Бъртрис Смол
Брачен договор (18)

Глава 17

Чарлз Трехърн беше изненадан, че получи покана за прощалния бал, който даваха граф и графиня Фарминстър. Първо си помисли, че е станала грешка, че секретарят на семейството е забравил да зачеркне името му от списъка на хората, които са добре дошли в този дом. Но не дойде отменяне на поканата. След няколко дни получи бележка, написана собственоръчно от Аврора, с която тя го уведомяваше, че му е простила, макар все още да е изумена от това, че той се беше осмелил да я заведе в онзи ужасен клуб. Пишеше му още, че с нетърпение ще го очаква да посети техния бал. Той беше повече от изненадан.

Нима не бяха чули клюките по техен адрес? Всъщност, като се замислеше, май никой не беше чул клюката, която той се опитваше да разпространи. Всички джентълмени, които взеха участие в онази прекрасна нощ, посветена на разврата, мълчаха. Като че ли нямаха желание да се похвалят със случилото се. Разбира се, не бяха чак толкова пияни. Май не беше успял да ги заблуди. Всичко му беше приписано като шега. От една страна, той изпитваше облекчение, но, от друга беше малко разочарован. А сега семейство Хоксуърт се готвеше да напусне Лондон. Знаеше, че едва ли някога ще ги види отново. И така, щеше да отиде на бала. Той обичаше такива представления!

— Ще се облека като Ромео — каза си той, седна и написа на Аврора, че приема поканата и вече е измислил какъв да бъде костюмът му. Дори го описа.

Когато прочете бележката на Трехърн, Аврора се засмя.

— Гледай да го срещнеш в „Будълс“ и да се увериш, че не е променил плановете си — каза тя на съпруга си. — Имаме съвършена Жулиета за него, мили мой, нали така?

Балната зала във „Фарминстър Хауз“ беше тапицирана с копринена дамаска в бяло и жълто. През следващите няколко дни в нея цареше неописуема суматоха. Изтъркаха паркета до блясък. Рисунките, които покриваха тавана, бяха огледани и поправени, където трябва. Металните части бяха излъскани. Беше положена нова боя по корнизите. Смъкнаха внимателно кристалните полилеи и излъскаха до блясък всяка висулка. По-малките сребърни свещници, които бяха закрепени по стените, също блеснаха. Бяха поставени нови восъчни свещи, които горяха равномерно и не задимяваха много стаята. Прозорците бяха почистени и от вътрешната, и от външната страна. Пердетата от сатен с цвета на синьо, безоблачно небе, бяха изпрани и завързани със съвсем нови панделки.

В единия край на залата издигнаха подиум за музикантите. Те вече бяха наети и бяха получили нареждания за музиката, която трябваше да изпълняват. Балът щеше да бъде открит и закрит с менует. Аврора пожела да свирят и весели шотландски и английски народни танци. Не искаше и нейната вечер да бъде скучна като толкова много други. Гостите й трябваше да се забавляват.

Балната зала във „Фарминстър Хауз“ можеше да събере едва сто и петдесет души. Всички поканени приеха. Тъй като крал Джордж и кралица Шарлот също бяха приели, прощалният бал на семейство Хоксуърт се очертаваше като последното голямо събитие на сезона. Имаше много хора, които се обидиха, защото не бяха поканени. Някои от по-нископоставените семейства заминаха за провинциалните си имения, за да изглежда, че имат много по-важни работи, отколкото да посетят още някой и друг бал.

До балната зала имаше една правоъгълна стая, която обикновено се използваше за студения бюфет. Тя също беше почистена и ремонтирана. В нея поставиха огромна махагонова маса, покрита с чиста ленена покривка, обточена с дантела. Върху нея щяха да поставят освежителните напитки, които включваха и първокласно френско шампанско. Из балната зала и съседната стая бяха разпръснати столове, тапицирани с копринени дамаски и кадифе. Една от стаите беше определена за гардеробна. На гостите щяха да бъдат раздадени малки украшения в знак на обич и приятелство. На господата — малки сребърни кутии за енфие, а на дамите — топчици от ароматично вещество, привързани с панделки. Беше избрано и менюто за среднощния студен бюфет. Всичко беше готово. В деня на бала щяха да пристигнат многобройни кошници свежи цветя и щяха да бъдат поставени в балната зала и съседната стая.

