Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сияние (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Shining, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 172 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Георги

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

 

Издание:

СИЯНИЕ. 1992. Изд. Нар.култура, София. Роман. Превод: от англ. Надя БАЕВА [The Shining / Stephen King]. Художник: Николай ПЕКАРЕВ. Формат: 20 см. Офс. изд. Тираж: 25 000 бр. Страници: 415. Цена: 28.00 лв. ISBN: 954-04-0060-0

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Сияние (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Сияние.

Сияние
The Shining
АвторСтивън Кинг
Създаване1977 г.
САЩ
Първо издание1977 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрхорър
Видроман
Сияние в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Сиянието е роман на ужасите на американския писател Стивън Кинг. Публикуван през 1977 г., „Сиянието“ е третият роман на Кинг и първият бестселър с твърда корица: успехът на книгата утвърждава Кинг като виден автор в жанра на ужасите. Обстановката и героите са повлияни от личния опит на Кинг, от посещението му в хотел „Стенли“ през 1974 г. и възстановяването му от алкохолизъм. Романът е последван от продължение „Доктор Сън“, публикувано през 2013 г.

„Сиянието“ се съсредоточава върху живота на Джак Торънс, амбициозен писател и възстановяващ се алкохолик, който приема позицията на зимен пазач на известния хотел Овърлук в Колорадо, Скалистите планини. Семейството му го придружава. Това са жена му Уенди и сина му Дани Торънс, който притежава сиянието – редица психически способности, които позволяват на Дани да вижда ужасното минало на хотела. Скоро след като семейството стават затворници в хотела заради непрестанната силна снежна буря, свръхестествените сили в хотела влияят на разума на Джак и поставят жена му и сина му в невероятна опасност.

Сюжет

Действието в „Сиянието“ се развива предимно в измисления хотел Овърлук, изолиран, обитаван от духове, разположен в Скалистите планини Колорадо. Историята на хотела, която е описана от няколко герои, включва смъртта на някои от гостите и на бившия зимен пазач Делбърт Грейди, който се поддава на хотела и убива семейството си и себе си.

Сюжетът е съсредоточен върху Джак Торънс, съпругата му Уенди и техния петгодишен син Дани. Те се местят в хотела след като Джак приема позицията на зимния пазач. Джак е амбициозен писател [1] и възстановяващ се алкохолик с проблеми с гнева, които го карат неволно да счупи ръката на Дани и да загуби работата си като учител след като нападна ученик. Джак се надява, че уединението на хотела ще му помогне да се свърже със семейството си и да му даде мотивацията, необходима за работа по пиеса. Родителите му не знаят, но Дани притежава телепатични способности, наричани сиянието, които му позволяват да чете мисли и да предсказва разни събития. Семейство Торънс пристигат в хотела в деня на затварянето му. Мениджърът на хотела ги развежда. Срещат главния готвач Дик Халоран, който притежава способности, подобни на тези на Дани, и който обяснява на Дани силите му. Това свързва готвача и детето по специален начин.[2] Останалите служители и гости напускат хотела и оставят семейство Торънс сами в хотела за зимата.

Докато Торънс се настаняват в Оверлук, Дани вижда призраци и плашещи видения, но не споделя това с родителите си, защото чувства, че тази работа е важна за баща му и за бъдещето на семейството. Уенди смята да оставят Джак сам да приключи работата, но Дани отказва. Той мисли, че баща му ще бъде по-щастлив, ако останат. Въпреки това, Дани скоро осъзнава, че присъствието му в хотела прави свръхестествените сили по-могъщи, превръщайки ехото на миналите трагедии в опасни заплахи. Привиденията придобиват физическа форма и топиарите на животни в градината оживяват. Снегът откъсва семейство Торънс от външния свят.

