Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Deceived, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Силвия Ненкова, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 118 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и начална корекция
- Xesiona (2009)
- Сканиране
- ?
Издание:
Бътрис Мол. Брачен договор
Редактор: Мая Арсенова
Коректор: Мариета Суванджиева
Технически редактор: Никола Христов
Оформление на корицата: Студио „Seven“
ИК „Торнадо“, Габрово, 1999
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация
Глава 15
— Не разбирам защо кралицата прекарва толкова много време с графиня Фарминстър — недоволно изсумтя лейди Джарвис.
— Може би защото и двете са млади и току-що омъжени — предположи графиня Хамилтън. — Естествено е кралицата да търси компанията на хора на нейната възраст. А Аврора Хоксуърт е само с една година по-голяма от нея.
— Но тя е от колониите — отговори лейди Джарвис. Очевидно завиждаше на Аврора.
— Вярно, че не е родена в Англия, но и кралицата не е родена в Англия. Още едно обстоятелство, което ги свързва. И двете трябва да свикнат с новата си родина. Тя помага на Нейно величество да се приспособи. Кралицата очаква дете и ние всички искаме да бъде щастлива, нали така? Хайде, Естела, не бъди ревнива. Лейди Хоксуърт скоро ще си замине от Лондон. И едва ли ще се завърне. Тя си призна, че предпочита живота в провинцията пред този в двора.
— Е, вярно, че сега в двора е по-скучно, отколкото беше при стария крал. Непрекъснатите възхвали на морала вбесяват хората, а това, че кралят особено държи на семействата, ги изумява. Особено като се има предвид неговият собствен произход. Крал Джордж I непрекъснато се караше със сина си, Джордж II, а Джордж II винаги беше скаран с най-големия си син, когото наричахме Бедния Фред. И двамата крале на име Джордж парадираха с любовниците си немкини, но в двора тогава наистина беше забавно! Чудехме се дали Бедния Фред също щеше да доведе любовниците си, когато стане крал, но уви, той умря, когато синът му беше на тринайсет години. А сега това момче е нашият крал и твърди, че всичко, от което англичанинът има нужда, за да бъде щастлив, е земята и семейството. Как може един крал да говори така?!
— Какво си говорехте за краля? — попита кралица Шарлот, която беше чула само, че става въпрос за съпруга й.
— Казах само, че Негово величество вярва, че семейството и земята са достатъчни за щастието на човека, Ваше величество — отговори бързо лейди Джарвис.
— Да, наистина — потвърди кралицата с усмивка и се обърна към Аврора, която седеше до нея. — Щастлива сте, че можете да живеете в провинцията, Ваше благородие. Обожавам нашата малка къща в Кю, макар да казват, че не е достатъчно величествена. Негово величество ще купи къщата на семейство Бъкингам, която се намира в Пимлико, защото хората непрекъснато ни обвиняват, че живеем в твърде скромна къща. — Тя сниши глас. — Не харесвам огромните къщи. Имате ли такава?
— „Хоукис Хил“ е обширно имение, Ваше величество, разположено сред чудесни паркове и гори, които също ни принадлежат. Не мисля, че е палат, макар да е по-голямо от родната ми къща, която се намира на остров Сейнт Тимъти.
— Липсва ли ти твоят остров? — попита кралицата.
— Липсва ми семейството ми, слънцето и топлите дни — отвърна замислено Аврора, — но домът ми е там, където е Валериън.
Кралицата кимна и срамежливо рече:
— Обичаш ли го?
— Да — отговори простичко Аврора.
— Добре! Това е много добре. И аз обичам моя Джордж. Той е чудесен мъж. Разбира се, никой не може да го познава така, както го познавам аз. — Тя въздъхна. — Знаеш ли, много е трудно да бъдеш крал. Всички се домогват до благоволението ти, искат да привлекат вниманието ти. Всички искат кралят да слуша тях и да постъпва така, както те желаят. — Сините й очи блестяха. Тя нежно погали корема си. — Горкото ми дете! Животът му няма да е лесен. Имате ли деца?
— Може би вече съм бременна — сподели Аврора. — Не мога да бъда сигурна, защото не познавам никого, който може да ми каже всички симптоми на бременността. Марта, камериерката ми, може би ги знае, защото е била камериерка и на майка ми, но не може да пази тайна. Мога да попитам бабата на съпруга си, но тя е в „Хоукис Хил“.
