Метаданни
Данни
- Серия
- Сияние (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Shining, 1977 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Надя Баева, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Криминална литература
- Мистично фентъзи
- Психологически трилър
- Психологически хорър
- Хорър (литература на ужаса)
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 174 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Георги
Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)
Издание:
СИЯНИЕ. 1992. Изд. Нар.култура, София. Роман. Превод: от англ. Надя БАЕВА [The Shining / Stephen King]. Художник: Николай ПЕКАРЕВ. Формат: 20 см. Офс. изд. Тираж: 25 000 бр. Страници: 415. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-04-0060-0
История
- — Корекция
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Сияние (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сияние.
| Сияние | |
| The Shining | |
_front_cover,_first_edition.jpg) | |
| Автор | Стивън Кинг |
|---|---|
| Създаване | 1977 г. САЩ |
| Първо издание | 1977 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | хорър |
| Вид | роман |
| Сияние в Общомедия | |
„Сиянието“ е роман на ужасите на американския писател Стивън Кинг. Публикуван през 1977 г., „Сиянието“ е третият роман на Кинг и първият бестселър с твърда корица: успехът на книгата утвърждава Кинг като виден автор в жанра на ужасите. Обстановката и героите са повлияни от личния опит на Кинг, от посещението му в хотел „Стенли“ през 1974 г. и възстановяването му от алкохолизъм. Романът е последван от продължение „Доктор Сън“, публикувано през 2013 г.
„Сиянието“ се съсредоточава върху живота на Джак Торънс, амбициозен писател и възстановяващ се алкохолик, който приема позицията на зимен пазач на известния хотел Овърлук в Колорадо, Скалистите планини. Семейството му го придружава. Това са жена му Уенди и сина му Дани Торънс, който притежава сиянието – редица психически способности, които позволяват на Дани да вижда ужасното минало на хотела. Скоро след като семейството стават затворници в хотела заради непрестанната силна снежна буря, свръхестествените сили в хотела влияят на разума на Джак и поставят жена му и сина му в невероятна опасност.
Сюжет
Действието в „Сиянието“ се развива предимно в измисления хотел Овърлук, изолиран, обитаван от духове, разположен в Скалистите планини Колорадо. Историята на хотела, която е описана от няколко герои, включва смъртта на някои от гостите и на бившия зимен пазач Делбърт Грейди, който се поддава на хотела и убива семейството си и себе си.
Сюжетът е съсредоточен върху Джак Торънс, съпругата му Уенди и техния петгодишен син Дани. Те се местят в хотела след като Джак приема позицията на зимния пазач. Джак е амбициозен писател [1] и възстановяващ се алкохолик с проблеми с гнева, които го карат неволно да счупи ръката на Дани и да загуби работата си като учител след като нападна ученик. Джак се надява, че уединението на хотела ще му помогне да се свърже със семейството си и да му даде мотивацията, необходима за работа по пиеса. Родителите му не знаят, но Дани притежава телепатични способности, наричани сиянието, които му позволяват да чете мисли и да предсказва разни събития. Семейство Торънс пристигат в хотела в деня на затварянето му. Мениджърът на хотела ги развежда. Срещат главния готвач Дик Халоран, който притежава способности, подобни на тези на Дани, и който обяснява на Дани силите му. Това свързва готвача и детето по специален начин.[2] Останалите служители и гости напускат хотела и оставят семейство Торънс сами в хотела за зимата.
Докато Торънс се настаняват в Оверлук, Дани вижда призраци и плашещи видения, но не споделя това с родителите си, защото чувства, че тази работа е важна за баща му и за бъдещето на семейството. Уенди смята да оставят Джак сам да приключи работата, но Дани отказва. Той мисли, че баща му ще бъде по-щастлив, ако останат. Въпреки това, Дани скоро осъзнава, че присъствието му в хотела прави свръхестествените сили по-могъщи, превръщайки ехото на миналите трагедии в опасни заплахи. Привиденията придобиват физическа форма и топиарите на животни в градината оживяват. Снегът откъсва семейство Торънс от външния свят.
Хотелът има затруднения с обладаването на Дани и започва да обладава Джак, като затруднява писателската му дейност и го примамва чрез записки в мазето към историята на хотела. Джак става все по-нестабилен, унищожавайки CB (си-би) радио и снегомобил – единствените им две връзки с външния свят. Един ден, след скандал с Уенди, Джак намира бара на хотела, напълно зареден с алкохол, въпреки че преди това е бил празен, и е свидетел на парти, на което се среща с призрака на барман на име Лойд. Джак танцува с призрака на млада жена, която се опитва да го съблазни, но си тръгва след като роклята ѝ се свлича и всички я виждат гола. Докато Джак се напива, хотелът използва духа на бившия пазач Грейди, за да подтикне настоящия пазач да убие семейството си. Първоначално той се противопоставя, но нарастващото влияние на хотела в съчетание с алкохолизма и гнева на Джак се оказва твърде голямо. Той става чудовище под контрола на хотела.[3][4] Уенди и Дани надвиват Джак след като той атакува Уенди, заключват го в килера, но призракът на Делбърт Грейди го освобождава, като го кара да обещае да му доведе Дани и да убие Уенди. Джак наранява Уенди с един от стиковете за роке на хотела, но тя се заключва в банята. Джак се опитва да пробие вратата, но Уенди прерязва ръката му с бръснач, за да го спре.