Хотелът има затруднения с обладаването на Дани и започва да обладава Джак, като затруднява писателската му дейност и го примамва чрез записки в мазето към историята на хотела. Джак става все по-нестабилен, унищожавайки CB (си-би) радио и снегомобил – единствените им две връзки с външния свят. Един ден, след скандал с Уенди, Джак намира бара на хотела, напълно зареден с алкохол, въпреки че преди това е бил празен, и е свидетел на парти, на което се среща с призрака на барман на име Лойд. Джак танцува с призрака на млада жена, която се опитва да го съблазни, но си тръгва след като роклята ѝ се свлича и всички я виждат гола. Докато Джак се напива, хотелът използва духа на бившия пазач Грейди, за да подтикне настоящия пазач да убие семейството си. Първоначално той се противопоставя, но нарастващото влияние на хотела в съчетание с алкохолизма и гнева на Джак се оказва твърде голямо. Той става чудовище под контрола на хотела.[3][4] Уенди и Дани надвиват Джак след като той атакува Уенди, заключват го в килера, но призракът на Делбърт Грейди го освобождава, като го кара да обещае да му доведе Дани и да убие Уенди. Джак наранява Уенди с един от стиковете за роке на хотела, но тя се заключва в банята. Джак се опитва да пробие вратата, но Уенди прерязва ръката му с бръснач, за да го спре.

В същото време, Халоран, който работи в зимен курорт във Флорида, получава телепатичен зов за помощ от Дани. Халоран се втурва обратно към Овърлук, но там той е атакуван от топиарите на животни, пазещи хотела, и тежко ранен от Джак. Джак преследва Дани из хотела и го хваща на най-горния етаж. Там той за кратко време възвръща контрол над съзнанието си и умолява Дани да бяга. Дани вижда, че това не е наистина баща му, а само маска, сложена от хотела. Хотелът поема контрола над Джак отново, като го насилва да унищожи собственото си лице и череп със стика, да заличи последните следи Джак Торънс и да открие същество, контролирано от хотела „мениджър“. Спомняйки си, че Джак е пропуснал да освободи налягането върху нестабилния бойлер на хотела, Дани съобщава на хотела, че скоро ще има взрив. Дани, Уенди и Халлоран бягат, хотелското създание се опитва да овладее налягането, но е твърде късно и бойлерът експлодира, убивайки Джак и унищожавайки Овърлук. Преодолявайки последния опит на хотела да го обладае, Халоран води Дани и Уенди на безопасно място.

Епилогът на книгата се състои следващото лято. Халоран, който работи като готвач в курорт в Мейн, утешава Дани, докато Уенди се възстановява от нараняванията, които Джак ѝ е причинил.

История на написването

След като написва „Кери“ и „Сейлъмс Лот“, случката и в двата романа е поставена в малките населени места на родния за Кинг Мейн, той търси промяна за следващата книга. „Исках да прекарам една година далеч от Мейн, за да може следващият ми роман да е в друго пространство.“ [5] Кинг отваря атлас на САЩ на кухненската маса и произволно посочва място, което се оказа Боулдър, Колорадо.[6] На 30 октомври 1974 г.[7] Кинг и съпругата му Табита се настаняват в хотел Стенли в близкия Естес Парк, Колорадо. Те са били единствените гости в хотела тази нощ. „Когато пристигнахме, те се готвеха да затворят за сезона и ние се оказахме единствените гости на мястото – пълно с всичките тези дълги, празни коридори“. Настаняват се в стая 217, за която се говорело, че е обитавана. Затова стая 217 е толкова специална и в книгата.

Десет години по-рано Кинг прочел „Велд“ на Рей Бредбъри и се вдъхновил да напише история за човек, чиито сънища ще се превърнат реалност. През 1972 г. Кинг започва роман, озаглавен „Тъмно сияние“, който трябвало да бъде за паранормално момче в паранормален увеселителен парк, но идеята никога не се реализирала и той изоставил книгата. През нощта в Стенли тази история се върнала при него.[8]

Кинг и съпругата му вечерят голямата трапезария съвсем сами. За ядене могат да изберат само единственото останало ястие. В стаята е пусната оркестрална музика и те седят на единствената маса. „С изключение на нашата маса всичките столове бяха върху масите. Музиката отекваше по дългия коридор. Бог ме беше пратил там, за да чуя и да видя това. Докато си легнах тази нощ, вече имах цялата книга в главата си." [9]

След вечеря съпругата му се прибрала, но Кинг се разхождал из празния хотел. Озовал се в бара и барман на име Грейди му сервирал.

