Карл Сейгън
Контакт (21)

Глава 21
Причинност

Като мушици за нехайните хлапета

ние сме за боговете —

убиват ни те просто за забава.

УИЛЯМ ШЕКСПИР

„Крал Лир“, VI, 36

Този, който е всемогъщ,

би трябвало да се бои от всичко.

ПИЕР КОРНЕЙ

„Цина“ (1640),

четвърто действие, втора сцена

Бяха преизпълнени с радост, че са се върнали. Подскачаха от възторг. Качваха се върху креслата. Прегръщаха се един друг и се тупаха по гърба. Бяха готови да се разреват от радост. Бяха успели… не само това, бяха се върнали, плъзгайки се безопасно през тунелите. Изведнъж, сред урагана от статичен шум, чуха по радиото доклада за състоянието на Машината. И трите бензела намаляваха скоростта си на въртене. Натрупаният електричен заряд започна да се разсейва. От външният коментар ставаше ясно, че Проектът няма никаква представа какво точно се бе случило.

Ели се зачуди колко ли време беше минало. Погледна часовника си. Поне едно денонощие, което означаваше, че вече са в 2000 година. Много добре. О, само да чуеха какво имат да им разкажат! Тя потупа за всеки случай кутията, в която бе прибрала видеокасетите. Как щеше да се промени светът, след като се покажеха тези филми!

Пространството около и между бензелите възвърна нормалното си налягане. Люкът се отвори. Последваха въпроси по радиото дали са живи и здрави.

— Чувстваме се чудесно! — извика тя по микрофона. — Пуснете ни да излезем. Няма да повярвате какво преживяхме.

Петимата се появиха един след друг на люка, щастливи, поздравявайки ентусиазирано своите другари, помогнали в построяването и задействането на Машината. Японските техници ги посрещнаха с поклони. Официалните лица на Проекта се втурнаха към тях.

Деви тихо промълви на Ели:

— Струва ми се, че всички са облечени абсолютно по същия начин като вчера. Виж само гадната жълта вратовръзка на Питър Валириън.

— О, той си слага тая дрипа винаги — отвърна Ели. — Подарък е от жена му.

Часовникът показваше 15:20. Активирането бе осъществено някъде към 15:00 предния ден. Значи бяха прекарали там малко повече от двадесет и четири часа…

— Кой ден е? — попита тя. След което се огледа неразбиращо. Нещо не беше наред. — Питър, за Бога, кой ден е днес?

— Какво искаш да кажеш? — отвърна Валириън. — Днес. Петък. Трийсет и първи декември, 1999 година. Нова година. Това ли имаш предвид? Ели, добре ли си?

Виджи говореше на Архангелски да го остави да му разкаже всичко отначало, но първо да му дадат цигари. Около тях се трупаха официални лица от Проекта и представители на Световния консорциум за Машината. Ели забеляза дер Хеер, който си пробиваше път през тълпата.

— От ваша гледна точка, какво се случи? — попита го тя, когато се оказа на достатъчно близко разстояние да се чуват.

— Нищо. Вакуумната система се задейства, бензелите се завъртяха, създадоха доста мощен електричен заряд, след което всичко тръгна в обратна посока.

— Какво искаш да кажеш с „обратна посока“?

— Бензелите започнаха да забавят скорост и зарядът се разсея. Системите възстановиха налягането, бензелите спряха и всички вие излязохте. Цялото това нещо продължи може би около двайсет минути и не можехме да говорим с вас, докато бензелите се въртяха. Изобщо изпитахте ли нещо?

Тя се засмя.

— Кен, момчето ми — възкликна Ели. — Само да знаеш какво имам да ти разправям.

* * *

Имаше празник за персонала по случай активирането на Машината и настъпилата Нова година. Ели и нейните спътници не участваха. Телевизионните програми бяха изпълнени с празненства, карнавали, възпоминателни предавания, прогнози и оптимистични обръщения на държавни ръководители. Тя обърна внимание на изявлението на игумена Уцуми, брилянтно, както винаги. Но не можеше да се залисва. Директоратът на Проекта бързо бе стигнал до заключението, от накратко споделените откъси от техните приключения, че нещо не беше наред. Петимата се оказаха откъснати от прииждащите тълпи представители на правителства и членове на Консорциума, за предварителни разбити. Ръководителите на проекта им обясниха, че са сметнали за разумно всеки от тях да бъде разпитан поотделно.

Беседата с нея водеха дер Хеер и Валириън, в малка конферентна зала. Присъстваха и други официални лица от Проекта, включително бившият студент на Виджи, Анатолий Голдман. Тя разбра, че Боби Буй, който говореше руски, е попълнил мястото на американската страна по време на беседите с Виджи.

