Карл Сейгън
Контакт (10)

Глава 10
Прецесия на равноденствията

Дали, когато сме уверени,

че боговете съществуват,

не ни подвеждат жалки сънища,

лъжи,

а всъщност шансът сляп

и хаотичната промяна

да властват над света?

ЕВРИПИД

„Хекуба“

Получи се много странно. Беше си представяла, че Палмър Джос все пак ще склони да дойде в комплекса „Аргус“, да погледа как се събира сигналът от радиотелескопите, да си вземе бележки за огромната зала, пълна с магнитни ленти и дискове, в които бяха подредени данните от много изминали месеци. Че ще зададе няколко научни въпроса и след това ще погледа многобройните низове от нули и единици, избълвани от тракащите принтери и показващи все още неразгаданото Послание. Не беше и допускала, че ще прекара цели часове във философски и теологични спорове. Но Джос отказа да дойде в „Аргус“. Заяви, че го интересувала не магнитната лента, а човешкия характер. Питър Валириън беше идеалният човек за подобна дискусия — непретенциозен, способен да общува лесно, опрян на неподправената си християнска вяра, която го ангажираше ежедневно. Но президентът беше отхвърлила категорично идеята: бе настояла за среща в камерен кръг и изрично бе помолила тъкмо Ели да участва в нея.

Джос предложи дискусията да се проведе тук, в Библейския научно-изследователски институт и музей в Модесто, Калифорния. Ели хвърли поглед през дер Хеер и извън стъкления параван, отделящ библиотеката от експозиционната зала. Точно пред нея се виждаше изложен пластмасов отпечатък от стъпки на динозавър върху пясъчник от Ред ривър, смесени с отпечатъци на пешеходец в сандали, доказващи, така гласеше табелката, че Човекът и Динозавърът са били съвременници, поне в Тексас. Изглежда това предполагаше и наличието на обущари още в Мезозойската ера. Заключението на табелката гласеше, че еволюцията е фалшификат. Мнението на мнозина палеонтолози — че тъкмо пясъчникът е фалшификат — не бе упоменато, както забеляза преди два часа Ели. Смесените отпечатъци от стъпки бяха част от голяма тематична експозиция под надслов „Провалът на Дарвин“. Вляво от нея бе изложен модел на Махалото на Фуко, демонстриращо научното твърдение, това, виж, неоспорвано, че Земята се върти. Вдясно от Ели се виждаше разточително холографско съоръжение на „Мацушита“, върху подиум на малка сцена, от което триизмерни изображения на най-изтъкнатите божествени същности можеха пряко да общуват с поклонниците си.

В този момент Ели беседваше с преподобния Били Джо Ранкин. Тя до последния момент не знаеше, че Джос е поканил Ранкин и новината я изненада. Между тях двамата се разгаряше продължителен теологичен диспут дали Пришествието предстои, дали Страшният съд е неизбежен спътник на Пришествието и между другото, за ролята на чудесата в църковната служба. Но напоследък и двамата бяха обявили публично помирението си, сторено, както се заявяваше, заради общото благо на фундаменталистката християнска общност в Америка. Признаците на разведряване между Съединените щати и Съветския съюз даваха своето отражение в разрешаването на много други спорове от вътрешен характер. Провеждането на срещата точно тук вероятно беше цената, която Палмър Джос трябваше да плати за това помирение. Ели предполагаше, че според Ранкин изложеното в този Библейски музей щеше да му послужи като аргумент, ако възникнеха някои научни аспекти в спора. Два часа след началото на диспута Ранкин ту порицаваше, ту умоляваше. Костюмът му беше скроен съвършено, ноктите му — току-що оформени от маникюрист и сияйната му усмивка контрастираше на рошавия, грубоват външен вид на Джос, чиято физиономия бе загрубяла от ветрове, дъжд и слънце. Джос, със съвсем лека усмивка на лицето, бе полупритворил очи и бе наклонил назад глава като за молитва. До този момент той почти не се беше намесвал в разговора. Дотук забележките на Ранкин — като изключим религиозния му екстаз — бяха доктринално неотличими от онова, което Джос бе говорил в телевизионното си обръщение.