„Тази нощ сънувах как тригодишният ми син тича през коридорите, гледа назад през рамо и крещи. Преследваше го пожарен маркуч. Станах рязко, целия в пот, почти паднах от леглото. Запалих цигара, седнах на един стол и погледнах през прозореца към Скалистите планини и в момента, в който цигарата свърши, имах костите на книгата подредени в ума си. "

„Понякога се изповядваш. Винаги скриваш това, което признаваш. Това е една от причините да измислиш история. Например, когато написах „Сиянието“, главният герой е човек, който е счупил ръката на сина си, който бил дете и самият той е бил бит. И като млад баща с две деца, бях ужасен от чувствата на истинска враждебност към моите деца, които понякога изпитвах. Няма ли да спреш някога? Няма ли да си лягаш? И с времето започнах да мисля, че вероятно има много млади бащи и млади майки, които се чувстват ядосани и гневни чувства на децата си. Но като някой, който е бил възпитан с идеята, че татко знае най-добре, и образа на Уорд Клийвър от "Оставете го на Бийвър“, си мислех: О, ако той не млъкне, ако не млъкне… Когато написах тази книга, споделих много от това и се опитах да се освободя от него, но това беше и изповед. Да, има моменти, когато се чувствах много ядосан към децата си и дори чувствах, че мога да ги нараня. Е, децата ми сега са по-големи. Наоми е на петнадесет години, Джоуи е на тринайсет, а Оуен – на осем, и всички те са страхотни деца, и не мисля, че съм вдигал ръка срещу нито едно от децата си вече 7 години, но преди време...“

„Сиянието“ също е силно повлияно от „Обладаването на Хил Хаус“ на Шерли Джаксън,[10] "Маската на Червената смърт“ и „Падането на Къщата на Ашер" на Едгар Алън По и „Изгорелите предложения“ на Робърт Мараско. Историята често е сравнявана със „Странноприемницата“ на Ги дьо Мопасан.[11]

Преди да напише „Сиянието“, Кинг вече е написал „Roadwork“ и „The Body“, но и двете са публикувани по-късно. Първата чернова на „Сиянието“ отнема по-малко от четири месеца и той успява да го публикува пред останалите книги. Заглавието е вдъхновено от песента на Джон Ленън „Instant Karma!“, която съдържа думите „Ние всички сияем“.[12]

Бил Томпсън, редакторът на Кинг в Doubleday, се опитвал да го разубеди от „Сиянието“, защото смятал, че след като е написал „Кери“ и „Сейлъмс Лот“, той ще бъде определян само като писател на ужаси. Кинг сметнал това за комплимент.

Изтрит пролог и епилог

Първоначално е имало пролог, озаглавен „Преди пиесата“, който описва по-ранни събития в историята на „Овърлук“, както и епилог, озаглавен „След пиесата“, но и двете не са част от публикувания роман.[13] Прологът е публикуван в списание Whispers през август 1982 г., а съкратената версия се появява в изданието на TV Guide от 26 април – 2 май 1997 г. за популяризиране на предстоящия мини сериал върху „Сиянието“. Смятало се, че епилогът е изгубен, но е открит през 2016 г. като част от ранна версия на ръкописа на романа. Както „Преди пиесата“, така и „След пиесата“ са публикувани като част от специалното луксозно издание на Cemetery Dance Publications в началото на 2017 г.[14][15]

Продължение

Основна статия: Доктор Сън (книга) Кинг описва идеята за продължение на романа „Сиянието“ от 1977 г. на 19 ноември 2009 г., по време на рекламно турне за романа му „Под купола“. По време на четене, водено от режисьора Дейвид Кронънбърг в Canon Theatre, Кинг казва, че продължението ще проследи Дани Торънс, сега в 40-те си години, живеещ в Ню Хампшър, където работи в хоспис и с помощта на силите си помага на неизлечимо болни пациенти да умрат в мир.[16] 1 декември 2009 г., Кинг публикува анкета на официалния си уебсайт, където иска посетителите да гласуват коя книга трябва да напише първо, „Доктор Сън“ или следващия роман на Тъмната кула:

’’Споменах два потенциални проекта, докато бях на пътя, една нова книга от средата на света (не специално за Роланд Дешайн, но той и неговият приятел Кътбърт са в него, ловувайки скинмен – така се наричат върколаците в това изгубено царство) и продължение на „Сиянието“, наречено „Доктор Сън“. Интересувате ли се от някоя от тях? Ако е така, коя от тях ви грабва повече? Ще преброим гласовете ви (и разбира се всичко това не означава нищо, ако музата ми не дойде).’’ [17]}

Гласуването приключва на 31 декември 2009 г., като „Доктор Сън“ печели анкетата с 5861 гласа срещу 5812 за „Вятърът през ключалката“.[18] През 2011 г. Кинг потвърждаваща, че „Доктор Сън“ е в процес на изработка и че в сюжета е включена пътуваща група от психически вампири, наречена Истинска Задруга. „Доктор Сън“ е публикуван на 24 септември 2013 г.