Слушаха я учтиво и от време на време Питър я окуражаваше да продължи. Но им беше трудно да схванат последователността на събитията. Голяма част от това, което им докладваше, ги тревожеше. Възбудата й не бе заразителна. Беше им трудно да възприемат, че додекаедърът бе изчезнал от Земята за двадесет минути, камо ли за едно денонощие, тъй като армадата от контролни уреди извън бензелите не беше нито филмирала, нито записала нищо необичайно. Всичко, което се бе случило, обясни Валириън, беше, че бензелите бяха набрали предписаната скорост, няколко уреда с неизвестно предназначение бяха помръднали онова, което трябваше да е еквивалент на контролни стрелки, след което бензелите започнали да забавят скорост и спрели, а Петимата се появили в силно възбудено състояние. Той не каза точно „дърдорейки безсмислици“, но Ели долови неговата загриженост. Отнасяха се с нея почтително, но тя разбра какво си мислят: единствената функция на Машината е била за двадесет минути да причини у тях запаметяваща се илюзия или — просто като вероятност — да доведе и Петимата до лудост.

Ели им пусна една по една видеокасетите, с грижливо поставени етикети: „Пръстеновидна система Вега“, например, или „Радио(?) комплекс Вега“, „Петорна система“, „Галактическа междузвездна мрежа“ и една с надпис „Плаж“. Вкарваше ги една по една и натискаше копчето за старт. Касетите бяха празни. Не можеше да разбере какво им беше станало. Внимателно беше изучила действието на микрокамерата и бе направила с нея успешни пробни кадри преди активирането на Машината. Дори бе проверила извъртения метраж, след като напуснаха системата на Вега. Още повече се отчая малко по-късно, когато й съобщиха, че инструментите, носени от останалите, също по някакъв начин се бяха повредили. Питър Валириън искаше да й повярва, дер Хеер също. Но им беше трудно, дори при най-голямо желание. Разказът, с който Петимата се бяха върнали, беше малко, да го наречем, неочакван… и неподкрепен с никакви физически доказателства. Освен това, времето никак не беше достатъчно. Те бяха останали извън наблюдението им само за двадесет минути.

Не бе очаквала такова посрещане. Но беше уверена, че скоро всичко ще си дойде на мястото. Засега се задоволяваше с това да преповтаря наум преживяното и да си направи подробни записки. Искаше да е сигурна, че няма да забрави нищо.

* * *

Въпреки че откъм Камчатка се придвижваше изключително студен въздушен фронт, в първия ден на Новата година беше изключително топло. В същия ден на международното летище Сапоро кацнаха няколко извънредни правителствени самолета. Новият секретар по отбраната на САЩ, заедно с екип от спешно събрани експерти пристигна със самолет, маркиран с надписа: „Съединени американски щати“. Пристигането им бе потвърдено от Вашингтон едва в момента, в който новината бездруго щеше да стигне в Хокайдо. Лаконичното съобщение за пресата гласеше, че визитата е рутинна, че няма никаква криза, никаква опасност и че не е било докладвано „нищо необикновено от страна на Комплекса за Машинно интегриране северозападно от Сапоро“. През нощта от Москва бе излетял ТУ 120 с екип специалисти на борда, сред които Стефан Баруда и Тимофей Гостридзе. Несъмнено нито една от двете групи не изпитваше радост, че им се налага да прекарат първия новогодишен ден, разделени от семействата си. Но времето в Хокайдо се оказа приятна изненада: беше толкова топло, че скулптурите в Сапоро се топяха и леденият додекаедър почти се бе превърнал в безформена ледена канара, водата се стичаше от закръглените му повърхности, които доскоро представляваха ръбовете на петоъгълните плоскости.

Два дена по-късно се стовари яростна зимна виелица и целият трафик до Машинния комплекс, дори със снегоходи, бе прекъснат. Повечето радио– и всички телевизионни връзки бяха нарушени. Ретранслаторната микровълнова кула бе съборена от бурята. По време на повечето разпити единствената връзка с околния свят беше по телефона. И макар въображаемо — с додекаедъра. Ели се изкушаваше да се прокрадне до него, да се качи на борда му и да завърти бензелите. Харесваше й да си поразвинти фантазията в тази посока. Но всъщност нямаше как да се разбере дали Машината изобщо отново ще проработи, поне от тази страна на тунела. Той й беше казал, че няма. Тя допусна в ума си мисълта, че е отново на онзи морски бряг. С него. Каквото и да предстоеше да се случи, една дълбока рана в душата й бе излекувана. Сякаш усещаше зарастващата тъкан по белега й. Това бе най-скъпата психотерапия в света. Само по себе си, това означаваше много.

* * *

Ши и Сухавати бяха разпитани от представители на своите държави. Въпреки че Нигерия не бе играла особено съществена роля в приемането на Посланието, нито в строежа на Машината, Еда с готовност прие да проведе дълъг разговор с нигерийските правителствени лица. Но това беше дреболия в сравнение с наложените им разпити от персонала на Проекта. Виджи и Ели бяха подложени на още по-задълбочени разпити от страна на висококласните екипи, пристигнали от Съветския съюз и Съединените щати специално за целта. Отначало тези американски и съветски разпити изключваха чуждестранни представители, но след направените от страна на Световния консорциум за Машината апелации, САЩ и Русия отстъпиха и сесиите отново придобиха международен облик.