В същото време, Халоран, който работи в зимен курорт във Флорида, получава телепатичен зов за помощ от Дани. Халоран се втурва обратно към Овърлук, но там той е атакуван от топиарите на животни, пазещи хотела, и тежко ранен от Джак. Джак преследва Дани из хотела и го хваща на най-горния етаж. Там той за кратко време възвръща контрол над съзнанието си и умолява Дани да бяга. Дани вижда, че това не е наистина баща му, а само маска, сложена от хотела. Хотелът поема контрола над Джак отново, като го насилва да унищожи собственото си лице и череп със стика, да заличи последните следи Джак Торънс и да открие същество, контролирано от хотела „мениджър“. Спомняйки си, че Джак е пропуснал да освободи налягането върху нестабилния бойлер на хотела, Дани съобщава на хотела, че скоро ще има взрив. Дани, Уенди и Халлоран бягат, хотелското създание се опитва да овладее налягането, но е твърде късно и бойлерът експлодира, убивайки Джак и унищожавайки Овърлук. Преодолявайки последния опит на хотела да го обладае, Халоран води Дани и Уенди на безопасно място.
Епилогът на книгата се състои следващото лято. Халоран, който работи като готвач в курорт в Мейн, утешава Дани, докато Уенди се възстановява от нараняванията, които Джак ѝ е причинил.
История на написването
След като написва „Кери“ и „Сейлъмс Лот“, случката и в двата романа е поставена в малките населени места на родния за Кинг Мейн, той търси промяна за следващата книга. „Исках да прекарам една година далеч от Мейн, за да може следващият ми роман да е в друго пространство.“ [5] Кинг отваря атлас на САЩ на кухненската маса и произволно посочва място, което се оказа Боулдър, Колорадо.[6] На 30 октомври 1974 г.[7] Кинг и съпругата му Табита се настаняват в хотел Стенли в близкия Естес Парк, Колорадо. Те са били единствените гости в хотела тази нощ. „Когато пристигнахме, те се готвеха да затворят за сезона и ние се оказахме единствените гости на мястото – пълно с всичките тези дълги, празни коридори“. Настаняват се в стая 217, за която се говорело, че е обитавана. Затова стая 217 е толкова специална и в книгата.
Десет години по-рано Кинг прочел „Велд“ на Рей Бредбъри и се вдъхновил да напише история за човек, чиито сънища ще се превърнат реалност. През 1972 г. Кинг започва роман, озаглавен „Тъмно сияние“, който трябвало да бъде за паранормално момче в паранормален увеселителен парк, но идеята никога не се реализирала и той изоставил книгата. През нощта в Стенли тази история се върнала при него.[8]
Кинг и съпругата му вечерят голямата трапезария съвсем сами. За ядене могат да изберат само единственото останало ястие. В стаята е пусната оркестрална музика и те седят на единствената маса. „С изключение на нашата маса всичките столове бяха върху масите. Музиката отекваше по дългия коридор. Бог ме беше пратил там, за да чуя и да видя това. Докато си легнах тази нощ, вече имах цялата книга в главата си." [9]
След вечеря съпругата му се прибрала, но Кинг се разхождал из празния хотел. Озовал се в бара и барман на име Грейди му сервирал.
„Тази нощ сънувах как тригодишният ми син тича през коридорите, гледа назад през рамо и крещи. Преследваше го пожарен маркуч. Станах рязко, целия в пот, почти паднах от леглото. Запалих цигара, седнах на един стол и погледнах през прозореца към Скалистите планини и в момента, в който цигарата свърши, имах костите на книгата подредени в ума си. "
„Понякога се изповядваш. Винаги скриваш това, което признаваш. Това е една от причините да измислиш история. Например, когато написах „Сиянието“, главният герой е човек, който е счупил ръката на сина си, който бил дете и самият той е бил бит. И като млад баща с две деца, бях ужасен от чувствата на истинска враждебност към моите деца, които понякога изпитвах. Няма ли да спреш някога? Няма ли да си лягаш? И с времето започнах да мисля, че вероятно има много млади бащи и млади майки, които се чувстват ядосани и гневни чувства на децата си. Но като някой, който е бил възпитан с идеята, че татко знае най-добре, и образа на Уорд Клийвър от "Оставете го на Бийвър“, си мислех: О, ако той не млъкне, ако не млъкне… Когато написах тази книга, споделих много от това и се опитах да се освободя от него, но това беше и изповед. Да, има моменти, когато се чувствах много ядосан към децата си и дори чувствах, че мога да ги нараня. Е, децата ми сега са по-големи. Наоми е на петнадесет години, Джоуи е на тринайсет, а Оуен – на осем, и всички те са страхотни деца, и не мисля, че съм вдигал ръка срещу нито едно от децата си вече 7 години, но преди време...“
„Сиянието“ също е силно повлияно от „Обладаването на Хил Хаус“ на Шерли Джаксън,[10] "Маската на Червената смърт“ и „Падането на Къщата на Ашер" на Едгар Алън По и „Изгорелите предложения“ на Робърт Мараско. Историята често е сравнявана със „Странноприемницата“ на Ги дьо Мопасан.[11]
Преди да напише „Сиянието“, Кинг вече е написал „Roadwork“ и „The Body“, но и двете са публикувани по-късно. Първата чернова на „Сиянието“ отнема по-малко от четири месеца и той успява да го публикува пред останалите книги. Заглавието е вдъхновено от песента на Джон Ленън „Instant Karma!“, която съдържа думите „Ние всички сияем“.[12]
Бил Томпсън, редакторът на Кинг в Doubleday, се опитвал да го разубеди от „Сиянието“, защото смятал, че след като е написал „Кери“ и „Сейлъмс Лот“, той ще бъде определян само като писател на ужаси. Кинг сметнал това за комплимент.