Мейбъл, чиято фамилия всъщност беше Монипени, беше въведена дискретно няколко пъти в къщата, за да й бъде ушит костюм по мярка. Тя наистина беше красиво момиче с приятни обноски. Беше започнала да взема уроци по говор и маниери. Наблюдаваше как шивачката забива топлийките и пробва костюма, като внимателно даде предложения, които отначало бяха приемани с изненада, а после — с благодарност. Мейбъл очевидно беше много добра в шиенето, шивачката не се поколеба да отбележи това.

Роклята на Жулиета беше от кремаво кадифе с деколте, разкриващо достатъчно. Ръкавите бяха дълги и стеснени при китката, тясната пола падаше на елегантни гънки чак до краката й. Щеше да носи сатенени бални пантофки. Деколтето беше украсено с копринени цветя. Около бедрата й щеше да бъде увито парче брокат в златножълт цвят. Златнорусата й коса щеше да бъде привързана с жълта панделка, а маската й щеше да бъде украсена с перли и диаманти. Мейбъл щеше да изглежда като истинска лейди — такава, каквато искаше да бъде.

Кралят и кралицата щяха да се преоблекат като двама от прадедите си — крал Едуард II и неговата кралица, Филипа. Аврора и Валериън решиха да облекат скромни костюми на римски генерал и уважавана римска матрона.

Когато започнаха да приемат гостите си в нощта на бала, графът и графинята бяха очаровани от многообразието на костюми. Имаше Хенри VIII с всичките си шест съпруги, Ричард, Лъвското сърце, Робин Худ и Мариън, турски султани и султанки, няколко дявола, двама кардинали, седем монаси от Средновековието, пирати, колониални завоеватели. Лорд Шели беше маскиран като Арлекин, а граф Бът — като шотландски воин.

Тъй като кралят рядко променяше часа си на лягане, на поканите беше написано „осем часът“. Кралската двойка пристигна в девет без четвърт и балът беше официално открит в девет часа. Граф Фарминстър партнираше на кралица Шарлот, а неговата съпруга — на крал Джордж. Докато танцуваха, кралят каза.

— Мадам, напоследък чух една много неприятна клюка. С облекчение научих, че тя няма нищо общо с истината. Знаете ли за какво говоря?

— Да, съпругът ми спомена, че лорд Трехърн се е опитал да ми изиграе отвратителна шега, но е бил спрян. Валериън не искаше да се впуска в подробности, Ваше величество, защото не бивало да осквернява слуха ми с тях. Разбира се, ядосах се, че той отговаря с неблагодарност на нашето приятелство, но простих на Трехърн в памет на сестра си. Тя беше много привързана към него.

— Проявили сте християнско милосърдие, мила моя — каза с одобрение графът. — А и графът е проявил благоразумие, като не ви е разказал всичко. Подробностите наистина не са за ушите на дамите. Трехърн се е проявил като негодник и аз лично ще го накажа, мадам.

— Благодаря на Ваше величество за любезността и приятелството — отговори Аврора, — но преди всичко съм ви благодарна, че ще защитите доброто ми име. Утеха за мен е да знам, че имам двама смели рицари — вас и съпругът ми.

— Така е, мадам! Така е! — каза кралят и й се поклони, тъй като в този миг танцът свърши.

— Отлично! — възкликна графът, когато съпругата му му предаде разговора си с краля. — Чул е клюката, уверил се е, че не е истина, подозира Трехърн и ще го накаже. Сега остава бракът на Трехърн да го унижи и в очите на всички останали. Много съм доволен от обрата на нещата.

Кралят и кралицата си тръгнаха точно един час след пристигането си, но балът продължи до след полунощ. Свиреха се все повече и повече весели народни танци. Шампанското се лееше както на нито един бал досега. Това забелязаха хората, които силно се интересуваха от напитките. Гостоприемството на граф Фарминстър беше оценено по достойнство Гостите започнаха постепенно да си тръгват, като топло благодаряха на домакините за превъзходната вечер. Последни останаха сър Роджър, лорд Шели и Трехърн. На музикантите вече беше платено и те прибираха инструментите си.

— Още шампанско! — извика Трехърн на минаващия лакей, който, според инструкциите, незабавно се подчини.

