy de Maupassant Biography // Classiclit.about.com, 2011-06-14. Архивиран от оригинала на 2011-11-13. Посетен на 2011-09-20.
  12. King discusses this in Underwood, Tim. Bare Bones: Conversations in Terror with Stephen King'. McGraw-Hill, 1988. ISBN 9780446390576.
  13. Before the Play // StephenKing.com. Посетен на 2011-09-20.
  14. Stephen King Is Not Okay With A 'Shining' Prequel Movie // mtv.com. Посетен на 27 March 2018.
  15. The Shining: The Deluxe Special Edition // Cemetery Dance Publications. Посетен на 27 March 2018.
  16. Stephen King planning possible sequel to The Shining
  17. Steve needs your input // Stephenking.com, 2009-11-30. Архивиран от оригинала на 2013-01-16. Посетен на 2011-07-06.
  18. Doctor Sleep wins? // Stephenking.com. Архивиран от оригинала на 2012-05-07. Посетен на 2011-07-06.
  19. Columbia Electronic Encyclopedia, 6th Edition. September 2013. ISBN 9780787650155. с. 1.
  20. Thomson, David. The Days and Nights at the Overlook // New Republic 244 (4). 2013-03-25. с. 56 – 58.
  21. Smith, Greg. The Literary Equivalent of a Big Mac and Fries?: Academics, Moralists, and the Stephen King Phenomenon // Midwest Quarterly 43 (4). Summer 2002. с. 329 – 345.
  22. Walls, Jeannette. Redrum, he wrote // Esquire 126 (2). August 1996. с. 22.

Външни препратки

29. Разговор в кухнята

Джак отнесе Дани в кухнята. Момчето все още се разтърсваше в хлипове и не искаше да покаже лицето си, скрито в гърдите на баща си. В кухнята Джак подаде Дани на Уенди, която бе все така скована и стъписана.

— Джак, не знам какво говори той. Моля те, трябва да ми повярваш.

— Вярвам ти — отвърна той, макар че трябваше да признае пред себе си известно задоволство от тази смяна на ролите с такава изумителна скорост.

Но гневът му към Уенди беше пламнал и угаснал само за части от секундата. В сърцето си знаеше, че тя по-скоро би се поляла с бензин и би драснала клечка кибрит, отколкото да нарани Дани.

Големият чайник беше на средния котлон, включен на най-слаба степен. Джак пусна торбичка чай в голямата си керамична чаша и я напълни до половина с гореща вода.

— Имаш шери за готвене, нали? — попита той Уенди.

— Какво?… О, да, две или три бутилки.

— В кой шкаф?

Тя му посочи и Джак свали едната бутилка. Отсипа обилно, прибра бутилката и допълни чашата с мляко. После прибави три чаени лъжички захар и разбърка течността. Занесе я на Дани, чиито ридания бяха преминали в тихо скимтене и хълцане. Но все още цял трепереше, а очите му бяха разширени и блуждаещи.

— Искам да изпиеш това, шефе — каза му Джак. — Ужасно е на вкус, но от него ще ти стане по-добре. Ще го изгълташ ли заради татко?

Дани кимна немощно и пое чашата. Отпи малко, направи гримаса и погледна въпросително Джак. Джак му кимна насърчително и Дани отново отпи. Дълбоко в себе си Уенди усети как я жегва ревност; знаеше, че момчето никога не би пило това заради нея.

После в съзнанието й изскочи друга мисъл: искала ли бе да повярва, че Джак го е наранил? Чак дотам ли стигаше ревността й? Така би разсъждавала майка й, ето кое бе ужасното. Спомни си как една неделя, докато баща й я разхождаше в парка, тя падна от катерушката и на двете й колене станаха големи рани. Когато баща й я отведе вкъщи, майка й се разкрещя: Какво си направил? Защо не я наглеждаше? Що за баща си ти?

(Тя го бе вкарала в гроба. Той се разведе с нея наистина, но твърде късно.)

Не бе допускала дори съмнение, че Джак е злодеят. Усети как лицето й пламти от срам, но едновременно с това съзнаваше, че ако станалото се повтори отново, тя пак ще разсъждава по същия начин. За добро или зло, винаги щеше да носи у себе си частица от своята майка.