— Вие, учените, сте толкова свенливи — говореше Ранкин. — Обичате да туряте светилото си под шиник. Човек така и не може да разбере от заглавията какво се съдържа във вашите статии. Първият труд на Айнщайн върху Теорията на относителността е наречен „Електродинамиката на движещите се тела“. Никакво E=mc². Няма, братко. „Електродинамиката на движещите се тела“. Предполагам, че ако Господ реши да се яви пред една тайфа учени, на някоя от вашите конференции на Научната асоциация, те ще напишат нещо по повода и ще го нарекат, примерно, „За спонтанното дендриформно горене във въздуха“. Ще бъде пълно с уравнения. Ще говорят за „дефицит на хипотези“, но така и няма да споменат думичка за Бога.

Разбирам, вие, учените, сте твърде скептични. — От лекото кимване на главата му Ели заключи, че дер Хеер също влиза в тази категория. — Поставяте под въпрос всяко нещо или поне се опитвате. Вие така и не сте чували „Остави го на мира“ или „Ако не е счупено, не го оправяй“. Все искате да проверите дали едно нещо е, както се изразявате, „истинно“. А „истинно“ според вас е само емпиричното, сетивните данни. Само нещата, които можете да видите и пипнете. Във вашия свят няма никакво място за вдъхновение или откровение. По начало отхвърляте почти всичко, с което е свързана религията. Аз не вярвам на учените, защото учените не вярват в нищо.

Въпреки съпротивата си, Ели трябваше да признае, че Ранкин излагаше тезата си добре. При това го смятаха за тъпака сред съвременните телевизионни евангелисти. Не, не тъп, поправи се тя, тъкмо той смяташе своите енориаши за тъпи. Доколкото можеше да прецени сама, Ранкин наистина умееше да говори много интелигентно. Трябваше ли изобщо да реагира? Както дер Хеер, така и хората от персонала на музея записваха дискусията и въпреки че двете групи се бяха споразумели записите да не се публикуват, тя се притесняваше да не би да създаде пречки на проекта или на президента, ако каже това, което й е на ума. Но забележките на Ранкин ставаха все по-агресивни, а нито дер Хеер, нито Джос се намесваха.

— Предполагам все пак, че очаквате отговор — проговори Ели неохотно. — Не съществува някаква „официална“ научна позиция по всички тези въпроси и аз не мога да претендирам, че говоря дори от името на учените от проекта „Аргус“. Но мога да споделя личния си коментар, ако желаете.

Ранкин кимна енергично и й се усмихна насърчително. Отпуснат, Джос слушаше разсеяно.

— Искам да разберете, че не нападам ничия вяра. Що се отнася до мен, вие сте в правото си да изповядвате такава доктрина, каквато ви харесва, дори да е очебийно погрешна. А и много от нещата, които твърдите, и от онова, което преподобният Джос каза — слушах ви по телевизията преди няколко седмици, — не могат да бъдат отхвърлени току така. Поне се изисква известно усилие. Но позволете ми да обясня защо мисля, че тези неща са недостоверни.

До този момент, помисли си, бях самата сдържаност.

— На вас не ви допада научния скептицизъм. Но той е породен от обстоятелството, че светът е сложен. Твърде неуловим. Не всяка първа представа е по необходимост вярната. Освен това хората са склонни към самозаблуда. Учените също. Всякакви видове гнусни за обществото доктрини по едно или друго време са били поддържани от учени, при това от прочути учени, прочути учени с име. И, разбира се, от политици. Както и от уважавани религиозни водачи. Робството, например, или нацистката форма на расизъм. Учените допускат грешки, теолозите допускат грешки, всеки допуска грешки. Това е присъщо на човека. Нали вие самите казвате. „Да се греши е човешко“.

Затова средството да се избягват грешките или поне да се намали шансът те да бъдат допускани е да си скептичен. Подлагаш идеите си на тест. Проверяваш ги чрез суровите стандарти на очевидното. Не мисля, че съществува такова нещо, като истина, дадена свише. Но когато различните мнения се сблъскат, когато всеки скептик или скептичка може да проведе своя експеримент, за да провери някое твърдение, тогава истината обикновено изплува. Такъв е опитът от цялата история на науката. Подходът не е съвършен, но изглежда единственият, който върши работа.

Значи, когато се обърна към религията, аз съзирам в нея много противоречащи си възгледи. Например, християните смятат, че възрастта на вселената е крайно количество години. От изложеното тук става ясно, че някои християни (а също така евреи и мюсюлмани) смятат, че вселената е само на шест хиляди години. Индусите от своя страна — а на този свят все пак живеят доста индуси — смятат, че вселената е безкрайно стара, с неограничен брой междувременни сътворения и разрушения. Значи не могат и двете твърдения да са верни. Или възрастта на вселената е крайно количество години, или възрастта й е безкрайна. Вашите приятели тук — тя посочи към стъклената врата, зад която около „Провалът на Дарвин“ се бяха скупчили неколцина музейни работници — трябва да поспорят с индусите. Изглежда Господ е казал на тях нещо различно от това, което е казал на вас. Но вие обикновено разговаряте само помежду си.