Чарлз Трехърн беше много пиян и малко объркан. Аврора не беше танцувала нито веднъж с него и той не можеше да разбере защо, след като му беше простила. Всеки път, когато се приближаваше към нея, тя изчезваше сред хората. Няколко пъти беше настояла той да танцува със загадъчната Жулиета, а не с нея. Тя му се усмихваше мило и дори му позволи да си открадне целувка. Нито веднъж обаче не бяха разговаряли. Тя се появи отнякъде й седна в скута му.

— Здравей, Чарли — поздрави и предизвикателно завъртя задните си части.

Той смело пъхна ръка в пазвата й, погали големите й гърди и стисна силно зърната й.

— Хубава си — прошепна, заровил лице в шията й. — Как се казваш?

— Жулиета, Ромео мой!

— Искаш ли да се любим? — грубо попита той.

Мейбъл се изкикоти.

— Много си смел! Донеси още малко шампанско, Чарли. Жулиета е девица и няма да се люби, докато не получи брачна халка.

Лорд Трехърн се изправи.

— Тогава да се оженим. — Думите, които излизаха от устата му, бяха неясни поради изпития алкохол. — Много монаси видях тази вечер. Останали някой, който може да ни венчае?

Лакеят отново напълни чашата на Трехърн и той бързо гаврътна съдържанието й. Подаде я пак на лакея.

— Голям глупак е! — прошепна сър Роджър. — Лесно е да бъде хванат в капан Никак не е забавно.

— Ще бъде забавно, когато разбере какво е направил и че няма как да се измъкне — отговори лорд Шели и тихичко се засмя.

— Къде е свещеникът?! — викаше Трехърн. — Не мога да имам Жулиета, докато не се оженя за нея!

— Ах, ти, Чарлз, развратнико! — каза му графът, който водеше със себе си свещеник. — Значи искаш да се ожениш за тази красавица?

— Да, Ваше благородие. Ще се оженя за нея, а после ще я любя! — радостно извика лорд Трехърн. — Къде е вашата добра съпруга? Тя може да стане шаферка на Жулиета.

— Ето ме, Чарлз — каза Аврора и се доближи до него.

— Не танцува с мен тази вечер — прошепна той. — Защо не пожела да танцуваш с мен, Аврора?

— Бедният Чарлз! Съжалявам, но задълженията ми на домакиня и без това бяха много. Обещавам, ще танцувам с теб на следващия бал, който ще посетим заедно.

Трехърн остави чашата шампанско и каза:

— Хайде да се оженим, Жулиета!

Церемонията беше извършена, както се полага.

Трехърн подписа документа, връчен му от графа, но се наложи свещеникът да държи ръката му, която силно трепереше. Като свидетели се подписаха граф и графиня Фарминстър, лорд Шели и сър Роджър. На свещеника беше платено повече от щедро. Той си замина с цяла торбичка монети и две бутилки френско шампанско. Докато Аврора отвличаше вниманието на Трехърн, графът отведе настрани новата лейди Трехърн.

— Дадох на съпруга ви да подпише два документа. Ако успее да открие вашето копие, елате при мен за дубликата — каза Валериън на Мейбъл.

— Няма да го открие. — Тя беше категорична. — След като изтрезнее и поиска да ги види, ще ги дам на златаря да ги пази. Свидетелите ще поръчителстват за мен, нали?

— Да, Ваше благородие — каза Валериън и й целуна ръка. Беше изненадан, когато тя нито се изкикоти, нито подскочи.

— Благодаря за приятелството. Ваше благородие — отговори тя тихо.

Тримата мъже напъхаха Трехърн в каретата на графа, който нареди на кочияша да помогне на дамата да сложи съпруга си в леглото. Когато каретата потегли, тримата се върнаха в къщата, където Аврора ги чакаше с пълни чаши шампанско, с които да отпразнуват случая.

— Господа — каза тя, като им подаде чашите, — благодаря ви за готовността, с която защитихте доброто ми име. Ще бъдете винаги добре дошли в „Хоукис Хил“. Ние сме ви длъжници.

— Всъщност, мадам — каза сър Роджър, — беше много забавно. — И той широко се усмихна.

— Никога не съм харесвал Трехърн — каза лорд Шели. — Той е негодник. Дори съжалявам момичето.

— Тя няма нужда от нашето съжаление — каза им графът. — Лейди Мейбъл Трехърн е способна да натрие носа на съпруга си.

— Нямам търпение да се съберем утре в „Будълс“ — каза сър Роджър. — Представям си какво ще се случи, ако Трехърн се осмели да се покаже там! Ха! Ха!