— Джак… — подзе тя, без да е сигурна дали се кани да му се извини, или да се оправдава. Знаеше, че и двете са безсмислени.

— Не сега — пресече я той.

На Дани му отне петнайсет минути да преполови голямата чаша и за това време значително се бе успокоил. Почти не трепереше вече.

Джак мрачно положи ръце върху раменете на сина си.

— Дани, не би ли могъл да ни разкажеш какво точно ти се случи? Много е важно.

Дани погледна от Джак към Уенди и после пак към Джак. В настъпилата пауза всички изведнъж осъзнаха заобикалящите ги обстоятелства: отвън долиташе засилващият се вой на вятъра, навяващ нов сняг от североизток; старият хотел стенеше и скърцаше, сякаш се наместваше, за да устои на идещата буря. Мисълта, че са напълно откъснати, не за пръв път порази Уенди като удар в сърцето.

— Искам… да ви разправя всичко — промълви Дани. — Трябваше по-рано да ви го кажа.

Той взе чашата и я обхвана с две ръце, сякаш намираше успокоение в топлината й.

— А защо не го направи, синко? — попита Джак и нежно отмахна косата от изпотеното му челце.

— Защото чичо Ал ти намери тази служба. И аз не успях да разбера как тук може да е едновременно добре и зле за теб. Това беше… — Той ги погледна, търсейки помощ. Липсваше му нужната дума.

— Дилема? — подсказа тихичко Уенди. — Когато нито едното разрешение не ти харесва?

— Да, точно това — кимна с облекчение Дани. Уенди се обърна към мъжа си.

— В деня, когато ти подстригваше живия плет, ние с Дани си поговорихме в камиончето. Същия ден, когато падна първият истински сняг, помниш ли?

Джак кимна. Спомняше си много отчетливо деня, когато бе подстригвал живия плет. Уенди въздъхна.

— Май не сме си казали нещата докрай тогава, а, шефе?

Дани, очевидно разяждан от угризения, поклати глава.

— И за какво точно си говорихте? — попита Джак. — Не съм сигурен, че ми харесва особено, дето жена ми и синът ми…

— … са споделяли колко много те обичат?

— Каквото и да е било, не го разбирам. Имам чувството, че съм влязъл в киносалон след започването на филма.

— Обсъждахме теб — тихо каза Уенди. — И макар да не казахме много с думи, и двамата го знаехме. Аз, защото съм твоя съпруга, а Дани, защото той… той просто разбира нещата.

Джак остана мълчалив.

— Дани го каза съвсем правилно. Мястото изглеждаше добро за теб. Откъсна те от напрежението, което те правеше нещастен в Стовингтън. То означаваше сам да си си началник и да работиш с ръцете си, а да запазиш мозъка си за своето писане вечер. И после… сама не знам в кой момент тук стана лошо за теб. Започна да прекарваш цялото си време в мазето, да се ровиш из разни книжа, из забравени истории. Взе да говориш насън…

— Насън ли? — стреснато попита Джак. — Нима говоря насън?

— Повечето от думите ти са неразбираеми. Но една нощ станах да отида до банята, а ти каза: „По дяволите, заличете следите и никой няма да разбере.“ Друг път направо ме събуди с викове: „Маски долу! Маски долу!“

— Господи боже! — изпъшка той и потърка челото си. Видът му бе на болен човек.

— А също и старите ти пиянски навици. Започна да дъвчеш екседрин. Непрекъснато си бършеш устата. Сутрин си неадекватен. А и все още не си завършил пиесата си, нали?

— Още не съм, но това е само въпрос на време. Мисълта ми беше заета с друго… с нов проект…

— За този хотел. Тъкмо за този проект ти се обади Ал Шокли и настояваше да се откажеш от него.

— Ти откъде знаеш? — озъби се той. — Подслушвала си, а? Ти си…

— Не — отвърна тя. Не бих могла да подслушвам, дори да исках, и ако разсъдиш, ще се съгласиш с мен. През онази вечер аз и Дани бяхме долу. А телефонната централа е изключена. Единственият телефон в хотела, който работи, е в спалнята ни горе, защото е директна линия. Ти сам си ми го казвал.

