Клайв Баркър
Прикован към ада (21)

1.

Тя се събуди в странен свят, поне такова беше първото й впечатление. Над нея, в идеална видимост, се простираха безкрайни снегове. Завивките й бяха от сняг, възглавницата беше от сняг. Белотата й причиняваше болка. Тя сякаш изпълваше гърлото и очите й.

Вдигна ръце към лицето си; те миришеха на непознат сапун — ароматът му беше остър. Тя започна да фокусира нещата: стените, бели чаршафи, лекарства до леглото. Болница.

Тя извика за помощ. Часове или минути след това, тя не знаеше точно след колко, то дойде в дрехите на сестра, която каза просто: „Вие се събудихте“ и отиде да доведе висшестоящите.

Когато те дойдоха, тя не им каза нищо. Между изчезването на сестрата и връщането й заедно с докторите реши, че не е готова да им разкаже такава откачена история. Утре може би щеше да намери думи и да ги убеди в това, което беше видяла. А днес? Ако откажеше да обясни станалото, те щяха да повдигнат вежди и да й кажат да не се прави на глупачка, ще се отнесат снизходително и ще се опитат да й втълпят, че това са халюцинации. Ако държи на своето, те ще започнат да я успокояват, което само ще влоши нещата. Тя имаше нужда от време за размисъл.

Всичко това й мина през ума преди да дойдат лекарите и когато те я попитаха какво е станало с нея, тя им излезе с готови лъжи. Цялата работа е в мъглата, каза им тя; даже не помни собственото си име. Това ще мине с времето, успокоиха я те и тя отвърна кротко, че така и предполага, всичко ще мине. Сега спете, рекоха й, тя пък им каза, че ще бъде щастлива да направи тъкмо това, и се прозя. Те се оттеглиха.

— Да… — каза един от тях, вече готов да тръгне. — Забравих.

Той извади кутията на Франк от джоба си.

— Когато ви намерихме — продължи той, — вие стискахте това нещо. Хвърлихме дяволски усилия да го измъкнем от ръката ви. Има ли някакъв смисъл за вас?

Тя каза, че няма.

— Полицията се заинтересува от тая кутия. По нея имаше кръв, разбирате ли? Може би ваша, може би не.

Той пристъпи към леглото.

— Искате ли я? — попита той. Сетне добави: — Тя е почистена.

— Да — отвърна тя. — Да, моля ви.

— Тя може да раздвижи паметта ви — каза той и сложи кутията на нощното шкафче до нея.