Клайв Баркър
Прикован към ада (9)

4.

— Почисти ли пода във влажната стая? — попита го тя на другия ден. Наричаха я влажната стая от онази първа неделя, макар да нямаше и помен от гниене от тавана до перваза на дюшемето.

Рори вдигна глава от списанието си. Под очите му се очертаваха сиви кръгове. Не бил спал добре, така й каза. Едно превързване на пръста — и веднага му се явиха смъртоносни кошмари.

— Какво каза? — попита я той.

— Пода… — повтори тя. — Имаше кръв на пода. Изчисти ли я?

Той тръсна глава.

— Не — рече просто и пак се задълбочи в списанието си.

— И аз не съм — каза тя.

Той я възнагради с опрощаваща усмивка.

— Ти си съвършена домакиня — рече той. — Не усещаш кога я вършиш тази работа.

С това разговорът им приключи. Той очевидно беше доволен, че тя губи бавно разсъдъка си.

От друга страна тя изпита странното чувство, че си го връща отново.