Изтрит пролог и епилог
Първоначално е имало пролог, озаглавен „Преди пиесата“, който описва по-ранни събития в историята на „Овърлук“, както и епилог, озаглавен „След пиесата“, но и двете не са част от публикувания роман.[13] Прологът е публикуван в списание Whispers през август 1982 г., а съкратената версия се появява в изданието на TV Guide от 26 април – 2 май 1997 г. за популяризиране на предстоящия мини сериал върху „Сиянието“. Смятало се, че епилогът е изгубен, но е открит през 2016 г. като част от ранна версия на ръкописа на романа. Както „Преди пиесата“, така и „След пиесата“ са публикувани като част от специалното луксозно издание на Cemetery Dance Publications в началото на 2017 г.[14][15]
Продължение
Основна статия: Доктор Сън (книга) Кинг описва идеята за продължение на романа „Сиянието“ от 1977 г. на 19 ноември 2009 г., по време на рекламно турне за романа му „Под купола“. По време на четене, водено от режисьора Дейвид Кронънбърг в Canon Theatre, Кинг казва, че продължението ще проследи Дани Торънс, сега в 40-те си години, живеещ в Ню Хампшър, където работи в хоспис и с помощта на силите си помага на неизлечимо болни пациенти да умрат в мир.[16] 1 декември 2009 г., Кинг публикува анкета на официалния си уебсайт, където иска посетителите да гласуват коя книга трябва да напише първо, „Доктор Сън“ или следващия роман на Тъмната кула:
’’Споменах два потенциални проекта, докато бях на пътя, една нова книга от средата на света (не специално за Роланд Дешайн, но той и неговият приятел Кътбърт са в него, ловувайки скинмен – така се наричат върколаците в това изгубено царство) и продължение на „Сиянието“, наречено „Доктор Сън“. Интересувате ли се от някоя от тях? Ако е така, коя от тях ви грабва повече? Ще преброим гласовете ви (и разбира се всичко това не означава нищо, ако музата ми не дойде).’’ [17]}
Гласуването приключва на 31 декември 2009 г., като „Доктор Сън“ печели анкетата с 5861 гласа срещу 5812 за „Вятърът през ключалката“.[18] През 2011 г. Кинг потвърждаваща, че „Доктор Сън“ е в процес на изработка и че в сюжета е включена пътуваща група от психически вампири, наречена Истинска Задруга. „Доктор Сън“ е публикуван на 24 септември 2013 г.
Филмови и телевизионни адаптации
Романът е адаптиран за едноименен филм от 1980 г., режисиран от Стенли Кубрик и написан заедно с Даян Джонсън. Въпреки че Кинг остава разочарован от адаптацията и критикува работата на екипа с тематиката на книгата и характера на Уенди, този филм се смята за един от най-големите филми на ужасите, правени някога.[19][20] Романът е адаптиран и за мини сериал, премиерата на който е през 1997 г. Стивън Кинг следи внимателно изработването на поредицата, за да се увери, че тя следва достойно романа.[21][22]
Източници
- ↑ Bruhm, Steven. On Stephen King's Phallus; Or the Postmodern Gothic // Narrative 4 (1). January 1996. с. 55 – 73.
- ↑ Hohne, Karen A. The Power of Spoken Word in the Works of Stephen King // Journal of Popular Culture 28 (2). Fall 1994. DOI:10.1111/j.0022-3840.1994.2802_93.x. с. 93 – 103.
- ↑ Martin Alegre, Sara. Nightmares of Childhood: The Child and the Monster in Four Novels by Stephen King // Atlantis 23 (1). June 2001. с. 105 – 114.
- ↑ Holland-Toll, Linda J. Bakhtin's Carnival Reversed:King's The Shining as Dark Carnival // Journal of Popular Culture 33 (2). Fall 1999. DOI:10.1111/j.0022-3840.1999.3302_131.x. с. 131 – 146.