— Да се сбогуваме — каза лорд Шели. — Беше грандиозен бал, мадам. — Той целуна ръка на Аврора.

Сър Роджър също й целуна ръка и й благодари за гостоприемството. Когато вратата се затвори след двамата джентълмени, Аврора и Валериън се спогледаха и избухнаха в смях.

— Не мога да повярвам как го изиграхме! — възкликна тя.

— Шели беше прав — отговори Валериън. — Никак не беше трудно.

— Ще отидеш ли в „Будълс“ утре следобед? — попита го тя, докато се качваха, хванати за ръце, към спалнята.

— Съжалявам само, че ти няма да си там. Ще ти разкажа всичко до най-малките подробности.

— Но аз имам намерение да дойда с теб!

— В „Будълс“ не се допускат жени.

— Ще се облека като момче. Ще кажеш, че съм братовчед ти, Сейнт Джон.

Графът се канеше да възрази, но поразмисли и се засмя.

— Добре, любима. Защо не? Заслужаваш да бъдеш там, когато ще го сразим. Ако някой забележи, ще си замълчи, сигурен съм. Не бива да допускаме мъже като Трехърн незаслужено да опетняват репутацията на дамите. — Влязоха в апартамента на графа и той я привлече в прегръдките си. — Отмъщението наистина може да бъде сладко, Аврора, нали? — Устните му докоснаха нейните.

— Хмм — прошепна тя и прокара език по устните му. — Много, много сладко, любими.

— Харесвам костюма ти на римска матрона — прошепна той в ухото й и пусна костюма й на пода.

— А аз обожавам вида ти на римски завоевател — отговори тя, разпаса пояса му и съблече туниката му.

Той подпря гърба й на заключената врата на спалнята, повдигна я, а после я спусна върху твърдия си орган. Аврора обви врата му с ръце и страстно го целуна, като го остави той да ръководи нещата. Двамата почти стигнаха до върха. Стените на меката й като кадифе пещера го обвиха плътно, възбуждайки го неимоверно. Като я придържаше, той я занесе до леглото и двамата легнаха, без да откъсват телата си едно от друго. Краката й здраво го обгръщаха. Той я притисна под себе си и бавно, съвсем бавно, навлезе още по-дълбоко в нея. И когато най-после тя беше обхваната от сладки спазми, неговото собствено желание възторжено избухна.

— Чудесна си! — каза той след няколко минути.

— Ти също, любими — отговори му тя, доволна. Наистина, скоро щеше да му каже за бебето. Вдругиден, реши Аврора, обърна се на една страна и сънено въздъхна.

Той я зави и се усмихна. Каква жена беше само! Не само красива, но и интелигентна. Бащите им не са могли да знаят колко много ще си подхождат децата им, но бяха подписали договор, който доведе до прекрасния им брак. Нещата бяха започнали зле за тях, но сега, слава Богу, се движеха в правилна посока. Той се усмихна доволно. Не беше така с Чарлз Трехърн. Когато изтрезнееше на другата сутрин, щеше да изпадне в шок. И дали щеше да отиде до „Вудълс“ утре следобед? Да, щеше да отиде, защото няма да повярва на Мейбъл въпреки документите. Щеше да помисли, че са се пошегували заради опита му да очерни Аврора. И така, щеше да отиде в „Будълс“, а там щеше да се увери, че е женен за една от най-известните лондонски курви, Мери Мейбъл Монипени. И там щяха да бъдат граф и графиня Фарминстър, за да се насладят на отмъщението си.

 

И наистина, в четири часа следобед на другия ден графът и братовчед му Сейнт Джон се настаниха на една маса до прозореца в „Будълс“. Зачакаха появяването на Чарлз Трехърн, който всеки ден напето влизаше в клуба точно в четири и пет минути. Лорд Шели и сър Роджър вече бяха разпространили мълвата за прибързаната женитба на лорд Трехърн с Мери Мейбъл. Много от членовете на клуба бяха седнали близо до входната врата и редицата прозорци.

— Идва — прошепна графът, като видя Трехърн да върви бързо по улицата. Както винаги, той беше облечен по последната мода. Панталоните му бяха черни и завързани точно над коляното. Чорапите му нямаха нито една гънка. Обувките му бяха украсени с правоъгълни сребърни катарами. Жакетът му беше светлобежов, а жилетката — в бледолилаво и бяло. Яката на ризата му беше украсена с дантела, както и ръкавите. На върха на напудрената му перука беше кацнала триъгълна шапка. Носеше дълъг бастун, украсен с кехлибарена дръжка. Като че ли не беше в добро настроение, но графът знаеше, че нищо не може да накара Трехърн да промени дневния си график.