Дали не попрекалих? — запита се Ели.

— Основните религии на Земята си противоречат непрекъснато. Не е възможно всички да са верни. А ако всички са погрешни? Това все пак е възможно, нали разбирате. Вие би трябвало да се грижите за истината, нали? Е, добре, начинът човек да се промуши през противоречивите твърдения е, като бъде скептичен. Аз не съм по-скептична към вашите религиозни вярвания, отколкото към всяка нова научна идея, за която чуя. Но в моята работа те се наричат хипотези, а не вдъхновение и откровение.

Сега Джос леко се размърда, но й отговори Ранкин.

— Откровенията, потвърдените предсказания Господни в Стария и в Новия завет са легион. Снизхождението на Спасителя е предсказано в Исаия, петдесет и трета глава, в Захария четиринайсет, в Първа книга Царства, седемнайсет. Че той ще се роди във Витлеем е предсказано от Михей, пета глава. Че ще се роди от коляното Давидово е предречено в Матей, първа глава…

— И в Лука. Но това би трябвало да ви смущава, а не да го смятате за изпълнено пророчество. Матей и Лука приписват на Иисус съвсем различни генеалогии. Нещо по-лошо, те проследяват родословието му от Давид до Йосиф, а не от Давид до Мария. Или вие не вярвате в Бог Отец?

Ранкин продължи гладко напред. Все едно, че не я чу.

— … Проповедите и Страданието на Иисус са предсказани в Исаия, петдесет и две и петдесет и три, както и в Двайсет и втори псалм. Че ще бъде предаден за трийсет сребърника, е изрично предречено в Захария, единайсет. Ако сте честен човек, не можете да пренебрегнете очевидността на изпълненото пророчество.

А Библията говори и за нашето време. Израел и арабите, Америка и Русия, ядрената война… всичко това е предсказано в Библията. Всеки, който има поне капчица разум, ще го разбере. Не е нужно да си мастит университетски професор.

— Вашата беда — отвърна Ели — е в това, че ви липсва въображение. Тези пророчества са — почти без изключение — двусмислени, неточни, отворени за фалшифициране. Те допускат много възможни интерпретации. Дори недвусмислените от планината, от които се опитвате да се измъкнете — като обещанието на Иисус, че Царството Божие ще настъпи, още докато са живи част от слушателите му. И не ми отговаряйте, че Царството Божие е вътре в мен. Неговата публика го е разбирала съвсем буквално. Вие цитирате само пасажите, които ви се струват изпълнени, а пренебрегвате останалото. При това да не забравяме, че е съществувал глад да се види пророчеството изпълнено.

Но представете си, че вашият Бог — всесилен, всезнаещ, състрадателен — наистина е пожелал да остави свидетелство за бъдещите поколения, да направи своето съществуване несъмнено за, да речем, далечните потомци на Мойсей. Колко лесно и тривиално би било. Само няколко загадъчни фрази и някоя и друга категорична заповед, които те ще предават непроменени, от поколение на поколение…

Джос почти незабележимо се наведе напред.

— Като например…?

— Като например „Слънцето е звезда“. Или „Марс е ръждиво място, с пустини и вулкани, като Синай“. Или „Тяло, що се движи, ще се движи вечно“. Или… чакайте малко — тя нахвърли няколко числа в бележника си, — „Земята тежи милион по милион по милион по милион пъти повече от едно дете“. Или… разбирам, че и двамата малко ви смущава специалната теория на относителността, но това се доказва ежедневно и практически в ускорителите на частици и в космическите лъчи… какво ще кажете за една такава заповед: „Да не пътуваш по-бързо от светлината“. Някакво подобно твърдение, което те не биха могли да разберат преди три хиляди години.

— Други? — попита Джос.

— Е, могат да се измислят безкрайно количество подобни твърдения — най-малкото по едно за всеки физичен принцип. Да видим… „Топлината и светлината се крият в най-малката песъчинка“. Или дори „Земята е като две, а рудният камък — като три“. С което подсказвам, че силата на гравитация следва инверсивно квадратно правило, докато двуполюсната магнитна сила следва инверсивно кубично правило. Или в биологията — тя кимна към дер Хеер, който сякаш беше дал обет за мълчание, — какво ще кажете за „Две преплетени нишки са тайната на живота“?