— Прекъсна ли се връзката ти с Луната? — попита кралицата.
— Да.
— Започнаха ли да се изпълват гърдите ти? Зърната ти твърди ли са? — продължи кралицата тихичко.
— Да.
— Изпитваш ли отвращение към определени храни и силно желание да ядеш други?
Аврора кимна:
— Да!
— Тогава, най-вероятно си бременна. Искаш ли да ти уредя среща с лекаря на краля?
— Ще бъда много благодарна, Ваше величество. Ще се върнем у дома едва на първи май. Не искам да чакам чак дотогава, за да се консултирам с доктор Карстеърс. Искам да знам още сега.
— Ще го уредя — каза кралицата и се засмя: — Не мислиш ли, че лейди Джарвис много прилича на спаниела си?
— Мисля — съгласи се Аврора и двете жени се засмяха, като запазиха в тайна причината за смеха си.
— Какви глупави същества! — прошепна лейди Джарвис на седналата до нея жена. — Надявам се, че когато порасне, кралицата ще придобие по-кралски маниери. Младите жени са невъзможни.
— Мисля, че кралицата и лейди Хоксуърт са повече от очарователни — каза графиня Хамилтън. — Младостта и веселието им са заразителни. Хората, с които те общуват, също се чувстват млади. Поне така действат на мен!
Вратите, които водеха към салона на кралицата, се отвориха и влезе кралят. До него вървеше Валериън Хоксуърт. Те се поклониха на дамите. Кралят каза на съпругата си:
— Лоте, Хоксуърт ми разказа невероятни неща за фабриките си. Той произвежда платове от собствена вълна. Само понякога купувал допълнително материали. Когато продаде платовете, дава част от печалбата на фабриките.
— Защо не запазвате цялата печалба за себе си, Ваше благородие? — попита кралицата, изпълнена с любопитство.
— Защото, като позволявам на моите наематели и работници да се облагодетелстват от труда си, те работят по-усилено и по-добре. Нашият плат е с по-добро качество, защото те знаят, че колкото е по-хубав платът, толкова по-висока ще бъде цената му. Като им давам макар и малка част от печалбата, те се стараят платът да бъде първокачествен, Ваше величество — обясни графът. — Допълнителният доход, който си спечелват, прави живота на семействата им по-добър. Аз позволявам на някои семейства със спестените пари да си построят къщи, макар земята, на която са построени, да е моя. По този начин аз се отървавам от грижата по поддръжката на техните жилища. Тези, които не се грижат за ремонта и пребоядисването на къщите си, не получават допълнително пари.
— Изглежда, вие сте строг, но справедлив господар — каза кралицата. — Това е добре, нали, Джордж?
— Да — съгласи се кралят. — Ще поиграем ли на топка по-късно, Хоксуърт? Аз много се интересувам от това, как отглеждате говеда. Бът казва, че вашите са превъзходни.
Графът се поклони.
— Ще бъда доволен да споделя знанията си с Ваше величество — отговори той.
— Фермерът Джордж и графът фермер — каза тихо лейди Джарвис. Тонът й беше пренебрежителен. — Какво ще се случи със страната, която има такъв господар?
— Мисля, че Англия ще бъде по-добро място, ако този крал вземе скиптъра си и си замине — каза тихо лейди Хамилтън.
— Отглеждане на говеда и тъкане на платове — присмя се лейди Джарвис. — Чудя се накъде е тръгнал светът!? — Този път тя произнесе думите малко по-високо и кралят я чу.
— Ще се радвате на вечеря от прекрасно говеждо, мила моя лейди — каза й той остро. — А ако не се тъкат платове, ще останете гола като новородено бебе, мадам. Трябва да благодарим на Бога за земята и за всичко, което тя ни дава. Трябва да благодарим на Бога и за разумните английски земевладелци.
Така смъмрена пред очите на всички, лейди Джарвис се почувства много неудобно особено когато кралицата и Аврора започнаха да се смеят на забележката на краля за голотата. Тя се зачерви от яд, но мъдро замълча. Поне за момента.
Аврора искаше да изненада съпруга си с новината за евентуален наследник, затова кралицата й уреди тайна среща с кралския лекар. В същия ден, в който трябваше да прегледа кралицата, той щеше да прегледа и Аврора.