Киц отговаряше за нейното разпитване и съдейки по краткия срок, в който го бяха извикали, се оказа изненадващо подготвен. Валириън и дер Хеер от време на време се намесваха, за да кажат по някоя добра дума за нея и да й зададат по някой допълващ въпрос. Но като цяло, това беше шоуто на Киц.

Заяви й, че подхождал към нейния разказ скептично, но конструктивно, като се надявал, че това било в духа на най-добрата научна традиция. Вярвал, че тя нямало да сбърка прямотата на въпросите му с някаква лична неприязън към нея. Напротив, хранел към Ели само най-голямо уважение. Той на свой ред нямало да си позволи преценката му да бъде засенчена от факта, че в самото начало бил против проекта „Машина“. Тя реши да не реагира на този емоционален опит за подвеждане от негова страна и започна разказа си.

Отначало той слушаше съсредоточено, като задаваше от време на време някой уточняващ въпрос. При това дори се извиняваше, че я прекъсва. На втория ден всички тези прояви на кавалерство се изпариха.

— Значи нигериецът е бил посетен от жена му, индуската — от умрелия й съпруг, руснакът — от неговата мила внучка, китаецът — от някакъв монголски главатар…

— Син не е бил монголец…

— … а вие самата, за Бога, сте срещнала скъпия си починал отец, който ви казва, че той и неговите приятелчета усърдно ремонтират вселената, Боже мой. „Отче наш, Който си на небесата…?“ Това си е чиста религия. Това си е чиста културна антропология. Това си е чист Зигмунд Фройд. Не го ли разбирате? Вие не само твърдите, че собственият ви баща е възкръснал от мъртвите, вие всъщност очаквате всички ние да повярваме, че той е създал вселената…

— Изопачавате това, което…

— Я стига, Ароуей. Недейте да обиждате нашата интелигентност. Не можете да ни представите ей-тонинко доказателство, а очаквате от нас да повярваме на най-шантавата измишльотина на всички времена? Не сте толкова наивна. Вие сте умна жена. Как може да ви хрумне, че ще успеете да ни пробутате всичко това?

Ели протестира. Валириън също протестира. Този стил на водене на разпита, заяви той, си е чисто губене на време. В момента Машината е подложена на щателни физически изследвания, Само така може да се провери валидността на нейния разказ. Киц се съгласи, че физическите доказателства са съществени. Но самият характер на разказа на Ароуей предлагал, настоя той, възможност да се разбере какво всъщност е станало.

— Срещата с баща ви в Небесата и всичко останало, доктор Ароуей, казва много, защото вие сте израсла в лоното на юдео-християнската култура. По същество вие сте единствената от Петимата представителка на тази култура. И вие сте единствената, която се среща с баща си. Вашата версия е прекалено елементарна. Липсва й всякакво въображение.

Това беше най-лошото, което можеше да очаква. За миг изпита епистемологична паника — както, когато намериш колата си не там, където си я паркирал, или видиш заключената вечерта врата отворена сутринта.

— Смятате, че сме измислили всичко това?

— Вижте какво ще ви кажа, доктор Ароуей. Като млад работех в прокурорската служба на окръг Кук. Там, когато обмисляха дали да обвинят някого, задаваха три въпроса. — Той ги заотмята на пръстите си. — Имал ли е възможност? Разполагал ли е със средства? Имал ли е мотив?

— Да направи какво?

Той я изгледа с презрение:

— Но нашите часовници показваха, че е изминало повече от едно денонощие — възрази тя.

— Леле, как мога да съм толкова глупав — каза Киц и удари с длан челото си. — Вие направо ме сразихте. Забравих, че е невъзможно да превъртите часовниците си с едно денонощие напред.

— Но това предполага заговор. Смятате, че Ши лъже? Смятате, че Еда лъже? Вие…

— Смятам, че трябва да минем на нещо по-съществено. Знаете ли, Питър — Киц се извърна към Валириън. — Убедих се, че сте прав. Първоначалният доклад на комисията за оценка на Машината ще бъде готов утре сутринта. Да не си губим повече времето с… разказчета. Отлагаме разпита дотогава.

През цялата следобедна сесия дер Хеер не промълви и дума. Усмихна й се колебливо и Ели не можа да се въздържи да сравни усмивката му с тази на баща й. Нещо в израза на лицето на Кен сякаш я подтикваше, умоляваше я. Но към какво, тя не можеше да схване. Може би да промени версията си. Той помнеше спомените й, които му бе разказвала за детството си, и разбираше колко тъгува за баща си. Явно преценяваше възможността да се е побъркала. По аналогия, предположи Ели, той сигурно смяташе, че и петимата са се побъркали. Масова истерия. Споделена лудост. „Folie a cinq“.