Когато лорд Трехърн пристъпи в клуба, изведнъж беше заобиколен от всички негови членове, които му поднасяха поздравленията си.

— Глупости! — каза той. — Не съм се оженил. Това беше само шега, господа. — Той съзря графа. — Нали така, Хоксуърт? Прекрасна шега ми изиграхте.

— Шега?! — бавно рече графът. — Не съм ви изигравал никаква шега, Трехърн. Ти си женен мъж… — Той направи пауза, извади от джоба си златен часовник, погледна внимателно колко е часът и продължи: — вече от дванайсет часа и шест минути. Да, точно така.

— Младоженката е добре, надявам се? Ти наистина направи много интересен избор на съпруга, Трехърн.

Събралите се членове се изкикотиха подигравателно. Лорд Трехърн се изчерви.

— Не съм се оженил за нея! — подчерта той всяка отделна дума.

— Но, мили приятелю — каза Валериън Хоксуърт, мило усмихнат, — страхувам се, че наистина си женен. Аз самият бях свидетел, както и моята съпруга, а също така сър Роджър Андрюз и лорд Пърсивал Шели. Нима наричаш всички ни лъжци?

— Не може да съм женен за нея! — отново рече Трехърн.

— Мисля, че си нервен като всички младоженци, Трехърн. Снощи наистина беше много настоятелен — графът се усмихна, а всички останали гръмогласно се засмяха.

— Това е номер! — извика отчаяно Трехърн. — Вие сте ме изиграли, затова бракът не е законен! Ще наема адвокат, който ще ме защити.

— Няма никакъв номер — каза му графът. — Ти самият пожела да се ожениш. Настоя на брака, защото, повтарям думите ти, жената не искала да легне с теб, докато не получи брачна халка. Балът беше свършил, повечето от гостите вече се бяха сбогували, а ти пожела да доведем свещеник, който да те венчае за Мери Мейбъл. Не можеш да ни обвиниш за това, че сме изпълнили желанието ти, скъпи Трехърн. Вече си женен мъж. Има достатъчно свидетели.

— Бях пиян! — извика Трехърн.

Животът му изведнъж се беше превърнал в кошмар. Ако бракът наистина беше законен, с него беше свършено. Макар че някои от събралите се тук може би щяха да общуват с него в клуба, ако, разбира се, клубът му разрешеше да остане негов член, нито една уважаваща себе си домакиня нямаше да го кани в дома си. А техни величества нямаше дори да го забелязват. Не и него, мъжа, женен за най-известната курва!

— Ти много често си пиян, Трехърн — отговори спокойно графът. — Не съм знаел, че това пречи на правилните ти преценки.

Чарлз Трехърн толкова силно опули очи, че те почти изхвръкнаха от орбитите си. Видът му беше като на плъх, хванат в капан. Графът много упорито настояваше, че той наистина е женен за онази жена, а Андрюз и Шели споделяха мнението му. Те самодоволно се хилеха. Мейбъл му беше показала брачното свидетелство, а мълчанието на събралите се мъже му подсказваше, че всички са готови да се явят пред краля и да се закълнат в легалността на брака. Те не биха лъжесвидетелствали, особено Валериън Хоксуърт, който се гордееше с моралните си принципи.

— Ти, копеле! — изръмжа той на графа. — Ти си го направил! Знам, че си ти!

Погледът, който му отправи графът, беше изпълнен с презрение.

— Ела, братовчеде Сейнт Джон — каза той. — Време е да си вървим у дома.

Той грациозно кимна на сър Роджър, лорд Шели и на останалите членове, които образуваха нещо като шпалир, през който двамата да минат. Когато стигна до входната врата, графът вдигна шапката си за сбогом и се качи в чакащата го карета. Братовчед му дяволито намигна на сър Роджър и го последва. Внезапно сър Роджър Андрюз избухна в смях, защото беше разпознал Аврора в лицето на младия мъж.