— Виж, това е интересно — кимна Джос. — Имате предвид, разбира се, ДНК. Но нали знаете лекарския знак, символа на медицината? Военните лекари го носят на пагоните си. Нарича се кадуцей. Представлява съвършена двойна спирала. От древни времена е бил символ на запазването на живота. Не намеквате ли точно за такава връзка?

— Е, аз мислех, че е спирала, не двойна спирала. Но ако има достатъчно много символи и достатъчно пророчества, достатъчно митове и фолклор, то някои от тях биха могли да съвпаднат с някое от съвременните научни схващания по чиста случайност. Макар че не съм сигурна. Може и да сте прав. Възможно е кадуцеят наистина да е послание от Бога. Разбира се, той не е християнски символ, нито символ на която и да е от съвременните основни религии. Не допускам, че ще твърдите, че боговете са говорили само на древните гърци. Това, което искам да кажа, е, че ако Господ е желаел да ни изпрати послание и ако древните писания са били най-подходящото средство, което е успял да измисли, то той е могъл да си свърши по-добре работата. А и едва ли му се е налагало да се ограничава само с посланията. Защо, например, не съществува някакво чудовищно разпятие, което да кръжи в орбита около Земята? Защо лунната повърхност не е покрита с Десетте божи заповеди? Защо Бог трябва да е толкова ясен в Библията и толкова скрит в реалния свят?

Джос явно имаше готовност да й отвърне с няколко изречения, тъй като на лицето му неочаквано се изписа израз на истинско удоволствие, но словесният поток на Ели бе набрал инерция и може би той реши, че ще е неучтиво да я прекъсва.

— Освен това, защо според вас Бог ни е изоставил? Та нали вие вярвате, че той си е приказвал с патриарси и пророци едва ли не всеки втори вторник? Той е всеможещ, твърдите вие, и всезнаещ. Значи няма да му коства кой знае какво усилие да ни напомня пряко и недвусмислено за своите желания поне по няколко пъти на едно поколение. И какво излиза, приятели? Защо не го виждаме с кристална яснота?

— Виждаме го. — В тази фраза Ранкин вложи мощно чувство. — Той е навсякъде около нас. Отвръща на нашите молитви. Десетки милиони хора в тази страна са се преродили и са свидетели на преславната благодат Господня. Библията днес ни говори толкова ясно, колкото по времето на Мойсей и Иисус.

— О, я оставете. Разбирате добре какво имам предвид. Къде са горящите храсти, огнените стълбове, мощния глас, който казва: „Аз съм този, който съм“, кънтящ към нас от небесата? Защо Господ трябва да се изявява под толкова скрити и съмнителни форми, след като може да демонстрира присъствието си по неоспорим начин?

— Но нали вие твърдите, че сте открили глас от небесата?

Джос подхвърли този коментар небрежно, докато Ели си поемаше дъх. Очите му се задържаха на нейните. Ранкин бързо се вкопчи в тази мисъл.

— Абсолютно. Тъкмо това се канех да кажа. Авраам и Мойсей не са разполагали с радиотелескопи. Не са могли да Го чуят, ако Всемогъщият им бе проговорил на УКВ. Може би днес Бог ни говори по нов начин и ни позволява да го разберем по друг начин. А може и да не е Бог…

— Да, Сатаната. Чух и такива приказки. Звучи ми налудничаво. Но да оставим за малко тази тема настрана, ако нямате нищо против. Вие мислите, че може би Посланието е гласът на Бога, на вашия Бог. Къде във вашата религия Бог отговаря на някоя молитва, като я повтаря?

— Аз лично не бих нарекъл един нацистки репортаж молитва — каза Джос. — Вие самите твърдите, че е за да се привлече вниманието ни.

— Тогава защо според вас Бог е избрал да разговаря с учените? Защо не с проповедници като вас?

— Бог говори на мен непрекъснато. — Показалецът на Ранкин изразително се заби в гърдите му. — И на тук присъстващия преподобен Джос. Бог ми каза, че Откровението е предстоящо. Когато настъпи свършекът на света, ще дойде нашето Възкресение, съдът над грешниците, възнесението на избраните в рая…

— А не ви ли каза, че ще направи това съобщение в радиоспектъра? Вашият разговор с Бог записан ли е някъде, за да проверим дали наистина се е състоял? Или вие просто го заявявате и толкова. Защо Бог ще предпочете да съобщи всичко това на радиоастрономите, а не на мъжете и жените на расото? Не ви ли се струва малко странно, че първото Божие послание от две хиляди години насам или повече се състои от прости числа… и Адолф Хитлер на Олимпийските игри от 1936 година? Вашият Бог изглежда има силно чувство за хумор.