Срещата се състоя в малката и лишена от величественост къща на краля. Докторът, с усмивка на уста, потвърди предположенията на Аврора.
— Наистина, Ваше благородие, очаквате дете. От прегледа и получената от вас информация съдя, че наследникът, ще се появи на бял свят някъде около единайсети ноември, когато празнуваме Свети Мартин. Вие сте здрава млада жена. Няма да имате трудности с раждането.
— А ще бъде ли безопасно да пътувам до Хиърфордшир в края на април? — попита го Аврора. — Или да тръгнем сега?
— Остават само още няколко седмици, Ваше благородие — каза докторът. — Не виждам причина да променяте плановете си. Предполагам, че каретата ви е удобна, а впрягът — добър. Разбира се, пътуването трябва да се осъществи на разумни преходи.
— А мога ли да яздя? Толкова е тясно и задушно в каретата, а напоследък ми се повдига, когато пътувам.
— Трябва да внимавате, мадам. Не бива да препускате в галоп, нито в тръс. Не бива да се уморявате. Може да яздите бавно по един-два часа на ден. Гаденето бързо ще премине, обещавам ви. А когато стигнете у дома си, трябва да кажете на вашия лекар за състоянието си. Имате лекар в околността, нали?
— Имаме — увери го Аврора. — Моля ви, не казвайте на никого, че очаквам дете, сър. Ще изненадам съпруга си. Неговата първа съпруга, моята доведена сестра, почина при раждане. Ще почакам да стигнем вкъщи и тогава ще му кажа за състоянието си. Не искам да се тревожи без причина. Аз не съм като Кели. Ще имам много деца!
Лекарят се усмихна.
— Доброто отношение към бременността и щастието, което изпитвате, са най-важните условия за успешно раждане, Ваше благородие. Устните ми са запечатани.
Той й се поклони и си замина. Кралицата се втурна в стаята.
— Е?
Аврора кимна, щастливо усмихната.
— Кога? — кралица Шарлот също се усмихваше.
— През ноември. Знаете само вие и лекарят, Ваше величество. Той се съгласи да запази тайната ми. Надявам се, че и вие ще я запазите. Не искам да казвам на Валериън, преди да сме се прибрали у дома. А това ще стане съвсем скоро. Страхувам се, че като си спомни затрудненията на Кели, само ненужно ще се суети около мен. Сестра ми никак не искаше да има деца, но аз се радвам! Историята няма да се повтори в този случай!
Кралицата импулсивно прегърна Аврора и я целуна и по двете бузи.
— Ще запазя тайната ти — обеща тя.
Когато се върна у дома, Аврора видя, че я чака лорд Трехърн.
— Ще те заведа на специално място — каза й той. — Ще ми позволиш ли да те взема довечера?
— Ами Валериън?
— Вече говорих с него. Той ще вечеря насаме с краля, който иска да говори с него за селското стопанство. — Той театрално въздъхна. — Много съм изненадан от интереса на краля към подобни знания. Не знам откъде и как е успял да придобие такова влечение към тези неща. По-добре щеше да бъде, ако се интересуваше от въпросите на управлението. Бът го окуражава в идеите му за божественото равенство, вместо да му помогне да види предстоящото противопоставяне на вигите и торите. Кралят ще трябва да се погрижи и за вътрешния ред. Може да управлява и без божественото право, но не може да го направи без помощта на политиците. Ние живеем в модерно време.
— Ще попитам Валериън дали не възразява да изляза сама с теб — каза Аврора.
— Няма да възрази — увери я Трехърн. — Ще те взема в девет часа, mon ange. Облечи си нещо пищно.
Той й целуна ръка и излезе. Аврора все пак попита съпруга си дали може да излезе с лорд Трехърн.
— Не каза къде иска да ме заведе, но ме предупреди да се облека великолепно. Случаят сигурно е специален. Имаш ли представа, къде ще отидем?
— Тази вечер се дават няколко бала — каза графът, като че ли малко обиден. — Забавлявай се. Предпочитам да говоря с краля за селското стопанство, отколкото да си губя времето по светски събирания. Само още няколко седмици, любима, и ще се върнем в „Хоукис Хил“. Баба ми пише, че макар скандалът още да не е затихнал напълно, ще бъдем добре дошли.