— Тогава откъде знаеш какво ми е говорил Ал?

— Научих го от Дани. Той знаеше. По същия начин узнава къде са изгубените вещи и какво си мислят хората за развода.

— Но лекарят каза…

Тя поклати глава с раздразнение.

— Лекарят ни надрънка куп глупости. И двамата го знаем. Винаги сме го знаели. Дани усеща нещата. А сега се боя, че… — Тя млъкна и погледна белезите по врата на детето.

— Ти наистина ли разбра, че чичо ти Ал ми се е обадил, Дани?

Дани кимна.

— Той беше много сърдит, татко. Защото ти си се обадил на господин Улман, а господин Улман се обадил на него. Чичо Ал не искаше ти да пишеш нищо за хотела.

— Божичко! — промълви Джак. — А белезите, Дани? Кой се опита да те души?

Лицето на Дани помръкна.

— Тя — заяви той. — Жената от стая двеста и седемнайсета. Умрялата.

Устните му отново затрепераха, той грабна чашата си и отпи.

Джак и Уенди се спогледаха уплашено над сведената му глава.

— Знаеш ли нещо за това? — попита я той.

— Абсолютно нищо — поклати глава тя.

— Дани? — Той повдигна уплашеното лице на момчето. — Опитай, синко. Ние сме тук, с теб.

— Знаех, че тук е лошо място — промърмори Дани. — Още като бяхме в Боулдър. Защото Тони ми прати сънища.

— Какви сънища?

— Не мога да си спомня всичко. Той ми показа хотела нощно време с череп и кръстосани кости отпред. Чуваше се някакво бумтене. Нещо… не помня какво… ме преследваше. Чудовище. Тони ми подсказа и за чес.

— Какво е това, шефе? — попита Уенди.

— Не знам. Не знам. После дойдохме тук и господин Халоран приказва с мен в неговата кола. Защото и той има сиянието.

— Сиянието ли?

— То е… — Дани размаха ръка около себе си. — Означава да можеш да разбираш нещата. Понякога ги виждаш. Заради сиянието аз знам, че чичо Ал се е обаждал. Заради него и господин Халоран знаеше, че ми викате „шефе“. Веднъж, когато бил в армията и белил картофи, господин Халоран разбрал, че брат му е убит във влакова катастрофа. И когато се обадил вкъщи, оказало се вярно.

— Мили Боже — прошепна Джак. — Нали не си измисляш, а, Дан?

Дани силно разтърси глава.

— Не, татко, кълна се. — После с известна гордост добави: — Господин Халоран каза, че имам най-яркото сияние, което е срещал. Можехме да си разговаряме двамата, без изобщо да си отваряме устата.

Родителите му отново се спогледаха, съвършено стъписани.

— Господин Халоран искаше да си поприказваме насаме, защото беше разтревожен — продължи Дани. — Той каза, че това място е лошо за хора, които притежават сиянието. Разправи ми, че е виждал разни работи. Аз също видях нещо. Веднага след като говорих с него. Когато господин Улман ни развеждаше из хотела.

— Какво беше то? — попита Джак.

— В президентския апартамент. На стената до вратата към спалнята. Много кръв и нещо белезникаво. Аз мисля… че това бяха парченца мозък.

— О, Господи! — промълви Джак.

Уенди беше много бледа и устните й имаха сив оттенък.

— Този хотел — продума Джак — преди време е бил собственост на някакви съмнителни типове. Организация от Лас Вегас.

— Мошеници ли? — попита Дани.

— Да, мошеници. — Джак погледна Уенди. — През 1966 година там е бил убит гангстерски бос на име Вито Джинели заедно с двамата си телохранители. Във вестника имаше снимка. Дани току-що я описа.

— Господин Халоран каза, че е виждал и разни други работи — каза им Дани. — Веднъж около детската площадка. А друг път в оная стая, двеста и седемнайсета. Една камериерка първа го видяла и я уволнили, защото се разприказвала за това. Тогава господин Халоран отишъл там и също го видял. Но не казал на никого, защото не искал да го уволнят. Само на мен каза, за да не влизам там. Само че аз влязох. Повярвах му, че нещата, които ще видя там, не могат да ми сторят нищо лошо. — Последното бе изречено почти шепнешком и Дани попипа подутите петна на врата си.

