Клайв Баркър
Прикован към ада (7)

2.

С малко труд къщата на Лодовико Стрийт придоби по-гостоприемен вид. Дойдоха да я посетят даже съседите. След като си съставиха мнение за двойката, те казаха свободно колко са щастливи да видят, че домът на номер петдесет и пет е населен отново. Само един от тях спомена нещо за Франк, спомняйки си мимоходом за странния тип, който миналото лято живя в къщата няколко седмици. Когато Рори разкри, че това е неговият брат, настъпи леко объркване, но то се разсея много скоро с помощта на Джулия, чието очарование не знаеше граници.

Рори рядко споменаваше за Франк през годините на брака си с Джулия, макар че разликата във възрастта между него и брат му беше само единадесет месеца и като деца те бяха неразделни. Джулия научи това случайно, от пиянски спомени, месец-два преди сватбата, когато Рори й разказа надълго и нашироко за Франк. Беше меланхолично излияние. Пътищата на братята се разделиха значително след юношеството и Рори съжаляваше за това. Съжаляваше още повече за мъката, която безпътния живот на Франк причини на техните родители. Когато Франк се появяваше от дъжд на вятър, в която и точка на земното кълбо да прахосваше времето си, той носеше само скръб. Неговите приказки за приключения сред престъпните слоеве, неговите дрънканици за дребни кражби — всичко ужасяваше родителите им. Но имаше и нещо по-лошо, поне така каза Рори. В най-шантавите си моменти Франк говореше за живот, прекаран в изстъпление, имаше стръв за битие, отхвърлящо всякакви морални норми.

Не беше ли тонът в разказа на Рори — смес от погнуса и завист — не беше ли той онова, което събуди любопитството на Джулия? Каквато и да беше причината, тя бе завладяна бързо от безпределно любопитство към този луд човек.

После, една-две седмици преди сватбата, черната овца се яви от плът и кръв. Напоследък нещата му вървяха добре. Носеше златни халки на пръстите си, а кожата му беше опъната и загоряла. Почти не се забелязваха външните признаци на чудовището, описано от Рори. Братът Франк беше гладък полиран камък. Тя отстъпи пред чара му само за няколко часа.

Настана странно време. С пълзенето на дните към датата на сватбата тя забеляза, че мисли все по-малко за бъдещия си мъж и все повече за неговия брат. Те не бяха съвсем различни; някои шеговити нотки в гласовете им и тяхното свободно поведение издаваха в тях братята. Ала към качествата на Рори Франк добавяше нещо, което брат му нямаше да притежава никога: едно очарователно безразсъдство.

Може би това, което последва, беше неизбежно; няма значение колко отчаяно се бореше тя със своите инстинкти, това само забавяше отприщването на чувствата, които изпитваха един към друг. Така тя се опитваше да се оправдае пред себе си по-късно. И когато всички самообвинения отлетяха, дойде мигът, за който тя още пазеше в паметта си безценен спомен: тяхната първа и последна среща.

Кърсти беше в дома й, точно така, във връзка със сватбата, когато дойде Франк. Дойде чрез телепатията, която идва със страстта и избледнява без нея, и Джулия знаеше, че днес е денят. Тя заряза Кърсти да съставя менюто или нещо такова и поведе Франк нагоре под предлог да му покаже булчинската си рокля. Точно така си спомняше тя — че той поиска да види роклята — и тя сложи воала, засмя се при мисълта да се облече в бяло, после той застина до рамото й; вдигна булото, а тя се смееше, смееше, сякаш за да изпита силата на неговия порив. Както и да е, веселбата й не го охлади, пък и той не си губеше времето с подробности като прелъстяването. Почти светкавично спокойната обстановка отстъпи място на нещо жестоко. Като изключим мълчаливото й съгласие, чифтосването им криеше във всяко отношение агресивността и мъката на изнасилването.

Разбира се, спомените украсяваха събитията и през четирите години (и още пет месеца) от този следобед, тя често си повтаряше тази сцена. Сега, когато си я спомнеше, обидите ставаха трофей на тяхната страст, а сълзите й — сигурно доказателство за чувствата й към него.

На другия ден той изчезна. Отлетя за Банкок или за Истър Айлънд, някъде, където не беше длъжен да отговаря. Това, че го оплака, не й помогна, нито пък остана незабелязана тъгата й. И макар че това не беше обсъждано открито, тя често се чудеше дали последвалото влошаване на отношенията им с Рори не започна тогава: с мисълта й за Франк, когато се любеше с брат му.

А сега? Сега, въпреки смяната на домашната обстановка и възможността да започнат освежени отново, по-всичко изглеждаше, че събитията плетат заговор да й напомнят за Франк.

Не само клюките на съседите й напомниха за него. Един ден, когато беше сама в къщата и разопаковаше разни лични неща, тя прехвърли няколко пакета със снимки на Рори. Много от тях бяха сравнително нови: снимки на двамата заедно в Атина и Малта. Ала сред прозрачните усмивки бяха погребани и някои снимки, които тя не си спомняше да е виждала преди (не ги ли криеше Рори от нея?); семейни портрети отпреди десетки години. Снимка на неговите родители в деня на тяхната сватба, черно-бял образ, превърнат от времето в серия сиви тонове. Снимки от кръщението, на които гордите кръстници друсат бебетата, повити в семейни дантели.

И после, снимки на братята заедно; като едва проходили деца с големи очи; като намръщени ученици, снимани в гимназиално облекло и на училищно шествие. След това, когато идва стеснението от пъпчивото юношество, броят на снимките намалява — докато жабите се появят като принцове от другата страна на пубертета.

Като видя Франк да позира пред обектива в блестящ вид, тя усети, че се изчервява. Той е бил лично момче, можело е да се предскаже, винаги облечен a la mode^[1]. В сравнение с него Рори изглеждаше старомоден. Струваше й се, че бъдещият живот на братята е скициран в тези ранни портрети: Франк — усмихнатият прелъстителен хамелеон, Рори — солидният гражданин.

Тя опакова най-сетне снимките и докато стоеше откри, че с руменината бяха нахлули сълзи. Но не от съмнение, тя нямаше нужда от това. Ярост изгаряше очите й. Неусетно между две вдишвания тя изгуби представа за действителността.

Знаеше с непоклатима сигурност кога я споходи за първи път този спазъм — когато лежеше на легло от брачна дантела и Франк обсипваше шията й с целувки.