Филмови и телевизионни адаптации

Романът е адаптиран за едноименен филм от 1980 г., режисиран от Стенли Кубрик и написан заедно с Даян Джонсън. Въпреки че Кинг остава разочарован от адаптацията и критикува работата на екипа с тематиката на книгата и характера на Уенди, този филм се смята за един от най-големите филми на ужасите, правени някога.[19][20] Романът е адаптиран и за мини сериал, премиерата на който е през 1997 г. Стивън Кинг следи внимателно изработването на поредицата, за да се увери, че тя следва достойно романа.[21][22]

Източници

  1. Bruhm, Steven. On Stephen King's Phallus; Or the Postmodern Gothic // Narrative 4 (1). January 1996. с. 55 – 73.
  2. Hohne, Karen A. The Power of Spoken Word in the Works of Stephen King // Journal of Popular Culture 28 (2). Fall 1994. DOI:10.1111/j.0022-3840.1994.2802_93.x. с. 93 – 103.
  3. Martin Alegre, Sara. Nightmares of Childhood: The Child and the Monster in Four Novels by Stephen King // Atlantis 23 (1). June 2001. с. 105 – 114.
  4. Holland-Toll, Linda J. Bakhtin's Carnival Reversed:King's The Shining as Dark Carnival // Journal of Popular Culture 33 (2). Fall 1999. DOI:10.1111/j.0022-3840.1999.3302_131.x. с. 131 – 146.
  5. „The Stephen King Companion“ Beahm, George Andrews McMeel press 1989
  6. „Stephen King: America's Best-Loved Boogeyman“ Beahm, George Andrews McMeel Press 1998
  7. „Stephen King Country“ Beahm, George Running Press 1999
  8. „Stephen King: The Art of Darkness“ Winter, Douglas E. Plume 1984
  9. Guests and Ghosts // vvdailypress.com. Архивиран от оригинала на October 18, 2006. Посетен на 30 март 2022.
  10. „The Annotated Guide to Stephen King“ Collings, Michael R. Starmount House 1986
  11. Guy de Maupassant Biography // Classiclit.about.com, 2011-06-14. Архивиран от оригинала на 2011-11-13. Посетен на 2011-09-20.
  12. King discusses this in Underwood, Tim. Bare Bones: Conversations in Terror with Stephen King'. McGraw-Hill, 1988. ISBN 9780446390576.
  13. Before the Play // StephenKing.com. Посетен на 2011-09-20.
  14. Stephen King Is Not Okay With A 'Shining' Prequel Movie // mtv.com. Посетен на 27 March 2018.
  15. The Shining: The Deluxe Special Edition // Cemetery Dance Publications. Посетен на 27 March 2018.
  16. Stephen King planning possible sequel to The Shining
  17. Steve needs your input // Stephenking.com, 2009-11-30. Архивиран от оригинала на 2013-01-16. Посетен на 2011-07-06.
  18. Doctor Sleep wins? // Stephenking.com. Архивиран от оригинала на 2012-05-07. Посетен на 2011-07-06.
  19. Columbia Electronic Encyclopedia, 6th Edition. September 2013. ISBN 9780787650155. с. 1.
  20. Thomson, David. The Days and Nights at the Overlook // New Republic 244 (4). 2013-03-25. с. 56 – 58.
  21. Smith, Greg. The Literary Equivalent of a Big Mac and Fries?: Academics, Moralists, and the Stephen King Phenomenon // Midwest Quarterly 43 (4). Summer 2002. с. 329 – 345.
  22. Walls, Jeannette. Redrum, he wrote // Esquire 126 (2). August 1996. с. 22.

Външни препратки

50. Чес

Уенди Торънс стоеше по средата на спалнята, загледана в сина си, който бе потънал в дълбок сън.