— Слава Богу! Не успях да си намеря истински приятели тук в Лондон, освен кралицата. Нямам нищо общо с дамите от двора. Лоте и аз сме на една и съща възраст. И двете сме чужденки в Англия. Нейното възпитание е като моето. Отгледана е от любящо семейство, в което не са спазвани особени официалности.
— Наричаш кралицата Лоте? — Той беше силно изненадан.
— Само когато съм насаме с нея. Ако ме чуе някоя от останалите дами, ще побеснеят всичките. Те и без това ми завиждат. Особено онази кисела лейди Джарвис. Лоте предпочита между нас да няма формалности. С мен е по-свободна, отколкото с останалите.
— Сигурно не е лесно да си кралица — каза замислено графът. — Но тя поне е щастлива със съпруга си. Кралят я обича силно и нежно. А при днешните бракове това е истинско чудо.
— Ти също ме обичаш. И аз те обичам!
— Още едно чудо! — Той целуна върха на носа й.
— Не знам дали всъщност искам да изляза с Трехърн. Ще бъда щастлива и ако си остана у дома. Уморена съм от това, че трябва да си лягам късно. Ще изпитам облекчение, когато се върнем в провинцията, където водим разумен живот, Валериън. Освен това, баба ти много ми липсва.
— И на мен — призна си той. — Ако откажеш на Трехърн, той ще изпадне в депресия и непрекъснато ще ми мърмори утре в „Будълс“. По-лош е и от жена, любима моя. Иди заради мен, моля те.
— О, добре! — съгласи се тя.
— Какво ще облечеш? Да не бъде прекалено изкусително, Аврора, защото не искам другите мъже да виждат голяма част от тялото ти.
— Розовата копринена рокля, чиято фуста е на тъмнорозови и златножълти райета. Още не съм я обличала. Не съм сигурна дали не е малко крещяща, но Трехърн каза да облека нещо такова. Чудя се къде ли ще ме заведе, Валериън. Няма да му позволя обаче да ме задържи до късно.
— Но аз ще се прибера преди теб, може би дори малко след твоето тръгване. Знаеш, че кралят се придържа към строг режим Става от масата за карти точно в десет часа и веднага си ляга.
— Щастливец! — отговори Аврора.
Графът се засмя.
— Ти наистина си създадена за живот в провинцията — пошегува се той. — Предполагам, че ще ставаш с птичките и ще си лягаш със залеза. — Ръцете му я обгърнаха. — Всъщност нямам нищо против да си лягаме рано. — Той покри с нежни целувки цялото й лице.
— Ммм — въздъхна доволно тя. — О, Валериън, хайде тази вечер да си останем у дома. Ще изпратя бележка на Трехърн, а ти ще изпратиш съжаленията си на Негово величество. Пиши му, че имаш главоболие.
Той я притисна и вдъхна аромата на косите й.
— Не можем — каза той със съжаление. — Приятелството, което ни свързва с краля, ще ни е от полза някой ден. Съвсем скоро ще напуснем двора, мила. И двамата знаем, че вероятно ще мине доста време, преди отново да дойдем в Лондон. Обикновено кралят проявява подозрителност към мотивите на другите. Поне така ми каза Бът. Но на мен ми вярва. Не искам да го разочаровам по какъвто и да било начин, Аврора. Той истински се интересува от опита ми в селското стопанство. Иска да се учи. Знаеш, че в двора няма други, с които може да разговаря по тези въпроси. Те вече му се присмиват зад гърба, наричат го „фермера Джордж“, точно както мен наричат „графа фермер“. Но най-накрая той ще ги спечели на своя страна. Сериозен човек е със здрав морал, мил и добър по душа. Ще дойде време, когато цяла Англия ще откликне на добрата му природа и призивите му за благоприличие. Остава ни още малко време тук. Остави ме да служа добре на краля.
Тя въздъхна и кимна.
— Прав си!
— След около час трябва да замина за Кю. Но ще те чакам буден, скъпоценна моя.
— А аз ще се върна вкъщи веднага щом това стане възможно, без да обидя домакините си — отговори тя с усмивка.
— Ти си ненаситно и безсрамно момиче — пошегува се той и я целуна страстно.
— Да, сър, но съм твоето ненаситно и безсрамно момиче — отговори тя и отвърна на целувката му. Езикът й се плъзна между устните му и заигра с неговия. После тя се изплъзна от ръцете му и изтича горе.
