Ейджи Йошикава
Тайко (60)

Епилог

Между есента и пролетта на новата година Хидейоши прати кораби на юг и конница на север. Решил бе да покори окончателно страната. През деветия месец се върна в Осака и се зае с ръководството на вътрешното управление и външните дела на Империята.

Понякога обръщаше поглед назад към планините, които бе изкатерил, за да стигне дотук. В такива случаи не можеше да не се поздрави за пътя, извървян през първата половина от живота. Идущата година щеше да навърши петдесет — времето, когато човек прави равносметка на миналото и започва по-внимателно да обмисля всяка следваща стъпка.

После, и той като всички останали хора, и дори в по-голяма степен от тях, не беше чужд на плътските страсти, затова нощем често размисляше за тези страсти, които също ръководеха живота му в миналото и понастоящем и се питаше накъде ли ще го отведе това за в бъдеще.

„Есента на живота ми е това. Още малко месеци остават от четиридесет и деветата моя година.“

Като сравнеше този живот с изкачване на планина, имаше чувството, че вече гледа надолу към подножието, след като е стигнал почти до самия връх.

Върхът, вярват, е целта на самото изкачване. Но истинският смисъл — радостта от живота — не е горе, а в превратностите, които човек среща по пътя дотам. Той минава долини, отвесни скали, потоци, пропасти и хлъзгави места. Понякога, докато върви по някоя стръмнина, катерачът си мисли, че няма да може да продължи нататък и дори, че смъртта ще е по-добра от всичко друго. После обаче отново започва да се бори с трудностите пред себе си и когато най-сетне има време да се обърне и да погледне какво е извървял, разбира, че е изпитал истинската радост от живота по самия житейски път.

Колко скучно би било човешкото съществуване, лишено от многобройните криволичения и трудности! Колко скоро човек би се уморил да живее, ако само ходеше спокойно по някоя равна пътека. В крайна сметка битието на всеки от нас е съставено от дълга поредица тежести и изпитания и насладата от живота идва не в кратките мигове на отдих. Хидейоши, роден в несгоди, стигна до мъжеството си чрез тяхното преодоляване.

През десетия месец на четиринадесетата година на Теншо Хидейоши и Иеясу се срещнаха в крепостта Осака за исторически мирни преговори. Без да е претърпял поражение на бойното поле, Иеясу все пак отстъпи първенството на своя съперник. Преди две години той бе пратил сина си като заложник в Осака, сега взе сестрата на Хидейоши за съпруга. Търпеливият господар на Микава щеше да чака своя добър случай — може би птицата все пак ще запее за него.

След голямото угощение в чест на мира с неговия най-силен съперник Хидейоши се оттегли във вътрешните покои на крепостта, за да приветства победата заедно с най-доверените си служители. Изпиха се много чаши саке. След няколко часа господарят се изправи с клатушкане на крака и пожела на присъстващите лека нощ. Тръгна бавно надолу по коридора — нисък мъж с грозновато лице, заобиколен от своите придворни дами, чиито ярки, шумолящи и надиплени копринени кимона почти го скриваха от погледа. Докато дребният върховен управител на Япония отиваше да си легне, смехът на жените продължи да отеква по украсените с позлата коридори.

В останалите до края на живота му дванадесет години Хидейоши укрепи своето господство над страната и завинаги сломи мощта на самурайските родове. Покровителството, оказвано от него на изкуствата, роди разкош и красота, които още се славят като японското Възраждане. Императорът го обсипваше с високи звания — Кампаку, Тайко. Но мечтите на Хидейоши не се простираха само до морския бряг, а стигаха и отвъд, в земите за които бе мечтал като дете — владенията на императорите Мин. Тях обаче войските на Тайко не успяха да завладеят. Човекът, който никога не се бе съмнявал, че може да превърне всяко поражение в крачка напред, че може да убеди всеки враг да стане негов приятел, дори че може да накара мълчащата птица да запее песента, която сам той е пожелал — този човек трябваше в крайна сметка да отстъпи пред една по-голяма сила и едно по-упорито търпение. Но той остави след себе си и до днес живия спомен за Златен век.