— А какво има на детската площадка? — с някак странен, престорено небрежен глас попита Джак.

— Не знам. Той каза само „детската площадка“. И животните-храсти.

Джак видимо трепна и Уенди го изгледа въпросително.

— Ти да не си виждал нещо там, Джак? — попита го тя.

— Не — отвърна той. — Нищо.

Дани също бе вперил поглед в него.

— Нищо — повтори той вече по-спокойно.

И това бе истината. Той бе станал жертва на халюцинация. Нищо повече.

— Дани, искаме да чуем за жената — внимателно го подсети Уенди.

И тъй, Дани им разправи за нея и от бързане думите излизаха почти неразбираеми от устата му. Докато говореше, все по-силно се притискаше към гърдите на майка си.

— Влязох — продума той. — Откраднах шперца и влязох. Не можах да се удържа. Трябваше да зная какво има там. И тя… жената… беше във ваната. Беше умряла и цялата подута. Тя… такова… нямаше дрехи на нея. — Той погледна силно смутен майка си. — Гледаше ме и искаше да ме убие. Сигурен съм, почувствах го. Тя дори не мислеше така, както ти и татко мислите. Всичко й беше черно… Искаше да ми стори зло, да ме нарани… също като осите оная нощ в стаята ми.

Той млъкна, преглътна и в настъпилото мълчание в съзнанието и на трима им се загнезди мисълта за осите.

— Тогава аз хукнах да бягам — продължи Дани, — но вратата беше затворена. Бях я оставил отворена, а сега беше затворена. Дори не ми дойде наум просто отново да я отворя и да избягам навън. Бях много уплашен. Затова… облегнах се на вратата и затворих очи. Сетих се как господин Халоран ми разправяше, че тук нещата били като страшни картинки в книжка, и аз… все си повтарях… Теб те няма там, махни се, няма те!… Мислех си, че така тя ще изчезне. Само че не помогна.

Гласчето му се извиси почти в истерия:

— Тя ме улови, завъртя ме към себе си… Виждах очите й… Тогава тя започна да ме души… Усетих миризмата й… Помирисах колко е мъртва…

— Стига толкова, замълчи — разтревожена възкликна Уенди. — Не говори повече, Дани! Няма страшно вече…

Готова беше отново да му замрънка вечните си успокоителни думички, универсалното си лекарство.

— Остави го да говори — рязко се обади Джак.

— Друго няма — каза Дани. — После припаднах. Или защото тя ме душеше, или просто защото много се уплаших. Преди да се събудя, сънувах, че с мама се карате заради мен и че ти отново искаш да правиш Лошото Нещо, татко. После разбрах, че не е сън… събудих се напълно и тогава… си намокрих гащите… Като някое бебе.

Зарови глава в гърдите на Уенди и тихо се разплака, отпуснал безсилно ръце в скута си.

— Погрижи се за него — нареди Джак и се изправи.

— Какво ще правиш? — попита го тя с уплашено лице.

— Ще отида в оная стая. Ти какво помисли, че се каня да пия кафе ли?

— Не, Джак! Моля те, недей!

— Уенди, ако има нещо тук, в хотела, трябва да знаем.

— Не смей да ни оставяш сами! — викна тя с все сила и от устата й изхвърча слюнка.

— Браво, Уенди — рече той. — Това беше забележителна имитация на майка ти.

Тя избухна в сълзи, но не можеше да скрие лицето си, защото Дани беше в скута й.

— Съжалявам — каза Джак, — но трябва да отида там. Нали съм пазач, за това ми плащат.

Тя се разплака още по-силно, а той излезе от кухнята, триейки устните си с кърпа, и блъсна вратата зад гърба си.

— Не се тревожи, мамо — обади се Дани. — Нищо няма да му стане. Той няма сияние. Там нищо не може да го нарани.

— Не, не вярвам — през сълзи отрони тя.