— Е — каза й Марта, когато тя влезе в апартамента си, — какво ще правим тази вечер, господарке моя?
— Валериън ще замине за Кю, за да се срещне с краля, а аз ще отида на някакъв бал с Трехърн — отговори Аврора.
— Ще ходите на бал? Без съпруга си?! — Марта неодобрително стисна устни.
— Валериън каза, че ако не отида, Трехърн ще мърмори утре през целия ден в „Будълс“ — засмя се Аврора. — И аз бих предпочела да остана тук, Марта.
— И така трябва във вашето положение! — беше острият отговор. — Казахте ли вече на Негово благородие, господарке?
Аврора погледна изненадано камериерката.
— Ти знаеш? Откъде?
— Е, не беше трудно да се досетя. Нима не виждам прането, което изпращате в пералнята? От седмици по него няма и капка кръв. Напоследък сте капризна към яденето, а нощницата ви е малко тясна в гърдите.
— Не си казала на никого, нали? — ядоса се Аврора.
Марта беше огорчена, че господарката й задава подобен въпрос.
— Сигурна ли сте? — беше нейният единствен отговор.
— Видях се с лекаря на кралицата — отговори Аврора. — Но не искам да казвам на Валериън, докато не се върнем у дома. Само ще се тревожи и суети около мен. Лекарят каза, че съм здрава и щастлива, а само това ми е нужно сега. О, Марта, аз не съм Кели и не искам да плаша Валериън. Да имаш деца, е най-естественото нещо на света! Нямам търпение да държа в ръце бебето си!
— Майка ви беше също като вас — каза Марта. — Обичаше децата. Няма да кажа на Негово благородие, господарке. Скоро ще си бъдем у дома. Има достатъчно време да узнае. Но не искам да се преуморявате!
— Няма — обеща Аврора на преданата Марта.
— Какво ще облечем тази вечер? — попита камериерката.
— Розовата копринена рокля, мисля — беше отговорът.
— Тази претрупана и крещяща дреха! Въобще не знам защо я ушихте?! — развика се Марта. — Наистина ли искате да се покажете пред очите на хората, облечена в нея?!
— Трехърн каза да облека нещо ефектно. Мисля, че роклята отговаря на това изискване. Може и да нямам втори случай да я облека. Аз също не знам защо я поръчах на шивачката. Платът изглеждаше интересен, преди да се превърне в рокля — отбеляза Аврора.
Марта кимна.
— Да, понякога се случва и така. Добре, ще я извадя от гардероба и ще се погрижа да бъде огладена, господарке. Поне да не е ушита съвсем напразно. После ще я забутаме в дъното на гардероба — каза със смях Марта.
Внесоха ваната за Нейно благородие. Аврора се къпа бавно и лежа дълго в нея. Имаше много време до идването на Трехърн. Водата беше топла точно колкото трябва, а ароматът на орлови нокти изпълваше въздуха. Сали беше открил някакво интересно парфюмерийно магазинче съвсем наблизо, в което приготвяха ароматни масла за баня. Те ухаеха свежо и чувствено. Валериън много ги харесваше. Имаше и сапун със същия аромат. Топлата вода й подейства успокояващо.
— Време е да вечеряте — каза Марта и й помогна да излезе от ваната. — Ако ще стоите будна и тази нощ, ще ви трябват сили. Какво ще кажете за студено пилешко, хляб и масло?
Аврора кимна. Излегна се и заспа още преди главата й да е докоснала възглавницата. Марта я събуди в осем часа. Тя си взе малко от студеното пилешко и пи малко от кехлибареното вино. Изми ръцете и лицето си в легена, който й донесе Сали и най-после се изправи. Камериерките се втурнаха да я обличат. Обуха чорапите й, навлякоха й безброй фусти и й помогнаха да облече роклята си. Сали коленичи, за да оправи насъбралите се фусти.
— Поемете си дълбоко дъх — нареди Марта и започна да завързва роклята.
Пръстите й бяха сръчни и работеха бързо. Талията на Аврора поначало си беше тънка и камериерката внимаваше да не я стегне прекалено. Много от жените припадаха заради желанието си да бъдат ултрамодерни. Аврора погледна към високото огледало. Гърдите й заплашваха да излязат от деколтето на роклята, което беше украсено с златножълти дантели. Тя се опита да вдигне дантелите нагоре, за да си придаде малко по-скромен вид. Марта поклати глава.