Аврора чу смеха му и доволно се усмихна, а каретата ги понесе обратно към Фарминстър Хауз. На следващата сутрин, докато подготвяха заминаването си, те научиха, че Трехърн се е напил до смърт. Когато клубът вече затварял, мистър Алмак, неговият основател и собственик, помолил няколко от присъстващите да придружат Трехърн до дома му. Съпругата му го чакала и го засипала с остри думи. Разказът им беше предаден от сър Роджър, който се беше отбил, за да им пожелае бързо и удобно пътуване. Обществото беше шокирано и приятно възбудено от женитбата на Чарлз Трехърн, каза сър Роджър. Вече бил зачеркнат от списъците на гостите във всяка къща. Мистър Алмак обаче притежавал по-добро сърце от лондонските дами. Докато лорд Трехърн плащал вноските си, щял да остане член на „Будълс“.

— Алмак каза, че горкият човек трябвало да има къде да избяга от дъртата курва — предаде им думите на собственика сър Роджър.

После се сбогува с граф и графиня Фарминстър, без нито веднъж да намекне, че вчера е разпознал Аврора. Сър Роджър се гордееше с поведението си, което беше достойно за джентълмен от неговата класа. Беше убеден, че младата графиня заслужаваше да види падението на човека, който подло се беше опитал да съсипе репутацията й.

 

Пътуването до „Хоукис Хил“ беше извънредно приятно. Времето беше сравнително топло, а пътищата — сухи Нямаше кални локви, нито облаци прах. Придружаващата ги охрана им осигуряваше спокойствие. Когато пред погледите им се показа „Хоукис Хил“, каретата изведнъж рязко спря, за голяма изненада на графа. Появи се лакей, отвори вратичката и спусна стълбата. Графът беше силно озадачен. Отвори уста, но вместо него заговори Аврора.

— Аз помолих кочияша да спре тук — каза тя. — Имаш ли нещо против да извървим пеш останалата част от пътя? Къщата се вижда. Разстоянието не е голямо, Валериън.

— Щом това ще ти достави удоволствие — каза той, изпълнен с любопитство, скочи на земята и й помогна да слезе. — Продължавай, Мейнуеринг — каза той на кочияша. — Нейно благородие иска да повърви.

Аврора хвана Валериън под ръка. Каретата ги задмина. Въздухът беше топъл и ароматен. Те тръгнаха направо през полята, които бяха изпъстрени с червени макове и бели маргаритки.

— О, толкова е хубаво да се върнеш отново у дома си! — възкликна тя. — За нищо на света не бих го напуснала отново — заяви Аврора с жар.

— Какво има? — попита я той.

— Как какво има?

— Имаш нещо да ми казваш. — Той интуитивно се беше досетил, за това. — Долавям мислите ти, мила моя, дотолкова съм в съзвучие с теб. Никога няма да ти се удаде да запазиш в тайна нещо важно.

Той се спря и я погледна въпросително.

— Ще имаме бебе — каза му тя и се засмя щастливо. — О, Валериън, толкова съм щастлива! Бебе! Нашето първо дете! Как копнея да те даря с наследник. Не бях го разбрала до мига, в който не узнах, че очаквам дете. Марта веднага се досети. А когато казах на Лоте, тя настоя да ме прегледа кралският лекар. Той потвърди предположенията ми.

Графът беше пребледнял от изненада.

— Не! — Като че ли нещо го душеше. — Господи, Аврора! Какво съм ти направил, любима?! Виновна е животинската страст, която изпитвам към теб!

Сега беше неин ред да се изненада.

— Не искаш ли нашето дете?

— Не и ако това означава да загубя теб — извика той, изпълнен с отчаяние, и силно я притисна до гърдите си. — Обичам те, Аврора! Не искам да умреш като сестра си! Не бих могъл да те загубя, любима!

Аврора избухна в смях и се отскубна от прегръдката му.

— О, Валериън, аз не съм Кели. Аз искам това дете. Изпълнена съм с радост и с радост ще го нося в утробата си. Кралският лекар каза, че здравето ми е чудесно. Каза още, че мога да родя цяла къща деца, без да пострадам. Аз не съм като Кели.

— Но твоята майка също е умряла по време на раждането ти — каза той.

— Много бели жени в Западните Индии умират при подобни обстоятелства, Валериън — отговори тя. — Там те са лишени от медицинска помощ. Зависят изцяло от слугите си, които са невежи. „Сейнт Тимъти“ е малка островна плантация. Може би, ако живеехме на остров Барбадос, или на остров Ямайка, майка ми нямаше да умре. Аз не съм нито Кели, нито майка си. Освен това, при мен ще има лекар, който ще ми помогне. Не искам да се тревожиш. Няма да ти позволя да се тревожиш през цялото време до ноември, Валериън. Няма!