Преди половин час шумовете бяха престанали. Всичките изведнъж. Асансьорът, забавата, отварящите се и затварящи врати. Ала вместо да й донесе облекчение, тишината още повече усили напрежението й, сякаш бе кратка пауза преди последния, най-жесток удар на бурята. И все пак Дани бе заспал почти моментално.

Докато гледаше как гърдите му се издигат и спадат едва забележимо, тя се запита кога ли за последен път бе имал нормален сън през цялата нощ, без кошмари или дълги мрачни бдения, ослушвайки се и оглеждайки се за неща, които за нейните собствени сетива бяха станали достъпни едва от няколко дни насам, откакто хотелът стегна хватката си около трима им.

(Реални психични явления или групова хипноза?)

Тя не можеше да си отговори и не смяташе, че има някакво значение. И в двата случая онова, което ставаше, бе еднакво убийствено. Вгледана в Дани, си помисли,

(дай боже да лежи спокойно)

че ако нищо не го разтревожи, може да си отспи до сутринта. Каквато и необичайна дарба да имаше, той все пак си бе малко дете и имаше нужда от почивка.

Сега се тревожеше най-вече за Джак.

Внезапно лицето й се сгърчи в болезнена гримаса, тя отдръпна ръка от устата си и видя, че е откършила нокътя си. А винаги толкова се бе старала да поддържа ноктите си красиви. Не бяха толкова дълги, че да бъдат наречени маникюр, но затова пък бяха добре оформени и

(какво си седнала сега да се тревожиш за ноктите си?)

Засмя се тихичко, но звукът излезе треперлив и невесел.

Най-напред Джак бе престанал да крещи и да блъска по вратата. После забавата бе започнала отново

(а дали изобщо бе прекъсвала? дали не се бе отклонила в друга плоскост на времето, където не можеха да я чуят?)

и като контрапункт се бе разнасял шумът от асансьора. После и той престана. В настъпилата отново тишина, откакто Дани бе заспал, й се бе сторило, че долавя тихи заговорнически гласове откъм кухнята, почти точно под себе си. Най-напред реши, че е вятърът, който можеше да имитира всякакви гами и нюанси на човешкия глас — от предсмъртен шепот до ужасен писък на жена, преследвана от убиец в евтина мелодрама. Ала докато седеше скована до Дани, впечатлението, че чува гласове, ставаше все по-убедително.

Джак и още някой обсъждаха измъкването му от килера.

Обсъждаха убийството на жена му и сина му.

Сред тези стени то нямаше да е нещо ново; тук и преди бяха извършвани убийства.

Приближи до тръбите за отопление и залепи ухо на стената, но точно в този момент котелът забуча и шепотът потъна в свистенето на топлия въздух, нахлуващ от мазето. Когато котелът замря преди пет минути, отново бе настанала тишина и се чуваше само вятърът, навяващ сняг срещу сградата, както и проскърцването на някоя дъска от време на време.

Тя погледна откършения си нокът. Под него избликваха малки капчици кръв.

(Джак се е измъкнал.)

(Не говори глупости.)

(Да, навън е. Взел е нож от кухнята, а може би месарския сатър. В този момент се е запътил насам и стъпва в края на стъпалата, за да не скърцат.)

(Ти си ненормална!)

Устните й трепереха и за миг си помисли, че е изплакала думите на глас. Ала наоколо й все тъй бе надвиснала тишина.

Имаше усещането, че някой я наблюдава.

Извърна се рязко и погледна към тъмното стъкло на прозореца. Оттам й се хилеше ужасяващо бяло лице с тъмни кръгове на мястото на очите, лицето на чудовищен лунатик, който през цялото време се бе крил сред тези стенещи стени…

Беше само скрежът от външната страна на стъклото.

Страхът й се изтръгна в накъсана въздишка и отнякъде до слуха й отчетливо долетяха подигравателни кискания.

(Скачаш от всяка сянка. Като че и без това си нямаш сериозни грижи. До утре сутринта ще си готова за лудницата.)

Имаше само един начин да се уталожат тези страхове и тя го знаеше.

Трябваше да слезе долу и да се увери, че Джак си е все така заключен в килера.

Много просто. Слез долу. Надникни. Върни се обратно горе. Пътем не е зле да вземеш подноса от гишето на рецепцията. Омлетът вече е станал на нищо, но супата може да се притопли на котлончето до пишещата машина на Джак.