— Това няма да помогне — каза тя кисело, а Сали се изкикоти. Но по-старшата прислужница я изгледа гневно и смехът замря на устните й.
Часовникът над камината удари девет.
— Няма време — каза Аврора. — Знаете, че Трехърн винаги е отчайващо точен. Донеси ми тъмносинята пелерина, Моли. — Тя отново се обърна към Марта. — Във всеки случай, нямам намерение да оставам дълго. Ще се върна още преди някой да е имал възможност да се замисли за роклята, с която съм облечена — обеща тя. Сложи си перлените обеци и за последен път оправи косата си. — Мислиш ли, че изглеждам добре без обичайните къдрици от двете страни на лицето си, Марта?
— На мен ми харесвате с кок, господарке. Имате по-изискан вид. Освен това хубаво е понякога да се променяме — увери камериерката своята господарка, след което й подаде чантичката. — Вътре са носната ви кърпичка и ветрилото ви.
Аврора излезе от апартамента, а Моли подтичваше зад нея с тъмносинята пелерина. Трехърн, застанал в подножието на стълбите, погледна нагоре и очите му широко се отвориха.
— Господи! — възкликна той.
— Е, Трехърн, нали каза да облека нещо ефектно — подигра му се добронамерено тя.
Очите му се спряха малко по-дълго, отколкото трябваше, на гърдите й, а после той смело я погледна в очите.
— Не предполагах, че във вашия гардероб може да има такава рокля, Аврора. В този на Каландра — да, но във вашия — не.
— Да, цветът много би подхождал на Кели — призна Аврора. — Не знам защо избрах този плат, но той отговаря на онова, което ми наредихте.
Моли наметна Аврора с пелерината и завърза сребристите й вързалки.
— Къде отиваме? — попита Аврора, след като двамата се настаниха в каретата.
— Скоро ще ни напуснете — каза той. — Видяхте вече двора с неговата помпозност и новоналоженото му благоприличие. Но преди този крал с предвзети обноски да заеме трона, ние имахме двама не така изискани Джорджовци. Те не криеха многобройните си любовни връзки и ние бяхме много по-свободни. От нас се изискваше само да спазваме дворцовия етикет. Предишният начин на живот все още съществува, но хората се крият от шпионските очи и неодобрението на краля. Ще те заведа в „Бримстоун Клъб“. Каландра го е посещавала няколко пъти заедно с мен. Тя много се забавляваше там.
Той я излъга. Аврора го разбра почти незабавно, когато влезе в клуба, намиращ се на улица „Сейнт Джеймс“. На входа нямаше табелка. Кели, която мразеше дори намеците за чувственост, не би могла да се забавлява от необузданите страсти, които се вихреха в „Бримстоун Клъб“. Лакеите, които отваряха вратата и вземаха наметките на посетителите, всъщност бяха млади жени. Носеха напудрени перуки, а сатенените им жилетки бяха изрязани дълбоко и напълно разкриваха гърдите им. Когато се обърнаха, Аврора видя, че белите им панталони бяха ушити така, че закръглените задни части на дамите бяха предложени на погледите на посетителите. Сервитьорите, които предлагаха шампанско на сребърни табли, бяха мъже, но не бяха облечени по-добре. Не носеха нито ризи, нито жакети. Голите им гърди като че ли бяха намазани с масло. Панталоните им бяха изрязани така, че се виждаха и гениталиите им, и стегнатите им задни части. Всички те бяха много красиви, но лицата им под напудрените перуки бяха безизразни.
— Отвратена съм! Как можа да ме доведеш тук?! — каза Аврора тихо, но в гласа й се усещаха гневни нотки. — Веднага извикай каретата си и ме заведи у дома!
— О, не бъди такава пуританка, mon ange — каза Трехърн. — Не си длъжна да останеш, щом не искаш. Но поне ми позволи да те разведа наоколо. — Ръката му стисна по-здраво лакътя й и той я въведе в богато украсена зала. На подиума, който се издигаше в единия й край, тихо свиреха напълно облечени музиканти. В залата имаше много жени, които до една бяха облечени екстравагантно. Някои носеха маски, други — не. — В тази зала — каза Трехърн — идват дами, които жадуват за приключения извън съпружеското ложе. Седят тук и чакат кавалерите си. Огледай се, mon ange. Дамата в яркочервено кадифе, чиято маска е украсена с бижута. Вгледай се внимателно, Аврора. Това е лейди Естела Джарвис, а кавалерът, който иска да я отведе в една от стаите на втория етаж, е лорд Болтън, известният политик от партията на вигите. А, молбата му се увенча с успех. Ела, да ги последваме. Има дупчици, през които можем да надничаме. Можем да наблюдаваме всичко.