- ↑ „The Stephen King Companion“ Beahm, George Andrews McMeel press 1989
- ↑ „Stephen King: America's Best-Loved Boogeyman“ Beahm, George Andrews McMeel Press 1998
- ↑ „Stephen King Country“ Beahm, George Running Press 1999
- ↑ „Stephen King: The Art of Darkness“ Winter, Douglas E. Plume 1984
- ↑ Guests and Ghosts // vvdailypress.com. Архивиран от оригинала на October 18, 2006. Посетен на 30 март 2022.
- ↑ „The Annotated Guide to Stephen King“ Collings, Michael R. Starmount House 1986
- ↑ Guy de Maupassant Biography // Classiclit.about.com, 2011-06-14. Архивиран от оригинала на 2011-11-13. Посетен на 2011-09-20.
- ↑ King discusses this in Underwood, Tim. Bare Bones: Conversations in Terror with Stephen King'. McGraw-Hill, 1988. ISBN 9780446390576.
- ↑ Before the Play // StephenKing.com. Посетен на 2011-09-20.
- ↑ Stephen King Is Not Okay With A 'Shining' Prequel Movie // mtv.com. Архивиран от оригинала на 2019-04-02. Посетен на 27 March 2018.
- ↑ The Shining: The Deluxe Special Edition // Cemetery Dance Publications. Посетен на 27 March 2018.
- ↑ Stephen King planning possible sequel to The Shining
- ↑ Steve needs your input // Stephenking.com, 2009-11-30. Архивиран от оригинала на 2013-01-16. Посетен на 2011-07-06.
- ↑ Doctor Sleep wins? // Stephenking.com. Архивиран от оригинала на 2012-05-07. Посетен на 2011-07-06.
- ↑ Columbia Electronic Encyclopedia, 6th Edition. September 2013. ISBN 9780787650155. с. 1.
- ↑ Thomson, David. The Days and Nights at the Overlook // New Republic 244 (4). 2013-03-25. с. 56 – 58.
- ↑ Smith, Greg. The Literary Equivalent of a Big Mac and Fries?: Academics, Moralists, and the Stephen King Phenomenon // Midwest Quarterly 43 (4). Summer 2002. с. 329 – 345.
- ↑ Walls, Jeannette. Redrum, he wrote // Esquire 126 (2). August 1996. с. 22.
Външни препратки
3. Уотсън
Изпуснали сте си нервите, беше казал Улман.
— Ето го котелното — съобщи Уотсън, като щракна ключа за осветлението в тъмното, лъхащо на мухъл помещение. Беше набит здравеняк с мека, сламеноруса коса, облечен в бяла риза и тъмнозелени спортни панталони. Отвори вратичка, която разкри малък квадратен отвор в търбуха на пещта и двамата с Джак надзърнаха в него.
— Това тук е сигналната лампа.
Свистящата синкавобяла струя непрестанно се стрелкаше нагоре — укротена разрушителна стихия, — но Джак си помисли, че ключовата дума е разрушителна, а не укротена: пъхнеше ли си човек ръката вътре, за три секунди щеше да бъде напълно изпечена.
Изпуснали сте си нервите.
(Дани, добре ли си?)
Пещта, най-голямата и най-старата, която Джак беше виждал, изпълваше цялото помещение.
— Снабдена е с алармено устройство — обясни Уотсън. — Един малък датчик вътре измерва температурата. Ако тя падне под известен градус, задейства се звънец, който се чува във вашия апартамент. Бойлерът е отвъд тази стена. Ще ви заведа.
Той затръшна вратичката над отвора и поведе Джак зад железния корпус на пещта към друга врата. Металът ги облъхна със знойна топлина и кой знае защо, в съзнанието на Джак изникна огромна дремеща котка. Уотсън задрънча с ключовете и подсвирна.
Изпуснали сте си…
(Когато се върна в кабинета си и завари там Дани само по гащета и ухилен до уши, червената пелена на гнева бавно замъгли разума му. Субективно собствените му действия бяха като в забавен кадър, а всъщност всичко бе станало вероятно за по-малко от минута. Просто изглеждаше бавно като в някои сънища. В лошите. Очевидно през време на отсъствието му бяха преровени всички шкафове и чекмеджета. На дрешника, на бюрото, на библиотеката. Ръкописът на пиесата в три действия, разработвана от новелата, която бе написал преди седем години като студент, беше пръснат по целия под. Пиеше бира, докато работеше върху второ действие, когато Уенди го повика на телефона, и Дани беше разсипал съдържанието на кутията по страниците. Сигурно, за да гледа как се пени. Да гледа как се пени, да гледа как се пени… Думите отекваха отново и отново в главата му като скъсана струна на разстроено пиано, затваряйки кръга на яростта му. Пристъпи мрачно към тригодишния си син, който бе вдигнал към него сияещо личице, доволен, че добре е ошетал в кабинета на татко. Дани понечи да избърбори нещо и тъкмо тогава той го хвана за ръчичката и я изви, за да го накара да пусне автоматичния молив, който стискаше. Дани извика. Лекичко… Не, не… кажи истината… Той изпищя. Трудно му бе да си припомни подробности през булото на заслепилия го гняв. Отнякъде Уенди питаше какво става с разтревожен, пресекващ от преглъщани сълзи глас. Но станалото можеше да се уреди само между него и Дани. Той дръпна рязко сина си, за да го плесне, и сключи пръсти — здрави мъжки пръсти — около мършавата ръчица над лакътя. Звукът от чупенето на костта не беше силен, но отчетлив; тих и при все това отекна мощно, оглушително. Рязък звук, който прониза като стрела