* * *

— Е, ето го — каза Киц.

Тестето с листовете на доклада беше около сантиметър дебело. Той го хвърли на масата и няколко молива се разпиляха.

— Може би искате да го прегледате, доктор Ароуей, но аз ще ви го предам в резюме. Става ли?

Тя кимна. Беше чула под сурдинка, че докладът в голяма степен потвърждава отчета на Петимата. Надяваше се, че с него ще се сложи край на цялата тази безсмислица.

— Додекаедърът очевидно — той произнесе тази дума натъртено — е бил изложен на твърде различна среда от тази около бензелите и поддържащите елементи. Той очевидно е бил изложен на огромно разтягащо и компресиращо напрежение. Цяло чудо е как това нещо не се е пръснало на късчета. Следователно е чудо също така как вие и останалите също не сте се разкъсали на парченца. Също така, той очевидно се е натъкнал на наситена радиоактивна среда — има следи от нисковълнова радиоактивност, космическо лъчение и какво ли не още. Отново истинско чудо е как сте оцелели при такава радиация. Няма следа от ерозия или драскотини по страничните трегери, за които Вие твърдите, че са се отърквали в стените на вашите тунели. Няма дори бразди, каквито би трябвало да се появят по корпуса му, когато навлиза с голяма скорост в земната атмосфера.

— И това не потвърждава ли нашия разказ? Майкъл, помисли малко. Разтягащите и компресиращи напрежения — приливните сили — са точно това, което се очаква, ако попаднеш в класическа черна дупка. Това е известно поне от петдесет години насам. Не мога да кажа защо не пострадахме, но може би додекът по някакъв начин ни е предпазил. Същото е с високите радиоактивни дози от вътрешността на черната дупка и от средата на галактическия център. Известният източник на гама лъчение. Налице е независимо доказателство за черните дупки и независимо доказателство за галактическия център. Ние не сме съчинили тези неща. Не разбирам защо липсват драскотини, но това зависи от взаимодействието на материал, който почти не сме проучили, с материал, който изобщо не познаваме. Аз лично не бих очаквала бразди или овъгляване, тъй като ние не твърдим, че сме минали през земната атмосфера. За мен тези доказателства почти напълно потвърждават разказа ни. Какъв е проблемът?

— Проблемът е, че вие сте прекалено умни. Прекалено умни. Погледни го от гледна точка на един скептик. Отстъпи малко настрани и погледни картинката в едър план. Имаме една тайфа талантливи личности, от различни страни, които смятат, че светът отива по дяволите. Тези хора твърдят, че са получили сложно Послание от космоса.

— Твърдят?

— Нека да продължа. Те дешифрират въпросното Послание и огласяват инструкции как да се построи една много сложна Машина на стойност трилиони долари. Светът е в глупаво положение, религиите се тресат заради настъпващия край на Хилядолетиетр и свършека на света, и за всеобща изненада, въпросната Машина е построена. Следват една-две промени на персонала и по същество същите тези хора…

— Не са същите хора. Не е Сухавати, нито Еда, нито Ши, и не беше…

— Нека да продължа. По същество същите тези хора сядат в Машината. Поради самия замисъл на това нещо, никой не може да говори с тях, след като то бива задействано. И така, Машината се включва и после изключва. Но щом веднъж е включена, вие не можете да я спрете за по-малко от двайсет минути. Така. Двайсет минути по-късно същите тези личности излизат от Машината, цъфнали от радост, с някаква лайняна история за пътешествие със скорост по-бърза от светлината до центъра на галактиката и обратно. Сега, представи си, че ти чуеш цялата тази версия и си един обикновен, предпазлив човек. Искаш да ти покажат убедителни доказателства. Снимки, видеозаписи, някакви други данни. И какво се оказва? Междувременно всичко било изтрито. Да носят някакви артефакти от свръхразвитата цивилизация, за която твърдят, че се намира в центъра на галактиката? Не. Някакви сувенири? Не. Каменна табличка? Не. Животинки? Не. Нищо. Единственото физическо доказателство са някакви леки повърхностни повреди на Машината. И какво правиш? Питаш се дали тези хора, които са мотивирани и достатъчно умни, просто не са нагласили нещо, което да наподобява на разтягащо напрежение и радиоактивни следи, особено след като са могли да потрошат два трилиона долара, за да осигурят фалшиви доказателства?

Ели зяпна. И се сети за последния път, когато беше зяпнала. Цялата тази възстановка на събитията беше като змийска отрова. Почуди се с какво бе привлякла Киц. Сигурно наистина беше отчаян.

— Не мисля, че ще се намери някой, който да повярва на версията ви — продължи той. — Това е най-сложно замисленият — и най-скъп — фалшификат, който някога е пробутван. Вие и приятелите ви се опитахте да подведете президента на Съединените щати и да измамите американския народ, да не говорим за другите правителства по Земята. Вие изглежда наистина смятате, че всички са тъпаци.