— Моят Бог може да постъпи така, както намери за добре.

Дер Хеер изглеждаше определено разтревожен при първата проява на злост.

— Ъ-ъ, ще ми позволите ли да напомня на всички нас какво се надяваме да постигнем на тази среща? — понечи той.

Ето ти го нашия Кен, с неговия умиротворителен стил, помисли си Ели. В някои случаи проявява смелост, но главно когато не му се налага да поема отговорност за действията си. Той говори много смело… в частни разговори. Но в научната политика и специално когато представлява президента, започва да се държи примирително, готов е на компромиси дори със самия Дявол. Изведнъж се усети. Езикът на теологията й беше повлиял.

— И нещо друго. — Тя прекъсна нишката на собствената си мисъл, както и подхвърленото от дер Хеер. — Ако този сигнал е от Бог, защо идва само от един участък на небето — в близост до една особено ярка и близка до нас звезда? Защо не идва от цялото небе наведнъж, като остатъчната радиация на черното тяло? Идвайки от една звезда, той прилича по-скоро на сигнал от друга цивилизация. Ако идваше отвсякъде, щеше много повече да прилича на сигнал от вашия Бог.

— Бог може да направи така, че един сигнал да дойде от задника на Малката мечка, ако пожелае — лицето на Ранкин вече се беше зачервило. — Извинете, но ме подразнихте. Бог може да направи всичко.

— Всичко, което вие не разбирате, господин Ранкин, го приписвате на Бог. Бог за вас е чергата, под която подмитате всички загадки на света, всички предизвикателства към нашия разум. Вие просто извръщате ума си и казвате: ами, Бог го е направил.

— Мадам, не съм дошъл тук, за да бъда оскърбяван…

— „Дошъл тук“? Защо си мислех, че това е вашият дом.

— Мадам… — Ранкин понечи да каже нещо, но се въздържа. Пое дълбоко дъх и продължи: — Живеем в християнска страна и християните имат пълното съзнание за това, свята отговорност да се погрижат святото слово Господне да бъде разбрано…

— Аз съм християнка, но вие не говорите от мое име. Вие сте попаднал в капана на някаква религиозна мания от пети век. Оттогава насам имаше Ренесанс, имаше Просветление. Къде сте бил през това време?

Джос и дер Хеер почти се изправиха от столовете си.

— Моля ви — настоя умолително Кен, вперил поглед в Ели. — Ако не се придържаме към дневния ред, не виждам как ще изпълним молбата на президента.

— Ами нали искахте „откровена размяна на мнения“?

— Вече е почти обед — отбеляза Джос. — Защо не си починем малко за обяд?

Извън заседателната зала на библиотеката, облегната на парапета, който обграждаше махалото на Фуко, Ели размени шепнешком няколко реплики с дер Хеер.

— Ще ми се да напердаша този самоуверен, всезнаещ, по-свят от…

— Но защо, Ели? Нима невежеството и заблудата не са достатъчно болезнени?

— Да, ама поне да млъкне. Той покварява милиони.

— Скъпа, той мисли за теб абсолютно същото.

* * *

Когато двамата с дер Хеер се върнаха от обяда, Ели тутакси забеляза, че Ранкин изглеждаше потиснат, докато Джос, който заговори пръв, беше усмихнат и то определено по-лъчезарно от обичайната проява на учтивост.

— Доктор Ароуей — започна той, — напълно разбирам, че вие сте нетърпелива да ни покажете своите открития и че не сте дошла тук за теологичен диспут. Но моля ви, понесете ни още малко. Езикът ви е остър. Не си спомням кога за последен път съм виждал брат Ранкин толкова раздразнен по въпроси на вярата. Сигурно е било преди години.

Той хвърли поглед към колегата си, който драскаше, с явна разсеяност, върху жълтия лист на бележника си. Якичката му беше разкопчана, а възелът на вратовръзката — разхлабен.

— Изненадаха ме едно-две неща, които казахте тази сутрин. Вие се нарекохте християнка? Мога ли да попитам, в какъв смисъл сте християнка?