червената мъгла, но вместо да пропусне в нея слънчев лъч, доведе мрачните облаци на срама и разкаянието, на ужаса, на мъчителните душевни конвулсии. Чист, ясен звук, от едната страна на който лежеше миналото, а от другата се простираше цялото бъдеще. Звук като счупен графит на молив или строшена в коляното треска за подпалки. От друга страна,това бе момент на абсолютна тишина, може би в знак на почит към настъпващото бъдеще, към целия предстоящ живот. Видя лицето на Дани да губи цвета си и да пребледнява като стена, а очите му да стават все по-огромни и незрящи; разбра, че детето може всеки миг да падне в несвяст върху мокрите от бира листове; чу собствения си глас — слаб, пиянски, гузен в стремежа да върне времето назад — да си пробива път през онзи крехък звук на чупеща се кост и да изрича: Дани, добре ли си?. Ответното изпискване на Дани и ужасеното възклицание на Уенди, когато дойде при тях и видя под какъв странен ъгъл спрямо лакътя виси ръчичката на Дани; в света на нормалните семейства няма да видиш ръка да виси в такова положение. После нейният писък, щом го грабна в обятията си, и несвързаното й хлипане: О, Божичко, Дани, о, мили Боже, о, Господи, бедната ти ръчичка… А той, Джак, стоеше там в някакво тъпо вцепенение и се мъчеше да проумее как можа да се случи подобно нещо. Очите му срещнаха погледа на Уенди и прочетоха в него омраза. Не му беше хрумнало как би се изразила в действия тази омраза, едва по-късно си даде сметка, че жена му би могла да го напусне онази вечер, да иде в мотел и на сутринта да подаде молба за развод или пък още на момента да извика полиция. Тогава видя само, че Уенди го мрази, и от това се почувства напълно парализиран, съвсем сам. Беше ужасно. Сигурно така се усеща човек пред очите на смъртта. После тя се втурна към телефона и набра номера на болницата, додето момченцето пищеше в ръцете й, а Джак не я последва; остана насред разхвърляния си кабинет, поемаше миризмата на бира и мислеше…)
Изпуснали сте си нервите…
Рязко потърка с ръка устните си и тръгна подир Уотсън към бойлерното помещение. Там беше влажно, но не заради влагата го изби противна, лепкава студена пот. Споменът беше причината, споменът за стореното в онази вечер преди две години — тъй отчетлив, сякаш всичко бе станало преди два часа. Времето губеше измеренията си. Оживяха наново срамът, погнусата от себе си, съзнанието за собствената си негодност. Тези чувства винаги пораждаха у него желанието да пие, а пиенето на свой ред го запращаше в още по-черно отчаяние — дали щеше да има за него един час, именно час, не седмица или дори ден, а само един час поне, в който копнежът да пие ще му даде мира?
— Ето го и бойлера — обади се Уотсън.
Извади от задния си джоб носна кърпа на червени и сини карета, изсекна се енергично и пак я пъхна в джоба, след като провери набързо дали няма да зърне в нея нещо интересно.
Бойлерът, дълъг метален цилиндър с медно покритие, кърпен неколкократно, беше стъпил върху четири циментови блока. Отвсякъде бе заобиколен от тръби, извиващи в лабиринт нагоре към обвития в паяжини таван на мазето. Отдясно на Джак две големи отоплителни тръби излизаха от пещта в съседното помещение.
— Ето го манометъра. — Уотсън го почука с пръст. — Измерва налягането във фунтове на квадратен инч. Сигурно ги разбирате тия неща. Сега съм го регулирал на сто и нощем в някои от стаите е малко хладно. Има гости, дето се оплакват, но много важно. Кой ги е карал да идват тук през септември? Пък и котелът ни е стар. Кърпен е като дреха от Армията на спасението.
Носната кърпа пак се появи. Секнене. Проверка. Хайде обратно в джоба.
— Простудил съм се — оплака се непринудено Уотсън. — През септември винаги ме хваща настинка. Мотая се тук с тая дърта брантия, после изляза да кося тревата или да подравнявам корта и ето ти на. Хване ли те течението, настинката ти е готова, казваше майка ми. Бог да я прости, покойница е от шест години. Ракът й видя сметката. Пипне ли те тая болест, сядай да си пишеш завещанието. Та ще поддържате налягането най-много петдесет или шейсет. Господин Улман поръча един ден да се отоплява западното крило, на следващия — средният сектор, на третия — източното крило. Побъркан човек. Мразя го тоя дребосък. По цял ден джавка като ония мъници, дето се хвърлят да ти захапят крака, а после търчат да опикаят целия килим. Колкото е злобен, толкоз е и тъп. Някой път ми иде да го утрепя. Внимавайте сега. Тия вентили се отварят и затварят, като се въртят пръстените. Всичките съм ви ги белязал. Сините са за източните стаи, червените — за средните, а жълтите — за западното крило. Не забравяйте, че западните стаи най-много изстиват. Щом задуха, стават досущ като фригидна жена, дето оная й работа е като бучка лед. Затова, като отоплявате западното крило, може да повишавате налягането и до осемдесет. Аз поне тъй бих постъпил.