(А, да, между другото, не се оставяй да те убие, ако те причаква долу с нож.)

Тя приближи до тоалетката, като се опита да отърси от себе си страха, обгърнал я като мантия. Върху тоалетката бяха пръснати монети, талони за бензин за хотелското камионче, двете лули, които Джак навсякъде носеше със себе си, но рядко ги запалваше… и връзката му с ключове.

Взе ги и ги задържа в ръката си за миг, после ги остави. Хрумна й мисълта да заключи вратата на спалнята зад себе си, но не й се хареса. Дани спеше. През главата й мина смътна идея за пожар или нещо още по-страшно, но тя не я задържа.

Уенди прекоси стаята, застана нерешително пред вратата, после извади ножа от джоба на халата си и стисна дръжката му.

Отвори вратата.

Късият коридор пред апартамента им беше пуст. Електрическите глобуси по стените просветваха на интервали и осветяваха синьо-черните шарки по килима.

(Видя ли? Тук няма призраци.)

(То се знае, че няма. Те искат ти да излезеш навън. Искат да се държиш по женски глупаво, а ти точно това и правиш.)

Отново се поколеба в отчаяно раздвоение. От една страна, не искаше да остави Дани самичък, от друга, изпитваше силна потребност да се убеди, че Джак още е… безопасно затворен.

(Естествено, че е затворен.)

(Ами гласовете?)

(Нямаше никакви гласове. Въобразяваш си. Това беше вятърът.)

— Не беше вятърът.

При звука на собствения си глас трепна стресната. Но мрачната убеденост в него я накара да продължи напред. Ножът се поклащаше в ръката й, отразяваше светлината и хвърляше отблясъци по копринените тапети. Чехлите й шумоляха по килима. Нервите й звънтяха като обтегнати струни.

Стигна до ъгъла към главния коридор и надникна, смразена от гледката, която може би я очакваше.

Нищо не видя.

След секундно колебание зави зад ъгъла и тръгна по главния коридор. Всяка стъпка към тъмното стълбище усилваше страха й и я караше по-остро да осъзнава, че е оставила заспалия си син без закрила. Шумът на чехлите й по килима звучеше все по-остро в ушите й; на два пъти хвърли поглед през рамо, за да види не се ли промъква някой зад нея.

Стигна до стълбището и постави ръка на студения парапет. До фоайето долу имаше деветнайсет широки стъпала. Достатъчно пъти ги бе броила и знаеше. Деветнайсет, покрити с мек килим стъпала и зад всяко от тях можеше да е приклекнал Джак. Нищо подобно. Джак си седеше заключен в килера зад здравото стоманено резе и дебелата дървена врата.

Ала фоайето бе тъмно и гъмжеше от всякакви сенки.

Усети пулса си да бие силно в гърлото.

Напред и леко вляво вратата на асансьора с жълта месингова рамка беше открехната и присмехулно я канеше да влезе вътре и да направи последното пътуване в живота си.

(Не, благодаря)

Вътре в кабината имаше розови и бели серпантини, пръснати конфети. В задния ляв ъгъл се търкаляше празна бутилка от шампанско.

Усети движение някъде над себе си и се извърна да погледне нагоре деветнайсетте стъпала, водещи към втория етаж, но не видя нищо; и все пак с периферното си зрение долавяше, че разни неща

(неща)

бяха отскочили назад в по-гъстия мрак на коридора, преди да успее да ги забележи.

Отново погледна надолу по стълбите.

Дясната й ръка, стискаща дървената дръжка на ножа, се бе изпотила и тя го прехвърли в лявата, като обърса дланта си в хавлиената материя на халата си, после отново го хвана с дясната ръка. Едва съзнаваща, че умът й е наредил на тялото да се движи напред, тя заслиза по стълбите с левия крак, после с десния, леко опряла свободната си ръка на перилото.

(Къде е забавата? Какво, да не би да ви подплаших, банда мухлясали негодници? Та аз съм само една почти примряла жена с нож в ръка! Хайде, какво става с музиката? Дайте да се пооживим!)

Още десет стъпала надолу, дузина, дяволска дузина…

Тук бе тъмно, проникваше само бледата жълта светлина от първия етаж и тя си напомни, че можеше да включи осветлението във фоайето или до входа към трапезарията, или вътре в кабинета на управителя.