— Знаете ли, това не фигурираше в служебната ми характеристика, когато приех директорския пост на проекта „Аргус“. — Тя го изрече на един дъх. — Смятам се за християнка в смисъл, че намирам Иисус Христос за възхитителна историческа фигура. Мисля, че Словото му на планината е едно от най-великите морални съждения и една от най-добрите речи в историята на човечеството. Мисля дори, че „обичай врага си“ може да се окаже дългосрочното решение на проблема с ядрената война. Жалко, че не е жив днес. Това би облагодетелствало всеки един на тази планета. Но мисля, че Иисус е бил просто човек. Човек велик, човек смел, човек с дълбоко прозрение в непопулярните истини. Но не смятам, че е бил Бог или син на Бог, или праплеменник на Бог.

— Вие просто не искате да вярвате в Бог — Джос го произнесе като неоспорима констатация. — Предполагате, че можете да бъдете християнка, без да вярвате в Бог. Позволете да ви попитам направо: вярвате ли в Бог?

— Въпросът е структуриран странно. Ако кажа не, означава ли това, че съм убедена, че Бог не съществува, или означава, че не съм убедена, че той наистина съществува? Двете твърдения са много различни.

— Да видим доколко са различни, доктор Ароуей. Мога ли да ви наричам „доктор“? Вие вярвате в „Бръснача на Окам“, нали така? Ако имате две еднакво добри обяснения за един факт, избирате по-простото. Цялата история на науката потвърждава този принцип, твърдите вие. Значи, ако имате сериозни съмнения относно това, дали наистина има Бог — достатъчно съмнения, за да не ви позволят да се посветите на вярата, — то тогава вие трябва да сте в състояние да си представите един свят без Бог: свят, който възниква без Бог, свят, който съществува в своето ежедневие без Бог, свят, в който хората умират без Бог. Няма наказание. Няма награда. Всички светци и пророци, всички вярващи, които са живели досега — е, трябва да сте убедена, че са били глупави. Заблудили са се, сигурно ще кажете. Това би било един свят, в който ние сме тук, на Земята, без никаква основателна причина — тоест, без никакво предназначение. Всичко е само сложни сблъсъци на атоми — нали така? Включително и атомите в човешките същества.

— Според мен това би било един омразен и нечовешки свят. Аз лично не бих искал да живея в него. Но ако вие можете да си представите такъв свят, защо тогава се колебаете? Защо заемате някаква средна позиция? Ако вече вярвате в това, защо просто не кажете: „Бог няма“? Вие не сте вярна на „Бръснача на Окам“. Мисля, че просто шикалкавите. Как е възможно един задълбочен, съзнателен учен да бъде агностик, ако изобщо е с състояние да си представи свят без Бог? Не е ли направо наложително да сте атеист?

— Помислих, че ще ме убеждавате, че Бог е по-простата хипотеза — каза Ели. — Но тази ваша позиция е много по-силна. Ако беше само въпрос на научна дискусия, щях да се съглася с вас, преподобни Джос. По същество науката се грижи да изследва и поправя хипотези. Ако природните закони обясняват всички налични факти без свръхестествена намеса, или поне толкова добре, колкото хипотезата за Бог, то тогава временно бих се нарекла атеист. Но ако се открие едно-едничко свидетелство, което не се „вмества“, тогава изоставям атеизма. Ние сме напълно в състояние да засечем известни пукнатини в законите на природата. Но аз не се наричам атеист, защото това не е предимно научен проблем. Това е религиозен проблем и политически проблем. Колебливата природа на научната хипотеза не се простира в тези области. Вие не говорите за Бог като за хипотеза. Вие смятате, че сте се добрали до истината, затова ви изтъквам, че може би грешите в едно-друго. Но ако ме питате, ще ви отговоря с удоволствие: не мога да съм сигурна дали съм права.

— Винаги съм смятал, че агностикът е атеист, комуто липсва куража на убеждението.

— Може също така да се каже, че агностикът е дълбоко религиозна личност, който макар и грубо, осъзнава човешкото свойство да се греши. Като казвам, че съм агностик, имам предвид само това, че свидетелството го няма. Няма убедително доказателство, че Бог съществува — поне вашият вид бог — и в същото време няма убедително доказателство, че той не съществува. След като повечето от половината хора на Земята не са евреи, християни и мюсюлмани, бих казала, че не съществуват никакви убедителни аргументи в полза на вашия тип бог. Иначе всички на Земята щяха да са покръстени. Отново казвам, ако вашият Бог искаше да ни убеди, щеше да си свърши по-добре работата.