— Термостатите горе… — подхвана Джак.
Уотсън силно разтърси глава и меката му коса се разлетя.
— Те не са свързани. Седят горе само за фасон. Идват и гости от Калифорния, дето си въобразяват, че в спалнята им трябва да е достатъчно топло да се отглеждат палми. Само тук, долу, се контролира температурата. Гледайте манометъра. Виждате ли как се покачва стрелката?
Той почука по скалата, чиято стрелка постепенно бе припълзяла с две деления нагоре, додето Уотсън глаголстваше. Внезапно Джак усети как по гърба му пробяга студена тръпка и си припомни поверието: Гъската тъпче гроба ти.
Уотсън завъртя назад диска на манометъра. Бойлерът силно изсвистя и стрелката падна на деветдесет и един фунта на квадратен инч. После затвори вентила и свистенето неохотно замря.
— Сама си се покачва — рече Уотсън. — Ама как да го убедиш тоя пуяк Улман, като веднага вади счетоводните книги и три часа ти доказва, че нямало как да се купи нова инсталация поне още пет-шест години. Помнете ми думата, един ден целият хотел ще хвръкне във въздуха, ама дано и тлъстият дребосък се случи тук, та да е начело на фойерверките. Ех, ще ми се и аз да бях тъй благонравен като мама. Тя у всекиго виждаше нещо добро. Аз съм си калпав човек. Ама можеш ли да вървиш срещу природата си? Не забравяйте да слизате тук по два пъти на ден и още веднъж преди лягане. Ако забравите, налягането ще си се покачва ли, покачва, додето с цялото семейство се събудите чак на луната. На всяка проверка го смъквайте по малко и няма да имате проблеми.
— Коя е горната граница?
— Инсталацията е оразмерена за двеста и петдесет, но в това си състояние ще изгърми при доста по-ниско налягане. Стигне ли стрелката сто и осемдесет, никой не може да ме накара да стоя наблизо.
— Няма ли автоматично блокиране?
— Не, няма. Навремето не е имало такива изисквания. Днес федералното правителство навсякъде си завира носа. От ФБР ти отварят писмата, от ЦРУ ти подслушват телефона… Нали видяхте какво стана с Никсън? Жалка картинка беше… Но ако слизате да наглеждате налягането, няма нищо страшно. И гледайте да редувате отоплението, както онзи е поръчал. В никоя стая температурата няма да се вдигне над дванайсет градуса, освен ако зимата не е необичайно мека. А вашия апартамент можете да си го затопляте колкото желаете.
— Ами водопроводът?
— И до него ще стигнем. Трябва да минем оттатък.
Влязоха в дълго правоъгълно помещение, което сякаш се простираше на километри напред. Уотсън дръпна някакъв шнур и една-единствена 75-ватова крушка хвърли мижава, полюшваща се светлина над мястото, където бяха застанали. Точно насреща беше дъното на асансьорната шахта — омазнени дебели кабели се спускаха към скрипци, шест метра в диаметър, и огромен замърсен мотор. Навред бяха струпани вестници на връзки, на рула и в кашони. На други кашони пък имаше надписи архив, фактури и квитанции. Лъхаше на гнило и плесен. Някои кашони почти се бяха разпаднали и от тях по пода се сипеха пожълтели хартии, сигурно поне двайсетгодишни. Джак оглеждаше наоколо, обзет от живо любопитство. Тук, в тези изгнили кашони беше погребана цялата история на „Панорама“.
— Асансьорът се движи на честна дума — изръмжа Уотсън. — Знам си го Улман. Дава от време на време по някоя разкошна вечеря на щатския инспектор, само и само да не му праща техник на проверка. Ето, оттук тръгва водопроводната инсталация.
Насреща им към мрака нагоре се издигаха пет дебели тръби, увити в изолационен материал и стегнати със стоманени пръстени.
Уотсън посочи към една потънала в паяжини полица до шахтата. На нея имаше няколко омазнени парцала и метална скоба за папки.
— Това са то всички подръчни материали за поправки по водопровода. Не ми се вярва да се появят течове. Досега не се е случвало. Само дето по някой път тръбите замръзват. Единствен лек срещу това е нощем крановете да се пускат да текат по малко, ама в тоя шантав хотел те са поне четиристотин. А шишкавият педераст ще нададе вой, та ще го чуят чак в Денвър, като види сметките за водата. Не съм ли прав?
— Бих казал, че анализът ви е забележително проникновен.
— Ама вие вярно сте учен човек. Говорите като по книга. Одобрявам учените, само да не са с обратна резба. Че кой беше подстрекател на ония университетски бунтове преди време? То се знае, хомасексолистите. Току ги стегне шапката и трябва да избие нанякъде. Мама му стара, накъде ли отива тоя шашав свят? Но ако замръзне тръба, най-вероятно е това да стане в тоя участък, в сервизната шахта. Дотук не стига никаква топлинка. Ако се случи, използвайте това. — Той бръкна в една счупена щайга от портокали и измъкна от нея малка газова горелка. — Като намерите къде е ледената бучка, размотавате изолацията и нагрявате мястото отблизо. Ясно?