И все пак светлина идеше и от другаде, макар и слаба.

Флуоресцентните лампи, разбира се. В кухнята.

На тринайсетото стъпало спря и се помъчи да се сети беше ли ги загасила, или не, когато двамата с Дани излязоха оттам. Но не можа да си припомни.

Долу във фоайето креслата с високи облегалки бяха потопени в сенки. Стъклата на външните врати бяха плътно покрити с бяло одеяло от навелия сняг. Металните копчета по възглавниците на канапето проблясваха като котешки очи. Тук имаше поне сто места човек да се скрие.

С вдървени от страх крака тя продължи надолу.

Изминала бе седемнайсет, осемнайсет, вече деветнайсет…

(Нивото на партера, госпожо. Внимавайте къде стъпвате.)

Вратите на балната зала зееха и откриваха плътен мрак. Отвътре долиташе тиктакане като от бомбен механизъм. Вцепени се, после си припомни, че е от часовника на полицата над камината. Часовникът под стъкления похлупак. Сигурно Джак или Дани го бяха навили… или сам се бе навил като всичко останало в „Панорама“.

Тръгна към гишето на рецепцията, като имаше намерение да мине през вратичката, да влезе в администрацията и оттам в кухнята. Видя проблясващия сребърен поднос с храната, приготвена за обяд.

Тогава часовникът внезапно прозвънтя с музикални тонове.

Уенди отново замръзна, после се отпусна. Отмерваше осем часа, нищо повече. Осем часа.

„…пет, шест, седем…“

Броеше ударите. Кой знае защо, й се струваше, че не бива да мърда, докато часовникът не замлъкне.

„…осем… девет…“

(??Девет??)

… десет… единайсет…

Внезапно я осени закъсняло прозрение. Обърна се тромаво назад към стълбите, ала знаеше, че е твърде закъсняла. Но как би могла да знае?

Дванайсет.

Всички лампи в балната зала светнаха. Раздаде се оглушителен оркестров туш. Уенди изпищя с всичка сила, но писъкът й прозвуча немощно в гръмката какофония.

„Свалете маските!“, прогърмя глас и ехото го върна. „Свалете маските! Свалете маските!“

После всичко сякаш се оттегли в дългия коридор на времето и тя отново беше сама.

Не, не беше сама.

Обърна се и го видя, че идва към нея.

Беше Джак и все пак не Джак. В очите му светеше убийствен пламък; устата му, тъй позната, бе изкривена в мрачна усмивка.

В ръка държеше чукче за роук.

— Мислеше, че съм заключен? Реши, че си ме отстранила?

Чукчето изсвистя във въздуха.

Тя отстъпи назад, препъна се и падна на килима.

— Джак…

— Кучка такава! — прошепна той. — Знам те каква си.

Чукчето отново просвистя със смъртоносна скорост и се стовари върху мекия й корем. Тя изкрещя, внезапно потънала в океан от болка. Като през мъгла видя чукчето да се издига отново. Внезапно разбра, че той има намерение да я пребие до смърт с това чукче в ръката си.

Опита се отново да му викне, да го помоли да престане заради Дани, но ударът й бе изкарал всичкия въздух. Едва успя да прохрипти, почти беззвучно.

— На ти! На ти, за бога — ухилено нареждаше той. — Дойде време да си получиш лекарството!

Чукчето полетя надолу, Уенди се претърколи светкавично и от рязкото движение халатът й се запретна над коленете. Чукчето удари в пода толкова силно, че Джак го изтърва и когато посегна да го грабне отново, тя побягна към стълбите. В стомаха й пулсираше нетърпима болка.

— Кучка! — все тъй зловещо ухилен процеди той и тръгна след нея. — Воняща кучка такава! Сега ще си получиш каквото ти се полага.

Тя отново чу свистенето на чукчето и в следващия миг болката експлодира под дясната й гърда, където то строши две ребра. Падна на стълбите и я раздра нова болка, тъй като се удари на ранената страна. Въпреки това инстинктивно се претърколи отново и чукчето изсвистя покрай лицето й, като не го улучи за сантиметри. С глух удар се блъсна в постланото с дебел килим стъпало. Тъкмо тогава тя видя ножа, изплъзнал се от ръката й при падането. Лежеше, проблясвайки, на четвъртото стъпало.