Вижте колко ясно и автентично е Посланието. Улавят го навсякъде по света. Бръмчат радиотелескопи в страни с различна история, различни езици, различна политика, различни религии. Всички получават едни и същи данни от един и същи участък в небето, на едни и същи честоти, със същата поляризирана модулация. Мюсюлмани, индуси, християни, атеисти — всички получават едно и също Послание. Всеки скептик може да включи някакъв радиотелескоп — не е нужно да е много голям — и да получи идентични данни.

— Вие не допускате ли, че вашето радиопослание е от Бог? — подхвърли Джос.

— Ни най малко. Просто цивилизацията на Вега — с безгранично по-малка мощ от това, което вие приписвате на вашия Бог — е успяла да направи нещата много ясни. Ако вашият Бог бе пожелал да ни говори чрез неправдоподобното предаване от уста на уста или чрез древните писания в продължение на хиляди години, то той е могъл да го направи така, че да не остави никакво място за спор относно неговото съществуване.

Тя замълча, но нито Джос, нито Ранкин заговориха, затова се опита отново да насочи разговора към данните.

— Искате ли за малко да задържим преценките си, докато не постигнем известен напредък в разшифроването на Посланието? Желаете ли да се запознаете с част от данните?

Този път те се съгласиха, с достатъчна готовност, както й се стори. Но Ели можеше да им предложи само масиви от нули и единици, които не бяха нито поучителни, нито вдъхновяващи. Внимателно им разясни предполагаемото разделяне на Посланието на страници и им разказа за Буквара, който се надяваха да получат. По мълчаливо споразумение двамата с дер Хеер не споменаха нищо за съветската гледна точка, според която Посланието представлява чертеж на машина. В най-добрия случай това засега беше предположение и все още не бе публично оповестено от руска страна. Освен това им поразказа за самата Вега — за нейната маса, повърхностна температура, цвят, отстояние от Земята, възраст — и за пръстена от кръжащи около нея отломъци, открит от инфрачервения астрономически спътник през 1983 година.

— Но освен, че е една от най-ярките звезди в небето, има ли нещо по-специално около нея? — настояваше да научи Джос. — Или нещо, което я свързва със Земята?

— Ами, от гледна точка на свойствата й като звезда, на нейните собствени характеристики, не мога да се сетя за нещо такова. Но съществува един случаен факт: Вега е била Полярната звезда преди около дванайсет хиляди години и отново ще бъде след около четиринайсет хиляди години.

— Аз пък мислех, че полярна звезда е Полярната звезда — подхвърли Ранкин, който все още драскаше фигурки по бележника си.

— Така е, от няколко хиляди години насам. Но не вечно. Земята е като въртящ се пумпал. Оста й бавно се измества в кръг. — Тя им го показа, като използва един молив в ролята на земна ос. — Това се нарича „Прецесия на равноденствията“.

— Открита от Хипарх Родоски — добави Джос. — Втори век преди Христа. — Небрежността, с която подхвърли тази информация, изуми Ели.

— Точно така. Значи, сега — продължи тя, — стрелката от центъра на Земята до Северния полюс сочи към звездата, която наричаме Поларис, в съзвездието Малката мечка. Предполагам, че имахте предвид точно това съзвездие преди обяд, господин Ранкин. С бавното си изместване земната ос постепенно започва да сочи друг небесен участък, не Поларис, и след 26 000 години кръгът, който описва Северният полюс, ще се затвори. В момента Северният полюс сочи много близо до Поларис, достатъчно близо, за да е от полза за навигацията. Преди дванадесет хиляди години, случайно, е сочел към Вега. Но в това няма никаква физическа връзка. Как са разпределени звездите в Млечния път няма нищо общо с това, че въртенето на земната ос е наклонено на двайсет и три и половина градуса.

— Впрочем, дванайсет хиляди години в миналото означава 10 000 години преди Христа, времето, когато цивилизацията тъкмо е възниквала. Нали така? — запита Джос.

— Освен ако не вярвате, че Земята е сътворена в 4004 година пр.Хр.

— Не, не вярваме в това, нали, брате Ранкин? Ние просто не смятаме, че възрастта на Земята е известна с такава точност, каквато вие, учените, приемате. По въпроса за възрастта на Земята можете спокойно да ни наречете агностици. — Усмивката му беше изключително привлекателна.

