Бъртрис Смол
Брачен договор (19)

ЕПИЛОГ

Англия, 1770

На 6 юни 1770 година вдовстващата графиня Фарминстър отпразнува своя осемдесети рожден ден в компанията само на семейството си. Моравата, която се разстилаше зад „Хоукис Хил“, гледаше към градините на имението, в които бяха разцъфнали дъхави рози. На моравата беше сложена маса, покрита с чиста ленена покривка. Върху нея беше сервиран следобедният чай. Приборите бяха сребърни, а захарният пудинг със сметана и ягоди — превъзходен.

Мери Роуз Хоксуърт беше удобно настанена на стол с висока облегалка, който бяха изнесли специално за нея. Очите й все още блестяха живо, а умът й все още беше пъргав. Тя гледаше как внучетата й играят на моравата с братовчедите си Сейнт Джон. Имаше вече пет внучета, а съвсем скоро Аврора щеше да роди шестото. Изабел Сейнт Джон имаше четири деца и щеше да роди петото през юли. Старата графиня доволно се усмихна. Помисли си, че това е най-хубавото време от живота й въпреки неудобствата на напредналата възраст.

Погледът й се премести върху внука й. Валериън беше малко по-едър сега, с навършените си трийсет и седем години. Бяха отпразнували рождения му ден само преди два дни. Беше щастлив човек сега и тя благодари на Господ за това. Той говореше с най-големия си син, своя наследник, седемгодишния Джордж. Близначката на Джордж, Шарлот, се опитваше да привлече вниманието на баща си. Раждането на близнаците беше огромна изненада, защото никога преди в семейството не се бяха раждали близнаци. А после бяха дошли Робърт, Джеймс и малката Каландра. Аврора се опитваше да се съревновава с кралицата, която беше родила седмото си дете, трета дъщеря, която кръстиха Елизабет.

— Как се чувстваш, бабо? — запита я Аврора, както винаги загрижена за нея. Настани се на съседния стол и й се усмихна.

— Много добре, като се имат предвид годините ми — отговори весело старицата. — А ти как се чувстваш с този огромен корем, мила? Какво ще бъде този път — син или дъщеря? Как мислиш, Аврора?

— О, надявам се да е дъщеря, бабо — отговори Аврора. — Вече имаме наследник, син за армията и син за църквата. Какво ще правим с още едно момче? Предполагам, че ще трябва да му купим чин в армията. — Тя въздъхна. — С дъщерите е по-лесно. Всичко, което трябва да направиш, е да им намериш подходящи съпрузи. Те са графски дъщери с големи зестри и няма да им е трудно да сключат добри бракове.

— Освен ако не наследят темперамента на майка си. Тогава и граф няма да им е достатъчен — пошегува се с усмивка старата графиня.

Аврора се засмя.

— Бях истинска глупачка, нали? Все още се чувствам виновна за смъртта на Кели, макар точно тя да направи щастието ми възможно. Щастлива съм, че доведената ми майка най-после намери сили да ми прости. Изпитвам вина, защото причиних болка на Орейлия. Винаги е била добра с мен. Тя е единствената майка, която съм имала. Съжалявам, че не иска да дойде в Англия. Страхът от морето е по-силен от желанието й да види децата ми.

— При нея са децата на Джордж и Бетси — каза старата графиня. — Мисля, че техните три момчета отнемат голяма част от времето й.

— Може би следващата зима ще заминем за Сейнт Тимъти — каза Аврора. Беше се замислила. — Иска ми се отново да видя острова.

— Сейнт Тимъти. Островът, който алчният ми братовчед ми задигна — пошегува се Сейнт Джон, който се беше приближил към жените. Целуна съпругата си, която седеше от другата страна на старата графиня. Изабел леко го плесна през ръката.

— Дръж се прилично, Сейнт Джон! По-лош си и от децата. Говори ли вече с Фредерик да не се заяжда със сестра си Керълайн? На техните кавги наистина трябва да бъде сложен край! Щом Огъстъс и Едуард видят, че кавгата започва, застават на страната на брат си. Бедната Керълайн не може нищо да им стори. Е, говори ли вече с Фреди, Сейнт Джон?