— Но какво ще стане, ако тръбите замръзнат някъде извън шахтата?
— Няма да се случи, стига да си гледате съвестно работата и да отоплявате навсякъде. Но и без това до другите тръби нямате достъп. Не се тревожете. Всичко ще е наред. Ама че е гадно тук с тия паяжини! Тръпки ме побиват, като сляза в това мазе.
— Улман каза, че първият зимен пазач убил семейството си и себе си.
— Да, онзи тип Грейди. Още щом го зърнах, усетих, че не е много в ред. Постоянно се хилеше като пача. Ама тоя дръвник Улман и Бостънския удушвач би наел, стига само да му работи за минимална заплата. Един служител от Националния парк ги открил; телефонът не работел. Всичките били на третия етаж, в западното крило, вдървени като чукани. Жалко за девойчетата. Бяха на шест и на осем годинки, големи сладуранки. Абе ужасна история беше. Тоя хубостник Улман извън сезона е управител на някакъв баровски хотел във Флорида, та тогава взел самолета до Денвър, а от Сайдуиндър дотук наел шейна, защото пътищата бяха затворени. Шейна, ако щете вярвайте! Какви ли не хватки приложи, та случаят да не попадне във вестниците, и успя де, това му го признавам. Излязоха само няколко реда в денвърския „Поуст“ и, то се знае, некролог в местния вестник в Естес Парк, но това беше всичко. Добре мина, като се има предвид, че на хотела и без това му е излязло име. Все си мислех, че някой репортер ще използва случая с Грейди, за да изкара отново на бял свят старите скандали.
— Какви скандали?
— Всеки хотел си има по някоя скандална история — сви рамене Уотсън. — Както и всеки хотел си има духове. Защо ли? Ами че всякакви хора идват и си отиват. Случи се някой да ритне камбаната в стаята си — я удар, я сърдечен пристъп. По хотелите суеверието вирее с пълна сила. Няма тринайсети етаж, нито тринайсета стая, нито огледала на гърба на входните врати, все неща от тоя род. Ето на, миналия юли една госпожа взе, че умря при нас. Улман се погрижи за тая работа, и то добре се постара. Не случайно му плащат по двайсет и пет хиляди на сезон. Не го обичам тоя надут петел, но заслужено си изкарва парите. Има ги такива, дето идат тук, за да се намърсуват, та затова е нужен човек като Улман, дето да чисти след тях. Да вземем тая жена, моя възраст трябва да беше — навъртяла бе шейсетака, — ама си боядисала косата червена като фенер пред бардак, а циците й висят до пъпа, защото не благоволяваше да си тури сутиен; краката й целите нашарени с разширени вени като карта на шосейната мрежа, обаче се накичила с дрънкулки — и по врата, и по ушите, и по ръцете. Пристига тук тази ми ти с един хлапак, надали имаше повече от седемнайсет, слабичък такъв, дългокос, ама отпред панталоните му издути, сякаш е пъхнал пешкир вътре. Поседяха тук седмица ли, десет дена ли, а програмата все една и съща. От пет до седем са в бар „Колорадо“ — тя смуче коктейли, ама тъй настървено, като че от другия ден ще ги забранят със закон, а той седи пред бутилка „Олимпия“ и я ближе малко по малко, та да му стигне. Дъртата се прави на интересна и подхвърля разни закачки, а той насреща й се хили като маймуна, сякаш му дърпат краищата на устата с конци. Само че след няколко дена вече се виждаше как му е все по-трудно да й се усмихва и Господ знае какво е трябвало да си фантазира, за да му става оная работа, когато дойде време за кревата. После се преместват в ресторанта да вечерят — той си ходи нормално, ама тя залита, щото вече е пияна като мотика. Младокът току пощипва келнерките и им се усмихва, когато тя не гледа към него. Бяхме започнали да се обзалагаме вече още колко ще изтрае. — Уотсън сви рамене и продължи: — Една вечер около десет слиза той долу и разправя, че „съпругата“ му била „неразположена“, ще рече, пак е изпаднала в несвяст от къркане като всяка друга вечер. Отивал да й потърси някакъв лек за стомашни болки. Метна се на малкото порше, с което пристигнаха двамата, и повече не го видяхме. Появи се тя на другата сутрин и се мъчи да играе театро, а лицето й бяло като стена. Господин Улман взе да я подпитва дипломатично дали да не съобщи на щатската полиция за момъка, защото може да е катастрофирал или нещо друго да му се е случило. А тя настръхна и дума не даде да се издума. Не, не, той бил отличен шофьор, всичко било наред, тя не се тревожела, защото щял да се върне за вечеря. Следобед заседна в бара още от три часа, но тъй и не отиде да вечеря. Към десет и половина се качи в стаята си и повече никой не я зърна жива.
— Какво стана?