— Майкъл, това е лудост. Десетки хиляди хора работиха по получаването на Посланието и декодирането му. За построяването на Машината. Посланието съществува на магнитни ленти, на разпечатки, на лазерни дискове в обсерватории по целия свят. И ти смяташ, че има заговор, който включва всички радиоастрономи на планетата, космическите и кибернетичните компании и…

— О, не, чак такъв голям заговор не ви е бил нужен. Трябвало ви е само един излъчвател в космоса, който да създава впечатлението, че излъчва от Вега. Ще ти кажа как си го представям. Скалъпвате Посланието и намирате някой — някой, който е в състояние да изстреля космически апарат — да го вдигне горе. Вероятно задачката е само част от някаква друга мисия. В орбита, наподобяваща движението на звездите. Може би са няколко спътника. После излъчвателят се включва и вие сте готови с вашата подръчна обсерваторийка да получите Посланието, правите си великото откритие и съобщавате на нас, простаците, за Посланието.

Това дойде твърде много дори на невъзмутимия до момента дер Хеер. Както се бе отпуснал в креслото си, той рязко се изправи.

— Наистина, Майк… — понечи Кен, но Ели го прекъсна.

— По-голямата част от дешифрирането не е извършена от мен. Включиха се много хора. Особено Дръмлин. Той започна като убеден скептик, както знаеш. Но щом данните се получиха, Дейв бе напълно убеден. От него не си чувал никакви съмнения.

— Ах, да, бедният Дейв Дръмлин. Покойният Дейв Дръмлин. Ти го намеси. Професора, когото никога не си обичала.

Дер Хеер се сви още по-дълбоко в креслото си. Ели за миг си го представи как е подшушвал угоднически в ухото на Киц. Изгледа го внимателно. Не можеше да бъде сигурна.

— По време на дешифрирането на Посланието не си могла да свършиш всичко. Имала си твърде много неща да свършиш. Затова нещо си пропускала, а друго си забравяла. И ето ти го Дръмлин, остаряващ, загрижен, че бившата му студентка се изплъзва и прибира цялата парса. Изведнъж намира начин да се намеси и да поеме централната роля. Разчитала си на неговия нарцисизъм и той се е хванал на въдицата. А ако не е могъл да схване дешифровката, си щяла да му помогнеш. Ако нещата тръгнели зле, си могла да обелиш люспите на лука и сама.

— Значи ти твърдиш, че сме могли да измислим едно такова Послание? Наистина, това е страхотен комплимент за Виджи и мен. Само дето е невъзможно. Няма как да стане. Попитай който и да е компетентен инженер дали такава Машина — с цели съвършено нови помощни производства, с компоненти, напълно неизвестни на Земята — попитай дали всичко това може да се измисли от неколцина физици и радиоастрономи ей така, между другото. Кога, според теб, бихме намерили време да изобретим такова Послание, дори и да знаехме как? Виж колко много битове информация се съдържат в него. Това би ни отнело години.

— Ти си разполагала с години, докато „Аргус“ бездействаше. Проектът всеки момент щеше да се закрие. Дръмлин, нали помниш, настояваше за това. И точно в подходящия момент ти откриваш Посланието. И разговорите за прекратяване на любимото ти проектче приключват. Смятам, че ти и руснаците наистина сте приготвили цялата шашма през свободното си време. Разполагали сте с години.

— Не, това е лудост — промълви Ели.

Валириън се намеси. Той познавал много добре доктор Ароуей през целия обсъждан период. Нейната научна работа е била много продуктивна. Не е разполагала с необходимото време за такава измама. Колкото и да й се възхищава, той признава, че Посланието и Машината са далеч извън нейните възможности… всъщност извън възможностите на когото и да било. Когото и да било на Земята.

Но на Киц такива не минаваха.

— Това е субективна преценка, доктор Валириън. Колкото хора, толкова мнения. На вас доктор Ароуей ви допада. Разбирам ви. На мен също. Разбираемо е да я защитавате. И не ви упреквам. Но има един необорим аргумент. Сега ще ви го кажа.

Той се наведе напред и изгледа Ели втренчено. Явно искаше да види каква ще бъде реакцията й на това, което предстоеше да каже.

— Посланието спря в мига, в който Машината бе активирана. В мига, в който бензелите стигнаха критичната си скорост. До секундата. По целия свят. Всяка радиообсерватория с видимост към Вега засече същото. Задържахме тази информация, за да не ви отвличаме от отчета. Посланието млъкна на секундичката. Ето, това беше твърде глупаво от ваша страна.

— Не знам нищо за това, Майкъл. Но ако Посланието е спряло, какво от това? То е изпълнило предназначението си. Ние сме построили Машината и сме тръгнали към… мястото, към което са искали да тръгнем.

— Това ви поставя в доста неловко положение — продължи Киц.