— Значи, ако племената са се ориентирали по нощното небе преди десет хиляди години, плавайки в Средиземно море, да речем, или в Персийския залив, Вега е могла да им бъде сигурен водач?

— Това е все още краят на Ледниковата епоха. Може би е малко рано за навигация. Но ловците, които са прекосявали Беринговия провлак, съществуващия тогава сухоземен мост към Северна Америка, по това време ги е имало. Сигурно е било забележителен дар — на провидението, ако така предпочитате, — че такава ярка звезда сочи точно на север. Бих се обзаложила, че много хора дължат живота си на това съвпадение.

— Виж ти, страшно интересно.

— Не бих желала да мислите, че използвах думата „провидение“ като нещо повече от метафора.

— Никога не бих си и помислил, скъпа.

Джос вече даваше да се разбере, че следобедът приключва и съвсем не изглеждаше недоволен. Но в дневния ред на Ранкин все още оставаха няколко необсъдени въпроса.

— Удивен съм от това, че не смятате за Божествено провидение факта, че Вега е била Полярна звезда. Моята вяра е толкова силна, че не се нуждая от доказателства, но при всяка поява на нов факт, той просто укрепва вярата ми.

— Вижте, предполагам, че не сте слушал много внимателно какво говорих преди обяд. Отхвърлям идеята, че се намираме в някакво състезание по вяра, в което вие сте окончателният победител. Досега вие никога не сте подлагал на изпитание своята вяра. Готов ли сте да поставите на кантар живота си срещу своята вяра? Аз съм готова да го направя. Ето, погледнете през този прозорец. Там е голямото махало на Фуко. Топузът му сигурно тежи триста килограма. Моята вяра казва, че амплитудата на свободно движещото се махало — тоест, изместването му от вертикално положение в покой — не може никога да нарасне. Може само да намалява. Аз съм готова да отида там, да опра топуза в носа си, да го пусна, да го оставя да полети в противоположна посока и да се върне към мен. Ако моите убеждения са погрешни, тристакилограмовото махало ще премаже лицето ми. Хайде. Искате ли да проверим моята вяра?

— Наистина не е необходимо. Вярвам ви — отвърна Джос.

Ранкин, обаче, изглежда се заинтересува. Сигурно си представя, помисли си Ели, как ще изглеждам след това.

— Но вие самият готов ли сте — продължи тя — да застанете една стъпка по-близо до същото това махало и да се помолите Богу да съкрати неговото люлеене? Ами ако се окаже, че грешите, че всичко това, което проповядвате, изобщо не е Божия воля? Че примерно е дело на Дявола. Или просто човешка приумица. Можете ли наистина да сте сигурен?

— Вярата, вдъхновението, откровението, възхитата — отвърна Ранкин. — Не съдете всички останали чрез собствения си ограничен опит. Само фактът, че вие отхвърляте Всевишния, не отнема възможността на другите да познаят Неговата слава.

— Вижте, всички ние жадуваме за чудо. Това е дълбоко вкоренена човешка особеност. И науката, и религията са обвързани с нея. Всичко, което казвам, е, че не е необходимо да съчинявате, да преувеличавате. В реалния свят има достатъчно чудеса и поводи за възхита. Природата е в състояние да измисли много по-големи чудеса от нас самите.

— Може би всички ние сме странници по пътя към истината — отвърна Джос.

При тази обнадеждаваща нотка дер Хеер се намеси плахо и след сдържани прояви на учтивост те се наканиха да си вървят. Ели изобщо не беше сигурна дали от тази дискусия имаше някаква полза. Валириън сигурно щеше да бъде много по-убедителен и много по-провокативен, помисли си тя. Съжаляваше, че не можа да се владее малко повече.

— Разговорът ни беше изключително интересен, доктор Ароуей, и аз ви благодаря.

Джос отново изглеждаше леко отчужден, учтив, но отнесен. Ала стисна топло ръката й. По пътя към чакащата ги правителствена кола, след като минаха покрай разкошно уредената експозиция на тема „Заблудата за разширяващата се Вселена“, един надпис гласеше: „Нашият Господ е жив и здрав. Съжаляваме за вашия“.

Тя прошепна на дер Хеер:

— Извинявай, че ти създадох затруднения.

— Ни най-малко, Ели. Всичко мина чудесно.

— Този Палмър Джос е много привлекателен мъж. Не мисля, че успях да го обърна в моята вяра. Но да ти кажа честно, той почти ме обърна.

Шегуваше се, разбира се.