— Окръжният следовател каза, че нагълтала трийсет хапчета приспивателно навръх всичката пиячка. На другия ден се появи мъжът й — някакъв важен адвокат от Ню Йорк. Направо разказа играта на клетия Улман. Ще го съдел за туй, ще го съдел за онуй и като свършел с него, щял само с дрехите на гърба му да го остави. Улман обаче хич не е вчерашен. Успя да му запуши устата, негодникът. Сигурно е попитал баровеца как ще му се хареса, ако жена му я разнищят из нюйоркските вестници: съпругата на виден нюйоркски ала-бала, намерена мъртва, претъпкана със сънотворно, след като си поиграла на „дръж ми салама“ с един хлапак, на възраст да й бъде син.
Щатските ченгета откриха поршето зад една денонощна закусвалня в Лионс и Улман задейства някоя и друга връзка, та адвокатът да може да си го прибере. Сетне двамата заедно взеха да обработват Арчър Хаутън, окръжния следовател, да промени причината за смъртта. Писаха, че получила сърдечен пристъп. Сега старият Арчър кара крайслер. Не го виня. Падне ли му случай на човек, трябва да го използва, особено като влезе в години.
Носната кърпа отново цъфна. Секнене. Проверка. Обратно в джоба.
— Та какво става нататък. Имахме тук една щурава камериерка, Делорес Викъри се казваше. Една седмица по-късно, както чистеше стаята, където бяха отседнали ония двамата, нададе писък до небето и взе, че припадна. Като я свестиха, почна да разправя, че видяла умрялата жена да лежи гола във ваната. „Лицето й беше мораво и подпухнало — вика — и ми се хилеше насреща.“ Улман й плати двуседмично предупреждение и й каза да си обира крушите. По моите сметки поне четирийсет-петдесет души трябва да са умрели в тоя хотел, откакто дядо ми го е отворил през хиляда деветстотин и десета.
Той хитро стрелна Джак с поглед, — И знаете ли как са умрели повечето? От сърдечен пристъп или мозъчен удар, докато са работели в кревата. Главно такива се мъкнат по тия курорти — дъртаци, дето им се ще още една последна тръпка. Идват на почивка на планина, та да си представят, че отново са на двайсет години. Обаче не всички управители са били сръчни като Улман, та да потулят работите от пресата. И тъй, на „Панорама“ й излязло име. Бас ловя, че и „Билтмор“ в Ню Йорк има подобна слава, стига да поразпиташ подходящите хора.
— Но сигурно няма призраци.
— Господин Торънс, цял живот съм работил тук. Играл съм си в хотела още като бях на годините на вашето момченце, дето ми го показахте на снимката в портфейла си. До ден-днешен не съм зървал призрак. Елате сега да ви покажа пристройката, дето държим разни инструменти.
— С удоволствие.
Когато Уотсън се пресегна да загаси, Джак отбеляза:
— Доста хартия е събрана тук.
— И още как. Все едно е трупана хиляда години. Вестници, стари фактури, товарителници и дявол знае какво още. Баща ми добре се справяше с тях, когато съществуваше старата пещ, дето гореше с дърва, но сега са затрупали мазето. Ще трябва да наема някого да ги закара в Сайдуиндър и да ги изгори, ако Улман понесе този разход. Сигурно ще се навие да плати, ако закрещя „Плъхове!“ с цяло гърло.
— Значи все пак има плъхове?
— Май се намират. Доставил съм капаните и отровата, които Улман иска да поставите на тавана и тук, долу. Само внимавайте за момченцето си, господин Торънс. Не допускайте да му се случи нещо.
— Естествено, ще внимавам.
Изречено от Уотсън, предупреждението не го раздразни. Тръгнаха нагоре по стълбите и поспряха за момент, додето Уотсън пак се изсекне.
— В пристройката ще намерите всички инструменти, които са ви нужни, а сигурно и куп ненужни. Ще трябва да оправите и керемидите. Улман каза ли ви за тях?
— Да, поръча да се препокрие покривът на западното крило.
— Ще се помъчи да откопчи от вас каквото може, за да не плаща на външни хора, тлъстото му джудже. А напролет ще мрънка, че не сте свършили работата както трябва. Веднъж му го казах право в очите на тоя…
Думите на Уотсън преминаха в безобидно жужене, додето се качваха по стълбите. Джак Торънс хвърли един поглед през рамо към непроницаемия, лъхащ на плесен мрак отзад и си каза, че ако изобщо съществуват духове, най-добре биха вирели в такова място. Замисли се и за Грейди, държан тук в плен от безпощадния сняг, за това как постепенно е полудявал и накрая е извършил зверското си дело. Дали те са пищели, запита се. Горкият Грейди, усещал е с всеки ден как обръчът все повече се стяга около него, а най-после разбрал, че тъй и не ще дочака пролетта. Не е бивало да идва тук. Не е бивало и да си изпуска нервите.
Докато вървеше след Уотсън, думите с устрем се върнаха към него, подобни на бумеранг, придружени с рязък звук — като от счупен графит на молив. Господи, колко добре би му дошло едно питие. Или още по-добре хиляда.