Ели изведнъж разбра накъде клонеше. Това не беше очаквала. Той твърдеше, че е заговор, тя се опасяваше, че е лудост. Ако Киц не беше луд, да не би да беше тя самата? Ако нашата технология е в състояние да произведе вещества, които предизвикват халюцинации, не можеше ли една много по-напреднала технология да предизвика подробни колективни халюцинации? Макар и за миг, това обяснение й се стори възможно.

— Да си представим, че е миналата седмица — говореше той. — Радиовълните, пристигащи до Земята точно в момента, се предполага, че са били изпратени от Вега преди двайсет и шест години. Необходими са им двайсет и шест години, за да прекосят пространството до нас. Но преди двадесет и шест години, доктор Ароуей, не е съществувал никакъв комплекс „Аргус“, вие сте спала с друсачи на ЛСД и сте мрънкала за Виетнам и „Уотъргейт“. Вие сте толкова хитра, но сте забравила за скоростта на светлината. Няма как активирането на Машината да изключи Посланието, преди да изминат двайсет и шест години — освен ако не можете да изпратите послание по-бързо от светлината в обикновеното пространство. И двамата знаем, че това е невъзможно. Спомням си как се оплаквахте колко глупави били Ранкин и Джос, дето не знаят, че не може да се пътува по-бързо от светлината. Изненадан съм, че сте могли да пропуснете точно това.

— Майкъл, слушай. Ние можахме да стигнем оттук дотам за нула време. Да кажем, за двайсет минути. Може да е някаква аказуалност, отклонение от нормалния ред на причинност около сингулярността. Не съм специалист по тези въпроси. Трябва да поговориш с Еда или с Виджи.

— Благодаря за съвета — отвърна той. — Вече го направихме.

Тя си представи Виджи, подложен на подобен суров разпит от стария си противник Архангелски или от Баруда, човека, който бе предложил да се унищожат радиотелескопите и да се изгорят данните. Вероятно двамата се бяха срещнали на четири очи да обсъдят странната задача, която им предстоеше. Надяваше се, че Виджи се държи.

— Вие разбирате, доктор Ароуей. Сигурен съм, че разбирате. Но позволете да обясня още веднъж. Може би ще ми подскажете, ако пропускам нещо. Преди двайсет и шест години тези радиовълни тръгват към Земята. Сега си ги представете в космоса между Вега и тук. Никой не може да задържи радиовълните, след като са напуснали Вега. Никой не може да ги спре. Дори ако излъчвателят е разбрал моментално — чрез черната дупка, ако това ви харесва, — че Машината е активирана, трябва да изминат двайсет и шест години, преди сигналът да спре да пристига до Земята. Вашите веганци не са могли да знаят преди двайсет и шест години кога точно ще бъде активирана Машината. И то до минутата. Вие би трябвало да изпратите съобщение назад във времето, преди двайсет и шест години, за да може Посланието да спре на трийсет и първи декември, 1999 година. Следите ли мисълта ми?

— Разбира се. Та това е напълно неизследвана територия. Неслучайно е наречена времепространствен континуум. Ако те могат да правят тунели през пространството, предполагам, че са в състояние да направят и някакви тунели през времето. Фактът, че ние се върнахме един ден по-рано, показва, че боравят с поне ограничен вид пътуване във времето. Може би веднага, след като сме напуснали Станцията, са изпратили съобщение назад двайсет и шест години във времето, за да изключат предаването. Не знам.

— Нали разбирате колко удобно е за вас Съобщението да спре точно сега. Ако то все още продължаваше да се излъчва, щяхме да намерим спътничето ви, да го прихванем и да приберем излъчваната лента. И това щеше да представлява явно доказателство за фалшификация. Недвусмислено. Но не сте могли да си позволите този риск. Затова сте свели всичко до ала-бала и черните дупки. Всичко това сигурно е доста смущаващо за вас.

Изглеждаше угрижен.

Приличаше на параноична фантазия, при която куп невинни обстоятелства се прегрупират в сложен и коварен замисъл. Фактите в този случай трудно можеха да се нарекат обичайни и за властите изглеждаше разумно да проверят и други възможности за обяснение. Но тонът, с който Киц привеждаше събитията, беше толкова злобен, че според нея разкриваше една истински наранена личност, изплашена до болка. В ума й вероятността преживяното да се окаже колективна халюцинация малко понамаля. Но прекъсването на сигнала на Посланието — ако беше станало така, както Киц каза — беше притесняващо.

— Значи аз твърдя, доктор Ароуей, че вие, учените хора, сте достатъчно умни да измислите всичко това и сте имали мотиви да го направите. Но сами не сте разполагали с необходимите средства да го осъществите. Ако руснаците не са изстреляли сателит за тази цел, могла е да бъде една от другите шест държави, разполагащи с такива технически ресурси. Но ние проверихме всичко това. Никой не е изстрелвал свободно летящ сателит в подобна орбита. Остават само възможностите на нечия частна компания. И най-интересната възможност, която попада в полезрението ни, се казва господин С. Р. Хадън. Случайно да го познаваш?