— Кучка! — повтори той и отново замахна с чукчето.

Тя се хвърли напред и то я удари под капачката на коляното. Кракът й се възпламени. По прасеца й започна да се стича кръв. Чукчето пак се издигна. Тя отметна глава и то засегна само част от ухото й, като се заби в килима между рамото и шията й.

Той пак издигна чука и Уенди се хвърли напред под дъгата на замаха му. От устата й се изтръгна вик при рязката болка в ребрата. Тялото й се удари в глезените му, той изгуби равновесие и се просна по гръб с рев на изненада и гняв, а тя с огромно усилие успя да се задържи на крака върху спечеленото по-горно стъпало. При падането чукчето отхвръкна от ръката му. След миг той се надигна, вперил в нея изумен поглед.

— Ще те убия заради това — изръмжа.

Преобърна се и посегна за чукчето. Уенди продължаваше с мъка да се държи на крака, усещайки как нажежени игли пронизват крака й чак до хълбока. Лицето й бе пепеляво, но със стегнати черти. Метна се към него в секундата, когато той стисна дръжката на чукчето.

— Прости ми, господи! — разнесе се пронизителният й вик в тъмното фоайе на „Панорама“ и тя заби кухненския нож в долната част на гърба му чак до дръжката.

Тялото му се вдърви под нея, а после се разнесе дивият му рев. Помисли си, че никога през живота си не е чувала по-ужасяващ звук. Стори й се, че всички дъски, прозорци и врати на хотела изскърцаха отведнъж и безкрайно продължително, докато той съвсем замря под нея. Погледнати отстрани, напомняха салонна пародия на кон и ездач. Само дето вълнената му риза на черни и червени карета постепенно се напояваше с кръв на гърба.

След няколко мига той падна напред по лице, а тя се свлече на ранената си страна и изстена през зъби.

При всяко вдишване я разсичаше болка, а по шията от раздраното й ухо течеше кръв.

Единствените звуци бяха нейното тежко, болезнено дишане, вятърът и тиктакането на часовника в балната зала.

Най-сетне успя някак да се привдигне и да се дотътри до перилото. Стисна го и отпусна тежестта си върху него с наведена глава в пристъп на световъртеж. Когато се посъвзе, започна да се изкачва, като се опираше на здравия си крак и местеше ръцете си по перилото. Веднъж вдигна поглед нагоре, очаквайки да види Дани на горната площадка, но тя бе празна.

(Слава богу че е спал през цялото това време слава богу слава богу)

Като изкачи шест стъпала, наложи й се да си почине; наведе глава и русата коса се провеси над парапета. Въздухът минаваше болезнено през гърлото й, сякаш бе бодлива тел, а цялата дясна страна на тялото й представляваше подута и горяща маса.

(Хайде Уенди давай моето момиче като идеш зад заключената врата ще видиш че е можело и по-зле да пострадаш а стигнеш ли до горния коридор вече можеш да пълзиш давам ти разрешение.)

Пое въздух толкова дълбоко, колкото й позволяваха смазаните ребра, и почти заваляйки се, изкачи още едно стъпало. После още едно.

Беше на деветото, когато зад гърба й се разнесе дрезгавият глас на Джак:

— Мръсна кучко! Ти ме уби.

Черен ужас я прониза. Погледна през рамо и видя Джак бавно да се изправя на крака.

Гърбът му бе приведен и тя видя стърчащата дръжка на кухненския нож. Очите му се бяха свили, почти се бяха изгубили сред бледата подпухнала плът наоколо им. В лявата си ръка немощно стискаше чукчето за роук. Краят му бе окървавен и в средата бе залепнало парченце от плата на розовия й халат.

— Ще ти дам аз лекарството — прошепна той и олюлявайки се, се заизкачва по стълбите.

Хлипаща от страх, тя събра всичките си сили и продължи напред. Десет стъпала, дузина, дяволска дузина. И все още площадката на горния етаж й се виждаше като недостижим планински връх. Беше съвсем задъхана, а гърдите й крещяха от болка. Косата й безредно се спускаше пред лицето. Очите й смъдяха от стеклата се пот. Тиктакането на часовника в балната зала изпълваше ушите й, а като контрапункт — задъханото дишане и болезнените стонове на Джак, качващ се подире.