— Луд ли си, Трехърн? — Аврора се опита да се отдалечи, но хватката му беше здрава. Тя се съмняваше, че би имало полза, ако извика за помощ в това място. Беше ужасена от степента на пиянство и разврат, които наблюдаваше около себе си. Когато стигнаха до стълбището, тя успя да се изплъзне от ръцете на Трехърн и се втурна към входната врата. — Пелерината ми! — извика тя на обслужващия гардероба, който бързо се подчини. Аврора отвори вратата и се озова навън, в хладния нощен въздух. — Веднага докарайте каретата на лорд Трехърн! — нареди тя на момчето, което наблюдаваше спрелите пред клуба карети.
— Господи, mon ange, ти си много по-благовъзпитана, отколкото предполагах. Мислех, че само се преструваш на такава, какъвто е случаят с много от днешните жени — каза Трехърн, застанал до нея.
— Как се осмели да ме доведеш на това място?! — извика гневно Аврора. — Ще кажа на съпруга си. Той ще те извика на дуел. Не искам никакъв скандал да помрачава името Хоксуърт. Какво, за Бога, те накара да си помислиш, че мога да се поддам на такива развратни развлечения?
— Сестра ти го правеше — отговори той.
Аврора се качи в каретата и с движения, които показваха колко е ядосана, подреди полите на роклята си.
— Лъжеш, Трехърн — каза тя остро на мъжа, който сега седеше срещу нея и самодоволно се усмихваше.
— Каландра беше моя любовница — продължи той.
— Още една лъжа! — сряза го Аврора.
— Откъде си толкова сигурна? — предизвика я той. Тонът му беше подигравателен.
— Сестра ми ненавиждаше физическата близост между съпрузите — с учудващо спокойствие каза Аврора. — Да прави любов, за нея беше наказание. Заради това е избягала от „Хоукис Хил“ и е дошла в Лондон. Не искаше да изпълнява задълженията, които положението й на графиня Фарминстър изискваше. За да се сдобие с наследник, Валериън сключи сделка с нея. Ако беше родила детето, той щеше да й позволи да се върне в Лондон за сезона. Бракът им беше кошмар и за двамата. Непрекъснато се обвинявам за това. Ако не бях изкушила сестра си с графската корона, тя нямаше да се омъжи за Валериън, нямаше да е толкова нещастна, нямаше да умре по време на раждането. Валериън и аз щяхме да се оженим още тогава, на острова, и вероятно вече щяхме да имаме син. Може и да си изпитвал страст към Кели, Трехърн, но не си я имал, знам. Може би си я целувал по бузите, или по челото, и това е било всичко. Не разбирам защо си сметнал, че мога да се забавлявам в място като „Бримстоун Клъб“. Страхувам се, че преценката ти е напълно погрешна. Ще те извиня, защото приятелството ти беше безценно за мен и съпруга ми през тези няколко седмици. Но ще те помоля да не ме търсиш в следващите няколко дни.
Той беше изненадан толкова силно, че загуби дар слово. Не можеше да повярва, че красивата Каландра е била студена и празна като черупка от мида. Познаваше Аврора Хоксуърт много добре и знаеше, че тя казва истината. Чувстваше, че го изпълва леденостуден гняв. Той се беше влюбил в онази малка кучка от колониите. Каландра не е била нищо повече от празноглава кокетка Тя жестоко си играеше със сърцето му, караше го да вярва, че за него има надежда, докато всъщност такава никога не е съществувала. Трехърн разбра, че драматичната сцена, в която Хоксуърт убива Каландра от ревност, е само плод на развинтеното му въображение. Кучката е умряла при раждане точно както бяха казали те. И Хоксуърт, който се страхувал да не загуби Сейнт Тимъти, завел Аврора пред олтара. Всичко е било толкова просто. И подлото отмъщение, което той замисляше, за да поправи злото, причинено на Каландра, беше глупаво и безполезно. А дали беше така? Защо да не отмъсти за себе си? Нима не беше станал жертва на Каландра? Нима графът фермер и хапливата му съпруга не го бяха използвали, за да ги въведе в лондонското общество? Щеше да потърси справедливост за причинените му мъки! Ще си отмъсти!