— Не се дръж тъпо, Майкъл. Аз самата ти казах за Хадън, преди да отлетя при него на „Матусал“.

— Просто исках да се убедя, че си съгласна в основното. Сега прецени следната възможност: ти и руснаците замисляте схемата. Хващаш Хадън да финансира ранните стадии — конструирането на спътника, изобретяването на Машината, дешифровката на Посланието, фалшифицирането на радиационните поражения и други подобни. В замяна на това проект „Машина“ се задейства и той получава възможност да си поиграе с тези два трилиона долара. Идеята му харесва. От нея може да извлече огромни печалби, а ако съдим по биографията му, той страшно си пада по това да създава затруднения на властите. Когато се заплитате в дешифрирането на Посланието, когато не можете да намерите буквара, ти дори отиваш при него. Той ти казва къде да го потърсите. Това също е проява на небрежност от ваша страна. Щеше да е по-добре, ако се бяхте досещали сами.

— Прекалена небрежност — намеси се дер Хеер. — Човек, който наистина е решил да пробута такава измама, не би ли…

— Кен, изненадан съм от теб. Забелязал ли си, че си прекалено наивен? Ти току-що подсказа точно защо Ароуей и останалите й съмишленици са решили, че ще е умно от тяхна страна да помолят Хадън за помощ. И да го направят така, че ние да знаем, че тя е отишла при него.

Отново насочи вниманието си към нея.

— Ароуей, опитай се да го видиш от гледната точка на един неутрален наблюдател…

Киц продължаваше да притиска, карайки искрящи конфигурации от нови факти да се групират във въздуха пред нея, пренаписвайки цели години от изминалия й живот. Никога не беше смятала Киц за глупав, но и никога не си бе представяла, че има такова въображение. Може би някой му беше помогнал. Но емоционалният тласък за развихрянето на тази фантазия си беше на Киц.

Жестовете му бяха изразителни и риториката му бе неудържима. Това не беше просто част от работата му. Този разпит, това алтернативно интерпретиране на фактите бе събудило в него някаква неподправена страст. След миг на размисъл, Ели осъзна за какво ставаше дума. Петимата не бяха донесли никакви преки военни приложения, не бяха се върнали с никакъв ликвиден политически капитал, само с един разказ, който изглеждаше повече от странен. И този разказ съдържаше опасни предпоставки. Сега Киц държеше в ръцете си най-унищожителния арсенал на Земята, докато Поддръжниците строяха галактики. Той беше пряк следовник на поредица от държавни водачи, американски и съветски, създали стратегията на ядрената конфронтация, докато Поддръжниците представляваха сплав от различни видове, обитаващи различни светове и работещи в пълен синхрон. Самото им съществуване представляваше мълчалив укор. И после, да си представим възможността тунелът да бъде активиран от другия край и той не може да предотврати това по никакъв начин. Те могат да се появят тук за миг. Как би могъл Киц да защити Съединените щати при подобни обстоятелства? Неговата роля в строителството на Машината — чиято история сега той трескаво се мъчеше да преправи — можеше да се изтълкува от някой враждебно настроен трибунал като неизпълнение на задълженията му. И какъв отчет можеше да даде Киц пред извънземните за това как е опазвал планетата, той и неговите предшественици? Дори и ако през тунела не се изсипеха ангели-отмъстители, ако истината за това пътуване се оповестеше, това щеше коренно да промени света. Той вече се променяше. И щеше все повече да се променя.

Ели отново го изгледа със съчувствие. Поне от стотина поколения насам, светът бе ръководен от много по-лоши личности от него. Той просто бе имал нещастието да влезе в играта, тъкмо когато правилата се пренаписваха.

— … дори и да вярвахте на всяка подробност от вашата версия — продължаваше Майкъл, — не мислите ли, че извънземните са се отнесли зле с вас? Те се възползват от най-нежните ти чувства и се предрешават в образа на стария ти скъп татко. Не ти казват какво правят, експонират ти филмите, унищожават всичките ви данни, дори не ти позволяват да оставиш онова тъпо палмово листо там. Нищо от списъка не липсва, освен малко храна и нищо, което го няма в списъка, не е донесено, освен няколко песъчинки. Значи за тия двайсет минути сте нагълтали малко храна и сте изсипали малко пясък в джобовете си. Връщате се обратно така да се каже една наносекунда, след като сте напуснали, тъй че за външния наблюдател вие изобщо не сте напускали.