Той я целуна. Устните му нежно погалиха нейните. После я вдигна на ръце и закрачи към къщата.

— Какво правиш, Валериън? — изпищя тя. — Веднага ме пусни на земята!

— Не бива да се преуморяваш, любима — каза той сериозно.

— Ти си голям глупак — засмя се тя, сгуши се в прегръдката му и положи глава на рамото му.

— Какво се е случило с Аврора?! — Към тях бързо се приближаваше старата графиня. — Всичко наред ли е, Валериън? Защо я носиш на ръце?

— Ще имам бебе, мадам, и Валериън като че ли е полудял. Хайде, любими, пусни ме на земята.

— Веднага я пусни! — нареди баба му и той се подчини с усмивка. После старицата се обърна към Аврора. — Мила моя, толкова се радвам и за двама ви! — Тя я целуна и по двете зачервени от пролетния въздух бузи. — Как прекарахте в Лондон.

— Лондон е претъпкан и мръсен, а поведението на хората — скандално — отговори внукът й. — Най-после си дойдохме у дома и нищо не може да ни принуди да заминем, дори и скандал.

— Добре ли са техни величества? Как изглежда младата кралица? — заинтересува се старата графиня.

— Техни величества се чувстват превъзходно — отговори Аврора. — Кралският лекар потвърди положението, в което се намирам. Кралицата също очаква дете. Следващият крал на Англия ще се роди през август, мадам.

— Прекрасно! — отговори старицата.

Влязоха в къщата и Питърс побърза да ги посрещне, за да вземе наметките им.

— Добре дошли у дома, Ваше благородие — поздрави ги икономът: първо графа, а после и графинята. — Чаят е сервиран в Жълтия салон.

Настаниха се в огряната от слънцето стая.

— Затихна ли вече скандалът, който предизвикахме с женитбата си, бабо? — попита графът и си наля малко шери в чая.

— Разбира се — отговори старата графиня. — Макар по едно време да се страхувах, че това няма да стане, защото из графството се носеше мълва за разгулния живот, който водите в Лондон.

— Разгулен живот? — Аврора избухна в смях. — Някои хора имат много богато въображение, бабо. Животът ни беше повече от благоразумен. Аз се сприятелих с кралицата, която също като мен не е родена тук. Тя е отдадена на семейството и домакинските грижи. Всички други дами се отегчаваха до смърт от нейната, а и от моята компания. Страхувам се, че мен смятаха за недостатъчно издигната в обществото. Бяха готови да заспят, когато заговорех за консервиране и правене на сапун.

Старата графиня се засмя.

— Е, мили мои, тук стана още по-голям скандал и това ви спаси. Ще мине доста време, преди този да утихне. Казвам това с радост, защото вие с Валериън ще бъдете смятани за уважавана семейна двойка. Особено след като се роди бебето.

Тя отново весело се засмя.

— Е — каза графът, малко обиден от небрежния й тон, — ще ни кажеш ли какъв е този нов и, очевидно, доставящ ти огромно удоволствие скандал? — Той отпи от чая си.

— Отново е забъркано нашето семейство — подсказа му старицата.

— Сейнт Джон! — досети се Аврора. — Трябва да е Сейнт Джон. Само той може да предизвика по-голям скандал от нашия.

Сега вече старата графиня избухна в гръмогласен смях.

— Е, дявол да го вземе, мадам, какво е направил братовчед ми? — попита графът, вече с раздразнение. — Не съм изненадан, че се е опитал да ме засенчи дори в това отношение. Той винаги ми е съперничел. Е, сега има последната дума!

Старата графиня се смееше толкова силно, че по бузите й се стичаха сълзи.

— Е, мили Валериън, този път той наистина те надмина. Цялото графство само за това говори и ще говори още дълги месеци. Какъв негодник е Сейнт Джон. Този път той лапна малко по-голям залък, отколкото може да преглътне. Но съдбата отново е благосклонна към него. Получи повече, отколкото заслужаваше.

— Но какво е направил? — извика графът.

Най-сетне старицата успя да се успокои и отговори:

— Преди два дни Сейнт Джон избяга с мис Изабел Боуен. Заминаха за Гретна Грийн!