— Извинявам се, mon ange, и ще удовлетворя молбата ти. Няма да те търся няколко дни — каза той спокойно. Кучка! Никога вече нямаше да се отбие в дома им, но нямаше нужда тя да го знае.
Каретата на лорд Трехърн стигна до „Фарминстър Хаус“. Лакеят вече беше навън, готов да ги посрещне.
— Добър вечер, Ваше благородие — каза той и й помогна да слезе от каретата.
— Моля те, не си прави труда да слизаш, Трехърн — каза Аврора, която бързаше да се отърве от присъствието му. Думите й прозвучаха рязко. — Лека нощ. — Тя бързо влезе в къщата, без да погледне назад. — Върна ли се вече Негово благородие? — попита тя Манърс.
— Да, Ваше благородие — отговори той, забелязал гнева й.
— Лека нощ тогава — каза Аврора и бързо се изкачи по стълбите. Тръгна към апартамента си.
Марта я чакаше, задрямала на стола пред камината. Тя веднага се събуди и каза:
— Върнахте се рано, господарке. — После, като видя изражението на лицето й, попита: — Какво се е случило? Вие сте бледа и ядосана, веднага познах.
— Помогни ми да съблека тази ужасна рокля — каза Аврора. — Ще ти разкажа, докато се събличам.
И тя й разказа всичко.
— Господи, какъв подлец! — възкликна Марта, изпълнена с възмущение. — Надявам се, че вече няма да го приемате, господарке. Мога да си представя какво ще каже Негово благородие.
— Няма да кажа на съпруга си, Марта. Валериън ще се ядоса и ще извика Трехърн на дуел. И ето ти нов скандал. Бях в „Бримстоун Клъб“ само петнайсет минути. Не си струва случаят да се раздухва. Не съм пострадала, само съм ядосана.
— Но какво ще кажете на съпруга си, когато Трехърн отново ви направи посещение. Ако въобще се осмели…
— По-добре ще е никога вече да не прекрачи прага ни — каза Аврора. — Но ако дойде след няколко дни, ще го приема. С приятелството обаче е свършено. Не само заради държанието му тази вечер, но и заради онова, което каза за Кели. Негова любовница, как ли не! Ако въобще се беше осмелил да й направи подобно предложение, тя незабавно щеше да го изпъди от дома си.
— Наистина, точно така щеше да постъпи — съгласи се Марта. — Беше разглезена и понякога арогантна, нашата мис Каландра, но сърцето й беше добро. Беше дама също като майка си. — Тя помогна на Аврора да облече нощницата си, събра разхвърляните дрехи и фиби и каза. — Ще дам тези неща на Сали и Моли да ги приберат някъде. А после всички ще си легнем.
— Аз сама ще разреша косата си — каза Аврора. Отиде в спалнята си и седна пред огледалото. Взе сребърната четка и започна да реши косата си. В огледалото видя съпруга си, почти заспал в нейното легло. Усмихна се и прокара четката по дългата си златноруса коса. Помисли си колко ще е хубаво да се върнат отново в провинцията. Днешното преживяване беше отвратително. Какво ли беше направила, та Трехърн да си помисли, че би могла да се забавлява в място като „Бримстоун Клъб“! Четката се движеше все по-бързо и по-бързо. Нищо не беше направила. Просто Трехърн беше странен човек.
— Ти си отново у дома. — Сънено каза графът. — Колко е часът, скъпоценна моя?
— Малко след единайсет — каза Аврора.
— Толкова рано! — отговори той. — Къде бяхте?
— На някакво частно парти на улица „Сейнт Джеймс“. Не познавах никого и ми беше много скучно. Останах само няколко минути и настоях да ме върне у дома. Знаеш, че и без това никъде не исках да ходя. — Тя остави четката, отиде до леглото, захвърли нощницата на пода и се сгуши до съпруга си. — Ето къде искам да бъда, Валериън.
Ръцете му я обгърнаха.
— Добре — каза той й се притисна в нея, — защото и аз искам винаги да бъдеш тук, Аврора.
Той я целуна и Аврора си помисли, че всичко си е отново на мястото.