Сега, ако извънземните искаха да покажат недвусмислено ясно, че вие наистина сте ходили някъде, щяха да ви доведат обратно един ден по-късно или една седмица. Нали така? Ако за известно време нямаше нищо вътре в бензелите, ние щяхме да сме адски сигурни, че сте зачезнали някъде. Ако искаха да ви улеснят живота, нямаше да изключват Посланието. Така ли е? Всичко това изглежда много лошо, знаеш. Могли са да съобразят. Защо са искали да ви направят лошо? А има и други начини, с които са могли да подкрепят разказа ви. Можеха да ви дадат нещо за спомен. Можеха да ви позволят да си върнете филмите. Тогава никой нямаше да твърди, че това е един хитър фалшификат. Защо в такъв случай не са го направили? Защо извънземните не потвърждават версията ви? Вие прекарахте години от живота си, мъчейки се да ги намерите. Те не оценяват ли това, което сте направили?

Ели, как можеш да си толкова сигурна, че това, което разправяте, наистина се е случило? Ако, както твърдиш, не е било измама, не би ли могло да е просто… налудничава халюцинация? Знам, много е болезнено да го допусне човек. Никой не иска да мисли, че се е побъркал малко. Но като се вземе предвид цялото напрежение, на което бяхте изложени, това не е особено трудно. И ако единствената алтернатива е криминалният заговор… Може би ще пожелаеш да обмислиш внимателно тази възможност.

Вече го беше направила.

* * *

По-късно същия ден тя се срещна с Киц насаме. Пазарлъкът вече й бе предложен. Ели нямаше никакво намерение да приема сделката. Но Киц бе подготвен и за тази възможност.

— Ти никога не си изпитвала добри чувства към мен, още от самото начало — каза той. — Но аз съм готов да го преглътна. Ще се покажем наистина толерантни.

Вече пуснахме съобщение за пресата, в което се казва, че Машината просто не се е задействала, когато сме се опитали да я активираме. Естествено, мъчим се да разберем какво не е наред. След всичките предишни провали, в Уайоминг и Узбекистан, никой няма да се усъмни в това.

После, след няколко седмици, ще съобщим, че все още не сме достигнали до никъде. Направили сме всичко, което ни е било по силите. Машината е прекалено скъпа, за да продължи работата по нея. Вероятно все още не сме достатъчно умни, за да я проумеем. Освен това, в края на краищата, съществува и известна опасност. Така че най-добре ще е да замразим проекта „Машина“… поне за известно време. Не че не сме се опитали.

Хадън и неговите приятели сигурно биха възразили, но след като вече е далече от нас…

— Той е само на триста километра над главите ни — подчерта тя.

— О, още ли не си чула? Сол умря почти по времето, когато Машината се активира. При доста странни обстоятелства. Съжалявам, че трябваше да ти го кажа. Забравих колко си… близка с него.

Не знаеше дали да вярва на Киц. Хадън беше само на петдесет и няколко години и определено изглеждаше в добро физическо здраве. Реши да проучи тази тема по-късно.

— И в твоето въображение какво става с нас? — попита го Ели.

— Нас? Кои са тези „нас“?

— Нас. С нас петимата. Тези, които бяхме на борда на Машината, за която твърдите, че не се е задействала.

— О! След още малко разговори ще ви оставим да си ходите. Не смятам, че който и да е от вас ще бъде толкова глупав, че да сподели тази шантава история с някой друг извън вашия кръг. Но просто за всеки случай сме приготвили психиатрични досиета за вас петимата. Профили. Обща характеристика. Вие винаги сте били малко бунтовни характери, сърдити на системата — в която и система да сте отрасли. Съвсем нормално. Това помага на хората да бъдат по-независими. Окуражаваме тази черта, особено сред учените. Но напрежението в последните години ви е поизтощило — не дори изкарало от релсите, просто поизтощило. Особено доктор Ароуей и Луначарски. Първо те са били дълбоко увлечени в засичането на Посланието, в неговото дешифриране, в убеждаването на правителствата да започнат строителството на Машината. Проблемите по конструирането й, промишленият саботаж, сядането в нея по време на Активацията, която не довежда до нищо… Било е тежко. Цялата тази работа и никакъв резултат. А нервите на учените бездруго са изопнати. Ако вие сте малко потиснати и затворени след провала с Машината, всички ще изпитват съчувствие. Разбиране. Но никой няма да повярва на разказите ви. Никой. Ако се държите добре, няма да има никаква необходимост да се публикуват досиетата ви.

Ще стане ясно, че Машината си е тук. Извикахме няколко телевизионни оператори, които ще влязат в нея и ще направят снимки, след като пътищата се отворят. Ще им покажем, че Машината не е ходила никъде. А екипажът? Екипажът, естествено, е разочарован. Може би малко обезсърчен. Те сега засега не желаят да правят никакви изявления пред пресата.

Не смяташ ли, че този план е съвсем чистичък?

Той се усмихна. Искаше Ели да признае елегантността на схемата. Тя не отвърна нищо.

— Не смяташ ли, че сме твърде благоразумни, след като похарчихме два трилиона долара за тези говна? Можехме да те скрием някъде до края на живота ти, Ароуей. Но те оставяме свободна. Дори не искаме от теб да ни даваш гаранции. Мисля, че се държим като джентълмени. Това е в духа на Хилядолетието. Това е Машиндо.