Аврора мълчаливо се изправи и прекоси моравата, за да се присъедини към съпруга си. Както старата графиня неведнъж беше отбелязвала, с женитбата си за Изабел Боуен Сейнт Джон беше лапнал залък, който не можеше да преглътне. Съпругата му беше превъзходна домакиня и майка и го обичаше нежно и предано. За негова собствена изненада, Сейнт Джон изпитваше към нея същите чувства. Тя ръководеше домакинството с желязна ръка и му раждаше красиви деца, но очакваше пълно подчинение от съпруга си и от децата си. Тя беше замислила бягството до Гретна Грийн, така беше казала старата графиня. Бедният Сейнт Джон не беше разбрал, че го водят за ръката, докато на нея не беше поставена брачната халка.

Като стигна до съпруга си, Аврора нежно го хвана под ръка.

— Какъв прекрасен ден! Може ли да бъде още по-прекрасен?

Той й се усмихна.

— Не. Не може.

— Мамо! — Най-големият им син се вкопчи в полата й. — Мамо! В конюшнята има нови кутрета. Може ли да си взема едно? Моля те!

— Колко са кученцата, Джордж?

— Пет, мамо! Бели на кафяви петна. Франклин каза, че могат да бъдат отделени от майката след осем-девет седмици. Още не са отворили очите си. Толкова са мънички, мамо. Мога да си взема едно, нали?

Аврора погледна съпруга си.

— Ако Джордж си вземе кученце, и другите ще искат да имат — предупреди го тя, но като видя изражението му, се засмя. — О, добре — каза тя и погледна сина си. — Да, Джордж, можеш да си вземеш кученце. А също и братята и сестрите ти.

— Но аз първи ще си го избера, защото съм най-голям. Аз съм наследникът.

— Аз съм родена пет минути преди теб — каза близначката му Шарлот. — Аз не искам кученце, мамо. Искам от новите котенца на котката Пуси. И Кели иска котенце. Ако той си вземе кученце, аз ще си взема котенце.

— Кели не е достатъчно голяма, та да си вземе котенце — каза Джордж. — Нито пък кученце — заключи той. — Май ти искаш двете котенца, Лоти.

— Не, ти просто ревнуваш, защото съм родена преди теб — отговори сестра му. — Кели ще иска котенце, ако аз получа едно, мамо.

— Ти може и да си по-голяма — отговори момчето, — но наследникът съм аз. Един ден аз ще бъда граф Фарминстър и ще те пратя в манастир, Лоти.

— Не можеш да го направиш! — извика тя. — Какво е манастирът, мамо? Не може да ме изпрати там, нали?

— В манастира живеят жени, които са решили да се посветят на Бога, Лоти — отговори майка й. — Джордж не може да те изпрати там. Ще дойде ден, когато ще се влюбиш и ще се омъжиш.

— И ще се омъжа за граф, който ще бъде по-главен и от теб — заяви самодоволно Шарлот Хоксуърт и лицето на брат си.

— Няма! — извика той.

— Ще го направя! — отговори тя.

— Овца! — обиди я той.

— Жаба! — присмя му се тя, плесна го по бузата и хукна да бяга, а брат й се втурна след нея, за да си отмъсти.

Графът погледна съпругата си. Тъмносините му очи дяволито блестяха. Той нежно погали корема й.

— Обичам децата, любима. А теб обичам повече, отколкото в деня на сватбата ни. Мисля, че животът ни е като във вълшебна приказка.

Джордж Хоксуърт догони сестра си. Сграбчи я за къдриците, уви ги около дланта си и я дръпна към себе си. Лоти изпищя толкова високо, че овцете, които пасяха наблизо, се разбягаха. Графът се засмя.

— И те живели щастливо цял живот — отговори Аврора и двамата избухнаха във весел смях.